№ 10
гр. Бургас, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20222120100887 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на К. Т. С., ЕГН
********** от гр. Б., против Община Бургас, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, ул. „Александровска“, № 26, представлявана от Д.Н.- Кмет, с
искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от общо 2 030 лв.,
представляваща парично обезщетение за причинени вреди, от които 530 лв. имуществени
вреди, изразяващи се в транспорт и ремонт на проведеното МПС и 1 500 лв. неимуществени
вреди, изразяващи се в стреса и неудобствата, настъпили вследствие на ПТП, причинено от
лоша улична настилка на ул. „***, ведно със законната лихва от датата на увреждането-
10.01.2022 г., до окончателното ѝ заплащане.
В исковата молба се твърди, че на 10.01.2022 г., около 12:00 часа, ищецът
управлявал по ул. „О.“, гр. Бургас, собствения си лек автомобил марка „Пежо“, модел „406“,
рег. № ****. Тъй като пътната настилка там била изключително лоша, ищецът се движел
бавно и внимателно. Въпреки това, непосредствено до пресечката с ул. „В.“, на ул. „***,
колата му пропаднала в огромна необезопасена дупка, което причинило сериозни
материални щети на предницата на МПС. Редом с другите повреди по автомобила, картерът
бил пробит и цялото масло изтекло, поради което колата не могла да бъде придвижена на
собствен ход и ищецът бил принуден да ползва транспортни услуги за извозването до
автосервиз, като тази услуга му струвала 60 лв., а ремонтът на автомобила470 лв. Ремонтът
бил извършен за една седмица- от 10.01.2022 г. до 17.01.2022 г., през което време С. бил
лишен от възможността да ползва собственото си МПС, което той използвал и за трудовата
си дейност (разнос на храна), като по този начин бил лишен от възможността да работи. По
тази причина той останал без препитание за цяла седмица. Освен това, преживял немалък
1
стрес и неудобства, свързани с формалностите около настъпилото ПТП, транспортирането и
ремонта на автомобила, и изгубеното време в тази връзка. Поради това оценява
неимуществените вреди, в резултат от настъпилото ПТП, в размер на 1 500 лв. Твърди се
още, че причина за произшествието, съответно настъпилите в тази връзка имуществени и
неимуществени вреди, било бездействието на Община Бургас по предприемането на
необходимите действия и мероприятия по укрепване и поддръжка на уличната настилка,
респективно, сигнализирането за съществуващите препятствия по същата.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответната страна, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Счита, че
твърденията на ищеца не отговарят на действителното положения, като излага подробни
съображения за това. Заявява се, че, с протоколът за ПТП не се установявала причинно
следствената връзка между твърдяното бездействие на Общината за отстраняване на
препятствия по пътното платно и настъпилите увреждания по автомобила, като в тази
връзка се заявява оспорване на протокола по отношение наличието на причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и препятствието на пътното платно, като не става ясно
желае ли се откриване на производство по чл.193 ГПК или се навежда единствено като
защитно възражение. Счита се, че с представената фактура не се доказва размерът на
претърпените вреди и същата не обвързвала ответника. Това било така, защото било
необходимо вещо лицеексперт в областта, да изготви заключение, въз основа на което да се
установи, съобразно твърдените обстоятелства, събраните доказателства и начина на
настъпване на ПТП, дали е възможно да се увредят такива части, каквито се претендират и
дали е наложителна тяхната подмяна с нови или биха могли да бъдат ремонтирани и да каже
каква е действителната им стойност. В тази връзка се навежда довод за нередовност на
исковата молба. На следващо място се твърди, че водачът, със своето поведение, бил станал
пряка и непосредствена причина за настъпване на вредата поради шофиране, несъобразено с
правилата за движение, и по този начин допринесъл за настъпване на вредите– водачът на
посочения автомобил, при избиране на скоростта на движение, не се е съобразил с
конкретните пътни условия, в следствие на което не успява да спре или заобиколи
евентуално препятствие на пътя – „необезопасена дупка“, като се визира нормата на чл. 20
от ЗДвП. Заявява се и че не ставало ясно какви били размерите и местоположението на
дупката спрямо неподвижни ориентири, позволяваща нейната безспорна локализация на
пътното платно; не ставал ясен механизма на настъпване ПТП. Твърди се, че ищецът не бил
понесъл физически увреждания, като преживените негативни, психически преживявания
съставлявали естествена емоционална реакция от преживения инцидент, които били в
обичаен характер и интензитет. Сочи се и, че претендираните неимуществени вреди били в
прекомерен размер.
С определение от 12.04.2022 г., по молба на ответника, е привлечено като трето
лице - помагач „Щ.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., срещу което
се предявява обратен иск. В него се твърди, че с договор с рег. № 93-**-***(58)/*** г.
Община Бургас е възложила на дружеството обществена поръчка с предмет извършване на
дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на
2
улиците, /в т.ч. участъците от РПМ, попадащи в регулацията на населените места/,
общинските пътища и техните съоръжения в териториален обхват, като
местопроизшествието попадало в предмета и действието на договора. Твърди се, че съгласно
Раздел V, чл. 18, 19, 23, 25, 31, 32 и раздел VI., чл. 36, ал. 2 от цитирания договор,
изпълнителят бил поел ангажименти, пряко свързани с осъществяване предмета на договора,
чиято крайна цял е осъществяването на безпрепятствено и нормално движение на всички
участници в движението по уличната мрежа на територията на района с обхват, посочен в
раздел I от договора. Видно от предмета на цитирания договор изпълнителят имал
задължение за извършване на дейности по основен ремонт и текущо поддържане на
улиците, общинските пътища и техните съоръжения. Твърди се, че след като дружеството-
изпълнител е задължено при констатиране наличието на дупки, неравности или всякакви
препятствия по настилките, да предприема действия по тяхното поддържане и/или
обезопасяване, се обуславя извод, че щетите, възникнали от процесния инцидент били в
резултат от неизпълнение на поетите с договора за възлагане задължения от „Щ.“ ЕАД.
Съгласно установените с договора за възлагане задължения по чл. 31 и 32 от Раздел V
„Права и задължения на изпълнителя“, изпълнителят бил длъжен да извършва регулярни
обходи на територията, посочена в чл. 1 от настоящия договор, като до всеки първи
понеделник на месеца (или последващ работен ден) трябвало да представя доклад за
установените необходими аварийни и неотложни ремонтни дейности по смисъла на чл. 17,
т. 2 от настоящия договор. „Аварийни и неотложни ремонтни дейности“ по смисъла на чл.
17, т. 2 са действия по отстраняване на всички източници, създаващи повишен риск за
всички участници в движението и всяко препятствие на пътя по смисъла на §6, т. 37 от ДР
на ЗДвП, което е от характер и/или е в състояние да предизвика вреди. В този смисъл
отговорността за обезщетение следвало да се поеме от контрагента по договора. Липсвал
писмен доклад от дружеството, с което да уведоми Общината за констатиране на дупки и
неравности по настилката, каквито действия не били предприети. Предвид на това се моли,
в случай че бъде ангажирана отговорността на ответника, да бъде осъдено „Щ.“ ЕАД, ЕИК
***, след изпълнение на постановеното осъдително решение, от страна на Община Бургас,
да заплати на последната сумата от 2 030 лв., представляваща парично обезщетение за
причинени вреди, от които 530 лв. имуществени вреди, изразяващи се в ремонт на
проведеното МПС и 1 500 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и неудобства,
настъпили вследствие на ПТП от 10.01.2022 г., причинено от лоша улична настилка на ул.
„***, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.01.2022 г., до окончателното
заплащане.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Щ.“ ЕАД, с който се оспорват
исковете, предявени от ищеца К. С. срещу ответника Община Бургас, като неоснователи и
недоказани. В условията на алтернативност се твърди, че вина за настъпване на инцидента
има и самия ищец, поради което моли съда да намали размера на претендираното
обезщетение поради съпричиняване на вреди на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД във вр. с т. 7
от ППВС № 17-1***3 г. на Върховния съд. На първо място се оспорва изцяло описания в
исковата молба механизъм на настъпване на инцидента. При описание на фактическите
3
обстоятелства, на които се основават исковете, се сочи наличието на противоречащи си
логически твърдения на ищеца, които се счита, че не могат да доведат до еднозначен извод
относно механизма на настъпване на твърдяното пътнотранспортно произшествие и
едновременно с това се посочва, че будят сериозно съмнение, относно обективността и
достоверността на твърденията от фактическа страна. Посочва, че по делото не е ясно какви
са размерите на дупката, каква е била пътната обстановка, климатичните условия – ясно,
облачно, дъждовно време, сигнализацията на движението, наличието на други участници в
движението и скоростта, с която се е движил автомобилът, неговата изправност, дали
същият е бил натоварен и други важни за правилната преценка на случая обстоятелства.
Прави се твърдение, че ищецът-шофьор на процесното моторно превозно средство не е
спазил правилата за движение по пътя, съгласно изискванията на ЗДвП и поради това не е
положил необходимото внимание на пътя и е съпричинил твърдяното
пътнотранспортнопроизшествие. Заявява се, че от представените по делото документи се
установя, че са извършвани някакви ремонти по отношение на картер на МПС. Всички
останали описани части – тампон, маслен филтър и масло, представляват консумативи, а не
увредени части. Прави се възражение и се оспорва, че заплатените дейности и материали не
са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. В случай, че съда приеме, че е
настъпило ПТП, вина за настъпване на инцидента има ищеца, като се сочи разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Предявените главни искове са с правно основание 50 ЗЗД и чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД,
а това на обратния иск е чл.219, ал.3 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.първо ГПК.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените
в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и това на
третото лице-помагач, в това число и предявения обратен иск и становището на
ответната страна по него, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно протокол за ПТП № *** г. е настъпило такова със самостоятелното
участието на лек автомобил “Пежо 406” с рег. № *** *, поради наличието на препятствие –
необезопасена дупка, на ул. “О.” № 11, непосредствено до пресечката с ул. “В.”.
Представен е фискален бон, издаден на 10.01.2022г. в 14.30ч. от “**” ЕООД, от
който се установява, че ищецът е заплатила 60 лв. за извършени транспортни услуги.
Представена е фактура № *** от 17.01.2022г., издадена от “Ч.” ЕООД, с получател
К. С., от която се установява, че последният е заплатил сумата от 470 лв. за авточасти и
ремонт.
Не е спорно по делото, а и се установява от приложеното по делото копие от
свидетелство за регистрация част II № *********, че процесния лек автомобил марка “Пежо
406” с рег. № **** е лична собственост на ищеца.
Представен е трудов договор № 2519/13.09.2021г. сключен на основание чл.67,
ал.1, т.1 от КТ между ищеца като работник и “Х.” ЕООД, ЕИК: *** като работодател, и
допълнително споразумение към него от същата дата, от които се установява, че ищецът се е
задължил да изпълнява длъжността “работник – изпълняващ доставки по домовете” при
4
пълно работно време и работа на смени. /л.116 и л.131 от делото/
Представен е Договор за наем на моторно превозно средство от 13.09.2021г.,
сключен между ищеца като наемодател и “Х.” ЕООД, като наемател, по силата на който на
последния е предоставен под наем процесния лек автомобил, марка “Пежо 406” с рег. №
****, срещу наемна цена в размер на 0.28 лева за всеки километър изминат през времето, в
която автомобилът се ползва от наемателя.
Представен е и Анекс № 1 към договора за наем от 13.09.2021г., с който страните
са уговорили, че наемателят ще ползва автомобила само през определени дни в месеца и
конкретни часови периоди от тях, като през останалото време е поел задължение да връща
временно автомобила в държане на наемодателя.
По делото като свидетел е разпитан Д.Г. Д. - колега на ищеца. Същият разказва как
е настъпило произшествието, реализирано с личния му автомобил на кръстовището преди
ул.”В.” и ул. “О.”.
Свидетелят разказва, че се намирал на паркинга на служебните места на ул. “О.”,
когато ищецът тръгнал с автомобила и след 15 – 20 секунди чул силен шум. Когато отишъл
до мястото, което се намирало на около 150 м. видял, че от колата е изтекла локва масло,
заради спукан картер. Сочи, че тогава ищецът преместил колата, за да не пречи на
движението. Свидетелят забелязал, че на улицата имало образуван коловоз, в средата на
който стърчали павета, едното от които спукало картера. Тогава свидетелят махнал три или
четири павета.
След това св. Д. отишъл на доставка, а при връщането си забелязал, че колата на
ищеца се товари на пътна помощ. Разказва, че по улицата нямало никакви знаци, които да
сигнализират, че настилката е разрушена. Сочи, че през деня валял дъжд, поради което на
самото място се била образувала локва и не се виждало колко е дълбоко. Твърди, че от
началото на годината до датата на инцидента ищецът се явявал на работа, а въпросната част
от пътя, къзето настъпил инцидента му бил познат, тъй като минавал от там по няколко пъти
на ден. Разказва, че ремонт на пътя бил извършен 3-4 дни след инцидента.
В качеството на свидетел е разпитано лицето М. У. – *** в сектор ПП към ОДМВР
– Бургас, който сочи, че лично е съставил и подписал протокола за ПТП.
Същият свидетелства, че по повод на възникналия инцидент, той и негов колега
били изпратени от диспечер на ОДМВР за настъпило ПТП на ул. “О.” № 11. При
пристигането си на местопроизшествието той и колегата му установили, че пътната
настилка е пропаднала вследствие на дъжд и минаване на автомобилите по нея, което е
довело до образуване на коловози и дупка, която заснели с таблета. Видели също, че
няколко от паветата намиращи се по средата между коловозите били извадени от момчетата,
с цел да не нанесат щети и на други автомобили. След като направили оглед на автомобила
заключили, че същият е попаднал в дупката и си е ударил картера. На мястото на удара
имало и теч на масло като за въпросните обстоятелства направили фотоснимки. Свидетелят
сочи още, че когато отишли на местопроизшествието заварили автомобилът на ищеца
паркиран на съседната улица на тротоара. Заявява, че механизмът на щетата, описан в
протокола е базиран на извършена от него и колегата му проверка на заявените от ищеца
5
обстоятелства. Свидетелят разказва още, че цялата улица е синя зона като в едната половина
имало спрели коли, а другата е свободна за преминаване. Ширината на цялата улица била
около 3 – 3.50 м. като нямало друг начин, освен да се премине през образувалите се
коловози.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите кореспондират
изцяло помежду си в частта относно състоянието на пътя и причината за инцидента, както и
поради съответствието им с останалия събран доказателствен материал.
Изнесените от свидетеля Д. непосредствени и лични възприятия относно
механизма на ПТП и мястото на настъпването му корелират изцяло със състоянието на
пътната настилка, както и възникналите поражения върху лекия автомобил на ищеца –
спукан картер, които са били възприети от свидетеля У. при пристигане на мястото на
инцидента, който пък се явява лице абсолютно незаинтересовано от изхода на спора.
Достоверността на събраните гласни доказателства се подкрепя и от обстоятелството, че и
двамата свидетели сочат за наличие на петно от моторно масло на мястото на инцидента.
От изпълнената по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът изцяло
кредитира, като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални
познания, се установява, че ПТП е настъпило при дневна светлина, облачно време, мокра
пътна настилка от паваж, на еднопосочна улица с очертана “синя зона”, без разделителна
ивица, с повреди по пътното платно. Сочи се, че пътната настилка е пропаднала, поради
дъжда и преминаването на автомобили. Вещото лице дава становище, че описаните щети,
изразяващи се в спукан картер, тампон, маслен филтър и масло съответстват да са получени
по времето и начина посочени в исковата молба, тъй като картерът на автомобила е
разположен най-ниско и в случай на удар в паважа и спукване, ремонт на горепосочените
части ще е наложителен. Вещото лице застъпва становище, че в района на
местопроизшествието на ул. “О.” № 11, пътното покритие е било повредено, като в
пропадналото платно са се образували коловози и са стърчали няколко павета, като не е била
оформена само една дупка, а е имало неравен пътен участък, с наличие на локви, които не
позволяват да се прецени от водача дълбочината на пропадането на пътното платно, а
избягването на удар от водача при плавно движение не е било възможно. По никакъв начин
не била сигнализирана опасност от пропадане на пътното платно, нито е имало поставен
пътен знак за заобикаляне на препятствие.Вещото лице сочи, че по делото няма събрани
данни относно скоростта, с която се е движило процесното МПС. Съгласно направените
изчисления, стойността на щетата по лекия автомобил възлизала на сумата от 515,09 лв.
При разпита си в с.з. вещото лице уточнява, че е изготвило заключението си въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Сочи, че не е могло да
изчисли скоростта, с която се е движил лекия автомобил, тъй като няма съставен оглед на
местопроизшествие, а единствено констативен протокол. Изводите относно
метеорологичното състояние вещото лице уточнява, че са формирани на база посочените
данни в таблицата, обективирана в протокола за ПТП.
Що се отнася до приобщената по делото справка за нарушител – водач, издадена от
Сектор ПП към ОДМВР – Бургас, съдът намира, че не следва да я обсъжда, тъй като е
6
неотносима.
Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
По главния иск с правно основание чл.50 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация, улиците в
селищата са собственост на съответните общини. При това и с оглед на обстоятелството, че
улица "О." е част от административно-териториалните граници на гр. Бургас, съдът намира,
че задължение на общината е и осъществяването на благоустрояване и комунални дейности,
част от които е поддържането на улиците. Именно това си задължение общината не е
изпълнила и е бездействала, тъй като се установяват множество проблеми на този пътен
участък, като наличието на необезопасени и сигнализирани дупки и пропадане на пътната
настилка. Липсват и данни към момента на настъпване на ПТП да са били възложени или
изпълнявани някакви ремонти работи. Ето защо съобразно мястото на реализирането на
пътнотранспортното произшествие и състоянието на пътното платно следва да се приеме, че
легитимирана да отговаря за причинените вреди от процесното ПТП е Община Бургас.
Отговорността на собственика на улицата произтича от разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, която
предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да било вещи, отговарят солидарно
собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира. Отговорността е обективна.
Причина за нейното ангажиране е недостатъчната грижа, която задълженото лице е
положило за обезопасяване на вещта, за да не произлязат от нейната употреба вреди. В
случая съдът приема, че е доказано съществуването на установена неравност –дупка, която е
предизвикала спукване на картера на процесния автомобил и свързаните с него дейности,
които е следвало да бъдат извършени за неговото отремонтиране.
Доводите на ответника, че ищецът не е положил дължимата грижа и не се е
съобразил с релефа на пътната настилка и наличието на препяствие по пътя съдът намира за
несъстоятелни, тъй като вещото лице сочи, че дори и при плавно управление на автомобила
е щяло да се стигне до удар между картера на автомобила и паважа, респ. до настъпване на
вредите. Не се установява и да е бил налице вариант водачът да е могъл да избегне
настъпването им, като заобиколи дупката, тъй като видно видно от свидетелските показания
и експертизата улицата е била еднопосочна и не е съществувал друг маршрут, по който
автомобилът да се отклони без да премине през образувалите се коловози на пътното
платно, както и че за ищеца е било обективно невъзможно да възприеме опасността,
предвид насъбралата се вода в коловозите, поради което няма как да се очаква от него да
реагира като спре пред препятствието.
Съдът не споделя тезата на ответника за наличие на съпричиняване от страна на
ищеца, изложена в хода на устните състезания основана на аргумента за това, че последният
се е движил със скорост от 54 км/ч., която скорост е получена при съобразяване на
разстоянието, което е изминал автомобила до мястото на ПТП, а именно 150 м. /съгласно
свидетелските показания/ и времето, което е било необходимо на свидетеля Д. да възприеме
удар от момента на тръгването на автомобила до настъпването му. Макар и математически
7
вярно, това изчисление се базира на субективните възприятия на св. Д. относно времето и
разстоянието, а изнесените от него данни няма как да бъдат приети за меродавни. Касае се за
обстоятелства, които могат да бъдат установени единствено чрез технически средства и то
при наличие на обективни находки, каквито липсват по делото. Дори хипотетично да се
допусне, че разстоянието от изходната позиция на автомобила до мястото на ПТП да е било
150 метра, това отново не е в състояние да обоснове извод за скоростта на автомобила към
момента на настъпване на ПТП, тъй като няма данни, че същата е била константа.
Ето защо съдът приема, че ищецът се е движил със съобразена скорост спрямо
състоянието на пътното платно и не е видял дупката. Същевременно не се установява и/или
доказва водачът на автомобила да е нарушил правилата за движение на пътя и това да е
станало причина за настъпване на ПТП-то, като водачите не са длъжни като шофират да
акцентират цялото си внимание върху това дали ще изникне препятствие на пътното платно
и да предполагат, че всеки момент ще изникне такова. Това, че водачът не е видял дупката
не означава, че е виновен за настъпването на ПТП-то, нито пък изключва отговорността на
общината. В заключение съдът намира възражението на ответника за съпричиняване за
неоснователно, тъй като не се ангажираха доказателства, от които да е видно, че
поведението на ищеца обективно е довело до настъпване на вредите.
При това съдът приема, че претенцията на ищеца за обезщетяване на понесените
от него имуществени вреди е основателна, тъй като в резултат на настъпилото ПТП ищецът
е бил поставен пред необходимостта да използва пътна помощ и да се придвижи до
автосервиз, където да отстрани нанесените щети по автомобила. Съгласно представения от
ищеца фискален бон, същият е заплатил сумата от 60 лв. за да бъде репатриран автомобила
му, а съгласно приетата по делото СТЕ, разходите на ищеца по отстраняване на повредите
по автомобила възлизат на сумата от 515, 09 лв.
Тъй като сборът от двете суми надхвърля размера на претенцията за имуществени
вреди, то същата следва да бъде уважена до търсения размер от 530 лв., която сума следва да
покрие разходите по възстановяване на настъпилите повреди.
По отношение иска с правно основание чл.45, вр. чл.52 ЗЗД.
Наред с имуществените вреди, ищецът претендира и неимуществени такива,
изразяващи се в стрес, неудобства свързани с претърпяното ПТП и невъзможността да
полага труд в продължение на една седмица.
Неимуществените вреди представляват отрицателни физически усещания или
психически изживявания.
Засегнатият с непозволеното увреждане обект трябва да е свързан с
неимуществените права на увредения, за да може да претендира обезщетение за
неимуществени вреди. Не всяко отклонение от нормалното физическо или психическо
състояние на човека е неимуществена вреда, подлежаща на обезщетяване, а само това, което
се отличава с достатъчна интензивност, като във всички случаи вредите следва да са пряка
последица от вредоносното деяние, която връзка не се предполага, а следва да бъде доказана
от увредения. За същите законодателят е приел, че като неизмерими в пари, размерът за
следващото им се обезщетение се определя на принципа на справедливостта.
8
На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането, като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания – фактите и обстоятелствата, които имат
пряко значение за размера на предявения иск–продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства.
По делото не са събрани доказателства за това, че ищецът е изпитал стрес, който да
се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Настоящия състав допуска, че
ищецът е изпитал известни негативни емоции и неудобство, свързани с настъпилото ПТП и
последващото репатриране на автомобила, доколкото се касае за увреждане на негово лично
имущество. По делото обаче не се ангажираха доказателства тези негативни емоции да се
отличават с по-голяма интензивост от обикновените случаи на настъпване на техническа
неизправност, респ. да са повлияли на психическото равновесие на ищеца, за да подлежат да
обезщетяване.
По делото не се събраха доказателства, от които може да бъде направен извод, че
в резултат на настъпилото ПТП ищецът е бил лишен от възможността да полага труд. Данни
в тази насока не могат да бъдат почерпени от свидетелските показания на св. Д., които
установяват единствено, че в продължение на една седмица след произшествието лекият
автомобил е бил в сервиз, но не и че ищецът е бил лишен от възможността да упражнява
трудовата си функция, в т.ч. и чрез друг автомобил или МПС, предоставено му от
работодателя или трето лице.
При тези условия не е установено при условията на пълно и главно доказване
ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди, които да подлежат на
обезщетяване по реда на чл. 45, вр. чл.52 ЗЗД, поради което предявеният иск за
неимуществени вреди е неоснователен и недоказан.
С оглед на уважаването на главния иск за имуществени вреди, съдът намира, че
следва да бъде разгледана претенцията на ответника против "Щ." ЕАД със седалище гр.
София, тъй като претенцията е предявена при условията на евентуалност и с уважаване на
главния иск се установява нейната висящност и съдът дължи произнасяне.
Предявеният обратен иск е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
По делото е представен Договор от 29.05.2019г., от който е видно,
че Община Бургас в качеството й на възложител е възложила на "Щ." ЕАД със седалище гр.
София в качеството му на изпълнител да извършва дейности по строителство, основен
ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улиците /в т.ч. участъците от РПМ,
попадащи в регулацията на населените места/, общинските пътища и техните съоръжения в
териториален обхват, по обособена позиция 4 включваща централна градска част на гр.
Бургас и ж.к. “Възраждане” като не е спорно, че процесният участък попада в този обхват.
/л.30-38 от делото/
Видно от съдържанието на сключения между страните договор същият е със срок
на действие от 4 години.
На основание чл. 17, т.1 от Раздел ІV – "Права и задължения на възложителя"
9
възложителят се задължава да уведомява предварително писмено изпълнителя за дейностите
и строително-монтажните работи, които да бъдат извършени по настоящия договор чрез
възлагателно писмо, като същото следва да съдържа срок за изпълнение и на база
предварително количественостойностна сметка ориентировъчни количества на видовете
работи и материали.
На основание чл.17, т.2 от същия раздел, възложителят се е задължил при
необходимост от незабавно възлагане на неотложни и аварийни дейност и СМР-та, тяхното
извършване да се възложи на изпълнителя по електронна поща посочев в чл.60 от договора
като е посочено, че в тези случай не е необходимо изпращане на възлагателно писмо по
смисъла на т.1. Уговорено е, че под неотложни и аварийни дейности се разбират действия по
отстраняване на всички източници, създаващи повишен риск за всички участници в
движението и всяко препятствие на пътя по смисъла на §6, т.37 от ДР на ЗДвП, което е от
характер и/или е в състояние да предизвика вреди.
На задължението на възложителя, уговорено в чл.17, т.2 от Раздел IV от договора,
кореспондира разпоредбата на чл.31 от договора, вменяваща задължение на изпълнителя да
извършва регулярни обходи на територията посочена в чл.1 от настоящия договор като до
всеки първи понеделник на месеца (или последващ работен ден) да представя доклад за
установените необходими аварийни и неотложни ремонтни дейности по смисъла на чл.17,
т.2 от договора. Посочено е, че видовете дейности по местоположение в доклада следва да
бъдат предварително съгласувани и степенувани по важност от съответния Директор ЦАУ
(Център за административни услуги) или Кмет на населеното място.
Съгласно разпоредбата на § 6, т.37 от ДР на ЗДвП "Препятствие на пътя"
представлява нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или
други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В настоящия случай от анализа на събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че в процесния участък пътната настилка е представлявала
препятствие по смисъла на §6, т.37 от ДР на ЗДвП, тъй като е била пропаднала, образували
са се коловози и е създавала опасност за участниците в движението и движещите се по пътя
МПС-та.
В тази хипотеза би възникнало задължение за изпълнителя да предприеме
действия по отремонтирането на пътните настилки след възлагане от страна на възложителя
по реда на чл.17, т.2 от договора. По делото обаче не се твърди и не се доказва да е било
налице подобно възлагане към датата на настъпване на ПТП-то или преди това относно
процесния участък. Нещо повече, от представения по делото доклад вх. № 93-0П18-
***/132/06.07.2020г. по описа на Община Бургас се установява, че “Щ.” ЕАД е уведомило
общината за необходимите аварийни и неотложни ремонтни дейности, съгласно чл.31 от
договора, съгласувани по местоположение и степенувани от Директор ЦАУ “Приморие”, с
което дружеството е изпълнило поетите по договора задължения.
Ищецът не твърди и не ангажира доказателства, че е възложил извършването на
ремонтни дейности на изпълнителя по реда на чл.17, т.2 от договора, поради което следва да
се приеме, че липсва виновно, а и въобще неизпълнение на поетите по договора задължения
10
от страна на дружество, поради което и същото не следва да отговаря.
Наред с това следва да се обърне и внимание на факта, че общината е била
запозната със състоянието на пътя в процесния участък, което е видно от представената по
делото документация за откриване на обществена поръчка за реконструкция на част от
пътната мрежа, в т.ч. и на ул. “О.” от о.т. 92 до о.т. 172, обявлението за която датира от
27.11.2018г., както и съобщение от сайта на общината от 29.10.2020г.
Останалите приобщени по делото писмени доказателства – разпечатка от
съобщение на електронния сайт от 23.01.2022г. на ОЗБГ, както и разпечатка на статия от
сайта на БНР Бургас от 28.01.2022г. съдът намира, че не следва да обсъжда, тъй като не са
относими към правнорелевантните факти по делото.
С горните мотиви съдът намира, че предявения обратен иск за имуществени вреди
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Предявеният обратен иск за неимуществени вреди не следва да бъде разглеждан по
същество, тъй като същият е предявен под условие, че главният бъде уважен, а това не е
сторено по делото.
По разноските.
Предвид този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
направил разноски в общ размер на 1050 лв., от които 100 лв. д.т., 150 лв. депозит за САТЕ и
800 лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
изплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Делото не се
отличава с фактическа и правно сложност, като същото е приключило в четири заседания,
като на два пъти разглеждането му е било отлагано, поради несвоевременното изготвяне на
допуснатата съдебно-техническа експертиза, т.е. не е налице хипотезата на чл.7, ал.9 от
Наредбата, обуславяща завишаване на размера.
С оглед цената на иска и съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 372.10 лева. Следователно, искането на ищеца за присъждане на
разноски следва да бъде уважено частично, като на основание чл.78, ал.1 ГПК, съобразно
уважената част на исковете му бъде присъдени такива в размер на 162.40 лв.
Във връзка със защитата срещу главния иск, съдът намира, че ответната община
има право на съдебно-деловодни разноски в общ размер на 250 лв., от които 150 депозит за
САТЕ и 100 юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр.
чл.26 от НЗПП. Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната
община сумата от 65. 27 лв. за направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част
на исковете.
Предвид изхода по спора по обратния иск, в полза на общината не следва да бъде
присъждана внесената от нея държавна такса от 100 лв.
С оглед изхода на спора по обратния иск на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
общината следва да бъде осъдена да заплати на ответника по обратния иск сумата от 300 лв.
(включваща 200 лв. депозит за САТЕ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение определено
по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.26 от НЗПП).
11
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Бургас с Булстат ***, адрес: гр. Бургас, ул. “Александровска”
№ 26, представлявана от кмета Д.Н., да заплати на К. Т. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Б.,
сумата от 530 лв. /петстотин и тридесет лева/ - главница, представляваща обезщетение за
настъпили имуществени вреди – подмяна на картер, маслен филтър, тампон двигател и
масло, поради попадането на автомобил "Пежо 406" с рег. № ****, на 10.01.2022 г. в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно в гр. Бургас, на ул. "О." № 11, в
близост до пресечката с ул. “В.”, която става причина за ПТП с материални щети, за което е
съставен и протокол за ПТП № *** г., ведно ведно със законната лихва върху главницата от
530 лева от датата на подаването на исковата молба – 14.02.2022г., до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Т. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., против Община
Бургас с Булстат ***, адрес: гр. Бургас, ул. “Александровска” № 26, представлявана от кмета
Д.Н., за присъждане на сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и неудобства
настъпили за ищеца вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 14.02.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Бургас с Булстат ***, адрес: гр. Бургас, ул. “Александровска”
№ 26, представлявана от кмета Д.Н., да заплати на К. Т. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Б.,
сумата от 162, 40 лв. /сто шестдесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща
съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА К. Т. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., да заплати на Община Бургас
с Булстат ***, адрес: гр. Бургас, ул. “Александровска” № 26, представлявана от кмета Д.Н.,
сумата от 65.27 лв. /шестдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/- съдебно-деловодни
разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска на Община Бургас с Булстат ***, адрес: гр. Бургас, ул.
“Александровска” № 26, представлявана от кмета Д.Н. против "Щ." ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от П.Х. – член на Съвета на
директорите и М.М. – прокурист, за осъждането му да заплати сумата от 530 лв. /петстотин
и тридесет лева/ - главница, представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди
– подмяна на картер, маслен филтър, тампон двигател и масло, поради попадането на
автомобил "Пежо 406" с рег. № ****, на 10.01.2022 г. в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно в гр. Бургас, на ул. "О." № 11, в близост до пресечката с ул. “В.”,
която става причина за ПТП с материални щети, за което е съставен и протокол за ПТП №
*** г., ведно ведно със законната лихва върху главницата от 530 лева от датата на
подаването на исковата молба – 14.02.2022г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Бургас с Булстат ***, адрес: гр. Бургас, ул. “Александровска”
12
№ 26, представлявана от кмета Д.Н. да заплати на ""Щ." ЕАД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., представлявано от П.Х. – член на Съвета на директорите и М.М.
– прокурист, сумата от 300 лв. /триста лева / за направените по делото разноски.
Решението по горните искове е постановено при участието на "Щ." ЕАД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от П.Х. – член на Съвета на
директорите и М.М. – прокурист, като трето лице – помагач на страната на ответника
Община Бургас.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
13