РЕШЕНИЕ
№ 538
гр. Варна, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110205279 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Йони 2009 ДИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.Варна, депозирана чрез
представляващия П.И.Н. против Наказателно постановление № 733052 -F736701 от
24.10.2023 год. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Варна, с
което на дружеството е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“, в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 178, ал.1 от ЗДДС за
нарушения по чл. 125, ал.5 от ЗДДС, съответно за неподаване на справка-декларация за
данъчен период от 01.08.2023г. до 31.08.2023г., в срок до 14.09.2023г.
С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, а се излагат аргументи за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП, като се изтъкват доводи, че
дружеството не е извършвало дейност в данъчния период.
В съдебно заседание възз. дружество се представлява от своя управител П.Н.,
който поддържа жалбата , не оспорва фактите, а във фазата по същество пледира за
отмяна на НП с основен аргумент, че нарушението попада в хипотезата на чл. 28 от
ЗАНН, а наложената санкция била непосилна.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
1
юрисконсулт А., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 18.09.2023г., св. Д. Г., на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП-
Варна, извършила проверка в информационния масив на ТД на НАП-гр.Варна по
партидата на „Йони 2009 ДИ“ ЕООД, ЕИК *********. При проверката било
установено, че „Йони 2009 ДИ“ ЕООД, ЕИК ********* като регистрирано по ЗДДС
лице не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за
данъчен период от 01.08.2023г. до 31.08.2023г.,в териториалната дирекция по
регистрацията си-ТД на НАП-Варна в установения в чл.125,ал.5 от ЗДДС срок до
14.09.2023г. Поради това срещу „Йони 2009 ДИ“ ЕООД, ЕИК ********* бил съставен
акт за установяване на административно нарушение №F736701/03.10.2023 г., в който
било описано допуснатото нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС. Актът бил съставен в
присъствието на представляващия дружеството нарушител, бил му предявен и връчен
и той го подписал без отбелязване на възражения. Възражения били депозирани в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В тях било посочено, че дружеството не е извършвало
дейност в отчетния период и било посочено, че са налице основания а приложение на
чл.28 от ЗАНН.
АНО не възприел възраженията, а възприел изцяло констатациите в АУАН и въз
основа на него на 24.10.2023г. издал обжалваното наказателно постановление срещу
„Йони 2009 ДИ“ ЕООД, ЕИК *********, в което приел, че въззивното дружество е
допуснало нарушение, квалифицирано по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. С НП била наложена
имуществена санкция на ЮЛ на основание чл.178, ал.1 от ЗДДС. НП било връчено на
13.11.2023г., срещу обратна разписка, на представляващия дружеството.
Ведно от приложените в хода на с.з. материали и от гласните доказателства
справката- декларация за отчетния период е подадена от възз. дружество в деня на
съставяне на АУАН.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
вкл.АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП, покани, обратни разписки и
известия за доставяне, справка-декларация и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като логични, конкретни и непротиворечиви съдът кредитира и показанията на
св.Д.Г..
2
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 23.11.2023г./, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна – представител на ЮЛ
„Йони 2009 ДИ“ ЕООД, ЕИК *********, спрямо което е издадено атакуваното НП.
Видно от справка в ТР общодостъпен за всички, за управител на дружеството е вписан
П.И.Н..
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на
Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от
компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна.
При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения .
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя, в случая
дружеството „Йони 2009 ДИ“ ЕООД, ЕИК *********.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващия орган изрично в НП по отношение
3
на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му
става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на
мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г.
на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен
контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28
ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като
нарушение на процесуалните правила.
Административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на въззивното
дружество за извършено нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба
декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, като за това е
задължено за всеки данъчен период регистрираното лице. Тъй като видно от календара
за 2023г., четиринадесетото число на месец септември е било в четвъртък- работен ден,
то правилно актосъставителят и АНО са счели, че срокът е изтекъл именно на тази
дата, доколкото се касае за работен ден и нарушението се явява довършено именно на
15.09.23г.-дата посочен в АУАН и НП. Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато
не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато
регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не
е осъществило внос за този данъчен период. Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗДДС данъчен
период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който
регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този
данъчен период, а в ал.2 на същия член е изрично указано че данъчният период е
едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец.
В случая по делото няма спор, че въззивното дружество е било регистрирана по
ЗДДС от 2012г. Няма спор и по отношение на това, че същото не е подало в
предвидения в закона срок справка-декларация за данъчен период месец август
2023год. Последната е била дължима по силата на закона независимо от
обстоятелството, че дружеството не е развивало дейност.
Нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин от приложените по
делото писмени доказателства и показанията на св.Д.Г.. От същите се установява, че
дружеството не е подало справка-декларация за визирания в наказателното
постановление данъчен период в изискуемия от закона срок и от тази гледа точка
обективно е налице изпълнителното деяние на вмененото нарушение. Горното се
установява от извлечението от ел.регистри на подадените декларации по ЗДДС от
16.04.2024г, видно от които за периода от 01.08.2023г.-31.08.2023г. справки –
декларация по ЗДДС е подадена едва на 06.10.2023г. т.е. с близо два месеца
4
закъснение.
В случая нарушението, което съдът приема за доказано, като както бе споменато по-
горе е индивидуализирано в степен, позволяваща да се формира извод, че дружеството
не е изпълнило задължението си по ЗДДС за данъчния период месец август 2023г.,
като не е подало справка декларация в законоустановния срок.
Съдът споделя изцяло и становището на АНО, че не са налице основания случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се
отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Касае се за
формално нарушение което, за да бъде счетено за маловажно, е необходимо наличието
на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в
случая не са установени. Напротив видно от писмените и гласни доказателства
справката -декларация е била подадена след съставяне на АУАН, което е
приблизително два месеца след изтичане на срока. Нарушението по чл.125, ал.5 от
ЗДДС е формално, поради което наличието или липсата на вредни последици не може
да се съобразява като основание за квалифициране на нарушението като маловажно.
От гледна точка на обществената опасност на деянието и като се съобразят
последиците от подаването на справката – декларация по чл.125, ал.5 от ЗДДС, като в
случая такива е подадена много след изтичане на срока- почти два месеца по-
късно, т.е. информацията за извършените и получените доставки, както и за резултата
за периода, е предоставена на приходната администрация с голямо закъснение, то
обществената опасност на деянието не позволява квалифицирането му като маловажно
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид косвения и многофазен характер на ДДС, за
маловажно може да се приеме само закъснение в рамките на същия данъчен период,
какъвто безспорно не е настоящият случай. Именно в СД по ЗДДС дружеството следва
да декларира данните за получени и извършени доставки, ако има извършени такива,
респективно данъкът за възстановяване, което безспорно е свързано и с планиране на
фискалната политика на държавата. Без всякакво отношение към маловажността е и
обстоятелството какви са доходите на дружеството, в частност незначителността или
липсата на такива. Това обстоятелство следва да бъде отчетено при определяне
размера на санкцията.
Съдът намира , обаче, че административно-наказващият орган неправилно е отнесъл
нарушената разпоредба към санкционната такава. Приложената от АНО санкционна
разпоредба на чл.178 от ЗДДС предвижда санкция в размер от 500 до 5000 лв. за
данъчно задължено лице, което като е длъжно, не подаде заявление за регистрация или
заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове. В
случая приложимата санкционна разпоредба е тази на чл. 179, ал.1 от ЗДДС, защото
точно тя предвижда наказание за лице, което, като е длъжно, не подаде справка-
декларацията по чл. 125, ал. 1 или декларацията по чл. 125, ал. 2, или не ги подаде в
5
предвидените срокове. Доколкото ,обаче, нарушението по чл. 179, ал.1 от ЗДДС е по-
тежко наказуемо от това по чл. 178 от същия закон /предвиденото в чл. 179, ал.1 от
ЗДДС административно наказание за ЮЛ е имуществена санкция в размер от 500 до 10
000 лв., а предвидената санкция за ЮЛ в нормата на чл. 178 е в размер от 500 до 5
000лв., т.е. санкцията на разпоредбата на чл.179, а.1 от ЗДДС е с по-голям специален
максимум/, то за съда не съществува възможност да преквалифицира нарушението и да
приложи правилния материален закон. Противното би довело до нарушаване правото
на защита на въззивното дружество, а и случаите, в които съдът може да измени НП са
изчерпателно посочени в нормата на чл. 63, ал.7 от ЗАНН и настоящият случай не е
сред тях. Не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението, а приложимият закон се явява за по-тежко наказуемо нарушение.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна
отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело не се дължи.
6
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 733052 -F736701 от 24.10.2023 год. на
Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Варна, с което на „Йони 2009
ДИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.Варна, представлявано от управителя
П.И.Н. е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“, в
размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 178, ал.1 от ЗДДС ,за нарушения по
чл. 125, ал.5 от ЗДДС, съответно за неподаване на справка- декларация за данъчен
период от 01.08.2023г. до 31.08.2023г., в срок до 14.09.2023г.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7