Решение по дело №115/2019 на Апелативен специализиран наказателен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. София ............2020год.

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД - четвърти състав в публичното заседание на тридесети септември, през две хиляди и двадесета година в състав

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ П.

                                                                       

      ЧЛЕНОВЕ:1. ВЕНЕЛИН И.

                                                                                          2. ПЕТЯ К.

 

С участието на секретаря Росица П. и в присъствието на прокурора Андрей А., разгледа докладваното от съдия В.Иванов в.н.о.х.д. №115/19год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XXI от НПК.

С Присъда от 28.11.2018г., ХVI-ти състав на СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, по НОХД № 1400 по описа за 2014 година е признал за невиновни подсъдимите:

 

Г.Й.И. - роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работи като управител на фирма „Атлетик 2009“, постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********, за това в периода от неустановена дата през 2005 до 21.04.2011 год. в гр. Велико Търново и в гр. Плевен, Република България, за това да е ръководил, заедно с Г.С. Г., организирана престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 от НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.252 от НК /извършване на банкови сделки по занятие без съответно разрешение/, за които по закон се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници Г.Н.А., ЗДРАВКО П. ЙОНОВСКИ, а от неустановена дата през есента на 2007 год. и с участници А.Р.Е., Г.К.Н. и групата да е създадена с користна цел, поради което го ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.321, ал. 3, т.1, вр. ал.1 от НК.

 

   Г.Н.А. - роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно специално образование, работи като снабдител, постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********, за това да е участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.252 от НК /извършване на банкови сделки по занятие без съответно разрешение/, за които по закон се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години, която да е ръководена от Г.С. Г. и Г.Й.И. и с участници ЗДРАВКО П. ЙОНОВСКИ, а от неустановена дата на есента на 2007 год. и с участници А.Р.Е., Г.К.Н., като групата е създадена с користна цел, поради което ГО ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.321, ал.З т.2 , вр. с ал.2 от НК.

 

А.Р.Е. - роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно специално образование, работи като управител на верига заведения в гр. Плевен, живущ ***, ЕГН **********, за това, в периода от неустановена дата през есента на 2007 год. до 21.04.2011 год. в гр. Плевен, да е участвал в организирана престъпна група с цел съгласувано извършване в страната престъпления по чл.252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1 от НК /извършване на банкови сделки по занятие без съответно разрешение, което се изисква по закон, от което да е получил значителни неправомерни доходи/, която да е била ръководена от Г.Й.И. и Г.С. ГАНЧЕВ, и с участници Г.Н.А., Г.К.Н., З. П. Й., като групата да е била създадена с користна цел, като го ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинението за престъпление по чл.321, ал.З , пр.2, т.2 , вр. с ал.2 от НК        

 

Г.К.Н. - роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работи като закупчик в търговско дружество „Лив Агро“, постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, ЕГН **********, за това, че в периода от неустановена дата през есента на 2007 год. до 21.04.2011 год. в гр. Плевен, да е участвал в организирана престъпна група с цел съгласувано извършване в страната престъпления по чл.252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1 от НК /извършване на банкови сделки по занятие без съответно разрешение, което се изисква по закон, от което да е получил значителни неправомерни доходи/, която да е била ръководена от Г.Й.И. и Г.С. Г., и с участници Г.Н.А., А.Р.Е., З. П. Й., като групата да е била създадена с користна цел, поради което го ОПРАВДАЛ по така повдигнато му обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 , вр. с ал.2 от НК,

 

Същата присъда от 28.11.2018г. СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, ХVI-ти състав по НОХД № 1400 по описа за 2014 година е признал за ВИНОВЕН и ОСЪДИЛ подсъдимия Г.Й.И. за това, че в периода от неустановена дата през 2005 год. до края на 2009г. в гр. Велико Търново в съучастие като съизвършител с Г.С. Г., Г.Н.А. и З. П. Й., също извършители, действайки като физическо лице и представител на юридическите лица Г и Г - Груп" ООД, ЕИК ********* и „КРЕДИТ ЕКСПРЕС" ООД, ЕИК ********* без съответно разрешение, съгласно чл.11, ал.1 от Закона за Банките и след 01.01.2007 год. и съответно чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, като предоставил на различни лица парични кредити на обща стойност 234 200 лв. срещу задължение да бъдат върнати получените в заем суми, ведно с лихва и неустойка при забава, на следните лица кредитополучатели:

1.През 2009 год. отпуснал В. Й. В. кредит в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лв./ срещу лихва от 30% /тридесет процента/ на месец, като общо платената лихва е в размер на 34 040.41 лв. /тридесет и четири хиляди четиридесет лв. и четиридесет и една ст./,

2.Предоставил на И.Д.Г. кредити, както следва:

- През 2006 год. - 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ , с лихва от 10% /десет процента/ на месец, срещу ипотека на апартамент,

- През 2007 год. - на 5 000/пет хиляди лева/с лихва от 10 % /десет процента/ на месец,

- През пролетта 2008 год. предоставил кредит в размер на 45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/ срещу залог на камиони с лихва от 13 % /тринадесет процента/ седмично, като общият размер на изплатената лихви по трите кредита е в размер на 25 940 лв. /двадесет и пет хиляди деветстотин и четиридесет лв./

3.Предоставил на В.Д.Б. кредити, както следва:

- През 2007 год. - 32 000 лв. /тридесет и две хиляди лева/ с лихва от 8 % /осем процента/ на месец, срещу прехвърляне на МПС,

- През 2008 год. - 22 000 /двадесет и две хиляди лева/ с лихва от 8 % /осем процента/ на месец,

- През 2009 год. - 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ с лихва от 8 % /осем процента/ на месец, като общият размер на изплатената лихва по трите кредита е 42 860 лв. /четиридесет и две хиляди осемстотин и шестдесет лв./

4. Предоставил на И. Н. И. кредити, както следва :

- През 2006 год. - 10 000 лв. /десет хиляди лева/ , с лихва от 5% /пет процента/ на месец;

- През 2007 год. - 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ с лихва от 10 % /десет процента/ на месец срещу залог на селско-стопанска реколта, като общото платената лихва по двата кредита е в размер на 48 000 /четиридесет и осем хиляди лева/;

5. През месец март 2006 год. предоставил на Ц. Т. М. :

- Кредит в размер на 500 лв. / петстотин лв./ срещу лихва от 10% /десет процента/ на месец;

- През месец юли 2007 год.. предоставил на същото лице кредит в размер на 700 лв. /седемстотин лв./, като общо изплатената лихва по двата кредита била 350 лв. /триста и петдесет лв./;

6. През 2007 год. предоставил кредит на В.Д.В. в размер на 5000лв./пет хиляди лева/ срещу лихва от 10%/десет процента/, като общия размер на изплатената лихва бил 9 000 лв. /девет хиляди лева/

7. През 2006 год. отпуснал на Петьо Петков Стойчев кредит в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/, обезпечен чрез прехвърляне на недвижим имот в с. Балван, област Велико Търново, като общата сума на изплатената лихва била в размер на 12000 лв./дванадесет хиляди лв./;

8. През 2005 год. предоставил кредит в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ на Г. Иванов Г. с лихва от 10% /десет процента/ на седмица, като общият размер на изплатената лихва била 15 500 лв. /петнадесет хиляди и петстотин лева/;

9. През 2007 год. предоставил на В.Б.Г. :

- Кредит в размер на 7000 лв. /седем хиляди лева/ месечно, обезпечен чрез прехвърлен лек автомобил марка „Ауди", модел „А6", срещу лихва от 20% /двадесет процента/ на месец;

- Кредит в размер на 25000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, обезпечен чрез прехвърляне на апартамент в КК Слънчев бряг, срещу лихва от 10 % /десет процента/ на месец, като общият размер на платените лихви по двата кредита бил 31 800 лв./тридесет и една хиляди и осемстотин лв./, като от тази дейност получил значителни неправомерни доходи /от лихви и получени неустойки за забава/ в общ размер на 219 490.41 лв. /двеста и деветнадесет хиляди четиристотин и деветдесет лева и четиридесет и една стотинки/,

поради което и на основание чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.55 от НК го ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 4000лв. /четири хиляди лева/, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ за срок от ПЕТ ГОДИНИ,

като го признал за НЕВИНОВЕН по повдигнатото обвинение и го ОПРАВДАЛ да е осъществил престъплението по чл.252 НК в периода от 2007 до 2009г. чрез извършване по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение и да е предоставил парични кредити на следните лица кредитополучатели: С. М. С., Б. Т. Б., Х. С. Т., Е. Т. Т., Г. М. С., И. Г.И., А. Х. И., Н. С. С., С. И. В., Т. М. Г., И. Д. Й., И.М. А., Л. И. Л., Д. И. М., Г. А. В., Ф. Б. К., С. М.Х., Н. Й. К., В.К.П., П. С. П., Л. Р. Л., К. К. Д., П. А. П., И. К. П., Д. Д.Д., И.Г.Г., Р. С. П., М. Б. Н., А. С. Г., Д. В.К., Б. Т. Ц., И. Т. К., С. . Г., Н. Д.Д., С. И. Я.а, М. И.в К.в, П.М.П. , Н. С.Г., М. И. Р., В. Й. П., Нели Г. В., М. Д. П., Ц. П.К., Ц. И. С., И. Н. Л., М.К. М., Ц. К.Т., П. В.Ч., А. Й. Г., В. К. Е., Й. С. ., В.М.П., П. Ге. Г., Ш. М. С., Д. К. З., В. Г.Й., К.Й. О., Р. Х. К., Д.С.М., Н. И. К., В.С.В., Й. Я. М., Г. И.Р., Ц. К. Д., както и да е осъществил същото деяние по чл.252 НК за периода от края на 2009г. до 21.04.2011г. както и по повдигнатото обвинение, относно размера на предоставените парични кредити над сумата от 234 200 лв., както и за получените значителни неправомерни доходи /от лихви и получени неустойки за забава/ за сумата над 219 490.41лв., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение в този смисъл.

 

Със същата присъда съдът признал за НЕВИНОВЕН по повдигнатото обвинение подсъдимия Г.Й.И., като го ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение по чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това периода от неустановена дата през есента на 2007 год. до 21.04.2011 год. в гр. Плевен, в съучастие като съизвършител с Г.Й.И. (т.е със себе си, като в присъдата липсва диспозитив, по отношение повдигнатото му обвинение за съучастие като съизвършител с подс.Г.А.) А.Р.Е., Г.К.Н., също извършители, действайки като физическо лице и представител на юридическото лице „КРЕДИТ ЕКСПРЕС" ООД, ЕЖ ********* без съответно разрешение, по чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции да е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, като е предоставял на различни лица парични кредити на обща стойност 261 199 лв. срещу задължение получените в заем суми да бъдат върнати, ведно с лихва и неустойка при забава, по отношение на следните лица, включени в обвинението като кредитополучатели: С. Георгиева Бреснишка, Веско Любенов Калонкин, Митко Тотев Николов, П.Х.Л., Лина И. Дочева, Мирослав С. Дзедзов, В.Д. Василева, Джинует А.А., Владимир Д.Д., А.Й.Д., Р.И.Д., Г.С.Д., Рени Симеонова Симеонова, Малинка Йорданова И., Г.С.А., Д. Василева П., Андрей Райков Д., Петя Цветанова Мочкова, Петя Василева Маладжикова, Р. Любенова Симеонова, Радост Георгиева Иванчева- Стоянова, Боян Г. Дочев, Галина Тодорова Лачовска, Г. Александров Великов, Петьо Ц. Цеков, А.Г.Ц., Росен Николов Попов, С. Теодосиев С., Детелин Стефков Д., П. Милков Ламбев, Илияна Маргаритова Д., Анита И. Николова-Ангелова, Добромир Пламенов П., Таня Атанасова Христова, С.Е.Д., Венелин Русев Начев, Даниела Миткова Захариева, Н.П.Н., Радко Пенев Радославов, В.И.П., Радина Печева П., П.Б.П., Григор Г. Горанов, Иван Радославов Нейков, А. Маринов В., Христо Стефчев Иванов, както и от тази дейност да е получил значителни неправомерни доходи /от лихви и получени неустойки за забава/ в общ размер на 578 686 лв. /петстотин седемдесет и осем хиляди шестстотин осемдесет и шест лв./,

 

  II.   Със същата присъда, подсъдимия Г.Н.А. е признат за ВИНОВЕН за това, че в периода от 2006 год. до края на 2009 год. в гр. Велико Търново в съучастие като съизвършител с Г.Й.И., Г.С. ГАНЧЕВ, ЗДРАВКО ЙОНОВСКИ, също извършители, действайки като физическо лице и представител на юридическите лица „Г и Г - Груп" ООД, ЕИК ********* и „КРЕДИТ ЕКСПРЕС" ООД, ЕИК ********* без съответно разрешение, съгласно чл.11, ал.1 от Закона за Банките/ и след 01.01.2007 год. по чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.1 ал.4 от ЗБ и чл. 2, ал.1 от ЗКИ, за които се изисква такова разрешение, като предоставил парични кредити на обща стойност 101 800 лв. /сто и една хиляди и осемстотин лева/ срещу задължение да бъдат върнати получените в заем суми, ведно с лихва и неустойка при забава, на различни лица кредитополучатели, както следва:

1. През 2009 год. отпуснал Владимир Й. Владимиров кредит в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лв. / срещу лихва от 30% /тридесет процента/ на месец, като общо платената лихва е в размер на 34 040.41 лв. /тридесет и четири хиляди четиридесет лв. и четиридесет и една ст./;

2. През юни 2007 год. предоставил кредит в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ на Х. С. Т., с лихва от 10% /десет процента/ на месец, като общият размер на изплатената лихва била 4 500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/;

3. През пролетта 2007 год. предоставил кредит в размер на 6 000 лв. /шест хиляди лева/ на Е. Т. Т., с лихва от 7% /седем процента/ на месец срещу прехвърляне на недвижим имот, като общият размер на изплатената лихва била 2 520 лв./две хиляди петстотин и двадесет лв./;

През 2009 год. предоставил на Г.М. С. следните кредити:

- кредит в размер на 6 000 лв. /шест хиляди лева/, с лихва от 10% /десет процента/ на месец срещу прехвърляне на автомобил

- кредит в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ с лихва от 10% /десет процента/ на месец срещу прехвърляне на автомобил, като общият размер на изплатената лихва по двата кредита била 7 500 лв. /седем хиляди и петстотин лв. /;

4. Предоставил на И. Н. И. кредити, както следва:

- През 2006 год. - 10 000 лв. /десет хиляди лева/, с лихва от 5% /пет процента/ на месец;

- През 2007 год. - 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ с лихва от 10 % /десет процента/ на месец срещу залог на селско-стопанска реколта, като общото платената лихва по двата кредита е в размер на 48 000 /четиридесет и осем хиляди лева/;

5. През 2008 год. отпуснал на Цеца П.К. следните кредити:

- кредит в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, срещу лихва от 20 % двадесет процента/ на месец;

- кредит в размер на 500 лв. / петстотин лева/, срещу лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец, като общата сума на изплатените лихви била в размер на 900 лв. /деветстотин лв./;

6. През август 2007 год. отпуснал на Иринка Н. Л. кредит в размер на 300 лв. /триста лева/, срещу лихва от 40 % /четиридесет процента/ на месец, като общата сума на изплатената лихва била в размер на 5 880 лв. /пет хиляди осемстотин и осемдесет лева/;

7. През 2007 год. предоставил на В.Б.Г., следните кредити:

- Кредит в размер на 7000 лв. /седем хиляди лева/ месечно, обезпечен чрез прехвърлен лек автомобил марка „Ауди", модел „А6", срещу лихва от 20% /двадесет процента/ на месец;

- Кредит в размер на 25000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, обезпечен чрез прехвърляне на апартамент в КК Слънчев бряг, срещу лихва от 10 % /десет процента/ на месец, като общият размер на платените лихви по двата кредита бил 31 800 лв. /тридесет и една хиляди и осемстотин лв./ и от тази дейност получил значителни неправомерни доходи /от лихви и получени неустойки за забава/ в общ размер на 135 140.41лв. /сто тридесет и пет хиляди и сто и четиридесет лева и четиридесет и една стотинки/, поради което и на основание чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.55 от НК го ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 4000 лв. /четири хиляди лева/, което наказание отложил с изпитателен срок на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

Със същата присъда, съдът признал за НЕВИНЕН подсъдимия Г.Н.А. по повдигнатото обвинение в частта, относно размера на предоставените парични кредити над 101 800 лв. /сто и една хиляди и осемстотин лева/, както и по отношение размера на получените значителни неправомерни доходи /от лихви и получени неустойки за забава/ над 135 140.41 лв. /сто тридесет и пет хиляди и сто и четиридесет лева и четиридесет и една стотинки/, както и да е осъществил деянието за периода от неустановена дата през 2005 год. до 2006г. и за периода от 01.01.2010г. до  21.04.2011., и по отношение на следните лица кредитополучатели:

Светослав Маринов Савов, Б. Тошков Борисов, Христо С. Томов, И.Д.Г., В.Д.Б., Илиян Г.И., Арсен Харизанов Искренов, Николай С. Станев, Стойчо Иванов Владков, Цанка Трифонова Мирчева, Тодор Цанков Ангелов, Теодора Миткова Гецова, Ирена Денчева Йорданова, Иво Минчев Ангелов, Лъчезар Иванов Лазаров, Десислава И. Мирчева, В.Д.В., Г. Александров Водиничаров, Фатме Бесимова Казакова, С. Милчева Хаджиева, Николай Й. Колев, В.К.П., Петко С. Петков, Лора Радославова Лалова, Керанка К. Дюлгерова, П. Ангелов Петков, Илия Костадинов Пелтеков, Драгомир Д.Д., Иван Г.Г., Радослав С. Пейчев, Мариета Борисова Николова, Александър Спасов Господинов, Даньо Вълев Колев, Бенчо Тодоров Цивнев, Иван Тодоров Карашки, Стоян Ангелов Г., Николай Д.Д., Стоянка И. Яламова, Младен Иванов Козарев, П.М.П., Николай С.Г., Милена И. Раева, Владимир Й. Паришев, Нели Ганчева Велева, Младен Данаилов П., Цанко Иванов Станчев, Мартин Кръстомиров Минчев, Цветезарка Кънчева Тодорова, П. Величков Чомаков, Ана Йорданова Генчева, В. Кънева Енчева, Петьо Петков Стойчев, Йорданка Стоянова Атанасова, Вихра М.П., П. Генчев Генчев, Шахин Метинов Салиев, Даниел Кирчев Златев, Валентин Г.Й., Кънчо Й. Обретенов, Росен Х. Казаков, Д.С.М., Н. Иванов Колев, Г. Иванов Г., В.С.В., Й. Янков Маринов, Г. Иванов Рачев, Цветомил Кръстев Димов

  

   III. Със същата присъда, подсъдимия А.Р.Е. е признат за ВИНОВЕН, в това че в периода от неустановена дата през 2007 год. до м. януари 2010год. в гр. Плевен като съизвършител в съучастие с Г.К.Н. - извършител, действайки като физическо лице и представител на юридическото лице „КРЕДИТ ЕКСПРЕС" ООД, ЕИК *********, без съответно разрешение, по чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции, извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, като предоставил парични кредити на обща стойност 111 850 лв. /сто и единадесет хиляди и осемстотин и петдесет лв./ срещу задължение да бъдат върнати получените в заем суми, ведно с лихва и неустойка при забава, на различни лица кредитополучатели, както следва:

1. През месец октомври 2008 год. предоставил кредит в размер на 500 лв. /петстотин лева/ на С. Георгиева Брезнишка, с лихва от 20% /двадесет процента/ на месец, като общият размер на изплатената лихва била 800 лв. /осемстотин лева/;

2. През четвъртото тримесечие на 2007 год. предоставил на Веско Любенов Калонкин, кредит в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лв./ с лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец, обезпечен с машина за рязане, малка „Щил";

- През пролетта на 2008 год. предоставил на същото лице кредит в размер на 500 лв. /петстотин лева/ с лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец, като общият размер на изплатените лихви по двата кредити е на стойност 375 лв. /триста седемдесет и пет лв./;

3. През пролетта на 2008 год. предоставил на Митко Тотев Николов, кредит в размер на 500 лв. /петстотин лв./ с лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец, като общият размер на изплатените лихви е 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/;

4. През месец април 2008 год. предоставил на Ралица Володиева Божинова кредит в размер на 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/ с лихва от 10 % /десет процента/ на месец, като кредитът бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот в полза на трето лице, като общият размер на изплатените лихви бил 7 200 лв. /седем хиляди и двеста лева/;

5. На 01.04.2008 год. предоставил на Лина И. Дочева кредит в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ с лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец, като общият размер на платената лихва бил в размер на 1 440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лв./;

6. През месец февруари 2008 год. предоставил на Мирослав С. Д. кредит в размер на 400 лв. /четиристотин лв./ с лихва от 20% /двадесет процента/ на месец, като общият размер на платената лихва бил 1 220 лв. /хиляда двеста и двадесет лв./;

7. През месец март 2008 год. предоставил на В.Д. В. кредит в размер на 1000 лв./хиляда лв./ с лихва от 20%/двадесет процента/ на месец, като общият размер на платената лихва бил 1 400 лв. /хиляда четиристотин лв./;

8. През пролетта на 2008 год. предоставил на А.Й.Д. кредит в размер на 1000 лв. /хиляда лв./ с лихва от 20% /двадесет процента/ на месец, като общият размер на платената лихва бил 400 лв. / четиристотин лв./, както и 100 лв. /сто лв./ за забава или общо 500 лв. /петстотин лв./;

9. През пролетта на 2008 год. предоставил на Р. С. С. кредит в размер на 500 лв. /петстотин лева/ с лихва от 20 % на месец /двадесет процента/, като общо платената лихва била в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/;

10. През 2008 год. предоставил на Петя Цветанова Мочкова кредит в размер на 500 лв. /петстотин лева/ с лихва от 20 % на месец /двадесет процента/, като общо платената лихва била в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/;

11. През месец март 2008 год. предоставил на Боян Г. Д.кредит в размер на 10000 лв. /десет хиляди лева/ с лихва от 10 % на месец /десет процента/, обезпечен с прехвърлянето на недвижим имот, като общо платената лихва 30000 /тридесет хиляди лв./.

12. През зимата на 2008 год. предоставил на Г. Т. Л.

- кредит в размер на 200 лв. /двеста лева/ с лихва от 10 % на месец /десет процента/,

- кредит в размер на 500 лв. /петстотин лв./ срещу лихва от 10 % /десет процента/ на месец като общо платената лихва за двата кредита била 660 лв. /шестстотин и шестдесет лв./;

13. В началото на 2008 год. предоставил на Петьо Ц. Ц. кредити в размер на 6000 лв. /шест хиляди лева/ срещу лихва от 20% /двадесет процента/ на месец, като общата сума на платена лихва и неустойка за забава е в размер на 18 200 лв./осемнадесет хиляди и двеста лв./

14. През 2008 год. отпуснал на Р. Н. П. кредити:

- кредит в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лв./ срещу лихва от 10 %/десет процента/ на месец

- кредит в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лв./ срещу лихва от 20 % /двадесет процента/, като общата сума на платените лихви по двата кредита била размер на 78 800 лв. /седемдесет и осем хиляди и осемстотин лева/;

15. През зимата на 2008 год. предоставил на С. Т. С. кредити:

- кредит в размер на 3000 лв. /три хиляди лв./ срещу лихва от 20% /двадесет процента/ на месец;

- кредит в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лв./ срещу лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец като общият размер на платените лихви и неустойки по двата кредита бил 38 000 лв. /тридесет и осем хиляди лв./;

16. В периода от 2008 год. до месец януари 2010 год. предоставил на Д. С. Д. кредити:

 - кредит в размер на 20 000 лв./двадесет хиляди лв./ срещу лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец през 2008 год.;

- кредит от 10 000 лв. /десет хиляди лв./ срещу лихва от 20%/двадесет процента/ на месец през 2008 год.;

- кредит от 10 000 лв. /десет хиляди лв./ срещу лихва от 20% /двадесет процента/ на месец, през месец януари 2010 год, като общият размер на платените лихви и неустойки за забава по трите кредита били 278 400 лв. /двеста седемдесет и осем хиляди и четиристотин лв./.

17. През пролетта на 2008 год. отпуснал на П. М. Л. кредит в размер на 500 лв. /петстотин лв./ срещу лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец, като общата сума на изплатената лихва бил 100 лв./сто лева/;

18. През 2008 год. предоставил на А. И. Н.-А. кредит в размер на 2 000 лв. /две хиляди лв./ срещу лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец, като общата сума на платената лихва бил 800 лв. /осемстотин лв./;

19. През 2009 год. предоставил на Т. А. Х. кредит в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ с лихва от 20 % на месец /двадесет процента/, като общо платената лихва била в размер на 8 400 лв. /осем хиляди и четиристотин лева/;

20. През месец септември 2008 год. предоставил на В. Р. Н. кредит в размер на 500 лв. /петстотин лв./ с лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец, като общия размер на изплатените лихви по двата кредити е на стойност 1600лв /хиляда и шестстотин лева/;

21. През пролетта на 2009 год. предоставил на Д. М.З. кредит в размер на 300 лв. /триста лв./ с лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец;

- През месец юни 2010 год. кредит размер на 300 лв. /триста лева/ с лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец, като общият размер на изплатените лихви по двата кредити е на стойност 1000 лв. / хиляда лв./;

22. През лятото на 2008 год. отпуснал на Радина П. П. кредит в размер на 3000 лв. /три хиляди лв./ срещу лихва от 20% /двадесет процента/ на месец, като общият размер на платените лихви бил 4 600 лв. /четири хиляди и шестстотин лв./;

23. През 2007 год. отпуснал на И.Р. Н. кредит в размер на 500 лв. /петстотин лв./ срещу лихва от 20% /двадесет процента/ на месец, като общият размер на платените лихви бил 1600 лв. /хиляда и шестстотин лв./;

24. През месец ноември 2008 год. отпуснал на Христо Стефчев Иванов кредит в размер на 500 лв. /петстотин лв./ срещу лихва от 20% /двадесет процента/ на месец, като общият размер на платените лихви бил 250 лв. /двеста и петдесет лв./; като от тази дейност получил значителни неправомерни доходи /от лихви и получени неустойки за забава/ в общ размер на 478 945лв. /четиристотин седемдесет и осем хиляди и деветстотин четиридесет и пет лева/, поради което и на основание чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. чл.55 от НК, поради което съдът го ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 4000лв. /четири хиляди лева/, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

Със същата присъда подсъдимия А.Е. бил признат за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАН по отношение на размера на предоставените парични кредити над 111 850 лв., както и по отношение на размера на получените значителни неправомерни доходи /от лихви и получени неустойки за забава/ от над 478 945лв., както и за това да е извършил деянието в периода от м. януари 2010г. до  21.04.2011., както и за това, да е извършил деянието в условията на съучастие с Г.Й.И. и Г.С. Ганчев в качеството им на съизвършители, както и да е предоставял кредити, по отношение обвинението за следните кредитополучатели: П.Х.Л., Джинует А.А., Владимир Д.Д., Р.И.Д., Г.С.Д., Рени Симеонова Симеонова, Малинка Йорданова И., Г.С.А., Д. Василева П., Андрей Райков Д., Петя Василева Маладжикова, Р. Любенова Симеонова, Радост Георгиева Иванчева- Стоянова, Г. Александров Великов, А.Г.Ц., Илияна Маргаритова Д., Добромир Пламенов П., С.Е.Д., Венелин Русев Начев, Н.П.Н., Радко Пенев Радославов, В.И.П., П.Б.П., Григор Г. Горанов, А. Маринов В.

 

IV. С присъдата подсъдимия Г.К.Н. е признат за ВИНОВЕН, затова че в периода от неустановена дата през 2007 год. до месец януари 2010 год. в гр. Плевен като съизвършител в съучастие с А.Р.Е. - извършител, действайки като физическо лице и представител на юридическите „КРЕДИТ ЕКСПРЕС" ООД, ЕЖ *********, без съответно разрешение, съгласно чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, като предоставил парични кредити на обща стойност 144 349.11 лв. срещу задължение да бъдат върнати получените в заем суми, ведно с лихва и неустойка при забава, на на различни лица кредитополучатели, както следва:

1. През пролетта на 2008 год. предоставил на Митко Тотев Николов, кредит в размер на 500 лв. /петстотин лв./ с лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец, като общият размер на изплатените лихви е 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/;

2. През месец април 2008 год. предоставил на Ралица Володиева Божинова кредит в размер на 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/ с лихва от 10 % /десет процента/ на месец, като кредитът бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот в полза на трето лице, като общият размер на изплатените лихви бил 7 200 лв. /седем хиляди и двеста лева/;

3. На 01.04.2008 год. предоставил на Лина И. Дочева кредит в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ с лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец, като общият размер на платената лихва бил в размер на 1 440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лв./;

4. През месец февруари 2008 год. предоставил на Мирослав С. Дзедзов кредит в размер на 400 лв. /четиристотин лв./ с лихва от 20% /двадесет процента/ на месец, като общият размер на платената лихва бил 1 220 лв. хиляда двеста и двадесет лв./

5. През месец март 2008 год. предоставил на В.Д. Василева кредит в размер на 1000 лв. /хиляда лв./ с лихва от 20% /двадесет процента/ на месец, като общият размер на платената лихва бил 1 400 лв. /хиляда четиристотин лв./;

6. През пролетта на 2008 год. предоставил на Рени Симеонова Симеонова кредит в размер на 17 000 евро /седемнадесет хиляди евро/ с лихва от 2700 евро на месец /две хиляди и седемстотин евро /, обезпечен с прехвърляне на недвижим имот, като общият размер на платената лихва бил 10 500 евро /десет хиляди и петстотин евро./ или 20 536лв. /двадесет хиляди петстотин тридесет и шест лв./;

7. През месец март 2008 год. предоставил на Радост Георгиева Иванчева- Стоянова кредит в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ с лихва от 20 % на месец /двадесет процента/, като общо платената лихва и неустойка за забава била в размер на 3 800 лв. /три хиляди и осемстотин лв./

8. През месец март 2008 год. предоставил на Боян Г. Дочев кредит в размер на 10000 лв./десет хиляди лева/ с лихва от 10% на месец/десет процента/, обезпечен с прехвърлянето на недвижим имот, като общо платената лихва 30000/тридесет хиляди лв./

9. В началото на 2008 год. предоставил на Петьо Ц. Цеков кредити в размер на 6000 лв. /шест хиляди лева/ срещу лихва от 20% /двадесет процента/ на месец, като общата сума на платена лихва и неустойка за забава е в размер на 18 200 лв./осемнадесет хиляди и двеста лв./

10. През 2008 год. отпуснал на Росен Николов Попов, следните кредити:

- кредит в размер на 10 000 лв./десет хиляди лв./срещу лихва от 10 % /десет процента/ на месец

- кредит в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лв./ срещу лихва от 20 % /двадесет процента/, като общата сума на платените лихви по двата кредита била размер на 78 800 лв. /седемдесет и осем хиляди и осемстотин лева/;

11. През зимата на 2008 год. предоставил на С. Теодосиев С. следните кредити:

- кредит в размер на 3000 лв. /три хиляди лв./ срещу лихва от 20% /двадесет процента/ на месец;

- кредит в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лв./ срещу лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец като общият размер на платените лихви и неустойки по двата кредита бил 38 000 лв. /тридесет и осем хиляди лв./;

12. В периода от 2008 год. до месец януари 2010 год. предоставил на Детелин Стефков Д. следните кредити:

- кредит в размер на 20 000 лв./двадесет хиляди лв./ срещу лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец  - през 2008 год.;

- кредит от 10 000 лв. /десет хиляди лв./ срещу лихва от 20%/двадесет процента/ на месец - през 2008 год. -;

- кредит от 10 000 лв. /десет хиляди лв./ срещу лихва от 20% /двадесет процента/ на месец, като общият размер на платените лихви и неустойки за забава по трите кредита били 278 400 лв. /двеста седемдесет и осем хиляди и четиристотин лв./ - през месец януари 2010 год.

13. През пролетта на 2008 год. отпуснал на П. Милков Ламбев кредит в размер на 500 лв. /петстотин лв./ срещу лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец, като общата сума на изплатената лихва бил 100 лв. /сто лева/;

14. През 2008 год. предоставил на Анита И. Николова-Ангелова кредит в размер на 2 000 лв. /две хиляди лв./ срещу лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец, като общата сума на платената лихва бил 800 лв. /осемстотин лв./;

15. През 2008 год. предоставил на Добромир Пламенов П. кредит в размер на 700 лв. /седемстотин лв./ срещу лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец, като общата сума на платената лихви и неустойки бил 1 140 лв. /хиляди сто и четиридесет лв./;

16. През 2009 год. предоставил на Таня Атанасова Христова кредит в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ с лихва от 20 % на месец /двадесет процента/, като общо платената лихва била в размер на 8 400 лв. /осем хиляди и четиристотин лева/;

17. През месец септември 2008 год. предоставил на Венелин Русев Начев кредит в размер на 500 лв. /петстотин лв./ с лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец, като общият размер на изплатените лихви по кредита е на стойност 1600 лв. / хиляда и шестостин лв/

18. През пролетта на 2009 год. предоставил на Даниела Миткова Захариева кредити:

- кредит в размер на 300 лв. /триста лв./ с лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец;

- кредит размер на 300 лв. /триста лева/ с лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец, като общият размер на изплатените лихви по двата кредити е на стойност 1000 лв. / хиляда лв./ -  през месец юни 2010 год.

19. През лятото на 2008 год. отпуснал на Радина Печева П. кредит в размер на 3000 лв. /три хиляди лв./ срещу лихва от 20% /двадесет процента/ на месец, като общият размер на платените лихви бил 4 600 лв. /четири хиляди и шестстотин лв./;

20. През 2007 год. отпуснал на Иван Радославов Нейков кредит в размер на 500 лв. /петстотин лв./ срещу лихва от 20% /двадесет процента/ на месец, като общият размер на платените лихви бил 1600 лв. /хиляда и шестстотин лв./; и от тази дейност получил значителни неправомерни доходи /от лихви и получени неустойки за забава/ в общ размер на 499 436 лв. /четиристотин деветседет и девет хиляди и четиристотин тридесет и шест лева/, поради което и на основание чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.55 от НК го ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 4000 /четири хиляди/ лева, като отложил изпълнението на наказанието на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

Със същата присъда, съдът признал подсъдимия Г.Н., за НЕВИНЕН по повдигнатото обвинение в частта, относно размера на предоставените парични кредити над 144 349.11 лв., както и по отношение на размера на получените значителни неправомерни доходи /от лихви и получени неустойки за забава/ над 499 436  лв., както и за това да е извършил деянието в периода от м. януари 2010г. до  21.04.2011г., както и за това, деянието да е извършено в условията на съучастие с Г.Й.И. и Г.С. Ганчев в качеството им на съизвършители, както и за това да е предоставял кредити на следните лица кредитополучатели: С. Георгиева Брезнишка, Веско Любенов Калонкин, П.Х.Л., Джинует А.А., Владимир Д.Д., А.Й.Д., Р.И.Д., Г.С.Д., Рени Симеонова Симеонова, Малинка Йорданова И., Г.С.А., Д. Василева П., Андрей Райков Д., Петя Цветанова Мочкова, Петя Василева Маладжикова, Р. Любенова Симеонова, Галина Тодорова Лачовска, Г. Александров Великов, А.Г.Ц., Илияна Маргаритова Д., С.Е.Д., Венелин Русев Начев, Н.П.Н., Радко Пенев Радославов, В.И.П., П.Б.П., Григор Г. Горанов, А. Маринов В., Христо Стефчев Иванов

 

На основание чл. 53, ал. 2, б. "б" НК всеки от подсъдимите е бил осъден да заплати сума представляваща равностойността на придобитото чрез престъплението по чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, съответно:

- подсъдимите Г.Й.И. и Г.Н.А. да заплатят солидарно в полза на Държавата сумата от 113 840.41 лв. / сто и тринадесет хиляди осемстотин и четридисет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща равностойността на придобитото чрез престъплението по чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

- подсъдимия Г.Й.И. да заплати в полза на Държавата сумата от 105 650 лв. / сто и пет хиляди  шестостин и петдесет лева/, представляваща равностойността на придобитото чрез престъплението по чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

- подсъдимия Г.Н.А. да заплати в полза на Държавата сумата от 21 300 лв. / двадесет и една хиляди и триста  лева/, представляваща равностойността на придобитото чрез престъплението по чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

- подсъдимите А.Р.Е. и Г.К.Н. да заплатят солидарно в полза на Държавата сумата от 473 960 лв. / четиристотин седемдесет и три хиляди и деветстотин и шестдесет лева/, представляваща равностойността на придобитото чрез престъплението по чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

- подсъдимия А.Р.Е. да заплати в полза на Държавата сумата от 4 985 лв. /четири хиляди деветстотин осемдесет и пет лева/, представляваща равностойността на придобитото чрез престъплението по чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

- подсъдимия Г.К.Н. да заплати в полза на Държавата сумата от 25 476 лв. /двадесет и пет хиляди лева четиристотин седемдесет и шест лева/, представляваща равностойността на придобитото чрез престъплението по чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2от НК.

 

Производство пред АСНС по ВНОХД №115/2019г. е образувано по въззивни жалби на подсъдимите Г.Й.И., чрез защитника му – адв.Ем.В. от 13.12.2018г., (починал на 18.12.2018г.) Подсъдимия И. е упълномощил нов защитник - адв.Л. от САК, която представя допълнение към жалбата, както и  по лични жалби на подс. Г.И., Г.А. и А.Е. и по жалба и допълнение към нея от защитника адв. Й. по отношение на последните двама подсъдими, както и по лична жалба на подс. Г.Н. срещу осъдителната част от присъдата. Във всички се иска отмяна на присъдата в осъдителната част и оправдаването на подсъдимите.

В пренията пред въззивният съд по реда на чл.291 НПК, представителя на държавното обвинение, настоява жалбите на подсъдимите Г.И., Г.А., А.Е. и Г.Н. и техните защитници да не бъдат уважени и на основание чл.334 ал.1 т.6 от НПК съдът да постанови решение, с което да потвърди присъдата на СНС от 28.11.2018 г. по НОХД №1400/2014 г. на 16 състав. Според прокурора, при постановяване на първоинстанционната присъда не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав. Прокурорът намира доводите на защитата, за неправилно приложение на материалния закон от СНС неоснователни, като се позовава на няколко решения на ВКС - Решение №11/2014 г. на 1 н.о., Решение №342/2014 г. на 2 н.о., Решение №240/2013 г. на 1 н.о.,  и Решение №16/2015 г. на ВКС, 3 н.о. по дело №1751/2014 г. с докладчик съдия Лада Паунова, с които съдът е приемал, че системното предостяване на парични средства срещу насрещна материална облага, уговорени или получени лихви е дейност на банково кредитиране, която е постановена под разрешителния и регистрационен режим на Закона за кредитните институции за посочените в чл.3 дейности по занятие и в този смисъл, такава дейност покрива признаците на престъпление по чл. 252 ал. 1 от НК. Изтъква, че следва съответното юридическото лице, което осъществява такава дейност да бъде вписано в публичния регистър на БНБ, ако една или повече от тези дейности е съществена за него, като според обвинението уговарянето или получаването на лихва, когато включва поне три на брой такива деяния, т.е. осъществява дейността по занятие доказва съставомерноста на престъплението по чл. 252 ал. 2 предл. 2 вр. ал. 1 предл. 1 от НК от обективна страна. Изискванията дейността да е съществена за дружествата са уредени от Наредба №26 на Управителния съвет на БНБ от 23.04.2009 г. за финансовите институции, в която били посочени изискванията за регистриране на финансови институции. Според прокурора, по делото са налице писмени доказателства в отговор на запитване до подуправителя на БНБ и ръководителя на управление „Банков надзор“, от 25.07.2019г. от който се установява, че подсъдимите като физически лица, както и търговските дружества Г и Г груп“ ООД и „Кредит експрес“ ООД, не са подавали документи и не са вписани като финансови институции в регистъра на БНБ по чл.3а от Закона за кредитните институции. В този смисъл, според обвинението, по аргумент на чл.3 ал.1 т.3 от същия закон, са осъществили финансово кредитиране на различни лица, което е съставлявало незаконно упражнявана банкова дейност, извършвана по занятие. В становището си по правилното приложение на материалния закон, прокуратурата счита, че не е задължително незаконната банкова дейност да е извършвана чрез средства набирани само от публично привлечени влогове и други възстановими средства, за да е осъществен състава на престъпление по чл.252 НК. Представителят на прокуратурата счита, че  първостепенният съд правилно е приложил материалния закон, като е осъдил подсъдимите и иска от въззивния състав на АСНС да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна, като остави без уважение въззивните жалби на подсъдимите.

Защитата на подсъдимия  Г.Й.И.,  адв. И.Л., пледира за отмяна на първоинстанционната присъда, за оправдаване на подзащитния и – подс. Г.Й.И., в наказателно осъдителната част на атакуваната присъда. В подкрепа на искането си оспорва правилността на първоинстанционния акт на СНС, с доводи за неправилно прилагане на материалния закон в правораздавателната дейност на съда, поради неправилна правна оценка на изискването за наличие разрешение визирано нормата на чл.252 НК, което изискване не съответства на устройствените изисквания за банкова дейност на финансовите институции при условията на регистрационен, а не на разрешителен режим. В тази насока, защитата подробно мотивира различията в правния характер на изискванията за наличие на лиценз и тези за наличие на регистрация като формира извод, че в атакувания акт на първостепенният съд и мотивите си, съдът не е обсъдил тези различия, с което неправилно е приложил закона и осъдил подсъдимите. Защитата пледира въззивният състав да обсъди и да даде оценка на различията в правната уредба и изисквания за банковата дейност на финансовите институции, като приеме, че режима на регистрация на дейността на финансовите институции не се припокрива със съставомерните белези на изискуемото „разрешение“ в материалния състав на чл.252 НК. В защитните си доводи, защитата счита, че деянието по чл.252 НК е съставомерно, единствено при дейност, за която закона изисква наличие на изрично разрешение, лицензия, поради което друга дейност на юридически лица, пред която закона е формирал изисквания за наличие само на регистрационен режим, не попада в приложното поле на материалната норма на чл.252 НК, именно поради отликите в правна природа на двата режима за упражняване на съответната дейност.

Според защитата, материалният закон не предвижда наказателна отговорност при предоставяне на парични кредити на физически лица, когато това се осъществява със собствени средства. Според защитата, доколкото кредитирането е уредена в закона форма на гражданско правна сделка, то когато кредитите са предоставени със собствени парични средства на кредитора, такава дейност, дори осъществена неколкократно от физически лица не попада в приложното поле на Закона за банките и кредитните институции. Според защитата на подсъдимия  Г.Й.И.,  ограниченията в предоставянето на парични кредити с лични средства от физически лица, дори и по занятие, не може да е обществено опасна дейност, доколкото не е ограничена от закона и не подлежи на контрол от БНБ, поради което ограничаване на граждански права в този смисъл, без законово основание, следва да се приеме, че противоречи и на Конституцията. Това било видно и от становище на бившия управител на БНБ - Иван Искров, което е приложено по делото. Защитата, настоява съдът да постанови съдебен акт, с който да оправдае подсъдимия И., независимо от наличието на друга, но незадължителна по своя характер съдебна практика, постановена в обратен смисъл от редица Решения на Върховния касационен съд.

На следващо място, защитата извежда доводи за несъставомерност на деянието и от обстоятелството, че в атакуваната част на първоинстанционната присъда подс.И. е осъден за общо девет кредита, което не покрива критерия за системно осъществявана неразрешена банкова дейност по занятие. Според защитата в случая, не е взето предвид, че периода на предоставянето им е за четири години, като с оглед неговата продължителност, не съответствал на съставомерните признаци на материалната норма за дейност „по занятие“. Оспорва се, че предоставените кредити за които е признат за виновен подзащитния и не представляват същностната част от дейността на подсъдимия, т.е. паричните средства и печалбата от нея да са преобладаваща част от източниците на доходи за лицето. Според защитата, за съставомерността на деянието е ирелевантно, дали паричните кредити са отпускани с лихва или не, доколкото лихвата не съставлявала елемент на кредитирането и фактите описани от обвинението, по отношение получените инкриминирани парични средства от лихви и такси са без доказателствено значение.

На следващо място защитата счита, че разпитаните в хода и на въззивното следствие свидетели, категорично опровергават тезата на прокуратурата, че подс.И. е предоставял и/или договарял с някои от свидетелите предоставяне на кредити, не се установявали твърдения, че някой от тях е получил паричен кредит лично от подсъдимия И. и/или да е връщал главница и/или други суми от начислени лихви и такси.

Според защитата, дори да се приеме, че деянието е доказано от обективна страна, че са предоставяни системно парични заеми на различни лица, то не са налице доказателства, че деянието е съставомерно от субективна страна, доколкото подсъдимите са съзнавали, че осъществяват правомерна търговска дейност при предоставяне на кредити, при което не са налице доказателства да са допускали, че нарушават закона. С поред защитата, обвинението не е доказано от субективна страна, доколкото дори подсъдимите да са осъществявали такава деятелност, то тяхното макар и неправилно разбиране на материалния закон, изключвало възможността да са съзнавали, че осъществяват забранена дейност с обществено опасен характер, която дори според мнението на управителя на БНБ, на институцията която отговаряла за издаването на разрешения и за контрола по прилагането на специалното законодателство е била разрешена от закона, когато не се осъществява с публично набрани средства. 

Подсъдимият Г.И. подкрепя всички доводи изложени от защитника си адв.Л. и допълва, че не е установил по делото да са налице документи, подписани от него за предоставяне на кредити, а разпитаните свидетели, не съобщават да са имали общо с него за кредитите, за които е осъден.

 

Защитникът на подсъдимият Г.Н.А., адв. В.К. пледира за оправдаване на подзащитния и, изцяло се присъединява към доводите за несъставомерност на обвинението изложени от адв.Л.. Защитата твърди, че по делото не са събрани доказателства подс.А. да е договарял и предоставял парични кредити, доколкото не е притежавал лично такива парични средства. Според защитата, подсъдимия А. е бил назначен като продавач-консултант към фирма „Г и Г груп“ ООД, поради което е осъществявал фактическо предаване на парични средства, при изпълнение на задължения като страна по трудов договор, при което поведението му не съдържа признаците на състав на престъпление по чл.252 НК. В тази връзка адв. К. се позовава на показанията на свидетелите Евгени Трифонов, Грета Симеонова, Илиян И., Цеца К., Иринка Ласкова и В.Г., които са заявили, че Г.А. е лицето, което технически е изпълнявало определени дейности в заложната къща, че предоставените от него заемни средства не са на подсъдимия А., а на неговия работодател. Според тях, Г.А. е бил момче за всичко, бил е служител на „Американеца“ и изпълнявал всичко, каквото той му е възложено. За наличието на такива трудови правоотношения защитата се позовава на приложения по делото трудов договор. Според защитата свидетелите потвърждавали, че са виждали закачено на стената на използваното помещение, разрешение за предоставяне кредити. Относно кредита предоставен на лицето Владимир Й., защитата се позовава на показанията на  този свидетел, който отричал да е договарял кредит с подс.Г.А. както и да е изплащал суми по лихви посочени от обвинението. Адв. К. акцентира върху наличието на съществен процесуален порок в постановения съдебен акт, допуснат по отношение на кредита предоставен на лицето Христо С. Томов, доколкото Г.А. е осъден за това, че предоставил на Владимир Й. през 2007 г. заем в размер на 3000, 00 лева и същевременно е оправдан за предоставянето на същия този заем, което установява непреодолимо вътрешно противоречие в постановения съдебен акт. Извън вниманието на решаващата съдебна инстанция е останало и същественото обстоятелство, в какво качество подсъдимите са предоставяли кредитите, каква част от заемите са дадени от фирмите и каква част от физическите лица, при което в мотивите на съда няма изложени мотиви. Мотивирана от посоченото, защитникът на подс. А. - адв. В.К., пледира за отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на оправдателна присъда по отношение на подс. А..

 

Защитникът на подсъдимите Г.А. и А.Е., адв. Й.,  пледира въззивният съдебен състав да признае подзащитните му за невинни и да ги оправдае по повдигнатите им обвинения, доколкото счита, че подзащитните му не са осъществили нито от обективна, нито от субективна стана престъплението, в което са обвинени.

Позовавайки се на подробно изложените в допълнителното изложение към жалбата аргументи защитата твърди, че по делото не се налични доказателства Г.А. и А.Е. да са раздавали заеми, че не са налице доказателства дали предоставяните паричните средства са техни или на трети лица, или и техни и на трети лица. Липсата на доказателства за произхода на средствата, предоставяни в заем, според защитата не позволявало да се направи непротиворечив извод във вреда на подзащитните му. Присъединява се изцяло към изложените доводи от защитниците на другите подсъдими, относно доводите за несъставомерността на обвиненията, за които подсъдимите са привлечени към наказателна отговорност. Пледира, че по делото е установено, че подсъдимите нямали субективна представа за извършване на забранена от закона банкова дейност, доколкото „…Г. Ганчев „Американеца“, донесъл лицензи, които са ги закачили на стената и те са висели. Тези лицензи и разрешителни са им давали право и те са вярвали, че имат законното основание да изпълняват разпорежданията на „Американеца“ и да раздават неговите пари….“. Според защитата, разпитаните свидетелите по делото са потвърдили, че подзащитните му А.Е. и А. са осъществявали дейност като наети служители, назначени на трудов договор, които са съзнавали, че дружеството осъществява разрешена от закона търговска дейност, поради представеното в офиса разрешение на фирмата на Ганчев за отпусканите кредити, която Ганчев финансирал със свои средства. С наведените доводи, защитата оспорва наличието на доказателства за осъществен състав на престъпление по чл.252 НК, от обективна и субективна страна, пледира за отмяна на първоинстанционният акт в наказателно осъдителната му част.

Подсъдимият Г.А. поддържа казаното от защитниците му, като акцентира върху обстоятелството, че работата която извършвал му е била възложена по трудовия договор, че в офиса имало разрешения за осъществяваната дейност, поради което е мислел, че всичко е законно и нормално, като на това основание иска да бъде оправдан.

Подсъдимият А.Е. поддържа казаното от защитника му, като твърди, че за дейността която извършвал е бил убеден, че Г. Ганчев е притежавал разрешение за предоставяне на кредити, които са били обезпечавани с осигурени от него парични средства.

 

Защитникът на подсъдимия Г.К.Н. - адв. С.Д. счита присъдата на СНС за неправилна, доколкото подзащитния и Н. е бил назначен на трудов договор в „Г и Г груп“ ООД на длъжността „лихвар“, с която длъжност договора е бил обявен в ТД на НАП. Присъствието на Н. в офиса на дружеството в гр.Плевен било свързано именно с изпълнение на трудовите му азадължения по обявения в НАП трудов договор. За тези факти според защитата първостепенният съд не е изложил мотиви и не ги взел предвид, при постановяване на съдебния акт. Защитникът оспорва и доказателствената обоснованост на елемент от осъдителната част на атакуваната присъда, за предоставен кредит на Анита И. Николова – Ангелова, доколкото по делото липсвали доказателства, които да свързват Н. с този кредит. Защитникът споделя изцяло доводите развити от другите защитници, относно съставомерността и механизма на извършеното деяние, по отношение на всеки един от подсъдимите в него вкл. и за подс.Н., като иска подзащитния му - подс.Н. да бъде оправдан.

Подсъдимия Н., счита че е осъден за дейност, която извършвал със съзнанието за правомерно осъществявана трудова дейност по трудов договор, регистриран в НАП, като на офиса имало огромни реклами, не са се крили. Дейността им била обявена по вестници и по радио, работел със съзнанието, че дружеството е имало разрешение на дейността, която публично осъществявали.

В последната си дума подсъдимите заявяват, че не са виновни и искат да бъдат признати от съда за невиновни и оправдани.

 

Настоящата въззивна съдебна инстанция констатира, че Присъда от 28.11.2018г., по НОХД № 1400 по описа за 2014 година на ХVI-ти състав при СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, е постановена при допуснато абсолютно процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1, вр., ал. 1, т. 2 вр. чл. 334 т.1 вр. чл.335 ал.2 от НПК, за наличието на което съдът проследява служебно, дори без да е нужно точно такова искане изрично да е направено от страните. В цитирания съдебен акт на първоинстанционния съд се съзира непреодолимо вътрешно противоречие, което като краен резултат води до невъзможност да се разбере действителната воля на съда по отношение на съществени обстоятелства, релевантни за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимите. В резултат е нарушен основен принцип на процеса на вземане на решенията по вътрешно убеждение по смисъла на чл.14 НПК от решаващия съдебен състав, като на основата на едно и също установено фактическо положение, върху което съдът е основал изводите си по същество, е постановил вътрешно противоречив съдебен акт, с който едновременно е осъдил и оправдал подсъдимите по отношение едни и същи лица кредитополучатели и за едни и същи предоставени кредити.

Отделно съдът е пропуснал да постанови съдебен акт, като липсват и мотиви по отношение на:

- Ралица  Володиева  Божинова – кредитополучател, за която прокуратурата твърди, че подс.Г.Й.И. през месец  април  2008 год. в съучастие като съизвършител с подс.А.Е. и Г.Н. са предоставили кредит в размер  на 12 000 лв. /дванадесет  хиляди лева/  с  лихва  от 10 % /десет процента/  на месец, като кредитът  бил  обезпечен  с  ипотека  върху  недвижим  имот  в полза  на  трето  лице,  като  размера на  изплатените  лихви  бил  7 200 лв. /седем хиляди  и  двеста лева/; Това, че с присъдата двама от съизвършителите по повдигнатото обвинение - подсъдимите Е. и Н. са оправдани по отношение на този кредитополучател, не санира липсата на съдебен акт и мотиви по ангажимента на съда по чл.301 НПК, в присъдата по отношение третия съучастник - подсъдимия Г.И., съобразно обвиненията срещу него по обвинителния акт, с който е образувано съдеблното производство.

- един от посочените в обвинението срещу подсъдимите А.Р.Е. и Г.К.Н., кредити предоставени на Венелин Русев  Начев, а именно: предоставения през 2010 год. в размер  на  500 лв.  /петстотин лева/  с лихва  от 20 % /двадесет  процента/ на месец, при което общия  размер  на  изплатените  лихви  по  двата  предоставени кредита по обвинението са посочени с обща стойност  от 10 000 лв. /десет хиляди лв./;

- Съдът е пропуснал да постанови съдебен акт и да формира мотиви по отношение на обвинението срещу подсъдимия Г.Й.И. за извършено в съучастие, като съизвършител с подс.Г.А., деяние обхващащо периода от неустановена дата през есента на 2007 год. до 21.04.2011 год. в гр. Плевен за престъпление по чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като в диспозитива на присъдата, с която го признал за НЕВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение го оправдавал за съизвършителство със самия себе си, вместо по обвинението за извършено в съучастие деяние, като съизвършител с подс.Г.А..

 

Останалите съществени противоречия се откриват при съпоставяне на присъдата в наказателно-осъдителната и оправдателните и части по отношение подсъдимите Г.Й.И. и Г.Н.А. обвинени за съучастническа (като съизвършители) престъпна деятелност по чл.252 НК. Въззивният съд констатира, че в обжалвания съдебен акт на СНС, съдът е постановил едновременно осъждане и оправдаване на подсъдимите Г.И. и Г.А., по отношение едни и същи лица кредитополучатели, за едни и същи предоставени кредити. Същото е постановил и в частта от присъдата касателно подсъдимите А.Р.Е. и Г.К.Н., обвинени като съизвършители в престъплението по чл.252 НК.

Конкретно, в наказателно-осъдителната част на обжалваната присъда, по отношение подсъдимия Г.Й.И., съдът го признал за ВИНОВЕН и го ОСЪДИЛ за това, че в съучастие като съизвършител с подс.Г.Н.А. осъществили състав на престъпление чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 НК, като в състава на обвинението са посочени лица кредитополучатели за получени от тях кредити, начислени и изплатени лихви и същевременно в необжалваната оправдателна част от присъдата, по отношение на подсъдимия А., подсъдимия И. Е ОПРАВДАН да е участвал в предоставянето на кредити на същите лица кредитополучатели, за същите парични кредити с начислени и получени лихви, както следва:

 

1.Предоставил на И.Д.Г. кредити, както следва:

- През 2006 год. - 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ , с лихва от 10% /десет процента/ на месец, срещу ипотека на апартамент,

- През 2007 год. - на 5 000/пет хиляди лева/с лихва от 10 % /десет процента/ на месец,

- През пролетта 2008 год. предоставил кредит в размер на 45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/ срещу залог на камиони с лихва от 13 % /тринадесет процента/ седмично, като общият размер на изплатената лихви по трите кредита е в размер на 25 940 лв. /двадесет и пет хиляди деветстотин и четиридесет лв./

 

2.Предоставил на В.Д.Б. кредити, както следва:

- През 2007 год. - 32 000 лв. /тридесет и две хиляди лева/ с лихва от 8 % /осем процента/ на месец, срещу прехвърляне на МПС,

- През 2008 год. - 22 000 /двадесет и две хиляди лева/ с лихва от 8 % /осем процента/ на месец,

- През 2009 год. - 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ с лихва от 8 % /осем процента/ на месец, като общият размер на изплатената лихва по трите кредита е 42 860 лв. /четиридесет и две хиляди осемстотин и шестдесет лв./

 

3. През месец март 2006 год. предоставил на Цанка Трифонова Мирчева :

- Кредит в размер на 500 лв. / петстотин лв./ срещу лихва от 10% /десет процента/ на месец;

- През месец юли 2007 год.. предоставил на същото лице кредит в размер на 700 лв. /седемстотин лв./, като общо изплатената лихва по двата кредита била 350 лв. /триста и петдесет лв./;

 

4. През 2007 год. предоставил кредит на В.Д.В. в размер на 5000лв./пет хиляди лева/ срещу лихва от 10%/десет процента/, като общия размер на изплатената лихва бил 9 000 лв. /девет хиляди лева/

 

5. През 2006 год. отпуснал на Петьо Петков Стойчев кредит в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/, обезпечен чрез прехвърляне на недвижим имот в с. Балван, област Велико Търново, като общата сума на изплатената лихва била в размер на 12000 лв./дванадесет хиляди лв./;

 

6. През 2005 год. предоставил кредит в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ на Г. Иванов Г. с лихва от 10% /десет процента/ на седмица, като общият размер на изплатената лихва била 15 500 лв. /петнадесет хиляди и петстотин лева/;

 

В наказателно - оправдателната част на присъдата по отношение подс.Г.Н.А., съдът го признал за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАЛ за това да е осъществил в съучастие като съизвършители с подс. Г.Й.И. състав на престъпление по чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 НК, по отношение на същата част от кредитополучателите - И.Д.Г., В.Д.Б., Цанка Трифонова Мирчева, Г. Иванов Г., Петьо Петков Стойчев, В.Д.В., т.е. съдът е постановил в един и същи акт едновременно осъдителен и оправдателен диспозитив, по отношение подсъдимите за едни и същи кредитополучатели, за едни и същи предоставени кредити, начислени и получени лихви.

 

По реципрочен начин в необжалваната наказателно – оправдателна част от присъдата срещу подс. Г.Й.И., съдът го признал за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАЛ да е предоставял в съучастие с подс. Г.Н.А. кредити на конкретни лица – кредитополучатели, за които подс. Г.Н.А. е бил признат за виновен и осъден, че в съучастие като съизвършител с подсъдимия И. е предоставил същите кредити на същите лица, както следва:

 

1.През юни 2007 год. предоставил кредит в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ на Христо С. Томов, с лихва от 10% /десет процента/ на месец, срещу ипотека на масивен гараж, като общият размер на изплатената лихва била 4 500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/;

 

2.През пролетта 2007 год. предоставил кредит в размер на 6 000 лв. /шест хиляди лева/ на Евгени Трифонов Трифонов, с лихва от 7% /седем процента/ на месец срещу прехвърляне на недвижим имот, като общият размер на изплатената лихва била 2 520 лв. /две хиляди петстотин и двадесет лв./;

 

3.През 2009 год. предоставил на Грета Миткова Симеонова

- кредит в размер на 6 000 лв. /шест хиляди лева/ , с лихва от 10% /десет процента/ на месец срещу прехвърляне на автомобил

- кредит в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ с лихва от 10% /десет процента/ на месец срещу прехвърляне на автомобил, като общият размер на изплатената лихва по двата кредита била 7 500 лв. /седем хиляди и петстотин лв./;

 

4.През 2008 год. отпуснал на Цеца П.К. :

- кредит в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, срещу лихва от 20 % двадесет процента/ на месец;

- кредит в размер на 500 лв. / петстотин лева/, срещу лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец, като общата сума на изплатените лихви била в размер на 900 лв. /деветстотин лв./;

 

5.През август 2007 год. отпуснал на Иринка Николова Ласкова кредит в размер на 300 лв. /триста лева/, срещу лихва от 40 % /четиридесет процента/ на месец, като общата сума на изплатената лихва била в размер на 5 880 лв. /пет хиляди осемстотин и осемдесет лева/;

 

Същевременно, по описания начин, в обжалваната наказателно-осъдителна част на присъдата по отношение подсъдимия Г.Н.А., съдът го признал за виновен и осъдил, затова че в съучастие като съизвършител с подс. И., са предоставили кредити на лица кредитополучатели, за които в необжалваната наказателно-оправдателна част подс.Г.Й.И. вече е бил признат за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАН, а именно че: 

 

1. През пролетта 2007 год. предоставил кредит в размер на 6 000 лв. /шест хиляди лева/ на Евгени Трифонов Трифонов, с лихва от 7% /седем процента/ на месец срещу прехвърляне на недвижим имот, като общият размер на изплатената лихва била 2 520 лв. /две хиляди петстотин и двадесет лв./;

 

2. През 2009 год. предоставил на Грета Миткова Симеонова

- кредит в размер на 6 000 лв. /шест хиляди лева/ , с лихва от 10% /десет процента/ на месец срещу прехвърляне на автомобил

- кредит в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ с лихва от 10% /десет процента/ на месец срещу прехвърляне на автомобил, като общият размер на изплатената лихва по двата кредита била 7 500 лв. /седем хиляди и петстотин лв./;

 

3. През 2008 год. отпуснал на Цеца П.К. :

- кредит в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, срещу лихва от 20 % двадесет процента/ на месец;

- кредит в размер на 500 лв. / петстотин лева/, срещу лихва от 20 % /двадесет процента/ на месец, като общата сума на изплатените лихви била в размер на 900 лв. /деветстотин лв./;

 

4. През август 2007 год. отпуснал на Иринка Николова Ласкова кредит в размер на 300 лв. /триста лева/, срещу лихва от 40 % /четиридесет процента/ на месец, като общата сума на изплатената лихва била в размер на 5 880 лв. /пет хиляди осемстотин и осемдесет лева/;

 

5. През юни 2007г. предоставил кредит на Христо С. Томов в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ с лихва от 10% /десет процента/ на месец срещу ипотека на масивен гараж, който кредит, като конкретно този кредит е включен едновременно както в обжалваната наказателно-осъдителната част, така и в наказателно оправдателна част на присъдата по отношение на подсъдимия Г.А..

 

По същия начин и двамата подсъдими А.Р.Е. и Г.К.Н. са признати за виновни и осъдени в наказателно осъдителната част от присъдата отнасяща се до подсъдимия А.Р.Е. за това, че са осъществили в съучастие като съизвършители състав на престъпление чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 НК и съответно са оправдани за съучастническа дейност в наказателно – оправдателната част на присъдата, отнасяща се до подсъдимия Г.Н. по отношение на едни и същи конкретни лица кредитополучатели, включени в повдигнатите им обвинения, което се отнася до следните конкретни случаи:

 

През  месец  октомври 2008 год.  предоставил  кредит  в размер  на  500 лв. /петстотин  лева/  на С.  Георгиева  Брезнишка, с лихва от  20% /двадесет  процента/ на месец,  като общия  размер  на изплатената  лихва  била  800 лв. /осемстотин  лева/;

 

През четвъртото  тримесечие  на 2007 год.  предоставил  на Веско  Любенов  Калонкин,

- кредит  в  размер  на  250 лв. /двеста  и  петдесет  лв./  с лихва  от 20 % /двадесет  процента/ на месец,  обезпечен  с  машина  за  рязане,  малка „Щил“; 

- През  пролетта  на  2008 год.  предоставил  на  същото  лице  кредит  в  размер  на  500 лв.  /петстотин  лева/  с лихва  от 20 % /двадесет  процента/ на месец,  като  общия  размер  на  изплатените  лихви  по  двата  кредити  е  на  стойност  375 лв. /триста седемдесет и пет лв./;

 

През пролетта  на  2008 год.  предоставил  на  А.  Й.  Д.  кредит  в  размер  на  1000 лв. /хиляда  лв./  с лихва  от 20% /двадесет  процента/  на месец,  като  общия  размер  на  платената  лихва бил 400 лв. / четиристотин  лв./, както  и  100 лв. /сто лв./  за  забава  или  общо 500 лв. /петстотин лв./;

 

През пролетта на 2008 год.  предоставил на Рени Симеонова Симеонова 

- кредит в размер на 17 000 евро /седемнадесет хиляди евро/ с лихва от 2700 евро на месец /две хиляди и седемстотин евро/, обезпечен с прехвърляне на недвижим имот, като общия размер на платената лихва бил 10 500 евро /десет хиляди и петстотин евро. / или 20 536лв. /двадесет хиляди петстотин тридесет и шест лв./;

В наказателно - осъдителната част на присъдата по отношение на Г. двамата за този кредит са осъдени, а в наказателно - оправдателната част присъдата по отношение на А. са оправдани.

 

- кредит в размер на 500 лв. /петстотин лева/ с лихва от 20 % на месец /двадесет процента/, като общо платената лихва била в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/;

В наказателно - оправдателната част на присъдата за този кредит, касателно диспозитива срещу подс. Г., двамата са оправдани, а в наказателно - осъдителната част на присъдата касателно подс. А. са осъдени.

 

През  2008  год.  предоставил  на  Петя  Цветанова  Мочкова  кредит  в  размер  на  500 лв. /петстотин лева/  с лихва от 20 %  на месец /двадесет процента/, като  общо  платената  лихва  била  в размер  на 1200 лв. /хиляда  и  двеста   лева /;

 

През  месец март 2008  год.  предоставил  на  Радост Георгиева  Иванчева - Стоянова  кредит  в  размер  на  3000 лв. /три хиляди лева/  с лихва от 20 %  на месец /двадесет процента/, като  общо  платената  лихва  и неустойка за  забава  била  в размер  на 3 800 лв. /три хиляди  и  осемстотин лв./

 

През  зимата на 2008  год.  предоставил  на  Галина  Тодорова  Лачовска 

- кредит  в  размер  на  200 лв. /двеста лева/  с лихва от 10 %  на месец /десет процента/,

- кредит  в размер  на 500 лв. /петстотин  лв./  срещу  лихва  от  10 % /десет процента/  на  месец  като  общо  платената  лихва  за  двата  кредита  била  660 лв. /шестстотин  и шестдесет лв./;

 

През 2008 год.  предоставил  на Добромир  Пламенов  П. кредит  в  размер  на 700 лв. /седемстотин лв./  срещу  лихва  от 20 % /двадесет  процента/  на  месец,  като  общата  сума  на  платената  лихви  и  неустойки  бил 1 140 лв. /хиляди сто  и четиридесет лв./;

 

През    месец  ноември 2008   год.  отпуснал  на Христо  Стефчев  Иванов  кредит  в  размер  на 500 лв. /петстотин лв./  срещу  лихва  от  20% /двадесет  процента/  на  месец,  като  общия  размер  на  платените  лихви  бил 250  лв. /двеста  и  петдесет лв./;

 

Със същата присъда, в наказателно - оправдателната част от присъдата отнасяща се до подсъдимия А.Р.Е. съдът го признал за невиновен и го оправдал, че в съучастие като съизвършител с Г.К.Н. е предостави кредити, като по отношение същите кредитополучатели и за същите кредити в наказателно – осъдителната част на присъдата отнасяща се до подсъдимия Г.Н., двамата подсъдими Е. и Н., по обвинението за същата съучастническа деятелност са били признати за виновни и осъдени, а именно, за това че:

 

През  месец  октомври 2008 год.  предоставил  кредит  в размер  на  500 лв. /петстотин  лева/  на С.  Георгиева  Брезнишка, с лихва от  20% /двадесет  процента/ на месец,  като общия  размер  на изплатената  лихва  била  800 лв. /осемстотин  лева/;

 

През четвъртото  тримесечие  на 2007 год.  предоставил  на Веско  Любенов  Калонкин,

- кредит  в  размер  на  250 лв. /двеста  и  петдесет  лв./  с лихва  от 20 % /двадесет  процента/ на месец,  обезпечен  с  машина  за  рязане,  малка „Щил“; 

- кредит през пролетта  на  2008 год.  на  същото  лице  в  размер  на  500 лв.  /петстотин  лева/  с лихва  от 20 % /двадесет  процента/ на месец,  като  общия  размер  на  изплатените  лихви  по  двата  кредити  е  на  стойност  375 лв. /триста седемдесет и пет лв./;

 

През пролетта  на  2008 год.  предоставил  на  А.  Й.  Д.  кредит  в  размер  на  1000 лв. /хиляда  лв./  с лихва  от 20% /двадесет  процента/  на месец,  като  общия  размер  на  платената  лихва бил 400 лв. / четиристотин  лв./, както  и  100 лв. /сто лв./  за  забава  или  общо 500 лв. /петстотин лв./;

 

През пролетта на  2008 год.  предоставил  на  Рени  Симеонова  Симеонова  два кредита както следва:

- кредит  в  размер  на  17 000 евро /седемнадесет  хиляди  евро/    с лихва  от  2700 евро на месец /две хиляди  и  седемстотин евро  /, обезпечен  с  прехвърляне  на  недвижим  имот,  като  общия  размер  на  платената  лихва бил 10 500 евро /десет хиляди  и  петстотин  евро./ или 20 536лв. /двадесет хиляди петстотин тридесет и шест лв./; В диспозитива на присъдата относно Г. двамата са осъдени, а в присъдата касателно А. са оправдани.

 

- кредит  в  размер  на 500 лв. /петстотин лева/  с лихва от 20 %  на месец /двадесет процента/, като  общо  платената  лихва  била  в размер  на 1200 лв. /хиляда  и  двеста  лева/;

По отношение на този кредит в присъдата касателно Г. - двамата са оправдани, а в присъдата относно А. са осъдени.

 

През  2008  год.  предоставил  на  Петя  Цветанова  Мочкова  кредит  в  размер  на  500 лв. /петстотин лева/  с лихва от 20 %  на месец /двадесет процента/, като  общо  платената  лихва  била  в размер  на 1200 лв. /хиляда  и  двеста   лева /;

 

През  месец март 2008  год.  предоставил  на  Радост Георгиева  Иванчева-Стоянова  кредит  в  размер  на  3000 лв. /три хиляди лева/  с лихва от 20 %  на месец /двадесет процента/, като  общо  платената  лихва  и неустойка за  забава  била  в размер  на 3 800 лв. /три хиляди  и  осемстотин лв./

 

През  зимата на 2008  год.  предоставил  на  Галина  Тодорова  Лачовска

- кредит  в  размер  на  200 лв. /двеста лева/  с лихва от 10 %  на месец /десет процента/,

- кредит  в размер  на 500 лв. /петстотин  лв./  срещу  лихва  от  10 % /десет процента/  на  месец  като  общо  платената  лихва  за  двата  кредита  била  660 лв. /шестстотин  и шестдесет лв./;

 

През 2008 год.  предоставил  на Добромир  Пламенов  П. кредит  в  размер  на 700 лв. /седемстотин лв./  срещу  лихва  от 20 % /двадесет  процента/  на  месец,  като  общата  сума  на  платената  лихви  и  неустойки  бил 1 140 лв. /хиляди сто  и четиридесет лв./;

 

През    месец  ноември 2008   год.  отпуснал  на Христо  Стефчев  Иванов  кредит  в  размер  на 500 лв. /петстотин лв./  срещу  лихва  от  20% /двадесет  процента/  на  месец,  като  общия  размер  на  платените  лихви  бил 250  лв. /двеста  и  петдесет лв./; и  от  тази  дейност  получил  значителни  неправомерни  доходи /от лихви   и  получени  неустойки  за  забава/ в общ  размер  на 578 686 лв. /петстотин  седемдесет и осем хиляди  шестстотин осемдесет и  шест лв./, - престъпление  по чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 

 

Въззивната инстанция оценява значимостта на констатираното съществено процесуално нарушение, от една страна между вътрешното убеждение на съда изразено в мотивите му и присъдата, а от друга страна в съдържанието на отсъденото в постановения атакуван съдебен акт, поради което не може да се установи действителната воля на съда при решаване на въпросите по чл.301 НПК.

В предвидените от закона хипотези - чл. 335 ал.2 пр.1 от НПК, въззивната инстанция задължително връща делото за ново разглеждане, защото има отстраними процесуални нарушения, които тя не може самостоятелно да поправи. При наличието на установените процесуални пороци, въззивната инстанция не може да упражни правомощията си по чл. 316 от НПК, като санира акта на първостепенният съд при констатираните недостатъци. За да упражни правомощията си за решаване на делото по същество, въззивният съд трябва да има основата на годен съдебен акт и съответни на него мотиви, по въпроса за вината на подсъдимите, каквито в случая липсват. Въззивният съд не може да реши за първи път сам делото, изцяло замествайки първоинстанционното производство, каквото правомощие има само при надлежно проведено първоинстанционно производство, приключило с валиден съдебен акт. Проверяваната присъда е напълно опорочена, което обстоятелство не е позволява на настоящия състав да разреши казуса по същество като инстанция по фактите. В конкретно разглежданата хипотеза, при която с оглед допуснатото абсолютно процесуално нарушение, делото следва да се върне на първата инстанция за ново разглеждане.

С оглед този основен извод липсва необходимост от подробно обсъждане на конкретните оплаквания, залегнали в жалбите на подсъдимите и техните защитници, които трябва да намерят убедителен отговор при ново разглеждане на делото.

Извън посочените процесуални основания описани по – горе, които налагат връщането на делото на СНС за ново разглеждане, настоящият съдебен състав счита за нужно, заедно с резонно поставените от защитата въпроси за съставомерноста на деянието, да акцентира и върху ясното разграничаване тези съществени обстоятелства, които биха могли да допринесат за правилното решаване на делото, а именно:

На първо място, съществено е да се разграничи качеството на подсъдимите при предоставянето на инкриминираните кредити, т.е. дали извършваната от тях дейност е била осъществявана в качеството им на представители на съответните дружества „Г и Г – Груп“ ООД, ЕИК ********* и „КРЕДИТ  ЕКСПРЕС“  ООД, ЕИК ********* или като физически лица, независимо от обстоятелството, че са използвали офиса на търговско дружество и е било издадено разрешение от БНБ за съответното дружество. Безспорно е, че макар и при променлива правна уредба за инкриминирания период, че разрешение за извършване на банкова дейност, никога не е било законодателно предоставяна на физическо лице. Разрешение за извършване на банкова дейност е възможност, която БНБ предоставя и контролира като специфична дейност и разрешавана при наличие на съответните изисквания на онези юридически лица с търговска регистрация на територията на Република България, които възнамеряват да извършват по занятие дейностите по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ. Това е било уредено от нормите на отменения Закон за банките за съответната част от инкриминирания период, а така също и от нормите на приетия Закон за кредитните институции и Наредба №26/23.04.2009г. за финансовите институции, за периода след 2009г..

На второ място, независимо от различията в законодателна уредба за извършване на банкова дейност в периода от 2007 – 2009г. и след това, правото на търговските дружества, регистрирани за извършване на банкова дейност като финансови институции, да получат регистрация при условия контролирани от БНБ, винаги е било обвързано от съществено обстоятелство, а именно търговската дейност по отпускане на кредити да е съществена за съответното дружество, т.е. обстоятелството дали тази дейност в процентно изражение преимуществено генерира приходите за дружеството за съответния период. Само ако дейността по кредитиране е съществена за конкретно юридическо лице, само тогава тя трябва да съответства на изискванията по чл. 3а, ал. 2 ЗКИ и дружеството следва да бъде вписано в регистъра по чл.3а ЗКИ (регистъра), преди да започне извършване на тези дейности. 

На трето място в инкриминирания период от 2005г. до 01.01.2007г. вв действащия към този момент Закон за банките е било предвидено,, че банкова дейност или сделки по смисъла на ал. 1 и 2, т. 3, 6, 10 и 12, може да упражнява само съответното юридическо лице, което е получило разрешение (лицензия) за банка от БНБ, а вида на сделките, които са били разрешени на лице - небанкова финансова институция са били подробно и изрично описани в чл.1 ал.5 и ал.6 на ЗБ, като измежду посочените видове финансови сделки липсва правото на финансовите институции да предоставят паричен кредит.

Предоставянето на кредити и отпускането на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, за първи път се разрешава на небанкови финансови институции едва при приемането на закона за кредитните институции (ЗКИ) (сила от 01.01.2007 г.) където в чл. 3 ал.1 ЗКИ е изрично уредено, че „…Финансова институция е лице, различно от кредитна институция, чиято основна дейност е извършването на една или повече от дейностите, посочени в чл. 2, ал. 2, т. 5 - 14, както в ал.2 е прието, че „…доколкото в закон не е предвидено друго, за извършването на дейностите по ал. 1 не е необходимо разрешение…„. Единственото изискване е „…в срок 14 дни от започване на дейността си финансовите институции, които не подлежат на лицензиране и надзор по друг закон, уведомяват БНБ за кръга на извършваните от тях сделки…“., като „… Българската народна банка може да изисква от всяка финансова институция да й предостави информация относно правния статут и дейността си…“.

С измененията в ЗКИ бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г. е приет нов чл. 3а., с който се въвежда режима на регистрация в регистър към БНБ, при условие, че една или повече от тези дейности е съществена за финасовата институция. Ако не е съществена , регистрация не се изисква, а именно: в чл.3а ЗКИ „…за извършване на дейности по чл. 2, ал. 2, т. 6, 7 и 12 и по чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3 по занятие е необходимо лицето да бъде вписано в публичен регистър на БНБ, ако една или повече от тези дейности е съществена за него. Критериите за определяне на съществена дейност се определят с наредба на БНБ, а редът за вписване и заличаване от регистъра, както и необходимите документи за вписването се определят с наредбата по ал. 1.“

С измененията в ЗКИ от изм. ДВ. бр.24 от 31 Март 2009г., изискването за регистрация и издаване на удостоверение за регистрирането става задължително за дружествата „финансови институции“, като в чл.3 ал.2  ЗКИ закона различава два режима, съответно - „лицензиране“ т.е. разрешение за банкова дейност и съответно - вписване в регистър т.е. „регистриране“, а именно в: чл.3 ал.2 „Финансовите институции, които не подлежат на лицензиране или регистриране по друг закон, трябва да бъдат вписани в регистър на БНБ, за да могат да извършват дейност. Регистърът е публичен и за вписването в него се издава удостоверение.“

С обн. ДВ. бр.36 от 15 Май 2009г., на НАРЕДБА № 26 ОТ 23 април 2009г. за ФИНАНСОВИТЕ ИНСТИТУЦИИ, издадена от Управителния съвет на Българската народна банка в чл. 2 изрично е уредено с подзаконов акт изискването за регистрация на финансовите институции.

Направено е и друго законодателно разграничение, като от кръга на финансовите институции са изключени и онези юридически лица, които са „заложни къщи“, които „…по занятие предоставя парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи, и в заглавието на дружеството се включва означението "заложна къща", с приетата с ПМС № 40 от 18.02.2009 г. НАРЕДБА за дейността на заложните къщи (в сила от 27.02.2009 г.)

Проследявайки законовата и подзаконовата уредба от инкриминирания период, се установява, в периода от 01.01.2007г. до 31.03.2009г. финансовите небанкови институции, са имали задължение да „уведомяват“ за дейността си БНБ, и то само ако една или повече от дейностите разрешени по ЗКИ е съществена за него. Едва след посочената дата уведомяването е за целите на вписване в съответен публичен регистър, за което БНБ издава „удостоверение“, но законадателя е отграничил двата правни режима за получаване на „разрешение“ за банкова дейност под формата лиценз и уведомяването за регистрация в публичния регистър и то, при наличие на предпоставката, дейностите които ще се извършват от кръга на посочените в ЗКИ да са съществени, т.е. да формират над 50% от приходите на дружеството за съответен данъчен период.

Доколкото при цялостна служебна проверка на присъдата, въззивният съд констатира, че са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които настоящата съдебна инстанция не може самостоятелно да поправи се налага отмяната на атакувания съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на СНС, поради което и на основание чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1, вр., ал. 1, т. 2 вр. чл. 334 т.1 вр. чл.335 ал.2 от НПК, 04-ти състав на АСНС

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Присъда от 28.11.2018г., по НОХД № 1400 по описа за 2014 година на ХVI-ти състав при СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, като връща делото за ново разглеждане от друг състав на Специализирания наказателен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

           

                                                                                   

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1/

 

                                                                                                          2/