№ 171
гр. Елин Пелин, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. НН.а
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно
наказателно дело № 20241820200317 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на М. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ......... срещу наказателно
постановление № 24-0262-000274/ 20.08.2024 г. на Началника на група към ОДМВР София,
РУ Елин Пелин, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева
на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. а ЗДвП за нарушение на чл. 102, т. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно
постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че на процесната дата пътували
за с. Стъргел, като 14-годишният му син Т. М.ов И. бил на задната седалка. Автомобилът
бил спрян за проверка, при която полицаите питали жалбоподателя защо дава на детето да
управлява автомобила. Твърди се, че незаконосъобразно са били съставени два АУАН – един
за нарушение на чл. 150 ЗДвП (управляване от неправоспособен водач), а другият – за
нарушение на чл. 102, т. 1 ЗДвП (предоставяне МПС на лице, което не е правоспособен
водач).
В съдебното заседание жалбоподателят М. М. И. поддържа жалбата си и моли за отмяна на
наказателното постановление.
Наказващият орган не изразява становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
1
На 22.07.2024 г. около 16.15 часа свидетелите В. Д. Д. и Е. В. НН., служители на РУ Елин
Пелин, се движили по път SFO 3058, когато срещу тях в посока с. Долно Камарци преминал
криволичещ лек автомобил, водачът на който бил залегнал по таблото, а пътникът държал
волана с лявата си ръка. Свидетелите В. Д. Д. и Е. В. НН. незабавно обърнали автомобила и
пуснали светлинен и звуков сигнал. Автомобилът спрял, като свидетелите В. Д. Д. и Е. В.
НН. ясно видели, че водачът се преместил на задната седалка, а пътникът се прехвърлил на
шофьорското място, като след това последният бил установен като М. М. И.. В автомобила
били М. М. И. и 14-годишният му син Т. М.ов И.. Свидетелите В. Д. Д. и Е. В. НН. попитали
М. М. И. защо дава на детето да управлява автомобила, като последният първоначално
казал, че учи сина си да кара. Според представената лична карта детето Т. М.ов И. било на
14 години. Срещу жалбоподателя М. М. И. били съставени АУАН за това, че преотстъпва
управление на неправоспособен водач и за управление от неправоспособен водач.
Свидетелите В. Д. Д. и Е. В. НН. имали видеокамера в автомобила, но същата не работила.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия бл. номер
362402 на 22.07.2024 г., от В. Д. Д., полицейски инспектор към РУ Елин Пелин, за това, че
М. М. И. на 22.07.2024 г. около 16.15 ч. в с. общ. Горна Малина село Стъргел по път SFO
3058 с посока на движение от с. Стъргел към с. Долно Камарци, като собственик на лек
автомобил Форд Мондео с регистрационен номер ......., предоставя/преотстъпва
управлението на малолетния си син Т. М.ов И. с ЕГН **********, без да е правоспособен
водач, с което е нарушил чл. 102, т. 1 ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя В. Д. Д.,
свидетеля при установяване на нарушението С.Е.В.Н. и от жалбоподателя, като последният
написал „имам възражения – детето се возеше отзад, към момента на проверката, аз си
управлявах автомобила” в АУАН, който й бил връчен на 22.07.2024 г. според приложената
разписка.
В срока по чл. 41, ал. 1 ЗАНН е постъпило възражение, в което М. М. И. твърди, че на
процесната дата пътували за с. Стъргел, а 14-годишният му син Т. М.ов И. бил на задната
седалка. Автомобилът бил спрян за проверка, при която полицаите питали жалбоподателя
защо дава на детето да управлява автомобила. Твърди се, че незаконосъобразно са били
съставени два АУАН – един за нарушение на чл. 150 ЗДвП (управляване от неправоспособен
водач), а другият – за нарушение на чл. 102, т. 1 ЗДвП (предоставяне МПС на лице, което не
е правоспособен водач). Твърди се, че детето е административно-наказателно неотговорно.
Видно е заповед № 24-0262-000083/22.07.2024 г. на А.Т.Г.-полицейски инспектор към
ОДМВР София, РУ Елин Пелин, че на М.И.Т. е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) на основание чл. 22 ЗАНН във вр. чл. 171, т. 2а, б. а ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Отбелязано е, че заповедта е връчена на
23.07.2024 г.
Въз основа на АУАН на жалбоподателката е съставено наказателно постановление № 24-
0262-000274/ 20.08.2024 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с
което е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.
177, ал. 1, т. 3, б. а ЗДвП за нарушение на чл. 102, т. 1 ЗДвП за това, че на 22.07.2024 г. около
2
16.15 ч. в с. общ. Горна Малина село Стъргел по път SFO 3058 с посока на движение от с.
Стъргел към с. Долно Камарци, като собственик на лек автомобил Форд Мондео с
регистрационен номер ......., предоставя/преотстъпва управлението на МПС на малолетния
си син Т. М.ов И. с ЕГН **********, без да е правоспособен водач, с което е извършил: 1/
водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или
предоставя управление на МПС на лице, което не е правоспособен водач.
Видно е от удостоверение за раждане, че Т. М.ов И., ЕГН **********, е роден на 28.12.2009
г., а негов баща е М. М. И..
В свидетелство за регистрация от 16.04.2021 г. М. М. И. е вписан като собственик на лек
автомобил Форд Мондео с регистрационен номер ........
Представена е заповед с рег. № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
относно компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени
доказателства, както и от гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на
свидетелите В. Д. Д. и Е. В. НН., възприемайки ги като логични, последователни и
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на
обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 03.09.2024 г. и е
обжалвано на 12.09.2024 г.
Производството е от административно наказателен характер при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла
на чл. 6 от ЗАНН, ако да - същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли
е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Абсолютно задължително е в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление административното
нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде
описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни
признаци на нарушението.
Законосъобразно съставеният акт обуславя по-нататъшното законосъобразно развитие на
санкционното производство, очертава предмета на доказване и служи за надлежно сезиращ
наказващия орган документ. Действията по съставянето на акта следва да обезпечават
обективното изясняване на нещата около административното нарушение и справедливото
репресиране на извършителя на нарушението. Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3 и в чл. 42, т.
7 ЗАНН, боравят с термина свидетели, а чл. 43, ал. 1 ЗАНН указва, че актът следва да бъде
подписан от поне един от свидетелите, посочени в него. Употребата на множествено число
не оставя съмнение, че изискванията на закона ще бъдат спазени тогава, когато актът се
3
съставя в присъствието на най-малко двама или повече свидетели, като по отношение на
максималния им брой не е предвидено ограничение. Съставянето на акта в присъствието
само на един свидетел невинаги води до опорочаване на процедурата, като критерий в тази
насока, следва да бъде обосноваността на констатациите, съдържащи се в акта. В преценката
си дали да издаде наказателно постановление административно наказващият орган се
основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение, които съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производство по налагане
на административното наказание, имат доказателствена сила до доказване на обратното. От
друга страна обаче, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, в
съдебното производство тези констатации нямат доказателствена сила. Това е и позицията,
категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 г. Нарушителят не е
длъжен да доказва невиновността си, а административно-наказващият орган е този, който
следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината.
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично.
Нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в
цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита т. е. налице е
пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата
разпоредба, която е била нарушена. За пълнота на настоящото изложение следва да се
посочи, че квалификацията на процесното деяние, посочена в НП е некоректно изписана,
тъй като при квалифициране на деянието АНО не е посочил, че същото изпълва хипотеза
първа от чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, но фактическата обстановка по отношение на
нарушението е описана пълно и точно, посочени са всички изискуеми от закона
обстоятелства, въз основа на които безспорно се разбира датата, мястото и механизмът на
извършеното нарушение, поради което съдът не приема, че е налице процесуално
нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, респ. до
невъзможност от страна на жалбоподателя да разбере нарушението. Същото се отнася и до
санкционната норма, при изписването на която не е посочено изрично, че касае хипотеза
първа на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. Неприцизното посочване на качеството на
„малолетен“ син вместо „непълнолетен“ такъв, също не засягат правата на жалбоподателя да
разбере за какво нарушение се съставя акта и въз основа на какви данни, тъй като
фактическата обстановка по отношение на нарушението е описана пълно и точно, посочени
са всички изискуеми от закона обстоятелства, въз основа на които безспорно се разбира
датата, мястото и механизмът на извършеното нарушение. Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и точно, като е наложено наказание по реда на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“
ЗДвП, поради това, че жалбоподателят като собственик на процесното МПС е допуснал
управлението му от неправоспособен водач, което деяние представлява нарушение на чл.
102, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Ето защо не би могло да се стигне до неразбиране у лицето за какво
4
точно негово деяние е наказан, респ. не е налице съществено процесуално нарушение, което
да е ограничило правото на наказаното лице да разбере вмененото му нарушение, респ. да
организира надлежно правото си на защита срещу същото.
Неотносими са доводите за незаконосъобразност на АУАН за нарушение по чл. 150 ЗДвП,
тъй като предмет на делото е АУАН с наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл.
177, ал. 1, т. 3, б. а ЗДвП за нарушение на чл. 102, т. 1 ЗДвП.
В хода на съдебното производство се установи фактическа обстановка описаната в акта и
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по
нарушението са установени от показанията на свидетелите В. Д. Д. и Е. В. НН.. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите В. Д. Д. и Е. В. НН., които пресъздават свои
непосредствени възприятия от извършения от тях пътен контрол и чийто показания са
обективни, безпристрастни и логически последователни, като липсва индиция за тяхната
заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че
техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.
Съгласно чл. 102 ЗДвП, за нарушение на който е ангажирана отговорността на
жалбоподателя - на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно
средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или на неправоспособен
водач.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М. М. И. е била ангажирана
в качеството му на собственик на моторно превозно средство, за това, че на посочената дата,
време и място, той е преотстъпил управлението на процесното моторно превозно средство
на непълнолетния си син Т. М.ов И., който е неправоспособен водач. Обстоятелството, че
управлението се е извършило в присъствието на жалбоподателя М. М. И., сочи за умишлено
предоставяне от негова страна на управлението на МПС на неправоспособния и
непълнолетен Т. М.ов И..
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя при форма на вината -
пряк умисъл - същият е бил наясно, че лицето, на което преотстъпва управлението на МПС е
неправоспособно, но въпреки това и бидейки наясно с общественоопасните последици на
деянието си и целейки същите е преотстъпил управлението на МПС непълнолетния си син
Т. М.ов И..
С оглед горното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 102 ЗДвП е доказано,
поради което законосъобразно административнонаказващият орган е санкционирал
жалбоподателя М. М. И..
Извършеното нарушение правилно е подведено под санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т.
3 ЗДвП, която предвижда, че се наказва с глоба от 100 до 300 лв. собственик, длъжностно
лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство
на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление, употребило е алкохол
или друго упойващо вещество. Административното наказание е правилно и законосъобразно
5
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в минималния предвиден
от закона такъв, което налага извод за невъзможност за намаляването му. Така наложеното с
обжалваното НП административно наказание съдът намира за необходимо за постигане на
предвидените в чл. 12 ЗАНН цели на административните наказания – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху гражданите.
Поради гореизложеното правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, а наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0262-000274/ 20.08.2024 г. на Началника
на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6