№ 201
гр. Варна, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20243100900092 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на „Алдо Стадиона“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.
„Сливница“26, представлявано от управителя Д.Й.Й., с която е отправено
искане за постановяване на съдебно решение за откриване на производство по
несъстоятелност на молителя поради неплатежоспособност, а евентуално
поради свръхзадълженост.
В молбата се излага, че дружеството има за предмет на дейност сезонна
търговия на дребно в туристически обекти, но кризата с коронавируса през
2020г. и 2021г. довела до невъзможност за упражняване на пълноценна
дейност и впоследствие до пълна невъзможност за обслужване на текущите
задължения. Дружеството не разполага с материални активи, приходи и
парични средства, а в същото време има задължения в размер на общо 324110
лева към държавата и контрагенти. Дружеството разполага единствено с
вземания в размер на 232792 лева, които са необезпечени и несъбираеми,
поради което не следва да бъдат вземани предвид при изследване на общото
финансово-икономическо състояние на дружество. Дейността му е трайно
1
преустановена и финансовите му затруднения нямат временен характер. Като
начална дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, се
сочи 16.02.2024г., до която дата дружеството активно е погасявало свои
задължения към доставчици, в т.ч. и свързани лица, използвайки всички
погасителни способи – прихващане, цесии, новаци и др. Имуществото на
дружеството не е в състояние да покрие задълженията му по търговски
сделки.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
За установяване на финансовото състояние на дружеството служебно от
съда са събрани писмени доказателства, от които се установява следното: По
партидата на дружеството в Служба по вписванията не са налице вписвания,
отбелязвания и заличавания, от което се налага изводът, че длъжникът не
притежава недвижими имоти. В Дирекция „Местни данъци” към Община
Варна също липсват данни за притежавани недвижими имоти. Видно от
справката от ОД на МВР Варна дружеството не притежава моторни превозни
средства. По партидата на длъжника в ЦРОЗ липсват вписвания, обявявания и
заличавания. От постъпилата справка от информационната система на НАП
се установява, че публичните задължения на длъжника възлизат на 263337.63
лв., от които 152352.69 лв. главница и 110984.94 лв. лихви. Срещу
дружеството има образувано изпълнително дело, което е прекратено на
основание чл.225, ал.1, т. 4 от ДОП и по което няма наложени обезпечителни
мерки. За периода 2011г. – 2015г. и 2019г. – 2022г. дружеството няма
подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО, приложени са такива за 2016г. – 2018г. По
данни от информационния масив на ТД на НАП Варна всички сключени от
дружеството трудови договори за прекратени в периода 06.07.2017г. –
21.07.2017г. По партидата на търговеца в Търговския регистър и регистър на
ЮЛНЦ се установява, че последно публикуван ГФО има за 2018г. След
отчетната 2018г. има подадена декларация за неактивност.
Видно от заключението на допуснатата ССЕ дружеството няма
дълготрайни активи, а краткотрайните активи са 100 % представени от
вземания в размер на 232792.78 лева. Не се установяват нито материали, нито
стоки или продукция. Задълженията на дружеството са в общ размер на 326
2
620.49 лева. Най-голям дял от всички пасиви се пада на публичните
задължения 75-80% през 2021г. - 2024г. Публичните задължения са в общ
размер на 263337.63 лева. От извършените проверки ССЕ счита, че за част от
задълженията на обща стойност 54247.03 лева е настъпила погасителна
давност. По данни от счетоводните регистри на дружеството към 26.02.2024г.
в касата на дружеството следва да има парични средства в брой в размер на
39,86 лева, но тъй като тази сума не се е променила още 2020г., ССЕ изразява
съмнение, че същите са налични. Не се представят инвентаризационни описи.
Към датата на последно изготвен отчет 31.12.2023г. дружеството няма
свободни парични средства, нито други активи в достатъчен размер, че да
удовлетвори кредиторите. За изследвания период 2018г. – 2024г. дружеството
е имало дейност само през 2018г. За следващите отчетни периоди, започващи
от 2019г. до настоящия момент дружеството не е осъществявало дейност.
Реализираната печалба през 2018г. е в достатъчен размер, за да поддържа
положително число на собствения капитал до 31.12.2023г. След 2018г. няма
реализирани приходи. След извършване на провизиране на вземанията, които
датират от 2021г., се получават нулеви стойности за всички показатели,
защото дружеството няма никакви активи. След 2019г. дружеството е с
отрицателен финансов резултат. Дружеството е с висока степен на
задлъжнялост към датата на заключението. Собственият му капитал е
отрицателна величина, де факто то е декапитализирано. Дружеството има
финансови затруднения и техният характер не е временен. Няма кадрова
обезпеченост, не разполага с обект, където да осъществява дейността си, няма
имуществена обезпеченост. Това дава основание, ССЕ да определи
затрудненията на длъжника като необратими. Дружеството не разполага със
средства за покриване на разноските в производството по несъстоятелност,
които възлизат на 7000 лева за период от 6 месеца.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Неплатежоспособността е фактическо, обективно състояние на
търговеца, свързано най-вече с финансовия му статус. Съобразно легалната
дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ – неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка
или публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане. При преценката на
3
платежоспособността на търговеца следва да се има предвид обстоятелството
разполага ли същият с достатъчно имущество за покриване на задълженията
си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите. С оглед на това,
при определяне на стойността на имуществото на длъжника не следва да се
взема под внимание стойността на дълготрайните материални активи, с които
длъжникът разполага, тъй като осребряването има за резултат
преустановяване на търговската дейност на дружеството, със същото се
постига ефекта на откритото производство по несъстоятелност и се поставят в
опасност интересите на кредиторите.
Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към
държавата по публичноправните задължения предполага състояние на
неплатежоспособност. Тежестта да обори законовата презумпция по чл. 608,
ал. 3, т. 2 ТЗ, лежи върху длъжника, който следва да представи в
производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за
временни затруднения за извършването на тези плащания или че разполага с
достатъчно имущество за покриване на задълженията си. Такива въпреки
дадените указания не са представени.
Дружеството се намира в състояние на неплатежоспособност. То не е в
състояние да изпълни изискуеми търговски и публичноправни задължения
към държавата в значителни размери, не упражнява търговска дейност, не
притежава свободни парични средства, нито възможност да набави такива, не
притежава недвижимо и движимо имущество. Единствените му активи се
свеждат до вземания с негарантирана събираемост, които не са в размер
достатъчен за покриване на задълженията. Влошеното икономическо
състояние на дружеството понастоящем е дълбоко и необратимо, съобразно
анализа на събраните доказателства, като същевременно не са събрани данни
за временен характер на финансовите затруднения, по см. на чл. 631 ТЗ.
Дружеството не разполага с имущество, което да се явява достатъчно за
покриване на задълженията към кредиторите, както и за разноските по
несъстоятелността. Следователно, налице са предпоставките на чл. 630 ТЗ, вр.
чл. 608 ТЗ за обявяване на неговата неплатежоспособност.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността, съдът
намира следното: Съдът е задължен самостоятелно да преценява началния
момент на състоянието на неплатежоспособност, въз основа на обективните
4
данни по делото. Той не е обвързан от диспозитивното начало, т.к. решението
му има действие спрямо всички, а последиците за третите лица могат да
бъдат твърде сериозни – така чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ прогласява нищожност на
извършено след началната дата погасяване на парично задължение.
От събраните в хода на производството доказателства, безспорно се
установява, че са налице неплатени публични задължения с настъпил падеж
на 14.09.2016г. и последващи такива. За начална дата на
неплатежоспособността съдът приема датата 31.12.2018г. – края на
последната финансова година, в която дружеството е реализирало печалба.
През следващите календарни години са отчетени единствено загуби на
значителна стойност. След тази дата дружеството няма подавани ГДД по
чл.92 ЗПКО и ГФО и няма нает персонал, чрез който да осъществява дейност,
показателите му са под референтните стойности и е с отрицателен финансов
резултат. Следователно към посочената дата са съществували икономически
затруднения, водещи до невъзможност за погасяване на задълженията към
кредиторите. Към този момент е намерила проявление трайната тенденция за
безвъзвратно влошаване финансовите показатели на дружеството. Съдът
приема възможно най-ранната дата, установена по делото, с оглед интересите
на евентуалните кредитори в производството.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че следва да постанови
решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с което да обяви неплатежоспособността на
молителя, с начална дата 31.12.2018г.
Кредиторите не са се отзовали на поканата на съда да предплатят
разноските, необходими за развитие на производството, с оглед разпоредбата
на чл. 629б, вр. чл. 632 ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде обявен в
несъстоятелност и производството да бъде спряно. Имуществото, което ще
бъде открито след решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ, следва да бъде запазено за
удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на производството.
Следва да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника и
да се постанови прекратяване на търговската му дейност.
Разноските следва бъдат присъдени в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт.
Мотивиран от изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Алдо Стадиона“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Сливница“26, с
начална дата 31.12.2018г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност „Алдо Стадиона“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.
„Сливница“26.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на
„Алдо Стадиона“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Сливница“26.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „Алдо Стадиона“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.
„Сливница“26.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Алдо Стадиона“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Сливница“26.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „Алдо Стадиона“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Сливница“26, в
наименованието си да добави “в несъстоятелност”.
ОСЪЖДА „Алдо Стадиона“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул. „Сливница“26, да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Варна,
сумата 250.00 лв. (двеста и петдесет лева), държавна такса по делото, на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
СПИРА производството по несъстоятелност на „Алдо Стадиона“ ЕООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.
„Сливница“26, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено в срок
от една година от вписването на съдебното решение в ТР, по молба на
длъжника или на кредитор, като в противен случай, производството ще бъде
прекратено и постановено заличаване на длъжника от ТР.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър.
6
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл. 634в ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7