О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /22.10.2020 г.,
гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IІI състав, на 22.10.2020 г., в закрито заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като
разгледа докладваното от съдията г. д. № 1595/2019 г. по описа на РС - Провадия,
взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на молба, уточнена с
молба вх. № 6762/13.11.2020 г., подадена от Н.М.Ю. с ЕГН **********,*** против Ю.И.Ю.,
с ЕГН **********,***.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, е депозирал писмен отговор на молбата. На основание чл. 140 от ГПК
съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания,
като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да
определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства,
да изготви проект за доклад по делото.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
В молбата са изложени следните обстоятелства, на които
се основават претендираните права:
Ищецът твърди, че с ответника са бивши
съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение
по брачно дело № 12/2012 г. на PC –Провадия.
Със същото решение местоживеенето и упражняването на родителските права по
отношение родените от брака им деца: И.Ю.И., роден на *** г., с ЕГН - **********
и Мюге Ю.И., родена на *** г., с ЕГН – **********, били предоставени на ищеца.
Посочва, че е поела изцяло грижите за отглеждането и възпитанието на децата си.
От постановяване на цитираното по-горе решение изминали повече от пет години,
но ответникът не упражнявал определеният му режим на лични отношения с децата им.
През учебната 2019/2020 г., детето И.Ю.И. продължило образованието си в гр. Шумен.
Ответникът не бил съгласен да разреши децата им да пътуват в чужбина. Въпреки
неколкократните молби на ищеца, същият отказвал да даде съгласие за пътуване на
децата. Заявява желанието си да пътува с децата си до Република Турция на гости
при роднини и да пътува с тях в рамките на ЕС.
Твърди,
че е налице разногласие между родителите и невъзможност да се постигне такова
съгласие, което пораждало наличие на правен интерес от сезиране на съда.
Излага,
че децата, като граждани на Република България, имат същите права, които има
всеки друг, включително и правото им на свободно придвижване още повече в
рамките на ЕС. Това право не следвало да бъде нарушавано доколкото не
застрашавало живота и здравето на децата.
По
изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да бъде дадено разрешение,
заместващо съгласието на бащата Ю.И.Ю., за това децата И.Ю.И.
и Мюге Ю.И. да пътуват извън Република България - до всички държави - членки на
Европейския съюз и Република Турция, за не повече от общо 45 дни за една година
и за не повече от 20 дни последователно за едно пътуване, а до република Турция
– не повече от три пъти годишно, придружавани от своята майка и законен
представител Н.М.Ю.
или от изрично упълномощено от нея лице – учител от училището, в което учат
децата или близък роднина /баба или дядо/, за срок до навършване на пълнолетие
на децата, като й бъдат издадени и необходимите документи за целта, вкл. при
нужда - задграничичен паспорт. Моля, на основание чл. 127а, ал. 4 СК, да бъде
постановено предварително изпълнение на решението, тъй като на детето И.Ю.И. му
предстои екскурзия, организирана от училището, до Република Турция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез назначения от съда особен
представител, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове.
Посочва, че в петитума на исковата молба
ищецът не е конкретизирал периоди през годината за даване заместващо съгласие
за пътуване на децата извън България. Счита, че бащата е длъжен да знае за
какъв срок от време, деца му ще пребивават извън България и при какви условия и
че искането пътуването на децата, да се осъществява до навършване на пълнолетие
и при липса на конкретика през кои месеци и колко време децата ще пребивават в
Република Турция и Европейската общност през календарната година и кога ще се
завръщат е неприемливо. Излага, че в обстоятелствената част на молбата липсва
заявена каквато и да било необходима нужда (здравословно състояние, лечение,
обучение и други) и изключителни по смисъла на закона обстоятелства, децата да
пътуват извън границите на България. Упоменавало се за евентуална екскурзия на
детето И., но без доказателства. Искането децата да пътуват в чужбина следвало
да бъде съобразено с нуждите им да общуват с другия родител и с роднините си по
произход в България винаги когато възникне такава необходимост, като в тази
връзка пътуването на децата в чужбина, следвало да е съобразено с определения
режим на лични контакти с бащата по съдебното решение, независимо дали той
упражнява правото си на лични отношения с децата или не.
Навежда, че правото на свободно
предвижване според КРБ, Конвенцията на ООН за защита правата на детето и ЗБЛД
подлежи само на ограничения, които са предписани от закона и необходими за
защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или
правата и свободите на други граждани. В случая били налице обстоятелства,
налагащи подобно ограничение - световна пандемия, като периодът бил свързан и с
известни рискови моменти при осъществяване на пътуванията на децата през
държави със сложна външна и вътрешнополитическа обстановка и възможността
техните интереси да бъдат злепоставени от майката или други лица. В интерес на
децата било заместващото липсващо съгласие на бащата да е с по-кратък срок, а
не до навършване на пълнолетие.
С оглед на
конкретните фактически особености на случая било неоправдано и неналожително да
се допусне предварително изпълнение на настоящото съдебно решение. Заявените
пътувания на децата били краткосрочни и неналожителни.
Съдът, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, указва на ищеца в тридневен срок
от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за ответника
да конкретизира и уточни искането
си, като посочи през кои месеци и колко време /времеви период/ децата ще пребивават в
Република Турция и в държани – членки на Европейския съюз през календарната
година.
Правна квалификация на предявения иск:
Предявеният иск е с правна чл. 127а, ал. 2 от СК, съединен с искане по
чл. 127а, ал. 4 от СК.
Не
са налице факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не
се нуждаят от доказване.
При разпределяне на доказателствената тежест:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва
на ищеца, че следва да докаже наличието на конкретни нужди на всяко едно от
децата, които предпоставят необходимост от пътуване извън страната и издаване
на лични документи за това, както и нуждата да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението.
В тежест на ответника е
да установи евентуално наведените от него положителни твърдения.
Съдът на основание чл. 140 от ГПК следва да се произнесе по допускане
на доказателствата.
По доказателствените искания на страните:
Следва да бъдат
допуснати за приемане като писмени доказателства представените с исковата молба
писмени документи, като допустими и относими към предмета на спора.
Искането на ищеца да
допускане на гласни доказателствени средства следва да бъде уважено, като на
същия бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане, с показанията на
който ще се установява невъзможността за постигане на съгласие с ответника.
Искането на особения представител на
ответника да бъде задължен ищецът на основание чл. 190 от ГПК да представи
задграничните паспорти на децата, ако има издадени такива ще бъде оставено без уважение, доколкото
подобно указание до страната не може да се основава на предположение.
Предвид задължението на съда да извършва
служебно проверка за наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на
иска, следва да бъде изискана служебно информация от РУ – Провадия, сектор
„Български документи за самоличност“ дали на децата И.Ю.И.,
роден на *** г., с ЕГН - ********** и Мюге Ю.И., родена на *** г., с ЕГН – **********
са издавани задгранични паспорти и ако това е така –през коя година.
Предвид
засягането в настоящото производство на права и законни интереси на малолетно и
непълнолетно дете, следва на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на
детето Дирекция „Социално подпомагане” – Провадия и Дирекция „Социално
подпомагане“ - Руен да изготвят социални
доклади по случая, като социален работник посети на място домовете и на двамата
родители.
На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт следва да бъде изслушано
непълнолетното дете И.Ю.И..
На основание чл. 127а,
ал. 3 от СК следва да бъде изслушан ответникът.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД
по делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2020 г. от 11:00 часа, за които дата и час да се
призоват страните.
ДОПУСКА за
приемане като писмени доказателства приложените към исковата молба писмени документи.
ДА СЕ ИЗИСКА
служебно информация от РУ - Провадия от РУ – Провадия, сектор „Български
документи за самоличност“ дали на децата И.Ю.И., роден на ***
г., с ЕГН - ********** и Мюге Ю.И., родена на *** г., с ЕГН – ********** са
издавани задгранични паспорти и ако това е така – през коя година.
ДОПУСКА на ищеца един
свидетел при режим на довеждане за установане невъзможността за постигане на
съгласие с ответника.
УКАЗВА на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК на ищеца в тридневен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с
препис за ответника да конкретизира и уточни искането
си, като посочи през кои месеци и колко време /времеви период/ децата ще пребивават в
Република Турция и в държани – членки на Европейския съюз през календарната
година.
ЗАДЪЛЖАВА
Дирекция „Социално подпомагане” – Провадия и Дирекция „Социално подпомагане” – Провадия
- Руен да изготвят социални доклади по
случая, като социален работник посети на място домовете и на двамата родители.
Социалният доклад следва да бъде представен в съда в срок до 3 дни преди
насроченото по делото съдебно заседание.
ДОПУСКА
изслушване на непълнолетното дете И.Ю.И., като за
изслушването следва да бъде уведомена ДСП – Провадия с оглед присъствието на
социален работник при изслушването.
УКАЗВА, на основание 127а, ал. 3 от СК, на
ответника да се яви в съдебно заседание за лично изслушване.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на
основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154,
ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава
своите искания или възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ
на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл.
238 от ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане
на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за
уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство по реда на
основание чл. 140 от ГПК.
НАСОЧВА на
основание чл.11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде оказана помощ за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Да се изпрати на страните
копие от определението, а на ищеца – и от отговора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: