Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
15.01.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията
гр.д. № 1053 по описа на съда за 2016 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от М.В.О. искова молба срещу „М.Н.“ ЕООД за признаване
за установено, че дължи сумата от 77 281.63 лева наемна цена за периода
ноември 2009 г. – декември 2011 г. и неизплатена част от консумативите за
отдадени под наем помещения с обща наемна площ 167 кв.м.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 15.11.2007 г.
между ИА „Социални дейности на МО“ (ИА „СДМО“) и ответника бил сключен договор
за наем за ползване на помещения в сграда № 1 на адрес гр. София, бул. „***********,
„Спортни бази и съоръжения“, м. „К.“, с обща наемна площ 167 кв.м. С ПМС №
54/01.04.2010 г. ИА „СДМО“ се преобразувал в ИА „Военни клубове и
военно-почивно дело“, като дейността, архивът, правата и задълженията по
договорите, сключени във връзка с дейността на ИА „СДМО“ се поемали от М.В.О..
Съгласно т. 25 от приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от ПМС № 54/01.04.2010 г сред
предоставените на МО имоти попадала и сграда № 1, в която се намирали
помещенията, обект на договора за наем от 15.11.2007 г. С писмо от 04.04.2011 г. ответникът бил уведомен за банковата сметка на
МО, по която следвало да превежда дължимите суми за наем. Съгласно решение от
15.07.2011 г. на МС на РБ имотът бил предаден от М.В.О. на министерство на
физическото възпитание и спорта. Съгласно изготвена счетоводна справка
ответникът дължал сумата от 77 281.63 лева наемна цена за периода ноември
2009 г. – декември 2011 г. и неизплатени задължения за консумирани ел. енергия
и вода и законна лихва от 13 940.07 лева за периода 24.10.2009 г. –
15.06.2012 г., индивидуализирани с молба, представена в съдебното заседание на
09.12.2016 г. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу която ответникът възразил, поради което
моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи сумите по заповедта.
Ответникът,
в срока по чл. 131 от ГПК, е подал отговор, в който оспорва, че ищецът е
правоприемник на ИА „СДМО“, поради което не е легитимиран да предявява иска.
Процесният имот не бил включен в имотите, описани в приложение № 1 към чл. 7,
т. 1 от ПМС № 54/01.04.2010 г. Оспорва и идентичността на процесния имот с този
по приемо-предавателния протокол от 27.07.2010 г. и приемо-предавателен
протокол от 16.09.2011 г. Оспорва и твърдението, че през процесния период
ответникът не е ползвал имота по договор за наем, тъй като е бил отстранен от
наемодателя, считано от 01.05.2009 г. От тази дата договорът бил прекратен, на
основание чл. 40, ал. 3 вр. чл. 19, ал. 2 от договора от 15.11.2007 г.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
На 24.10.2012 г. М.В.О. е подало заявление за издаване
на заповед по чл. 417 от ГПК срещу „М.Н.“ ЕООД за дължими суми на обща стойност
77 281.63 лева, представляващи дължими суми за неплатен наем за периода
ноември 2009 г. – декември 2011 г. и за консумирани ел. енергия и вода за
отдадено под наем помещение, ведно със законните лихви от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане, и 13 940.07 лева мораторни лихви
за периода 26.10.2009 г. – 15.06.2012 г.
По образуваното ч.гр.д. № 50316/2012 г. по описа на
СРС е постановена заповед от 16.03.2015 г., с която съдът е осъдил длъжника „М.Н.“
ЕООД да заплати сумите по заявлението, установени с представено извлечение от
счетоводни книги, за отдадена на дружеството под наем обособена част от имот,
находящ се в гр. София, бул. „***********, Спортни бази и съоръжения в м. „К.“,
представляващ помещения в сграда № 1 – закрита кръгова писта, включваща седем
помещения, санитарен възел и коридор с вход от източната страна на сградата с
обща наемна площ от 167 кв.м.
Срещу така постановената заповед длъжникът е възразил
в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което кредиторът предявява иск за
установяване на задълженията по заповедта.
Според АДС № 0248 от 14.02.2001г. терен с площ от
53 620 дка, застроен с шест сгради, сред които сграда № 1 – за кръгова
атлетическа писта със застроена площ от 6 480 кв.м., 1-2 ет., масивна
конструкция е публична държавна собственост, като в т. 9 е направено
отбелязване, че с ПМС № 216/02.10.2001 г. имотът е предоставен на ИД „Социални
дейности на МО“ за изпълнение на функциите й, а с решение № 533 на МС от
15.07.2011 г. имотът е предоставен за безвъзмездно управление на министерство
на физическото възпитание и спорта.
По делото е прието заверено копие на договор за наем №
С-5/15.11.2007 г., с който ИА „СДМО“ предоставя на наемателя „М.Н.“ ЕООД за
временно и възмездно ползване обособена част от недвижим имот – публична държавна
собственост, находящ се в гр. София, бул. „***********, Спортни бази и
съоръжения в м. „К.“, представляващ помещения в сграда № 1 – закрита кръгова
писта, включваща седем помещения, санитарен възел и коридор с вход от източната
страна на сградата с обща наемна площ от 167 кв.м. за извършване на стопанска
дейност срещу заплащане на наемна цена в размер на 1277 лева без ДДС, към която
се начислява ДДС, дължим от наемателя. Падежът на наемните вноски е определен
на 25-то число на месеца, предхождащ този, за който се дължи. Уговорено е
отделно от наемната цена да се заплаща консумативните разходи, свързани с
ползването на имота, платими до 25-то число на месеца, следващ този, за който
се дължат.
С приемо-предавателен протокол от 23.11.2007 г. е
извършен опис на отдадените под наем помещения, с вписани показания на
електромер и водомер и представителят на „М.Н.“ ЕООД се е подписал за
приемането им.
Според протокол за въвод във владение от 23.11.2007 г.
на „М.Н.“ ЕООД е предаден държавен имот – публична държавна собственост находяк се в гр. София, бул. „***********, Спортен комплекс
„Червено знаме“, представляващ помещения
(девет стаи, помещение под стълбище и фоайе) под трибуните на открит плувен
басейн, с вход от юг, етаж първи (ляво и дясно).
С допълнителни споразумения от 31.03.2008 г. месечната
наемна цена е определена на 1 324 лева без ДДС, а с допълнително
споразумение от 28.04.2009 г. – на 1 486.85 лева без ДДС.
Комисии от ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“
(ИА „ВК и ВПД“), от ГД „Инфраструктура на отбраната“ към МО са извършили оглед
на имота на бул. *********** в гр. София и са описали състоянието му, както и
показанията на електромерите, общия водомер и др., за което е съставен приемо-предавателен
протокол от 25.06.2010 г.
С решение на МС № 533 от 15.07.2011 г. от М.В.О. е
отнето, поради отпаднала нужда, управлението върху имоти, сред които сграда № 1
– за кръгова атлетическа писта – масивна едно- и двуетажна сграда със застроена
площ от 6 480 кв.м., разположена в имот, находящ се в гр. София, СО, район
„***********, обособена част от парцел І – НПЗ „Изток“ част 1 и 2, м. „К.“,
представляващ обособена част ІІІ от терен със специално предназначение с площ
53 620 кв.м., застроен с шест сгради, съгласно АДС (публична) № 0248 от
14.02.2001 г. Имотите са предоставени безвъзмездно за управление на
министерство на физическото възпитание и спорта, като е разпоредено в
едномесечен срок министърът на отбраната и министърът на физическото възпитание
и спорта да организират приемането и предаването на имотите, а министърът на
отбраната – да отрази промяната в актовете за публична държавна собственост.
С предавателно-приемателен протокол № ВИ-63-4 от 15.08.2011
г. комисии, назначени със заповеди на министъра на отбраната и на министъра на
физическото възпитание и спорта са извършили предаване на имотите по решение №
533/15.07.2011 г. За сграда № 1 е отбелязано, че помещения на първи етаж са
обособени за пералня и техен ползвател е „М.Н.“ ЕООД съгласно договор №
С-5/15.11.2007 г.
На 15 и 16 декември 2011 г. горепосочените две комисии
са извършили отчитане на контролните измервателни уреди.
До управителя са изпратени две писма от 04.04.2011 г. и от 31.08.2011 г. за превод на сумите за наемни
вноски и консумативи по сметка на МО, както и размера на задълженията.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза за
извършени от ответника плащания и за размера на неплатените задължения по
договора.
Други доказателства от значение за спора не бяха
ангажирани.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори между страните относно издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, с която на ответника „М.Н.“
ЕООД е разпоредено да заплати посочените в нея суми и
подадено в срок от длъжника възражение срещу заповедта.
За уважаване на предявените от ищеца искове с правно
основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е необходимо да се установи наличие на валидно
договорно съглашение за наем, по силата на което на наемателя е предоставено
ползването на определен обект и неизпълнение на задължението на наемателя –
ответник в настоящото производство за заплащане на уговорената в договора
наемна цена и консумативи.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
наемно правоотношение с ответника, изпълнение на задълженията си по договора и
размера на дължимите от ответника наемни суми.
На първо място, ответникът е възразил, че договорът за
наем с ИА „СДМО“ е прекратен, на основание чл. 40, ал. 3 вр. 19, ал. 2 – с
едностранно волеизявление на наемодателя до наемателя, поради незаплатени за
повече от два месеца наемна цена и консумативни разходи. Излага, че имотът е
бил отнет от него към 01.05.2009 г., за което бил съставен протокол. По искане
на представителя на ответника съдът е задължил ищеца в съдебното заседание да
представи протокол за отстраняване на ответното дружество.
Като
съобрази обстоятелството, че при извършена проверка в счетоводството на ищеца
вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза е установило постъпили
от ответника периодични плащания в периода януари 2011 г. – октомври 2011 г.
както за консумирана ел. енергия и вода, така и заплатен наeм за ползването на имота, съдът намира, че
възражението представлява неподкрепена от доказателствата по делото защитна теза
на ответника. Ищецът не представя протокол за отстраняване от имота, тъй като
такъв не е съставян между страните. „М.Н.“ ЕООД не е отстранен от предоставения
му за ползване имот и в подкрепа на този извод е обстоятелството, че за
предаване на имота от наемодателя на наемателя на 23.11.2007 г. е съставен
протокол съгласно изискването на чл. 10, ал. 2 от договора. Съставянето на
такъв протокол е необходимо и при освобождаването му от наемателя (чл. 33, ал.
2 от договора). Нещо повече, в интерес на наемателя е да получи копие от
горепосочения протокол, за да докаже връщането му на наемодателя, с което да се
освободи от отговорността за заплащане на наемна цена. Нещо повече, ответникът
ще дължи заплащане на наемна цена, дори и фактически да не е ползвал имота,
след като не доказва договорът да е прекратен на някое от основанията по чл. 40
от договора от 15.11.2007 г. или уредени в закона. В този смисъл решение № 97
от 23.07.2013 г. по т. д. № 73/2012 г. на ВКС, I т. о. Следва да се отбележи,
че в чл. 40 от договора липсва основание за автоматично прекратяване на
договора. Право на наемодателя е да прекрати договора при условията на чл. 19,
ал. 2, съгласно чл. 40, ал. 3, като упражняването му е предоставено на неговата
преценка, а в конкретния случай нито се твърди, нито се ангажират
доказателства, че договорът е прекратен на соченото основание.
На следващо място, ответникът „М.Н.“ ЕООД е оспорил
идентичността на отдадения му под наем имот с процесния, както и че той попада
сред имотите, предоставени на МО с ПМС № 54/01.04.2010 г.
Тук следва да се отбележи, по направено от ответника
възражение за недопустимост на иска, поради липса на активна легитимация у
ищеца, че въпросът дали процесният имот попада сред тези, които са предоставени
за стопанисване и управление на МО е въпрос по основателност на претенцията.
Това е така, защото произнасянето по релевираното от ответника възражение е
обусловено от изследване наличието на идентичност на имота, което предполага
събиране на доказателства по правилата на процесуалния закон, а в случая - и прилагане
на ПМС № 54/2010 г.
Дали отдаденият под наем имот е идентичен с този, за
когото ищецът претендира заплащане на дължими наемни вноски и консумативи и
дали ищецът притежава право да ги получи са въпроси, чието разрешение дава
нормата на чл. 2 от ПМС № 54/2010 г. Според ал. 1, ИА „СДМО“ се преобразува в
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, като основните
направления на дейност на новообразуваната агенция са описани в ал. 2, а с чл.
3 на ПМС № 54/2010 г. е приет нейния Устройствен
правилник. В чл. 2, ал. 3 от Постановлението са посочени отделните дейности,
архив и права и задължения по договори, свързани с дейността на ИА „СДМО“,
които се поемат съответно от МО и ИА „ВК и ВПД“. В чл. 2, ал. 3, т. 1, in fine е предвидено, че организацията
за осъществяване на спортната дейност се поема от МО. В този смисъл, съдът не
само не е обвързан от заключението на съдебните състави, които са счели, че МО
не е правоприемник на ИА „СДМО“, но и счита, че именно относно възникналите
права и задължения по договора от 15.11.2007 г. МО е легитимиран да иска
изпълнение. Действително, МО не е универсален правоприемник на ИА „СДМО“, но
досежно управлението на имотите, публична държавна собственост, и свързаните с
това дейности по тяхното стопанисване, той е ведомството, което поема правата и
задълженията по валидни правоотношения, възникнали между ИА „СДМО“ и трети
лица.
Държавните имоти от реорганизираната ИА „СДМО“, които
се предоставят за управление на МО са описани в Приложение № 1 (чл. 7, т. 1 от
ПМС № 54/2010 г., ред. ДВ, бр. 27/09.04.2010 г.) Неоснователно е възражението
на ответника, че процесният имот не е включен в Приложение № 1. Посочените в т.
2, т. 3 и т. 49 имоти са управляваните от МО такива към настоящата редакция на
ПМС № 54/2010 г. В случая релевантна е нормата към момента на влизане в сила на
ПМС № 54/01.04.2010 г. – 25.05.2010 г. В т. 25 на Приложение № 1 изрично е
посочена сграда № 1 на бул. „***********, м. „К.“, като този адрес съвпада с
описанието на отдадения за възмездно ползване имот на ответника в чл. 1 от
договор за наем № С-5/15.11.2007 г.
Не е от естество да разколебае извода за
неоснователност на възражението на ответника и представения протокол за въвод
във владение от 23.11.2007 г. Той се отнася до друг имот, също предоставен за
управление на МО и посочен в т. 9 на Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 на ПМС №
54/01.04.2010 г.
Не на последно място, предавателно-приемателен
протокол от 15.08.2011 г. е съставен с участие на комисии от МО и МФВС, като
членовете на комисията от страна на МО са служители в дирекция „Инфраструктура
на отбраната“, която е отговорна за планиране и организиране управлението,
преобразуването и разпореждането с недвижимите имоти на МО, съгласно чл. 27,
ал. 1, т. 3 от Устройствен правилник на МО, приет с
ПМС № 54/2010 г. Това води до извода, че не на ИА „ВК и ВПД“ е предоставено
управлението на процесния имот с ПМС № 54/2010 г., а на МО – до 15.07.2011 г.,
когато с решение № 533 на МС управлението е процесната сграда № 1 е
предоставено на МФВС.
Следователно, ищецът е встъпил в правата на
реорганизираната ИА „СДМО“ по договор за наем № С-5/15.11.2007 г. за отдадените
на „М.Н.“ ЕООД помещения и е носител на вземане от ответника за непогасените
задължения за заплащане на наемни вноски и консумативни разходи.
Съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗДС, управлението и
стопанисването включва правото на ведомствата да ги владеят, ползват и
поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. На
следващо място, съдът приема, че на ищеца не се дължи заплащане на наемни
вноски за периода след 15.08.2011 г. По силата на решение № 533 на МС от
15.07.2011 г. сграда № 1 е предоставена за стопанисване на МФВС, а с
предавателно-приемателен протокол от 15.08.2011 г. фактически е предадена на
МФВС и от този момент той е ведомството, отговорно за стопанисването и
управлението на имота.
Докато правото на ищеца да получи наемната цена,
дължима от ответника по договора за наем за периода до влизане в сила на ПМС №
54/2010 г. почива на изричната норма на чл. 2, ал. 3, считано от 15.08.2011 г.
правата, свързани с управлението и стопанисването на сграда №1 принадлежат на
МФВС.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза
ответникът има непогасени задължения за наемни вноски за периода ноември 2009
г. – декември 2011 г. на обща стойност 45 468.83 лева. Същевременно, при
проверка в счетоводството на ищеца вещото лице е установило издадена фактура от
МО с посочено основание за получаване на заплатената от „М.Н.“ ЕООД на
02.05.2011 г. сума в размер на 1 532.40 лева – наем за януари 2011 г.
Поради това съдът приема претенцията на ищеца за установяване съществуване на
задължението за заплащане на наемна вноска за януари 2011 г. за сумата от
1 532.40 лева за неоснователна. Дължи се незаплатената част от нея –
251.82 лева. За август 2011 г. наемната вноска се дължи на ищеца за времето от
01.08.2011 г. до 15.08.2011 г., или 863.33 лева. Така формирана, общата
стойност на сумата за неплатени наемни вноски възлиза на 36 799.55 лева.
Мораторните лихви са дължат върху наемните вноски за периода от
26-то число на месеца, предхождащ този, за който се дължат, до 15.06.2012 г.
Първата вноска – за ноември 2009 г. е дължима до 25-то число на октомври 2009
г., съгласно чл. 3, ал. 1 от договор за наем от 15.11.2007 г. и от 26.10.2009
г. ответникът е изпаднал в забава за плащането й. Същото се отнася и за
следващите вноски, като забавата на ответника за погасяване на задълженията е
от 26-то число на месеца, предхождащ този, за който се дължат. Общият размер на
мораторните лихви е 6 899.10 лева.
Що се отнася до дължимите консумативни разходи, при
проверка в счетоводството на ищеца вещото лице е установило, че по налични
задължения за разходвани ел. енергия и вода ответникът е извършвал частични
плащания, фигуриращи и в извлечението от сметка – 10 000 лева на
15.02.2011 г., 5 733.89 лева на 14.03.2011 г., 4 642.48 лева на
01.06.2011 г., 2 815.64 лева на 27.09.2011 г. и 2 501.94 лева на
03.10.2011 г.
За периода, за който съдът приема, че ответникът дължи
на ищеца консумативни разходи – от ноември 2009 г. до 15.08.2011 г.,
незаплатената част от това задължение възлиза на сумата от 28 020.23 лева
– сумата от задължението от 20 998.34 лева за периода ноември 2009 г. –
юни 2010 г. и остатъка от 2 928.50 лева и 4 093.39 лева консумативни
разходи за периода юли 2010 г. – май 2011 г. За следващите месеци, до август
2011 г. ответникът е погасил задълженията си.
Мораторните лихви върху задълженията за заплащане на консумативни
разноски са на обща стойност 6 062.57 лева, като върху непогасената част
от тях, дължими за периода ноември 2009 г.- юни 2010 г. лихвите възлизат на
5 060.32 лева. Към тях следва да се прибавят 203.65 лева мораторна лихва
върху задължението от 7 570.98 лева за периода 26.02.2011 г. – 31.05.2011
г. и 315.63 лева върху остатъка от 2 928.50 лева (след плащане от
4 642.48 лева) от 01.06.2011 г. до 15.06.2012 г. и 482.97 лева върху
сумата от 4 093.39 лева за периода 26.04.2011 г. – 15.06.2012 г.
В срока за отговор ответникът е възразил за погасяване
по давност на част от задълженията си, което възражение съдът намира за
неоснователно. Задълженията на наемателя представляват такива за периодично
плащане, тъй като са повтарящи се задължения за предаване на пари, имат единен
правопораждащ факт и падежите настъпват през предварително определени интервали
от време. В този смисъл е ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК.
По смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, спрямо периодични плащания се прилага
3-годишна погасителна давност. При това положение и с оглед уговореният момент
на изискуемост на задълженията на ответника, следва да се приеме, че
възражението е неоснователно. Исковете са предявени на 24.10.2012 г., съгласно
нормата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, като първото вземане – за наемна вноска за
месец ноември с падеж 25.10.2009 г., по силата на постигнатата между страните
по договора за наем от 15.11.2007 г. уговорка в чл. 3, ал. 1.
По така изложените съображения съдът приема искът по
чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за установяване на задълженията
за заплащане на наемни вноски и консумативни разходи за частично основателен –
за сумата от общо 64 819.78 лева за периода ноември 2009 г. – 15.08.2011
г., като за горницата до 77 281.63 лева и за периода 16.08.2011 г. –
декември 2011 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Главницата се дължи ведно със законната лихва от
24.10.2012 г. до окончателното изплащане.
Искът за лихви е основателен до размера на сумата от
12 961.67 лева.
Ищецът е направил разноски, съгласно списък по чл. 80
от ГПК за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 25,
ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съобразно уважената част
от иска, на ищеца се дължат 1 854.06 лева.
Ответникът не представя доказателства за сторени в
настоящото производство разноски. Не е удостоверено да е заплатен от ответника
уговореният с процесуалния представител адв. А. адвокатски хонорар от 600 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено, на основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че „М.Н.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** дължи на М.В.О., ЕИК ********, с адрес
гр. София, ул. „********сумата от 64 819.78 лева, от които 36 799.55 лева
дължима наемна цена за периода ноември 2009 г. – 15.08.2011 г. и 28 020.23
лева неизплатената част от консумираните ел. енергия и вода за същия период за
отдадено под наем помещение, обособена част от имот, находящ се в гр. София,
бул. „***********, Спортни бази и съоръжения в м. „К.“, представляващ помещения
в сграда № 1 – закрита кръгова писта, включваща седем помещения, санитарен
възел и коридор с вход от източната страна на сградата с обща наемна площ от
167 кв.м., ведно със законната лихва от 24.10.2012 г. до окончателното
изплащане, както и 12 961.67 лева мораторни лихви върху главниците за периода
26.10.2009 г. – 15.06.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 50316/2012
г. по описа на СРС, 51 състав, като отхвърля исковете за горниците до пълните
предявени размери от 77 281.63 лева и 13 940.07 лева.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „М.Н.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.В.О.,
ЕИК ********, с адрес гр. София, ул. „********сумата от 1 854.06 лева
разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: