№ 2068
гр. София, 17.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110152991 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от В. П. Д. искова молба, срещу
„Д-Е“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 177, вр. чл. 173а КТ и чл. 213 КТ за заплащане на следните
суми: сумата от 718.52 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, сумата от 570.00 лева,
представляваща възнаграждение за ползван платен отпуск от 22 дни през месец Ноември
2021 г. и сумата от 6 223.80 лв., представляваща обезщетение за незаконно недопускане до
работа за периода от 01.12.2021 г. до 01.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от дата на предявяване на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателно изплащане.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК,
чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че страните
са се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 28.01.2019 г., въз
основа на който е изпълнявала длъжността „продавач консултант“. Сочи, че със заповед №
30/01.09.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т.1 КТ,
като оспорва да е било налице взаимно съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение, както и да е отправяла предложение до работодателя в този смисъл.
Твърди, че се дължи обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие от нейна страна. Излага, че с оглед обявената епидемична обстановка в
страната е била преустановена работата за м. ноември 2021 г., поради което работодателят
издал заповеди за ползване на платен годишен отпуск за период от 22 работни дни, за което
време ищцата твърди, че не е заплатено възнаграждение. Сочи, че след изтичането на
платения ѝ годишен отпуск от м.ноември 2021 г. до връчването на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение /11.09.2022 г./, непрекъснато е посещавала магазина, но не
1
била допускана до него, т.к. същият бил заключен. С оглед изложеното претендира
обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода от м.декември 2021 г. до
м.09.2022 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца –
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 221,
ал. 1 КТ, чл. 177, вр. чл. 173а КТ и чл. 213 КТ.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.
5.Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.
По иска с правно основание чл. 221 КТ
В тежест на ищеца е да докаже, прекратяване на безсрочно трудовото правоотношение
между страните на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ, размера на брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец, уговорен срок на предизвестие за
страните, както и размера на дължимото се обезщетение.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 177 КТ
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника,
ползването на платен годишен отпуск за съответния период, размера на среднодневното
брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец,
предхождащ ползването на отпуска, през който служителят е отработил най-малко 10
работни дни.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 213 КТ
В тежест на ищеца е да докаже, че в процесния период от м. декември 2021 г. до
м.09.2022 г. между нея и ответното дружество е съществувало валидно трудово
правоотношение, че се е явила на работа или е изявила готовност да престира труд съгласно
сключения трудов договор, манифестирана пред работодателя, че ответникът незаконно не я
е допускал до работа, както и размера на полученото последно брутно трудово
възнаграждение.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи, като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА съдебно - счетоводна експертиза изпълнима от вещо лице – икономист,
което след като се запознае с материалите по делото и след като направи справки, там
където намери за необходимо, да отговори на следните задачи:
1/ Какъв е евентуално дължимият се размер на обезщетението по чл. 221 КТ от
ответника за срока на предизвестието от един месец, което следва да бъде изплатено на
2
ищеца, изплатено ли е същото, ако има неизплатена част в какъв размер е същата?
2/ Какъв е евентуално дължимият се размер на възнаграждението по чл. 177 КТ,
който ответникът е следвало да начисли и заплати на ищеца за месец Ноември 2021 г. и
изплатено ли е същото?
3/ Какъв е размерът на полученото последно брутно трудово възнаграждение от
ищцата, както и какъв е размерът на евентуално дължимото обезщетение по чл. 213 КТ
за заявения с исковата молба период и изплатено ли е същото?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 300.00лв., платими
от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Ф.В. – тел. **** ** ** **.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение, което да послужи на вещото лице пред НАП
и НОИ за снабдяване с информацията, необходима за изготвяне на заключението по
съдебно-счетоводната експертиза.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане от ищеца за насроченото открито съдебно заседание, за установяване
на факти и обстоятелства, свързани с твърденията, че ищцата не е допускана до работа.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, че ако ответникът не се
яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или да оттегли иска.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 17.03.2023 г. от 10.20 часа, за
които дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за
доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на ответника, ведно с
приложенията към него, като същите могат да изразят становище и да ангажират
доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Ответното дружество да се призова на адреса, на който е получило книжата по чл.
131 ГПК!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3