№ 880
гр. Варна, 07.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500452 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Х. И. с ЕГН ****** от , ******, чрез
пълномощник адв. П. Б. Б. ВАК, срещу Решение № 4017 от 11.12.2023г., постановено по
гр.д. № 3875 по описа на Районен съд Варна за установяване по реда на чл.422, ал.1 от КЗ
дължимостта на вземане, с правно основание чл. 410, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, необосновано и е постановено при
противоречие с материални закон и съдопроизводствените правила. Конкретно, като се
оспорва извода на съда, се поддържа въведеното с ОИМ възражение, че животното (конят)
не е бил без надзор, а воден от стопанина на паша. Като се позовава на събраните в исковото
производство гласни доказателства се настоява, че вина за настъпване на ПТП носи
единствено водачът на МПС, който е имал възможност да възприеме 150 метра преди да
достигне движещото се по пътното платно животно, водено от стопанина му до него, по
което платно се е движил и автомобила. Счита, че водачът е следвало да намали скоростта
си и по този начин да предотврати ПТП, като доколкото това не е сторено, то е извършено
нарушение на изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Оспорва се извода на съда, че
ответникът е нарушил чл. 145 от ППЗДвП. Поддържа се оспорването на протокола за ПТП
относно описаната в него фактическа обстановка и механизъм на ПТП, като се сочи, че тъй
като ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, което го е съставило, то
той не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на ПТП.
Оспорват се изводите на исковия съд относно механизма на ПТП, като се сочи, че същите са
формирани единствено въз основа на САТЕ, базираща се единствено на протокола на ПТП.
1
Оспорва се извода на съда относно противоречието и неяснотата в показанията на водения
от ответника свидетел и неговата заинтересованост по смисъла на чл.172 от ГПК. Моли за
отмяна на решението и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД не депозира
писмен отговор.
По доказателствените искания : С въззивната жалба въззивникът подновява
искането си за провеждане на САТЕ с единствена задача : да се определи дали е могъл
водачът на МПС да предотврати ПТП, ако се движи със скорост равна или под пределно
допустимата за участъка от 50 км/ч.
Искането не е преклудирано, тъй като видно от протокола за проведено открито
съдебно заседание от 29.11.2023г. е било заявено при твърдения за събрани нови
доказателства относно механизма на ПТП посредством разпита на водения от ответника
свидетел, но не е било допуснато от съда. Настоящият състав счита, че
първоинстанционният съд с поведението си не е допуснал процесуално нарушение, като
намира също, че искането е неоснователно. Това е така, защото, за да се отговори на
поставената задача следва да са налице обективни данни за скоростта на движение на
двамата участника в ПТП и местоположението им преди настъпване на ПТП, а по делото
липсват такива, които да сочат начален момент на появяване на животното на пътното
платно преди съприкосновението му с МПС, с който вещото да съобрази изчисленията си
относно опасната зона за спиране на неговия водач. Искането следва да бъде оставено без
уважение.
На въззивника следва да се дадат указания да посочи с писмена молба с препис на
насрещната страна дали обжалва решението и в отхвърлителната му част, като съобрази, че
за него липсва правен интерес от обжалване в тази част.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 267
ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на Г. Х. И. с ЕГН ****** от ,
******, чрез пълномощник адв. П. Б. Б. ВАК, срещу Решение № 4017 от 11.12.2023г.,
постановено по гр.д. № 3875 по описа на Районен съд Варна за установяване по реда на
чл.422, ал.1 от КЗ дължимостта на вземане, с правно основание чл. 410, ал.1 от КЗ и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника за провеждане
2
на САТЕ.
ДАВА НА ВЪЗЗИВНИКА едноседмичен срок от съобщаването да посочи с писмена
молба с препис на насрещната страна дали обжалва решението и в отхвърлителната му част,
като съобрази, че за него липсва правен интерес от обжалване в тази част.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 452/2024 г. на ВОС за 10.04.2024г. от
11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3