Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Сливен, 18.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия в открито заседание проведено на двадесет и втори октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при
секретаря Нина Кънчева и с участие на прокурора ……………… като разгледа
докладваното т.д. № 135 по описа на СлОС за 2019 г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Депозирана е искова
молба Г.В.Р. против ЗАД „Асет Иншурънс“
АД, в която се твърди, че на 05.08.2018 год. в с.Л., на ул. А. № ,1 се движил
лек автомобил ** управляван от водача Н. И., който нарушил правилата за
движение по пътищата, вследствие на което предизвикал ПТП.
Вследствие на
настъпилото ПТП е причинена смъртта на К.Г.И. и Д.К.Г..
Сочи се, че по случая е
образувано ДП по описа на РУ – Поморие, което към настоящия момент не е приключило.
Твърди се, че причина за настъпилото ПТП е допуснатите от водача на „**“ Н. И.
нарушения на правилата за движение по пътищата, с оглед на което се твърди
наличието на пряка причинна връзка между деянието на водача и настъпилите
обществено опасни последици, а именно смъртта на К.Г.И. и Д.К.Г..
Твърди се, че към
момента на възникналото ПТП увреждащия лек автомобил е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ със Застрахователно акционерно дружество „Асет Иншурънс“ АД.
Съгласно разпоредбата на
чл. 380 от КЗ ищцата е предявила претенциите си за заплащане на обезщетение
пред ответното дружество и е представила всички документи, с които разполага.
Твърди се, че в законоустановения срок застрахователят
не се е произнесъл.
Твърди се още, че ищцата
Г.Р. е майка на починалата К.И. и баба на починалата Д.Г.. Ищцата изключително
тежко преживява едновременната смъртта на своите две най-близки - дъщеря и
внучка. Между тях се твърди, че е съществувала силна емоционална привързаност и
обич, взаимно са си помагали и са разчитали една на друга. Моралните страдания
на ищцата – претърпяна скръб от
невъзвратимата загуба, огромните и неописуеми болки, се твърди, че ще я
съпътстват през целия й живот.
Описаните неимуществени
вреди в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Н. И.
се претендират да бъдат репарирани чрез заплащане от ответното дружество на
обезщетение в размер на сумата от 26 000 лв., частичен иск от 200 000
лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта
на К.И., както и сумата от 26 000 лв. частичен иск от 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата от
смъртта на нейната внучка Д.Г. в следствие на процесното
ПТП.
Претендира се и заплащане на законната лихва върху сумите от
12.08.2018 год. до окончателното изплащане.
Претендира се и
присъждане на деловодните разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Исковата молба е връчена
редовно на ответното застрахователно дружество. В законоустановения
срок е депозиран писмен отговор, в който се оспорват предявените искове както
по основание, така и по размер. Оспорват се твърденията изложени в исковата молба
по повод механизма на възникналото ПТП, както и твърдението, че произшествието
е настъпило в следствие противоправното и виновно
поведение на водача на лек автомобил „**“. Прави се в условията на евентуалност
възражение за наличие на съизвършителство от страна
на двамата водачи, участници в ПТП, а именно на товарен автомобил „**“ и
водачът на л.а. „**“.
В условията на
евентуалност се правят възражения за съпричиняване и
от страна на пострадалите К.И. и Д.Г., изразяващи се в нарушение на
задължението за ползване на обезопасителен колан,
като се твърди, че в случай, че пострадалите са били с поставен предпазен
колан, то не биха получили тежките ненесъвместими с живота травми.
Оспорва се вида и
тежестта на причинените на ищцата неимуществени вреди, като евентуално
настъпилите болки и страдания не отговарят на степента и интензитета, твърдян
от ищцата. Оспорва се размера на предявените искове за неимуществени вреви,
като се твърди, че същите са прекомерно и неоснователно завишени. Оспорва се
като неоснователни акцесорните искове за присъждане
на законна лихва, като се оспорва началната дата на претендираното
присъждане на лихви. Направени са и доказателствени и** за назначаване на
експертизи.
Предявена е допълнителна
искова молба от ищеца, в която е изразено
обстойно и аргументирано становище по всички наведени възражения от
ответника.
Депозиран е и
допълнителен отговор на исковата молба, в който се заявява, че се поддържат
всички изложени в първоначалния отговор възражения. В т. 5 е посочено, че по отношение на иска за
обезщетение на неимуществени вреди, причинени в следствие на смъртта на
внучката на ищцата, следва да бъде приложена разпоредбата на Параграф 96 ал. 1
от ПЗР на КЗ, вр.чл. 493а ал. 4 от КЗ, като на основание
посочената разпоредба, обезщетението следва да бъде определено в размер до
5 000 лв.
В с.з. ищцата се
представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа изцяло
исковите претенции и моли за пълното им уважаване. Представя подробни писмени
бележки.
В с.з. ответното
дружество се представлява от процесуален представител, който оспорва исковите
претенции и моли за отхвърлянето им. Представя подробни писмени бележки.
От фактическа страна се
установява следното :
На 05.08.2018 год. в с.Л.,
на ул. А. № ,1 се движил лек автомобил ** управляван от водача Н. И., който
нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което предизвикал ПТП.
В резултат на ПТП е причинена смъртта на К.Г.И. на 49 години и на нейната
дъщеря Д.К.Г. на 31 години.
Механизмът на
произшествието е следният : По прав и сух пътен участък с ограничение на
скоростта до 40 км/ч в с.Л., в светлата част на денонощието се движел лек
автомобил ** със скорост 92.78 км/ч в посока към с.К., а товарния автомобил **
се движел със скорост 82 км/ч в посока към гр.б.. Около 14.30ч. преди да
навлезе в с.Л., л.а. ** се е отклонил наляво и е навлязъл в насрещната пътна
лента. На около 29.50м след табелата за начало на населено място с.Л., л.а. **
се е ударил челно в насрещно движещия се т.а. **. Вследствие на удара л.а. **
се е завъртял около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата
стрелка, като се връща назад и надясно, в десния банкет по посока на движението
му. В л.а. ** освен водача са пътували и две жени. Водачът и пътувалата на
дясна седалка жена са получили тежки травми при удара и са починали на място.
Пътничката на задната седалка е излетяла от автомобила при отхвърлянето и челната
му ротация от удара, като е паднала в десния банкет по посока на движение на
л.а. ** и е починала. При отклоняването на л.а. ** в насрещната пътна лента е
възникнала опасната ситуация за водача на т.а. **, като в този момент е
предприел спиране и отклоняване на т.а. надясно. След удара т.а. ** продължава
движението си напред и надясно, докато е спрял в дясно на пътя, като десните му
колела са били на банкета, а левите на асфалта.
Основната причина за процесното ПТП е отклоняването на л.а. ** наляво и
навлизането му в насрещната пътна лента, където в същото време се е движил т.а.
**.
По делото няма данни за
техническа неизправност на автомобилите, довели до ПТП. Техническите причини за
ПТП са навлизането на л.а. ** със скорост на движение 92.78 км/ч в насрещната
лента за движение при наличие на насрещно движещ се т.а. ** - със скорост 82
км/ч, като и двата автомобила не спазват ограничението на скоростта от 40 км/ч
за пътния участък. Товарният автомобил към момента на ПТП е бил изцяло в своята
лента за движение. Водачът на т.а. ** при наличната си скорост на движение 82
км/ч е нямал техническа възможност да предотврати процесното
ПТП.
Вещото лице посочва, че
ако скоростта на движение на л.а. ** е била 40 км/ч и ако се е движил в
собствената си дясна пътна лента за движение при скорост 92.78 км/ч нямало да
настъпи удар с т.а. **, т.е. те ще се разминат безопасно.
Водачът на л.а. ** е
имал техническа възможност да предотврати ПТП, като не навлиза в насрещната
лента за движение при наличие на насрещно движещ се автомобил.
При удара на т.а. ** с
л.а. **, който от голямата сила започва силна ротация и транслация в посока
обратна на часовниковата стрелка и в посока обратна на движението му, до
момента на удара е получена центробежна сила върху тялото на К.Г.И.. При
правилно поставен предпазен обезопасителен колан от
возещата се на задна седалка К.Г.И. – тялото и не би достигнало до облегалката
на предна дясна седалка от инерционните сили, а от центробежните сили нямаше да
изпадне от автомобила и не би получило толкова тежки увреждания.
Непосредствената причина
за настъпването на смъртта на двете пострадали жени при възникналото ПТП е била
изпадане им в състояние на тежък травматичен и хеморагичен
шок, вследствие получените множествени травматични увреждания и изпадането в
дълбока кома, вследствие травматичните увреждания в областта на главата и
мозъка.
Описаните увреждания са
получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и са получени по механизма на удряне и пристискане на главата,
гърдите, корема и крайниците до такива предмети. Смъртта на пострадалите се
дължи на тежка механична травма в областта на главата, както и на гръдния кош,
коремните органи и крайниците.
Установените увреждания
на пострадалата Д.Г. са получени вътре в лекия автомобил по механизма на удряне
и притискане на травмираните области на тялото от деформиралите се части на
катастрофиралия лек автомобил, които са навлезли дълбоко в предната част на
купето на автомобила и са притиснали главата, гърдите, корема и крайниците
между облегалката и седалката. Видно от данните по делото, пострадалата Д.Г.,
която е пътувала на предна седалка в дясно на автомобила е била със закопчан
предпазен обезопасителен колан.
Уврежданията на
пострадалата К.И., която е изпаднала от лекия автомобил са били получени вътре
в л.а. вследствие блъскане на травмираните области на пострадалата по
деформиралите се части на автомобила, както и при падане и удряне на тялото по
повърхността на терена на местопроизшествието. Пострадалата К.И., която е
пътувала на задна седалка в дясно е била без закопчан предпазен обезопасителен колан. В случай, че е бил поставен такъв
колан, то е възможно уврежданията да не са толкова тежки.
От показанията на св. М.
става ясно, че трите жени Г., дъщеря й К. и внучката й Д., са били неразделни,
заедно са живели, не можели една без друга. К. е работела, изкарвала е пари за
да преживяват, а бабата е отгледала Д. от мъничка. Селото, в което живее бабата
– с.Дядово е близо, на 6-7 км. От Н.З., където са се преместили К. и Д.. За
това са имали възможност всяка събота и неделя да отиват при нея, а понякога и
през седмицата. През зимата бабата е живеела при тях в гр.Н.З.. Трите са
споделяли всечко в живота си, били са много близки.
Обстоятелството, което е допринесло за това е, че К. не е имала мъж до себе си,
затова с г. връзката е била много близка, затова и Д. е израснала, отгледана от
баба си, от нея е била възпитавана и обучавана.
Дъщеря й К. и внучката Д.
са били семейството на Г.. За това след смъртта им за Г. настъпва дълбок
емоционален срив.
За рязката промяна у Г.
свидетелства и св. Т. : как е била весела, жизнерадостна жена и как сега е
срината психически и физически, не е на себе си. „говорим за един човек, който
скръбта го убива“ – казва Т..
Тежките последици върху
психиката на Г., които оставя смъртта на дъщеря й и на внучката й, са
констатирани от вещите лица по съдебно психолого –
психиатричната експертиза. Вещите лица констатират наличие на психоорганичен синдром, като симптомите е възможно да се
демонстрират и задълбочат точно след тежка травматична провокация – смъртта на
дъщерята и внучката. Наложително е ищцата да бъде непрекъснато под покритие на
лекарства и миниминизиране на стреса, за да се
стабилизира състоянието й, тъй като
излекуване не може да се очаква.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал, ценен
както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът даде вяра и кредитира
показанията на разпитаните свидетели, като и заключенията на изслушаните по
делото експертизи.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните
изводи от правно естество :
Правно основание на претендираните права : чл. 432 от КЗ във вр. с чл.380 от КЗ.
Въз основа на събраните
доказателства и факти, следва да се приеме, че ищцата е активно материално
легитимирана по предявените искове с правно осн.
чл.226, ал.1 от КЗ, вр. § 22 от ПЗР на КЗ. С оглед
конкретните установени по делото обстоятелства, така описаните връзки, които са
имали помежду си ищцата и починалите, се установяват като трайни и дълбоки,
характеризиращи се с взаимна обич, близост и подкрепа.
От събраните по делото
доказателства, безспорно се установи, че на 05.08.2018г. около 14.35 в с.Л., на
ул.“А. № 1 се е движил лек автомобил марка „** А-6“ с рег. № **, управляван от
водача Н. И., който нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на
което предизвикал ПТП. Вследствие на настъпилото ПТП е причинена смъртта на К.Г.И.
и Д.К.Г., дъщеря и внучка на ищцата.
За увреждащия автомобил
л.а. „** А-6“, управляван от виновния водач Н. И. има валидна към датата на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно
дружество, чиято валидност не е била оспорена по делото. Налице е
застрахователен договор по застраховка „гражданска отговорност“, сключена с
ответното дружество и валидна към датата на процесното
ПТП, покриваща отговорността на деликвента Н. И. за
причинените от него на трети лица неимуществени вреди.
Особено утежняващо
състоянието на г. е обстоятелството на едновременната смърт на двете й най –
близки – дъщеря и внучка, с които е живеела. Едновременната загуба на дъщерята
и внучката, която е отгледала от малка, са причина са изключително тежкия срив
на ищцата Г.Р.. По делото безспорно се доказа, че в резултат на смъртта на
своята дъщеря и своята внучка, следствие настъпилото на 05.08.2018г. ПТП,
ищцата търпи силни болки и страдания, които следва да бъдат компенсирани.
Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло
да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално заличаване
на неблагоприятните последици от претърпяната загуба. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания и неудобства от непреодолимата и
безвъзвратна загуба на най – близките родственици.
Съдът намира,
съобразявайки критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, че сумата от
120 000лева е достатъчна за да компенсира болките и страданията на ищцата
от загубата на нейната дъщеря К.Г.И.. До този размер исковата претенция следва
да бъде уважена, като до пълния претендиран от
200 000 лева претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът намира,
съобразявайки критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, че сумата от
80 000лева е достатъчна за да компенсира болките и страданията на ищцата
от загубата на нейната внучка Д.К.Г., на грижите и вниманието на която е
разчитала в старостта си. До този предявен размер исковата претенция следва да
бъде уважена.
При определяне размера
на обезщетение, съдът взе предвид и обстоятелството, че починалата е била без
предпазен обезопасителен колан, което от своя страна
е допринесло за отхвърчане на тялото извън колата и придобиване на травми от
полето на местопроизшествието.
Определените
размери на коментираните обезщетения съответстват както на законовия критерий
„по справедливост”, така и на трайно установеното съдебна практика в аналогични
случаи.
На осн. чл. 409 от КЗ върху
определения размер на обезщетенията, следва да бъде присъдена и законната лихва
за забава, считано от изтичане на срока по чл. 496 КЗ – 11.03.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Съобразно
изхода на делото и правилата на чл.78 от ГПК на ищеца са дължими деловодни
разноски съобразно уважената част от исковете. Ищецът е претендирал присъждане
на адвокатско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.38 от Закона за
адвокатурата. Следва на адв. К. САК да се присъди възнаграждение - сумата в общ
размер на 6860 лева, плюс дължимото ДДС.
Съразмерно
на отхвърлената част от исковете претенции, ответното дружество ЗАД „АСЕТ
ИНШУРЪНС“ АД , съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК има право на
разноски в размер на 211.43 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Ответното
дружество ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
СлОС държавна такса върху уважените размери от
исковите претенции в размер на 8 000 лева, както и сумата в размер на 1129.80
лева - възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран от
гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район възраждане, ул.“Шар Планина“ № 35 ДА
ЗАПЛАТИ на Г.В.Р. с ЕГН ********** с адрес ***,
сумата в размер на 120 000лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на нейната дъщеря К.Г.И. при
ПТП настъпило на 05.08.2018г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 11.03.2019г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск до пълния му размер от 200 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район възраждане, ул.“Шар Планина“ № 35 ДА
ЗАПЛАТИ на Г.В.Р. с ЕГН ********** с адрес ***,
сумата в размер на 80 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на нейната внучка Д.К.Г. при
ПТП настъпило на 05.08.2018г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 11.03.2019г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район възраждане,
ул.“Шар Планина“ № 35 ДА
ЗАПЛАТИ възнаграждение на адвокат П.К. – САК с адрес ***0 - сумата в размер на 6860
лева, плюс ДДС.
ОСЪЖДА Г.В.Р. с ЕГН ********** с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район възраждане, ул.“Шар Планина“ № 35 сумата в размер на
211.43 лева - деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район възраждане,
ул.“Шар Планина“ № 35
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС сумата в размер на 8 000
лева – държавна такса, както и сумата в размер на 1129.80 лева – възнаграждения
на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд -
гр. б., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: