Р Е Ш Е Н И Е  № 513

 

гр.Русе, 10.07.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                             Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Юлия Острева и в присъствието на  прокурора ……………………

като разгледа  докладваното от председателя АН Дело № 825/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №19-1085-004134/07.02.2020г., издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР -Русе, против Б.Б.Ш., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.103 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 100 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП

Срещу постановлението е подадена жалба в законоустановения срок от Б.Б.Ш., чрез адв.С.С.-АК-Русе. В нея се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощения представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, редовно призовани, не изпращат представител.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.11.2020г., служители към Национално ТОЛ управление извършвали контрол във връзка с изпълнение на служебните си задължения, като се намирали със служебния си автомобил на път Втори клас №21, км.6+950 и следели пътния трафик на МПС от гр.Силистра – посока гр.Русе, включително и монтираната камера в автомобила им. Около 11,35ч. на горепосочената дата и място, един от инспекторите /К.Калчев според докладна записка на л.6 от делото/ подал сигнал със „стоп“ палка към движещите се в колона няколко автомобила, след което първия от които подал мигач и спрял в дясно, а втория автомобил в колоната, този управляван на жалбоподателя – л.а. марка „Сеат Алтеа“, с рег.№..., продължил движението си без да спре. След известно време на същия ден и в района на ГКПП“Дунав мост“, пол. служители /един от които актос.К.Д./ към сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе издирили автомобила и жалбоподателя, т.к. своевременно били уведомени от служителите към Национално ТОЛ управление, че процесния автомобил марка „Сеат Алтеа“, с рег.№..., не бил спрял на подаден сигнал със „стоп“ палка от тях. Св.Д. преценил обстоятелствата по делото, дал вяра единствено на един от адм. служители към нац. ТОЛ управление /Ж.Г.– свидетел по АУАН/, след което съставил против жалб.Ш. АУАН с бл.№374157/27.11.2019г. за извършено от него нарушение по чл.103 от ЗДвП. В последствие въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Допуснато съществено нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ; чл.6 от ЗАНН.

Нарушението не е доказано по несъмнен начин да е извършено от жалбоподателя. В с.з. в качеството на свидетел бе разпитан актос. К.Д., който не е очевидец на нарушението и е дал вяра единствено на свидетеля по АУАН– Жорж Георгиев, който е един от двамата очевидци на случилото се и адм. служители към нац. ТОЛ управление. В случая както св.Д., така и АНО са дали едностранчиво вяра първо на заинтересован свидетел, и второ - на изготвената по делото Докладна записка, която е бланкетна. По делото е приложен снимков материал от АНО, на който е видно, че адм. служители към нац. ТОЛ управление в момента на извършване на твърдяното от АНО нарушение са заснели със служебната си камера минимум 3 автомобила движещи са плътно или на минимална дистанция един зад друг, а л.а. марка „Сеат Алтеа“, с рег.№..., управляван от жалбоподателя, е втори поред /между другите две МПС/. Поради това, съдът не изключва оплакванията в жалбата, поддържани от проц. представител на жалбоподателя в с.з., да са достоверни и при така създалата се пътна ситуация, действително жалбоподателя да не е възприел подадения му сигнал със „стоп“ палка от служителя на нац. ТОЛ управление, още повече, че очевидно първия поред автомобил е възприел този сигнал така, че е отправен за него и е спрял автомобила си. В случая е невъзможно да е установи несъмнено волята на проверяващия адм. служител - към кой следващ първия от трите автомобил е насочена проверката във връзка с подадения от него сигнал със „стоп“ палка. Поради гореизложеното, съдът намира, че нарушението е недоказано от АНО да е извършено по несъмнен начин и умишлено от жалбоподателя. 

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски за производството. Основателно е обаче възражението за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на отевтника поради прекомерност, направено от АНО при окомплектоване и изпращани на преписката на въззивната инстанция /л.2 от делото/. Съгласно чл.7, ал.2, т.1, във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за производството по настоящото дело се дължи минимално възнаграждение от 100.00 лв., т.к. превния интерес в случая е наложената „глоба“ в размер на 100лв. /съответно до 1000лв./. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното в брой възнаграждение /в случая размерът е 300лв. по договор за правна защита и съдействие/л.4/. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закон за адвокатурата. Този минимален размер в случая е 100лв. В настоящия случай съдът приема, че  не се касае до спор с фактическа и правна сложност, относима към осъществената защита. 

Предвид това и при съобразяване на доказателствата по делото и направеното своевременно възражение по чл.78, ал.5 ГПК, административно-наказващият орган следва да заплати на Б.Б.Ш. сумата от 100 лв. – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, вр. с  чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК.

 

По горепосочените мотиви, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-1085-004134/07.02.2020г., издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР -Русе, против Б.Б.Ш., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.103 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 100 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА ОДМВР-Русе да заплати на Б.Б.Ш. сумата от 100 лв. – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, вр. с  чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                   

     Районен съдия :