№ 494
гр. Русе, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201081 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Й. И., депозирана против наказателно
постановление № 21-1085-001093/12.05.2021г., издадено от Началник група
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, ограничава правото на защита на жалбоподателя и не
съответства на закона, както и че е издадено при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорват се
приетите за осъществили се в АУАН и издаденото въз основа на него НП
факти. Твърди се, че към момента на спиране на моторното превозно
средство, същото е било управлявано от съпругата на жалбоподателя, която е
правоспособен водач и жалбоподателят няма никакво отношение към
управлението на автомобила. Посочва се, че в НП е отразен факт, че
жалбоподателят е управлявал посочения автомобил със СУМПС, което е
обявено за невалидно, но това не е вярно, защото жалбоподателят не е
управлявал автомобила и не е разполагал със СУМПС, тъй като е
1
неправоспособен водач и отразеното в НП СУМПС № ********* не отговаря
на истината. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован поддържа
подадената от него жалба.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на
което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в
преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 21-1085-001093/13.03.2021г., (бланков № 962996)
против жалбоподателя, за това, че на 13.03.2021г., около 00,20 часа, в град
Русе, ГКПП „Дунав мост“, трасе – изход, посока Р. Румъния при ясно време и
суха пътна настилка, управлява състав от ППС – лек автомобил Мерцедес
Спринтер, с рег. № ...., собственост на „Бодипласт систем“ ЕООД, с
прикачено ремарке за лек автомобил с рег. № ...., негова собственост като
управлява МПС със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено, което е квалифицирано като нарушение
по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят е отказал да подпише и да получи препис от същия,
който негов отказ е удостоверен, по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН с подписа на
един свидетел.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са били депозирани
възражения срещу така съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
2
наказателно постановление, с фактическо описание на приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, както съдържащите се
АУАН.
На основание чл. 52, ал. 4 ЗАНН, след проверка на АУАН и събраните
доказателства, административнонаказващият орган е приел, че установените
факти, осъществяват състав на нарушение е по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, а именно
управление на МПС, след като жалбоподателят е бил лишен от това право по
съдебен ред, с влязла в сила присъда по НОХД № 40/2019г. на РС – Чирпан и
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 150А, ал. 1
ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства,
приобщени посредством разпита в процесуалното качество на свидетели на
актосъставителя МЛ. Р. ИВ. и свидетелите АЛ. МЮД. К., Г. Г. Д. и Ж.Б. И.,
както и писмените доказателства - АУАН № 21-1085-001093/13.03.2021г. (бл.
№ 962996), докладна записка, ЗППАМ, справка за пътуване на превозно
средство, справки за пътуване на лица български граждани и справка за
нарушител/водач.
С оглед съдържащите се противоречия в гласните доказателства и на
основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, след извършена оценка на
същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:
Преки доказателства досежно главния факт, включен в предмета на
доказване, касаещ извършеното нарушение и участието на жалбоподателя в
него се съдържат в показанията на свидетелите АЛ. МЮД. К., Г. Г. Д.. На
техните показания противостоят показанията на свидетеля Ж.Б. И.. Косвени
доказателства се съдържат в показанията на актосъставителя МЛ. Р. ИВ..
Съдът кредитира показанията на свидетелите АЛ. МЮД. К. и Г. Г.
Д., доколкото същите са депозирани от лица, пряко и непосредствено
възприели фактите, за които свидетелстват. Всеки един от тези двама
свидетели добросъвестно изнася пред съда, само и единствено неговите преки
впечатления, без да са налице каквито и да било съществени противоречия в
изнесеното от всеки един от тях или вътрешна нестабилност на изложението.
Показанията на тези двама свидетели са последователни, логични и в
съответствие с правилата на формалната логика. С оглед своето
3
местоположение и обективни реалии, всеки един от тези свидетели е имал
обективна възможност да възприеме фактите, за които свидетелства, като
същевременно с това не са налице и най-общи данни за възможна
заинтересованост в показанията на тези двама свидетели.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ж.Б. И., тъй като
освен, че са налице данни за възможна заинтересованост в показанията на
свидетелката, предвид факта, че същата е съпруга на жалбоподателя същите в
частта им, че не жалбоподателят, а тя е управлявала автомобила, напълно се
сугестират от показанията на свидетелите от първата група АЛ. МЮД. К. и Г.
Г. Д., всеки един от които свидетели пряко и непосредствено е възприел
именно жалбоподателят, като лице, което е управлявало автомобила, както и
е възприел смяната между жалбоподателя и свидетелката Ж.Б. И. след
преустановяне движението на микробуса.
С оглед извършената оценка на гласните доказателства, следва и
извода, че не е опровергана и придадената от законодателя доказателствена
сила на АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и същата не е
оборена от останалите събрани в хода на производството доказателства, а
напротив, намира се в синхронно единство с преките гласни доказателства,
приобщени посредством показанията на свидетелите АЛ. МЮД. К., Г. Г. Д.,
по отношение на чийто показания не са налице и най-общи данни, които да не
дават основание на настоящия съдебен състав да ги кредитира.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и
извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са съставени
при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички
необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение,
въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така
също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и
часът на извършване на нарушението. Същото е описано подробно, както в
акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в тях са намерили
отражение всички обективни признаци състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която
4
са субсумирани фактите, установени от административния орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционните разпоредби, въз основа на които е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Упражнявайки правомощията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, наказващия
орган е субсумирал приетите за осъществили се факти под хипотезиса на
правната норма, като е преодолял констатирана от него нередовност в АУАН,
като изрично е приел, че жалбоподателят е управлявал МПС, след като е
лишен от това право по съдебен ред, като е индивидуализирал и акта, с който
жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС, който факт не се и
оспорва от същия. Това по никакъв начин не е нарушило правото на
жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата отговорност, чрез посочване на всички приети за осъществили се
факти и състава на нарушение, под което същите са субсумирани и не е
препятствало възможността му да организира пълноценно защитата, както по
фактите, така и по правото.
По изложените мотиви съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя изложени в жалбата, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да имат за своя последица отмяна на
оспореното наказателно постановление.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното
наказателно постановление, съдът намира следното:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството
доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от
субективна страна.
От обективна страна от доказателствата по делото, безспорно се
установява и доказва, че жалбоподателят на 13.03.2021г., около 00,20 часа, в
град Русе, ГКПП „Дунав мост“, трасе – изход, посока Р. Румъния при ясно
време и суха пътна настилка, управлява състав от ППС – лек автомобил
Мерцедес, с рег. № ...., собственост на „Бодипласт систем“ ЕООД, с
5
прикачено ремарке за лек автомобил с рег. № ...., негова собственост като
управлява МПС след като е бил лишен от това право по съдебен ред, с влязла
в сила присъда по НОХД № 40/2019г. на РС – Чирпан
Преки доказателства във връзка с това нарушение се съдържат в
показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели АЛ.
МЮД. К. и Г. Г. Д., всеки един от които пряко и непосредствено е възприел
приетите за осъществили се в АУАН и НП факти.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма
на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца са намерили отражение
всички обективни факти от състава на това нарушение, а именно че е лишен
от право да управлява МПС по съдебен ред, с влязла в сила присъда и във
волево отношение същият пряко е целял настъпването на
общественоопасните последици от извършеното от него деяние.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание
чл. 11 ЗАНН. По делото не се установиха изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде
направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид.
Правилно е издирана и приложена съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в максимален
размер, който именно размер на административното наказание е напълно
съобразен с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. Видно от справката на
нарушител, по отношение на жалбоподателя многократно са прилагани
форми на административнонаказателно въздействие, които не са постигнали
по никакъв начин целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН, а именно да
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред, поради и
което прилагането на необосновано снизхождение към дееца би затвърдило
създаденото у последния усещане за безнаказаност.
По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни развитите с
жалбата и поддържани по същество в съдебно заседание доводи, за издаване
на наказателното постановление в нарушение на материалния закон.
6
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1085-001093 от
12.05.2021г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Русе, с което на ИВ. Й. ИВ., ЕГН:**********, с адрес град
Смядово, ул. „Захари Жечков Величков“ № 5а, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1
ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300
(триста) лева, за нарушение по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7