№ 236
гр. София , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000502619 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1169 от 09.03.2020 год., постановено по гр.д.№ 31/2019 год. по описа на
Окръжен съд - Благоевград, ГО, Г. Д. А. е осъден на правно основание чл.45 от ЗЗД да
заплати на И. Г., родена на *** год., гражданин на САЩ сумата от 55 000 лева, а на Д. Г.,
роден на *** год., гражданин на САЩ сумата от 35 000 лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
11.07.2013 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.07.2013 год. до
окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени до пълните размери, съответно за
първия от тях до 110 000 лева, а за втория – до 70 000 лева. Разпределени са и разноските в
производството.
Решението е обжалвано от ищците И. Г. и Д. Г. в частта с която исковете за неимуществени
вреди са отхвърлени до пълните размери, като се излагат доводи за неправилно приложение
на чл.52 ЗЗД, тъй като определените размери са занижени с оглед получените увреди и не са
съобразени с събраните доказателства. Молят съда да отмени решението в обжалваната част
и постанови ново, с което исковете за причинените неимуществени вреди бъдат уважени
изцяло - до размер на 110 000 лева за първия и до 70 000 лева за втория от тях. Претендират
се разноски.
Въззиваемият не депозира отговор и не взема становище по жалбата.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателите оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение за причинените вреди.
Ищците И. Г. и Д. Г. са пострадали, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
станало на 11.07.2013 год. и причинено от водача Г. Д. А., който управлявал лек автомобил
„Форд” с ДК № ***. Механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача
А., телесните увреждания на пострадалите ищци и причинната им връзка с произшествието
са установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред
настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетите пред първоинстанционният съд съдебно-медицински експертизи се установява,
че ищцата И. Г. вследствие на произшествието е получила счупване на дясната ключица,
счупване на 2-ро, 3-то и 4-то ребро в дясно и увреда на метакарпофалангеалната става на
десния палец, вследствие на което е носила имобилизация на ключицата около 5 седмици.
Лечението на ключицата е протекло без усложнения за срок от около шест-седем месеца. За
правилната рехабилитация е било задължително провеждането на физиотерапия и лечебна
гимнастика. Установява се също така, че се очаква пълно възстановяване по отношение на
счупването на клавикулата и травмата на палеца, а наличието на чувствителност в областта
на фрактурата на ключицата са възможни, но не са от съществено клинично значение и не
предполага каквато и да било степен на инвалидизация. Установява също така, че ищеца Д.
Г. е получил травма в областта на главата с травматична аневризма на темпоралната артерия
за което е бил опериран. Пострадалия е напълно възстановен след проведеното оперативно
лечение за отстраняване на аневрезмата. Не са създанени предпоставки за дискомфорт или
болки за в бъдеще. Установа се също така, че след изследване на представената медицинска
документация, твърдяния т.н. „шум в ушите” при Д. Г. не може да се приеме като причинен
вследствие на деликта или е вследствие на друга причина или заболяване.
2
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел М. Н. се установява, че била
участник в инцидента в който пострадали ищците. Посочва, че преживяли психически не
само произшествието, но и това, че лицата им били обезобразени. Белезите на И. на устата
още си стоят, което й създава дисконфорт и притеснение при общуване с други хора.
Ищците престанали да спортуват, да излизат на излети и да карат колела, които дейности
преди това упражнявали много активно. Наложила се рязка промяна в живота им.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП – юли 2013 г., възрастта на
пострадалите, както и че от травмите, получени вследствие на деликта не са оставили
трайни последици за тяхното здравословно състояние и не на последно място съдебната
практика за подобни случаи, намира, че сумите от 55 000 лева за И. Г. и 35 000 лева за Д. Г.
адекватно ще обезщетят причинените на ищците неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Благоевградския
окръжен съд следва да бъде потвърдено в обжалваните части. В необжалваните осъдителни
части решението е влязло в сила.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1169 от 09.03.2020 год., постановено по гр.д.№ 31/2019 год.
по описа на Окръжен съд - Благоевград.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3