ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 65
гр. Девня, 31.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20223120100054 по описа за 2022 година
Пред Софийски районен съд по предявен от „ЗД ***АД, ЕИК ***,
срещу К.П. А., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ
за сумата от 2025 лева, включваща изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 2000 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева въз основа
на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
застрахователна полица № BG/02/116001212125, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, е образувано гр. д. №22317/2021г.
С определение №20220600 от 09.12.2021 г. Софийски районен съд приемайки,
че искът е предявен срещу потребител на застрахователни услуги е прекратил
производството по така предявения иск на основание чл. 113 ГПК и е
изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Девня.
Настоящият състав на ДРС намира, че не е компетентен да се произнесе
по иска, по следните съображения:
Чрез така предявения иск с основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ се ангажира
регресната отговорност на ответника. Наличието на договор между
застрахователя и водача, макар да е елемент от фактическия състав на
отговорността, не е предмет на иска по чл. 500, ал.1 т.1 КЗ, а преюдициално
правоотношение. Регресното вземане възниква по силата на закона - така
Решение № 70/23.06.2011 г. по т. д. № 624/2010 г. на I т. отд на ВКС,
Решение № 130/03.05.2012 г. по т. д. № 244/2010 г. на I т. отд. на ВКС и др, а
не от клаузите на застрахователния договор, поради което ответникът няма
1
качеството на потребител, тъй като не черпи права и не отговаря спрямо
застрахователя по договора. Следователно не може да се приеме, че
ответникът има качеството на потребител на застрахователна услуга и че
приложение намира правилото на чл. 113 ГПК – в този смисъл определение
по в. ч. т. д. №2014/2019г на ОС Варна, определение по в. ч. гр. д.
№2657/2021г. на ОС Варна . При липса на основание за служебно прилагане
на разпоредбата на чл.113 ГПК от съда прекратяване на делото и изпращането
му по подсъдност са допустими след направено възражение от ответника с
отговора на исковата молба, но такова възражение от ответната страна за
казуса не е налице
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че се явява
неприложима и специалната местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК, която
касае искове за обезщетение по КЗ, предявени от увреденото лице срещу
застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи, тъй като за казуса иска е предявен от
застрахователя, а не против него.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да повдигне спор за
подсъдност по чл. 122 ГПК.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №54/2022г. по описа на
Районен съд Девня
ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ за подсъдност между Районен съд гр.Девня и
Софийски районен съд пред Окръжен съд Варна
ИЗПРАЩА гр.дело №54/2022г. по описа на Девненски районен съд на
Окръжен съд Варна
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
2