№ 260128 07.02.2022 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав,
в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 9310 по
описа на съда за 2020 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от „Релайънс“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от у. Т.
С. Т. - Ш., против „Старосел турс“ ЕООД, ЕИК *********, „Балкантабако“ ЕООД,
ЕИК ********* и А.К.А., ЕГН
**********, с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240
ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД и
чл. 99 ЗЗД за солидарно заплащане
на сумата от 25 000 лева -
част от
дължима главница в размер на
150 000 лева по Договор за
финансова помощ от
12.05.2015г., които вземания
са му били прехвърлени от
„ЕСБ- София“ ЕООД с договор
за цесия от 09.03.2018г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 30.07.2020 г. до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че между „ЕСБ – София“ ЕООД, в качеството му на заемодател, първия
ответник „Старосел турс“ ЕООД, в
качеството му на заемополучател и другите двама ответници „Балкантабако“ ЕООД и А.К.А. – в качеството им на солидарно
отговорни длъжници, бил сключен Договор за финансова помощ от 12.05.2015 г. По
силата на съответните разпоредби на посочения Договор за финансова помощ,
Заемодателят „ЕСБ-София“ ЕООД, е предоставил на заемополучателя „Старосел Турс“
ЕООД, парична сума в размер на 150 000 лева по реда и при условия, подробно
посочени в договора. Отправено било съответно искане от страна на Заемополучателя
на 25.05.2015 г., в което искане са посочени целите,
за които ще бъдат изразходвани средствата, както и срока и начина на
предоставяне на договорената сума. На 27.05.2015г. Заемодателят е превел по банков път договорената сума в
съответствие с направеното от Заемополучателя искане и в изпълнение на чл.
2, ал. 2 от Договора за финансова
помощ. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Договора,
солидарно отговорните лица отговарят солидарно със Заемополучателя за плащане
на получените суми, вкл. и дължимите лихви, а
съгласно чл. 4 заемната сума следва да бъде върната на
Заемодателя в срок до 31.12.2019г. Твърди, че
договорът е надлежно осчетоводен в счетоводствата на двете дружества -
Заемодател и Заемополучател, като вкл. е налице
потвърждение на салда по разчети към 31.12.2017 г.
На 09.03.2018г. между „ЕСБ-София“ ЕООД, като цедент и „Релайънс“
ЕООД, като Цесионер, бил сключен Договор за цесия, по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземането си към длъжника - „Старосел Турс“ ЕООД и
солидарните длъжници: „Балкантабако“ ЕООД и А.К.А., в качеството му на ****
/ЧЗП/. Връчени били по надлежния ред съответните Уведомления
за извършената цесия.
Извършено било и частично плащане по
договора.
Ето защо след датата на получаване на уведомленията,
единствен кредитор на заемополучателя и солидарните длъжници по Договора за
финансова помощ, се явявал цесионера - „Релайънс“ ЕООД,
на когото същите дължали изпълнение при настъпване на падежа.
Предвид изложеното, искането е да бъдат солидарно
осъдени ответниците „Старосел турс“
ЕООД, „Балкантабако“ ЕООД и А.К.А., да му заплатят сумата от
25 000 лева – частичен иск от
дължима главница в размер на
150 000 лева по Договор за
финансова помощ от
12.05.2015г., които вземания
са му били прехвърлени от
„ЕСБ- София“ ЕООД с договор
за цесия от 09.03.2018г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 30.07.2020 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали
писмен отговор на исковата молба, с който оспорват същата по основание и
размер.
На първо място, оспорват, че на 12.05.2015 г. между „ЕСБ - София” ЕООД и
ответниците е сключен Договор за финансова помощ за сума в размер на 150 000
лева. В тази връзка
оспорват, че „ЕСБ - София” ЕООД е предоставило сума в размер на 150 000 лева на
„Старосел Typс” ЕООД като заем
или под формата на каквато и да е финансова помощ. Освен това, твърдят, че
представеният с исковата молба документ, озаглавен Договор за финансова помощ
от 12.05.2015 г. е неавтентичен, тъй като не носил, нито подписа на Б. С.
(представляващ „ЕСБ - София” ЕООД), нито подписа на И. П..
Освен това не бил съставен и на посочената в него дата и не обективирал валидни
волеизявления, направени от „Старосел Typс” ЕООД, „Балкантабако” ЕООД и ЧЗП А.А.. Оспорват факта на сключване на Договор за финансова помощ между
„ЕСБ - София” ЕООД и „Старосел Typс” ЕООД,
Балкантабако” ЕООД и ЧЗП А.А. на датата 12.05.2015 г. като оспорват и датата на
документа и възразяват, че същият е антидатиран. В тази връзка твърдят,
че Договора за финансова помощ бил съставен след прекратяване на
представителните правоотношения между „Старосел Typс” ЕООД и И. Д. П.; след прекратяване на представителните
правоотношения между „Балкантабако” ООД и Т. С. Т. - Ш., съответно след
прекратяване на представителното правоотношение между ЧЗП А.А. и Т. С. Т. - Ш.
по пълномощно с peг. № ****/10.06.2014
г. на К. с. С.,
поради което не обвързвали по никакъв начин двете дружества и ЧЗП А.А.. Твърди
се, че И. Д. П. е заемал длъжността у. на „Старосел Typс” ЕООД до 09.10.2018 г., когато с решение на едноличния
с. на капитала е освободен от длъжността, като посоченото обстоятелство е
вписано по партидата на дружеството на 18.10.2018 г. Т. С. Т. - Ш. е заемала
длъжността у. на „Балкантабако” ЕООД до 09.10.2018 г., когато с решение на
едноличния с. на капитала е освободена от длъжността, като посоченото
обстоятелство било вписано по партидата на дружеството на 19.11.2018 г. Т. С.
Т. - Ш. е била пълномощник на ЧЗП А.А. по силата на цитираното пълномощно до
31.01.2019 г„ когато то е изцяло оттеглено с Нотариална покана peг. № **** от НК.
Предвид антидатирането на документа, Договорът бил
сключен от лица, привидно действали като представители на двете дружества и
като пълномощник на частния земеделски производител, но всъщност без лицата да
са разполагали с представителна власт. Предвид този факт считат, че същият
е недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и не поражда
целените с него правни последици, в която връзка се позовават на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по
тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото
липсвала представителна власт при сключването на така твърдения договор и тъй
като това е първият път, в който той става достояние на дружествата „Старосел Typс” ЕООД и „Балкантабако” ЕООД, както и на ЧЗП
А.А., категорично се противопоставят на твърдените за извършени от името на
тези лица действия по сключването на представения договор като такива без
представителна власт. Освен това заявяват, че следва да се
има предвид и обстоятелството, че И. Д. П. и Т. С. Т. - Ш. са свързани помежду
си лица. И. Д. П. бил едноличен с. на капитала и у. на „Народно хоро”
ЕООД, ЕИК *********, а последното дружество от своя страна бил едноличен с. на
капитала на „К.-М.” ЕООД, ЕИК *********, което дружество се представлявало от
Т. С. Т. - Ш.. Считат, че създаването на представения
документ в крайна сметка цели да облагодетелства освободената от длъжността у.
Т. С. Т. - Ш., която била едновременно и едноличен с.
на капитала и у. на ищцовото дружество „Релайънс” ЕООД.
Възразяват, че между „ЕСБ - София” ЕООД и „Старосел Typс” ЕООД нямало сключен какъвто и
да е договор във връзка със сумата в размер на 150 000 лева, като твърдят, че тази сума е преведена на
27.05.2015 г. от „ЕСБ – София“ ЕООД на „Старосел Typс" ЕООД без основание. Именно поради тази
причина сумата била върната на „ЕСБ - София” ЕООД, съответно на 01.08.2015 г.
(50 000 лева) и на 01.09.2015 г. (100 000 лева), който факт се потвърждавал и
от представената от ищеца справка за отворени позиции по сметка доставчици
„ЕСБ-София“ ЕООД (позиции 50 и 51).
При условията на евентуалност, правят възражение за
изтекла погасителна давност.
На
следващо място, оспорват факта на сключване на Договор за цесия между
„ЕСБ-София” ЕООД и „Релайънс” ЕООД на дата 09.03.2018 г„ а също така и факта на
уведомяване на лицата „Старосел Typс" ЕООД, „Балкантабако” ЕООД и ЧЗП А.А. за извършена цесия, който факт се
твърди да е настъпил на дата 09.03.2018 г. за „Балкантабако” ЕООД и на
12.03.2018 г. - съответно за „Старосел Typс" ЕООД и ЧЗП А.А.. В тази връзка оспорват
представените с исковата молба документи, озаглавени Договор за цесия с
поставена дата 09.03.2018 г. и три броя уведомления от „ЕСБ-София” ЕООД, като неавтентични,
тъй като не носели подписа на Б. С. (представляващ „ЕСБ – София“ ЕООД). Оспорват и подписа на И. П. върху уведомлението, изпратено до
„Старосел Typс” ЕООД.
Доколкото
представените три документа, озаглавени като „уведомление”, са съставени след
прекратяване на представителните правоотношения между И. Д. П. и „Старосел Typс" ЕООД, Т. С. Т. - Ш. и „Балкантабако” ЕООД,
Т. С. Т. - Ш. и ЧЗП А.А., считат, че изобщо не са получавани от дружествата и
от ЧЗП А.А., съответно последните не са надлежно уведомени за какъвто и да е
договор за цесия. Липсата на надлежно уведомяване
предпоставяло и липса на активна процесуална легитимация на ищеца „Релайънс”
ЕООД по настоящото дело.
На
следващо място, оспорват твърдението на ищцовото дружество, че представеното
преводно нареждане от 11.04.2018 г. е по Договор за цесия от 09.03.2018 г.. В тази връзка сочат, че от самото преводно нареждане било
видно, че като основание за плащане е посочено единствено „по договор”, без
изобщо да се конкретизира договора, поради което възразяват, че представеният
документ може да се отнася към всеки един договор между „Релайънс“ ЕООД и
„ЕСБ-София” ЕООД.
При
условията на евентуалност и в случай, че се приеме за осъществен фактът на
прехвърляне на вземане и доколкото уведомленията са сведени за първи път до
надлежен представител на лицата „Старосел Typс" ЕООД, „Балкантабако" ЕООД и ЧЗП А.А.,
едва с получаването на исковата молба, изрично се противопоставят на това
прехвърляне.
На
следващо място, при условията на евентуалност, се прави възражение за
недействителност на Договор за финансова помощ от 12.05.2015 г. по отношение на
ЧЗП А.А.. Твърди се, че по отношение на ЧЗП А.А. не е
налице юридически факт, обуславящ възникването на солидарната му отговорност за
заплащане на претендираната сума. Спрямо ЧЗП А.А. договорът е
недействителен като сключен при изначална липса на представителна власт, тъй
като цитираното в договора пълномощно с peг. № ***/10.06.2014 г. на К.
с. С. не предоставял на пълномощника права за
поемане на задължения като поръчител. Поръчителството не е търговска
сделка, а в конкретното пълномощно предоставените права са ограничени
единствено до сключването на търговски сделки. Затова
счита, че ЧЗП А.А. не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.
При условията на евентуалност от името на „Старосел Typс” ЕООД се прави възражение за прихващане със
сумата по фактура № **********/03.07.2018 г. до претендирания в настоящото
производство размер от 25 000 лева, като се сочи, че посочената сума е дължима
от „ЕСБ - София” ЕООД на „Старосел Typс” ЕООД.
Предвид
изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните,
намира следното от фактическа и правна страна:
За
успешното провеждане на предявените искове, ищецът при условията на пълно и
главно доказване, следва да установи следните правопораждащи факти, а именно:
основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно
правоотношение по договор за заем, наименован като Договор за предоставяне на
финансова помощ, сключен с ответниците, по който договор е изпълнил задълженията
си да предаде заемната сума на ответника. Следва да установи
и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на
заемната сума, че е настъпил падежа за връщането му, както и да установи
вземането си и по размер. Следва да докаже надлежно
уведомяване на ответниците за извършената цесия, съгласно чл. 99 ЗЗД. Във връзка с възражението за
изтекла давност, следва да докаже, че същата е била спирана или прекъсвана.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем
заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу
насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за
сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях
или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен
фактическия състав на съглашението.
От
приетия по делото като писмено доказателство, Договор за финансова помощ от
12.05.2015 г. /в оригинал /л.91-92/, се установява, че „ЕСБ – София“ ЕООД, от
една страна, като Заемодател и „Старосел Турс“ ЕООД, от друга страна като
Заемополучател, „Балкантабако“ ЕООД, като солидарно отговорно лице и А.К.А.
ЧЗП, като солидарно отговорно лице, са сключили Договор, по силата на който
Заемодателят се задължава да предостави на Заемополучателя парична сума,
наричана „заемна сума“, в размер на 150 000 лева, а Заемополучателят се е
задължил да я върне, по реда и съгласно условията на договора. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора, Заемодателят отпуска заемната сума изцяло или на
части, съгласно изрично писмено искане от Заемополучателя, а според ал. 2 на същата разпоредба, Заемополучателят се задължава да посочи в
искането по ал. 1 целите и сроковете, в които ще бъдат
изразходвани поисканите средства, както и банковата сметка и титуляра на
банковата сметка, по която желае сумата по заема да бъде усвоена. Според чл. 3 от Договора, солидарно
отговорните лица, страни по настоящия договор отговарят солидарно със Заемополучателя
за плащане на дължимите суми по договора, в това число и за всички
възнаградителни и мораторни лихви. Съгласно чл.
4 от Договора, заемната сума трябва да бъде върната на Заемодателя в срок не
по-късно от 31.12.2019 г. Погасяването на заема се извършва по банков път, по
сметка на Заемодателя. Ако няма други указания, сумата се плаща по банковата
сметка на Заемодателя, от която последният е наредил сумите по заема.
Договорът е подписан: от Б. С. – за Заемодателя „ЕСБ – София“ ЕООД; както
и за Заемополучателя „Старосел Турс“ ЕООД – от И. П.; за Солидарно отговорно
лице „Балкантабако“ ЕООД – от Т. Т.; за Солидарно отговорно лице А.К.А. ЧЗП –
от пълномощник Т. Т..
Към
Договора е приложено като писмено доказателство по делото – Пълномощно /л.9/ от
А.К.А., в качеството му на ЧЗП, с който упълномощава Т. С. Т. – Ш., вкл. да сключва търговски
сделки от негово име и за негова сметка без ограничение в техния предмет и
размера на плащанията по тях, като подписва съответните документи за това от
негово име и за негова сметка.
По
делото като писмени доказателства са представени /л.93-в оригинал/- искане от
„Старосел Турс“ ЕООД, чрез И. П. до „ЕСБ – София“ ЕООД от 25.05.2015 г., с
което във връзка със сключения на 12.05.2015 г. Договор за финансова помощ, се
моли, в срок до 27.05.2015 г. да бъде предоставена изцяло договорената сума, а
именно: 150 000 лева. Посочено е, че същата е необходима за заплащане на
задължение във връзка с дговор от 18.05.2015 г. с ЕТ „Д. З.“.
Искането е плащането да бъде извършено по посочена от „Старосел Турс“ ЕООД, банкова сметка *** „Интернешънъл Асет Банк“.
Като
писмени доказателства по делото са приети: Преводно нареждане за кредитен
превод от 27.05.2015 г. /л.18/, с наредител „ЕСБ – София“ ЕООД, с посочен
получател „Старосел Турс“, за сумата от 150 000 лева, с посочено основание
за плащане „по договор“, по банковата сметка, посочена в искането от 25.05.2015
г. в Банка „Интернешънъл Асет Банк“, както и Извлечение от разплащателната
сметка на „ЕСБ-София“ ЕООД, открита в УниКредит Булбанк /л.19-20/, за
извършената транзакция на 27.05.2015 г. в размер на 150 000 лева в полза
„Старосел Турс“.
По
делото е прието и Потвърждение на салда за баланс /л.21-22/ от 19.03.2018 г.,
изходящо от г.с. на „Старосел Турс“ ЕООД до „ЕСБ
София“ ЕООД, че във връзка с годишната инвентаризация и одита на годишния
финансов отчет, „Старосел Турс“ ЕООД има към „ЕСБ София“ ЕООД задължения в
размер на 214 349.48 лева по получени фактури /задължения към доставчици/,
както и задължения в размер на 222 473.64 лева – задължения по получен
заеми.
Като писмени доказателства по делото са приети и: Договор за цесия
/л.94-95 – в оригинал/ от 09.03.2018 г., сключен между „ЕСБ - София“ ЕООД, като
Цедент и „Релайънс“ ЕООД, като Цесионер, с който Цедентът прехвръля на
Цесионера вземанията си към „Старосел Турс“ ЕООД, „Балкантабако“ ЕООД и А.К.А.
ЧЗП, произтичащи от Договор за финансова помощ от 12.05.2015 г., а именно:
вземане в размер на 150 000 лева, представляващи главница (заемна сума) по
Договор за финансова помощ от 12.05.2015 г., както и всички възнаградителни и
обезщетителни плащания, вкл. мораторни лихви, уговорени в договора; Преводно
нареждане за кредитен превод /л.16/ от „Релайънс“ ЕООД до „ЕСБ – София“ ЕООД от
11.04.2018 г. за платена сума в размер на 40 000 лева; както и три броя Уведомления /л.96-98 – в оригинал/
за извършената цесия, изпратени от „ЕСБ-София“ ЕООД до „Старосел Typс“ ЕООД – получено от И. Д. П. на 12.03.2018 г., до „Балкантабако” ЕООД –
получено от Т. С. Т. – Ш., на 09.03.2018 г. и до А.К.А. ЧЗП – получено от Т. С.
Т. – Ш. /пълн. № *** от 10.06.2014 г. К. с. С./, на
12.03.2018 г.
От
приетото по делото заключение съдебно – почеркова експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че подписите в
Договор за финансова помощ от 12.05.2015 г. са изпълнени от лицата Б. С.
и И. П.. В.л. установява още, че подписът по Договор за цесия от 09.03.2018 г.
е изпълнен от Б. С. в качеството му на представляващ „ЕСБ – София“ ЕООД. Установява се още и, че подписите върху уведомления
от 09.03.2018 г. и от 12.03.2018 г. са изпълнени от лицето Б. С. в качеството
му на представляващ „ЕСБ – София“ ЕООД, както и, че
подписите в уведомление от 12.03.2018 г. са изпълнени от лицата, посочени като
техни автори, а именно: Б. С. и И. П., както и подписът в писмо от 25.05.2015
г. е изпълнен от лицето, посочено като негов автор И. П..
По делото са приети заключения на В.л.
по назначена съдебно – счетоводна и две допълнителни съдебно – счетоводни
експертизи, приети като обективни, компетентни дадени и неоспорени от страните,
от които се установява, че Договорът за финансова помощ от 12.05.2015 г. и
плащанията по него са надлежно осчетоводени в счетоводството на „Старосел Турс“
ЕООД, както и в счетоводството на „ЕСБ – София“ ЕООД. В.л. установява още, че
Договорът за финансова помощ от 12.05.2015 г. не е осчетоводяван в
счетоводството на „Релайънс“ ЕООД.
Установява също, че Договорът за
цесия от 09.03.2018 г. не е осчетоводен в счетоводството на „Старосел Турс“
ЕООД, както и, че Договорът за цесия и плащанията по него са осчетоводени в
счетоводствата на „ЕСБ-София“ ЕООД и на „Релайънс“ ЕООД. Според приетото по
делото допълнително заключение на съдебно – счетоводна експертиза, предвид
сключения на 09.03.2018 г. Договор за цесия, по силата на който „ЕСБ– София“
ЕООД прехвърля вземанията си от „Старосел Турс“ ЕООД в размер на 150 000
лева на „Релайънс“ ЕООД, по който договор цената на прехвърлените права е
определена на 150 000 лева, като плащанията са уговорени, както следва:
40 000 лева в срок до 15.04.2018 г. и 110 000 лева в срок до
31.12.2021 г., В.л. прави извод, че платената сума от 40 000 лева от „Релайънс“
на „ЕСБ – София“ ЕООД представлява частично плащане по Договор за цесия от
09.03.2018 г.
В.л. установява още, че фактура №
**********/03.07.2018 г., с издател „Старосел Турс“ ЕООД на обща стойност
25794.19 лева е осчетоводена от „ЕСБ-София“ ЕООД като аванс по счетоводна
сметка 40221 – Доставчици по аванси, като фактурата е включена в дневника за
покупки за месец юли 2018 г. и за нея е ползван данъчен кредит в размер на
4 299.03 лева. В.л. установява, че
процесната фактура е осчетоводена от „ЕСБ – София“ ЕООД, като аванс по
счетоводна сметка 40221 – Доставчици по аванси, в която счетоводна сметка за
2018 г. са осчетоводени 5 броя фактури на обща стойност 78 801.25 лева, с
издател „Старосел Турс“ ЕООД, както следва: № Фактури № **********/18.05.2018
г. за 15 685.32 лева; фактура № **********/01.06.2018 г. за 5035.80 лева;
фактура № **********/26.06.2018 г. за 7 219.50 лева; фактура №
**********/03.07.2018 г. за 25 794.19 лева и фактура №
**********/05.07.2018 г. за 25 066.44 лева. В.л. сочи, че по счетоводна
сметка 40221 – Доставчици по аванси за 2018 г. са осчетоводени плащания на обща
стойност 78 801.25 лева, с получател „Старосел Турс“
ЕООД, както следва: на 27.07.2018 г. – сумата от 7219.50 лева в брой; на
30.07.2018 г. сумата от 5 035.80, платена в брой; на 10.09.2018 г. сумата
от 63 000 лева, платена с преводно нареждане и на 10.09.2018 г. сумата от
3545.95 лева, платена с преводно нареждане. В.л. в крайна сметка прави извод,
че на база на данните, които се съдържат в счетоводството на „ЕСБ – София“
ЕООД, фактура № **********/03.07.2018 г. с издател „Старосел Турс“ ЕООД на обща
стойност 25 794.19 лева е платена изцяло на 10.09.2018 г. В допълнително
заключение на съдебно – счетоводна експертиза, В.л. установява, че в
счетоводството на „Старосел Турс“ ЕООД, сумата от 63 000 лева е получена
от „Старосел Турс“ ЕООД по банкова сметка ***.09.2018 г. и е наредена от „ЕСБ –
София“ ЕООД и е осчетоводена по кредита на сметка 4111 – Клиенти, подсметка
2650 – ЕСБ – София ЕООД /получено плащане от клиент/. В.л. сочи, че по тази сметка
са осчетоводени вземания по пет фактури № Фактури № **********/18.05.2018 г. за
15 685.32 лева; фактура № **********/01.06.2018 г. за 5035.80 лева;
фактура № **********/26.06.2018 г. за 7 219.50 лева; фактура №
**********/03.07.2018 г. за 25 794.19 лева и фактура №
**********/05.07.2018 г. за 25 066.44 лева, както и, че по същата сметка
са осчетоводени само плащания в размер на 63 000 лева, получени на
10.09.2018 г., като според счетоводството на „Старосел Турс“ ЕООД със сумата не
е покрито вземане по процесната фактура. В.л. сочи, че по
счетоводна сметка 4111-2650/ няма осчетоводени други плащания. В открито
съдебно заседание, проведено на 28.10.2021 г. В.л. поддържа заключението си,
като установява, че няма конкретна фактура за сума с общ размер от 63 000
лева, като по принцип се погасява най-старата фактура, след това следващата и
т.н. по хронология до изчерпване на сумата, стига да няма друга уговорка между
страните и да не е посочено основание. Сочи, че в счетоводството на „Старосел
Турс“ ЕООД няма отразени плащания в брой, въпреки издадени от последния касови
бонове, които съответстват на фактура №
**********/26.06.2018 г. за 7 219.50 лева и на фактура №
**********/01.06.2018 г. за 5035.80 лева.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства, чрез разпита на св.я на И. Д. П. /по искане на
ищеца/. Св.ят заявява, че е бил у. и с. на „Старосел Турс“ ЕООД до 2018 г.
Твърди, че е сключвал Договор за финансова помощ с „ЕСБ – София“ за сумата от
150 000 лева, която сума му била преведена от „ЕСБ – София“, по банков
път. Не си спомня колко договора е сключвал с „ЕСБ – София“,
тъй като последните са му били клиенти за ***** за семинари. По повод процесния договор, твърди, че поискал заем от г-н С. и
трябвало да върне сумата от 150 000 лева - 2019 г. Сочи, че за сума от
150 000 лева, е имал само един договор. Твърди, че други заеми от
„ЕСБ – София“ не са му давани. Св.ят твърди също, че
у.т на „ЕСБ – София“ – г-н С., го извикал през 2018 г. и му казал, че му
трябват парите, като св.ят му отговорил, че ще говори, за да му ги върне.
Твърди още, че за това вземане, го извикал през 2018 г. и му казал, че вече
дължи парите на „Релайънс“ ЕООД, като му дал Уведомлението за цесия, което
св.ят П. подписал.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По
делото е представен Договор за финансова помощ от 12.05.2015 г., сключен от
„ЕСБ – София“ ЕООД, от една страна, като Заемодател и ответниците „Старосел
Турс“ ЕООД, от друга страна като Заемополучател, „Балкантабако“ ЕООД, като
солидарно отговорно лице и А.К.А. ЧЗП, като солидарно отговорно лице, по силата
на който Заемодателят се задължава да предостави на Заемополучателя парична
сума, наричана „заемна сума“, в размер на 150 000 лева, а Заемополучателят
се е задължил да я върне, по реда и съгласно условията на договора.
Първата група възражения на
ответниците са следните:
Оспорват
твърдението, че „ЕСБ - София” ЕООД е предоставило на „Старосел Typс” ЕООД
сума в размер на 150 000 лева като заем или под формата на каквато и да е
финансова помощ. В тази насока твърдят, че представения с исковата молба
документ, озаглавен Договор за финансова помощ с дата 12.05.2015 г. е
неавтентичен, тъй като:
- документът не носи, нито подписа на Б. С. /представляващ
„ЕСБ – София“ ЕООД/, нито подписа на И. П., поради което оспорват неговата
истинност;
- документът нямал достоверна дата, т.е. същият не бил
съставен на посочената в него дата и не обективирал валидни волеизявления,
направени от „Старосел Typс” ЕООД, „Балкантабако” ЕООД и ЧЗП А.А..
Във връзка с извършеното оспорване на истинността на
процесния Договор, е открито производство по оспорване истинността му по реда
на чл. 193 ГПК, относно
съдържащите се в него подписи на лицата Б. С. и И. П..
От
приетото по делото заключение на съдебно – почеркова експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
подписите, положени в Договора за финансова помощ от 12.05.2015 г. са изпълнени,
съответно от Б. С. за „ЕСБ – София“ ЕООД и от И. П. – за „Старосел Турс“ ЕООД.
Ето
защо, съдът приема, че възражението, с което се оспорва автентичността на
Договора за финансова помощ от 12.05.2015 г. е неоснователно, съответно – че
този документ е истински и е доказателство, че
съдържащите се в него изявления са направени от лицата, които са го подписали.
Във
връзка с оспорване достоверността на датата на сключване на договора се твърди, че
представеният от ищцовото дружество Договор за финансова помощ бил съставен
след прекратяване на представителните правоотношения между „Старосел Typс” ЕООД
и И. Д. П.; след прекратяване на представителните правоотношения между
„Балкантабако” ООД и Т. С. Т. - Ш., съответно след прекратяване на
представителното правоотношение между ЧЗП А.А. и Т. С. Т. - Ш. по пълномощно с
peг. № */10.06.2014 г. на К. с. С., поради което не обвързват по
никакъв начин двете дружества и ЧЗП А.А.. Възражението за
антидатирането на документа, се основава на твърдението, че договорът бил
сключен от лица, привидно действали като представители на двете дружества и
като пълномощник на ЧЗП, но всъщност без лицата да са разполагали с
представителна власт. Предвид този факт същият е
недействителен на основание чл. 42, ат. 2 от ЗЗД и не поражда целените с него правни последици.
Във връзка с оспорване достоверността на
датата на сключване на договора, съдът намира следното:
Достоверността на датата на
частен документ би могла да се оспорва само от трети лица – онези, които не са
участвали в съставянето на документа. За третите лица, написаната от авторите на частния документ
дата на издаването му е недостоверна и – относно тази дата – частният документ
им е непротивопоставим.
Общото правило, което ограничава кръга на „третите
лица“, по смисъла на чл.
181, ал. 1 ГПК, предвижда, че това са „само тези,
неучастващи в съставянето на документа лица, които черпят права от някои от
издателите на документа и които биха могли да бъдат увредени от неговото
антидатиране“ – вж. С.,
Гражданско процесуално право.
Следователно
процесуалните предпоставки по чл. 181, ал. 1 ГПК, за оспорване
от трето лице на достоверността на датата на диспозитивен частен документ, са
едновременното съществуване на три условия:
- третото лице да не е участвало при съставянето на документа;
- документираната сделка да уврежда права на третото лице;
- поставената на документа дата да е от период, в който би
било фактически възможно, правата на третото лице да бъдат увредени.
Съдът приема, че в конкретния случай са
налице и трите условия.
На първо място, съдът приема, че представляваните - ответниците
„Старосел Турс“ ЕООД, Балкантабако” ЕООД и ЧЗП А.А.
са трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, поради
следното:
Договорът от 12.05.2015 г. е
частен документ и затова е само доказателство, че съдържащите се в него
изявления са направени от лицата, които са го подписали. След като по
делото се установи, че документът е автентичен, той е доказателство само за
факта, че изявленията в него са направени от авторите на документа. Това обстоятелство, обаче, не е доказателство, че датата, която
издателят е написал в документа, е вярната календарна дата на издаването
(съставянето) на този документ.
Представляваният никога не е лице, което
участва в съставянето на издадения (подписания) от представителя частен
документ.
Документът се създава и подписва от представителя, но правата на
представлявания зависят пряко от вписаното в документа изявление на
представителя: първо, защото самият документ е доказателство за това изявление
(чл. 180 ГПК) и второ, защото последиците от правните действия, които
представителят извършва, възникват направо за представлявания (чл. 36, ал. 2 ЗЗД). Тъй като представителството е власт, която се упражнява в точно определен
период от време, ограничен от факта на възникване на представителството и от
факта на неговото прекратяване, ако след настъпилата дата на прекратяване на
представителството бившият представител продължи да представлява, действията му
ще бъдат извършени без представителна власт и са непротивопоставими на мнимо
представлявания.
Ето защо, вписването на дата в издаден от представител частен
документ не е правно действие, чиито последици могат да възникнат „направо за
представлявания“ (чл. 36, ал. 2 ЗЗД) и относно
вписването на тази дата представляваният не е лице, което чрез представител е
„участвало“ в създаването на документа.
Следователно, ако частният диспозитивен документ е бил издаден от
представител, този документ – по отношение на вписаната в него дата – не е бил
издаден „от името на представлявания“, а е бил издаден от името (и за сметка)
на представителя – лицето, което е подписало документа, т.е. относно
достоверността на датата (чл. 181, ал. 1 ГПК) на подписан от представител
частен диспозитивен документ, представляваният не е „издател“
на този документ и не е участвал в съставянето му.
Съдът приема, че е налице и второто условие, доколкото в случай,
че Договорът от 12.05.2015 г. е антидатиран, ще се засегнат правата на
ответниците, тъй като, ако е сключен след прекратяване на представителната
власт на подписалите го от името на представляваните лица, би задължило
неоснователно ответниците за заплащане на сумата от 150 000 лева.
Ако договорът с вписаната в него дата е сключен след
датите на освобождаването на представителите на ответниците, тогава този
договор би бил непротивопоставим на всеки от тях. Следователно е налице и
третото фактическо условие.
Предвид изложеното, съдът намира, че предвид установеното
едновременно наличие и на трите посочени по-горе условия, по отношение недостоверността
на датата „12.05.2015 г.“, вписана като дата на
сключване на договора между „ЕСБ
- София” ЕООД от една страна и „Старосел Typс” ЕООД от друга, както и солидарно
задължилите се „Балкантабако” ЕООД и ЧЗП А.А., последните трима имат правното положение на трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, т.е. до доказване
достоверността на тази дата, тя им е непротивопоставима.
Относно тежестта на доказване достоверността на вписаната в
споразумението дата, съдът счита, че когато представляван оспори датата на
издаден от негово име частен документ, в тежест на ползващият документа е да
установи датата, която, с оглед съществуването на заявените в процеса негови
права, е достоверна за вписания в документа представляван. /Решение № 84 от 23.06.2009 г. на ВКС по
т.д. № 681/2008 г., ТК, II т.о./
Според разпоредбата на чл. 181, ал.
1 ГПК, частният документ има достоверна дата за третите лица само при
настъпване на някое от следните условия: от деня в който е заверен, или от деня
на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето,
което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Следователно, ако не отговаря на някое от тези условия, тогава за
лицата, които не са участвали в съставянето на документа, но биха претърпели
вреди от неговото антидатиране, вписаната в документа дата е недостоверна.
В конкретния случай, при направеното от ответниците оспорване на
достоверността на вписаната в процесния договор дата на издаването му, самото
изписване на датата не е доказателство, че документът наистина е бил издаден от
подписалите го лица И. Д. П. и
Т. С. Т. - Ш., на посочената дата или преди
прекратяване на представителната им власт по отношение на „Старосел
Typс” ЕООД, на „Балкантабако” ЕООД и на ЧЗП А.А..
В тази връзка по делото са събрани достатъчно доказателства
относно правно релевантни факти, от които може да се изведе, че процесният
договор за финансова помощ е сключен във времеви период, през който подписалите
го от името на ответниците лица, все още са разполагали с представителна власт.
От показанията на бившия представляващ „Старосел Typс” ЕООД - И. Д.
П. се установяват, както датата, така и обстоятелствата относно сключване на
договора. Според показанията на този св., приложеният по делото Договор за
финансова помощ от 2015 г. с „ЕСБ – София“, е сключен лично от него като
действащ у. и едноличен с. „Старосел Typс” ЕООД.
Установените от този св. факти относно времето на сключване на
договора, се потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
според което превеждането, съответно получаването по силата на този договор
сума от 150 000 лева е осчетоводена в счетоводствата на страните по
Договора – „ЕСБ – София“ ЕООД и „Старосел Турс“ ЕООД, както следва: на
27.05.2015 г. сумата е осчетоводена в счетоводството на „Старосел Typс” ЕООД по
сметка 4983 – Други дебитори, временна финансова помощ, подсметка 005 - „ЕСБ -
София” ЕООД, като на 30.01.2016 г. задължението е преосчетоводено от посочената
сметка в счетоводна сметка 4994 – Други кредитори, подсметка 03 -„ЕСБ - София”
ЕООД; на 27.05.2015 г. сумата от 150 000 лева е осчетоводена в
счетоводството на „ЕСБ - София” ЕООД, като изплатена временна финансова помощ
по сметка 498 – Други дебитори, подсметка 14 - Старосел Typс” ЕООД с
пояснителен текст – „Старосел Турс – по договор“, на 09.03.2018 г. вземането от
„Старосел Typс” ЕООД е прехвърлено като вземане от „Релайънс“ ЕООД в размер на
150 000 лева, с пояснителен текст „Договор за цесия от 09.03.2018 г.“
Установените от приетите по делото и неоспорени от страните
заключения на съдебно – счетоводната експертиза, счетоводни записвания в
счетоводствата на двете дружества по Договора за финансова помощ, на
предоставяне на финансова помощ 150 000 лева по същия договор,
представляват онези факти по смисъла на чл. 181, ал. 1
ГПК, установяващи по безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа -
Договора за финансова помощ
от 12.05.2015 г.
Тъй като посочените обстоятелства са
установени въз основа на записванията в счетоводните регистри на същите
дружества, които съгласно чл. 4, ал. 5 от Закона за
счетоводството са носители на
хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или
вторични счетоводни документи, се налага изводът, че Договорът има достоверна дата за третите лица – представляваните
търговски дружества най- късно от датата на осчетоводяване на счетоводните
операции по превеждането и получаването на сумата от 150 000 лева по
Договора за финансова помощ между страните – 27.05.2015 г.
Към тази дата, а и към датата на цесията 09.03.2018 г., органни
представители на тази дружества са били И. Д. П. – на „Старосел Typс” ЕООД и Т. С. Т. – Ш. на
„Балкантабако” ООД, като последната е била и пълномощник на ЧЗП А.А. по
пълномощно с peг. № ***/10.06.2014 г.
От изложеното следва, че подписалите Договора за финансова помощ към момента на сключването му
все още са разполагали с представителна власт, поради което и сключеният от тях
Договор за финансова помощ има обвързващо действие за представляваните от тях
страни.
От доказателствата по делото се установява, че уговорената по
договора финансова помощ от 150 000 лева е била преведена от „ЕСБ - София” ЕООД по сметка на първия
ответник „Старосел Typс” ЕООД, на 27.05.2015 г., въз основа на направено искане
на 25.05.2015 г. от „Старосел Турс“
ЕООД, чрез И. П..
Съдът намира за неоснователно, поддържаното от ответниците
възражение, че сумата от 150 000 лева е била върната на „ЕСБ – София“ ЕООД, тъй като това възражение не се подкрепя от събраните
доказателства.
Ето защо и съдът приема, че от събраните по делото
доказателства, безспорно се установява, че
между „ЕСБ – София“ ЕООД в качеството
му на заемодател, „Старосел турс“ ЕООД,
в качеството му на заемополучател и другите двама ответници „Балкантабако“ ЕООД и А.К.А. – в качеството им на солидарно
отговорни длъжници, е сключен Договор за финансова помощ от 12.05.2015 г., по
силата на който Заемодателят „ЕСБ-София“ ЕООД е предоставил на заемополучателя
„Старосел Турс“ ЕООД, парична сума в размер на 150 000 лева, по банковата
сметка на заемополучателя, на 27.05.2015 г., която е следвало да бъде върната в
срок до 31.12.2019 г. По
делото не се установи сумата да е върната, въпреки настъпилия краен падеж на
вземането.
Ето защо следва да се разгледа и направеното от ответниците евентуално
възражение за изтекла погасителна давност.
Според чл. 4 от Договора, заемната сума е следвало да бъде
върната на заемодателя в срок до 31.12.2019 г..
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В
конкретния случай вземането за връщане на заема е станало изискуемо на краен
падеж – на 31.12.2019 г., считано от който момент
започва да тече погасителната давност. Исковата молба
е постъпила в съда – на 30.07.2020 г., т.е. в началото
на 5-годишния давност срок по чл. 110 ЗЗД, което означава, че
възражението за изтекла погасителна давност за това вземане, е неоснователно.
Следващата група възражения на ответниците, са свързани със сключения
Договор за цесия от 09.03.2018 г. между „ЕСБ-София“ ЕООД и „Релайънс“ ЕООД и трите
броя уведомления за цесия. По конкретно:
- оспорват факта на
сключване на Договор за цесия между „ЕСБ-София” ЕООД и „Релайънс” ЕООД на дата
09.03.2018 г., както и плащане на сума по Договора за цесия, за което е
представеното преводно нареждане от 11.04.2018 г.;
-
факта на уведомяване на лицата „Старосел Typс" ЕООД, „Балкантабако” ЕООД и ЧЗП А.А. за
извършена цесия, който факт се твърди да е настъпил на дата 09.03.2018 г. за
„Балкантабако” ЕООД и на 12.03.2018 г. - съответно за „Старосел Typс" ЕООД и ЧЗП А.А.. В тази връзка оспорват
представените с исковата молба документи, озаглавени Договор за цесия с
поставена дата 09.03.2018 г. и три броя уведомления от „ЕСБ-София” ЕООД, като
неавтентични, тъй като не носели подписа на Б. С. (представляващ „ЕСБ – София“
ЕООД). Оспорват и подписа на И. П. върху уведомлението,
изпратено до „Старосел Typс” ЕООД.
От
приетия по делото Договор за цесия от 09.03.2018 г. се установява, че между
„ЕСБ-София” ЕООД и „Релайънс” ЕООД е сключен договор за цесия, по силата, на който
ищецът е придобил вземанията, произтичащи от Договора за финансова помощ от
12.05.2015 г. Съгласно чл. 2 от договора, цената на прехвърлените права се
определя на 150 000 лева, която цена ще бъде платена по следния начин: в
срок до 15.04.2018 г. – 40 000 лева, в срок до 31.12.2021 г. – остатъка от
пълния размер на цената.
Следователно,
установява се, че ищецът е кредитор на ответниците относно непогасеното
задължение по заемното правоотношение по Договора за финансова помощ от
12.05.2015 г..
Не се
споделя становището в отговора на исковата молба, че не е сключен Договор за цесия между „ЕСБ-София” ЕООД и
„Релайънс” ЕООД, тъй като договорът бил неавтентичен, както и предвид липсата
на плащане на продажната цена на цедираното вземане по Договора за цесия.
Според настоящия съдебен състав, ответникците нямат интерес да оспорват
цесията с подобни възражения, тъй като не са страна по договора за цесия.
За
пълнота на изложеното, в тази връзка, съдът отбелязва, че тези възражения на
ответниците са неоснователни, поради следното:
Във връзка с извършеното оспорване на истинността на
процесния Договор, е открито производство по оспорване истинността му по реда
на чл. 193 ГПК, относно съдържащия се в него подпис на лицето Б. С. – в
качеството му на представляващ „ЕСБ – София“.
От
приетото по делото заключение на съдебно – почеркова експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
подписът, положен в Договора за цесия от 09.03.2018 г. е изпълнен от Б. С. за „ЕСБ
– София“ ЕООД.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
Договорът за цесия и плащанията по него са осчетоводени в счетоводствата на
„ЕСБ-София“ ЕООД и на „Релайънс“ ЕООД. Според приетото по делото допълнително
заключение на съдебно – счетоводна експертиза, предвид сключения на 09.03.2018
г. Договор за цесия, по силата на който „ЕСБ– София“ ЕООД прехвърля вземанията
си от „Старосел Турс“ ЕООД в размер на 150 000 лева на „Релайънс“ ЕООД, по
който договор цената на прехвърлените права е определена на 150 000 лева,
като плащанията са уговорени, както следва: 40 000 лева в срок до
15.04.2018 г. и 110 000 лева в срок до 31.12.2021 г., В.л. е направило
извод, че платената сума от 40 000 лева от „Релайънс“ на „ЕСБ – София“
ЕООД представлява частично плащане по Договор за цесия от 09.03.2018 г.
Неоснователни
са възраженията на
ответниците, че не са уведомени за извършената цесия.
Във връзка с извършеното оспорване на истинността на
процесните уведомления, е открито производство по оспорване истинността им по
реда на чл. 193 ГПК,
относно съдържащите се в тях подписи от 09.03.2018 г. и от 12.03.2018 г. от
лицето Б. С.– в качеството му на представляващ „ЕСБ – София“ и на И. П. /в това
от 12.03.2018 г./.
От
приетото по делото заключение на съдебно – почеркова експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
подписите, положени в уведомленията от 09.03.2018 г. и от 12.03.2018 г., са
изпълнени от лицето Б. С.– в качеството му на представляващ „ЕСБ – София“ и
подписът в уведомление от 12.03.2018 г. е изпълнен от И. П.. Последното
обстоятелство, се потвърждава и от св.ските показания на последния.
Освен
това, ответниците се явяват уведомени за цесията с връчването
на исковата молба и приложенията й, вкл. и процесните уведомления.
Поради това, следва да се приеме, че ответниците следва да
се считат за уведомени за цесията и в хода на процеса, тъй като са узнали за
нея с получаване на приложените към исковата молба документи. Това е факт, настъпил в рамките на производството, който е от
значение за спорното право и поради това на основание чл. 235, ал.3 ГПК,
следва да бъде съобразен при решаването на делото /в този смисъл Решение № 123
от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК/. Отделно - уведомяването за
цесията принципно не е елемент от фактическия
състав на самия
договор за цесия /Решение № 239/15.05.2018 г. по дело № 986/2017 г. на ВКС, ТК,
I т.о./.
Предвид изложеното, съдът
приема, че ответниците са надлежно уведомени за цесията.
Обстоятелството дали това е станало преди или в хода на процеса, на практика би
имало значение единствено, ако се твърди и установи плащане от ответниците в
полза на стария кредитор, с което да са погасени именно процесните вземания, в
каквато връзка по делото не са събрани доказателства /според
съдебно-счетоводната експертиза – нито на стария, нито на новия кредитор/.
Тоест това защитно възражение не се отразява на правата на ищеца, които той е
придобил със сключването на договора за цесия, а с възможността – до
уведомяването за нея и в случай, че длъжникът е платил на цедента всички
задължения, да се освободи от отговорност спрямо новия кредитор. При липсата на установено
плащане, ответниците не могат да възразяват на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване /Определение № 987/18.07.2011 г. по дело №867/2011 г. на ВКС, ГК,
IV г.о./. Цесията е противопоставима на ответниците и легитимират ищеца като титуляр на дълга по заема.
На следващо място, съдът намира за неоснователно и
възражението на ответника ЧЗП А.А., че не е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск, тъй като сключения договор от негово име е недействителен, поради
липса на представителна власт, поради следното:
Договорът за финансова помощ от 12.05.2015 г. е
подписан за Солидарно отговорно лице А.К.А. ЧЗП – от пълномощник Т. Т.. От приетото по делото доказателство – Пълномощно се
установява, че А.К.А., в качеството му на ЧЗП, е упълномощил Т. С. Т. – Ш., вкл. да сключва търговски
сделки от негово име и за негова сметка без ограничение в техния предмет и
размера на плащанията по тях, като подписва съответните документи за това от
негово име и за негова сметка. Пълномощното е безсрочно.
По делото не са представени доказателства за оттегляне на
пълномощията.
За разлика от поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд
дълг, при уговорената солидарна задълженост, всеки от солидарните длъжници
дължи на свое независимо основание и отговорността няма акцесорен характер. Когато
източник за солидарността е конкретният договор, а не законът, разпоредбата
на чл. 147 ЗЗД, предвиждаща ограничение във
времето, през което поръчителят остава задължен към кредитора след падежа на
главното задължение, не се прилага. Без значение за
изхода на спора е дали сделката е търговска по смисъла на Търговския закон и
дали лицата, които са я сключили, имат качеството на търговци, тъй като
възможността да се уговаря солидарна отговорност е уредена не само в чл.
304 ТЗ, но и в общата разпоредба на чл. 121 ЗЗД. /Решение №
654 от 8.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 320/2007 г., II
о., ТК/.
Предвид
изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност – наличието на
сключен с ответниците Договор за заем, обективиран в Договор за финансова помощ
от 12.05.2015 г., по който е предоставена сумата от 150 000 лева, като
падежът на договора е настъпил на 31.12.2019 г.; наличието на валидно сключен договор за цесия между стария и новия
кредитор, по силата на който цесионерът – ищец е придобил изискуемото процесно
вземане и уведомяване на ответниците, че дължат плащане на него в качеството му
на нов кредитор. Доколкото ответниците не
доказаха, че е върната получената в заем сума, то предявеният като частичен иск за сумата от 25 000 лева, е доказан
и следва да се уважи изцяло.
Предвид
уважаването на предявения иск, съдът следва да разгледа предявеното от
ответника „Старосел Турс“ ЕООД възражение за прихващане със сумата по фактура № **********/03.07.2018 г. в размер на 25 794.19
лева.
По делото е приета като писмено доказателства
процесната фактура, с доставчик „Старосел Турс“ ЕООД и получател „ЕСБ – София“
ЕООД, с посочено наименование на стоките или услугите „продажба“, на стойност
21 495.16 лева, ведно с ДДС 4 299.03 лева, или обща сума за плащане
25794.19 лева с вкл. ДДС.
От
приетото по делото заключение на В.л. по назначена съдебно – счетоводна и две
допълнителни съдебно – счетоводни експертизи, приети като обективни,
компетентни дадени и неоспорени от страните, се установява, че фактура №
**********/03.07.2018 г., с издател „Старосел Турс“ ЕООД на обща стойност
25794.19 лева е осчетоводена от „ЕСБ-София“ ЕООД като аванс по счетоводна
сметка 40221 – Доставчици по аванси, като фактурата е включена в дневника за
покупки за месец юли 2018 г. и за нея е ползван данъчен кредит в размер на
4 299.03 лева. В.л. установява, че
процесната фактура е осчетоводена от „ЕСБ – София“ ЕООД, като аванс по счетоводна
сметка 40221 – Доставчици по аванси, в която счетоводна сметка за 2018 г. са
осчетоводени 5 броя фактури на обща стойност 78 801.25 лева, с издател
„Старосел Турс“ ЕООД, както следва: № Фактури № **********/18.05.2018 г. за
15 685.32 лева; фактура № **********/01.06.2018 г. за 5035.80 лева; фактура
№ **********/26.06.2018 г. за 7 219.50 лева; фактура №
**********/03.07.2018 г. за 25 794.19 лева и фактура №
**********/05.07.2018 г. за 25 066.44 лева. В.л. сочи, че по счетоводна
сметка 40221 – Доставчици по аванси за 2018 г. са осчетоводени плащания на обща
стойност 78 801.25 лева, с получател „Старосел Турс“
ЕООД, както следва: на 27.07.2018 г. – сумата от 7219.50 лева в брой; на
30.07.2018 г. сумата от 5 035.80, платена в брой; на 10.09.2018 г. сумата
от 63 000 лева, платена с преводно нареждане и на 10.09.2018 г. сумата от
3545.95 лева, платена с преводно нареждане. В.л. в крайна сметка прави извод,
че на база на данните, които се съдържат в счетоводството на „ЕСБ – София“
ЕООД, фактура № **********/03.07.2018 г. с издател „Старосел Турс“ ЕООД на обща
стойност 25 794.19 лева е платена изцяло на 10.09.2018 г.
В допълнително заключение на съдебно
– счетоводна експертиза, В.л. установява, че в счетоводството на „Старосел
Турс“ ЕООД, сумата от 63 000 лева е получена от „Старосел Турс“ ЕООД по
банкова сметка ***.09.2018 г. и е наредена от „ЕСБ – София“ ЕООД и е
осчетоводена по кредита на сметка 4111 – Клиенти, подсметка 2650 – ЕСБ – София
ЕООД /получено плащане от клиент/. В.л. сочи, че по тази сметка са осчетоводени
вземания по пет фактури № Фактури № **********/18.05.2018 г. за 15 685.32
лева; фактура № **********/01.06.2018 г. за 5035.80 лева; фактура №
**********/26.06.2018 г. за 7 219.50 лева; фактура № **********/03.07.2018
г. за 25 794.19 лева и фактура № **********/05.07.2018 г. за
25 066.44 лева, както и, че по същата сметка са осчетоводени само плащания
в размер на 63 000 лева, получени на 10.09.2018 г., като според
счетоводството на „Старосел Турс“ ЕООД със сумата не е покрито вземане по
процесната фактура. В.л. сочи, че по счетоводна сметка
4111-2650/ няма осчетоводени други плащания. В открито съдебно
заседание, проведено на 28.10.2021 г. В.л. поддържа заключението си, като
установява, че няма конкретна фактура за сума с общ размер от 63 000 лева,
като по принцип се погасява най-старата фактура, след това следващата и т.н. по
хронология до изчерпване на сумата, стига да няма друга уговорка между страните
и да не е посочено основание. Сочи, че в счетоводството на „Старосел Турс“ ЕООД
няма отразени плащания в брой, въпреки издадени от последния касови бонове,
които съответстват на фактура №
**********/26.06.2018 г. за 7 219.50 лева и на фактура №
**********/01.06.2018 г. за 5035.80 лева.
Предвид, последното установено от
В.л. обстоятелство, съдът приема, че е правилно счетоводното записване в
счетоводството на „ЕСБ – София“ ЕООД относно процесното вземане, а именно, че
фактура № **********/03.07.2018 г. с издател „Старосел Турс“ ЕООД на обща
стойност 25 794.19 лева е платена изцяло на 10.09.2018 г.
Съгласно търговския характер
на сделката и разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, редовно водените
счетоводни книги служат за
установяване на търговски сделки между търговци. Съгласно практиката на ВКС /Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./, само по
себе си отразяването на фактурата в счетоводството на длъжника, включването им
в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване.
Ето защо и предвид изложеното, съдът приема за доказано,
че между „ЕСБ – София“ ЕООД и „Старосел Турс“ ЕООД е бил сключен договор за
продажба за сумата от 25 794.19 лева, която „ЕСБ – София“ ЕООД е заплатило
изцяло на „Старосел Турс“ ЕООД на 10.09.2018 г.
Поради
изложеното, съдът намира, че направеното от ответника „Старосел
Турс“ ЕООД възражение за прихващане със сумата
от 25 794.19 лева, по фактура №
**********/03.07.2018 г. е неоснователно, поради което следва да се отхвърли.
Относно
разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Ищецът претендира за присъждане и е представил
доказателства за направени разноски в настоящото исково производство в общ
размер от 2650 лева, от които
1000 лева – платена държавна такса за настоящото производство, 450 лева –
депозити за експертизи и 1200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят изцяло, в тежест на
ответниците.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Старосел турс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес са на управление: с. Старосел, общ. Хисаря, обл.
Пловдив, представлявано от у. Д. В. Д.,
„Балкантабако“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес са на
управление: с. Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив,
****, представлявано от у. А.К.А. и А.К.А., ЕГН **********, в качеството си на
ч.з.п., с адрес: гр. П. ******, солидарно
да заплатят на „Релайънс“
ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Цар Асен“ № 8, ет. 1, ап. 3, представлявано от у. Т.
С. Т. - Ш., следните суми: 25 000 лева /двадесет и пет
хиляди лева/ – частичен иск от
дължима главница в размер на
150 000 лева по Договор за
финансова помощ от
12.05.2015 г., които вземания
са му били прехвърлени от
„ЕСБ-София“ ЕООД с Договор
за цесия от 09.03.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 30.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 2 650 лева /две хиляди
шестстотин и петдесет лева/ - деловодни
разноски за производството по настоящото гр.д. № 9310 по
описа за 2020 г. на РС-Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ предявеното
от „Старосел турс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес са на управление: с.
Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив, представлявано от
у. Д. В. Д., против
„Релайънс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 8, ет. 1, ап. 3, представлявано от у. Т.
С. Т.
- Ш., възражение за прихващане със сумата от 25 794.19 лева /двадесет и пет хиляди седемстотин деветдесет и
четири лева и деветнадесет стотинки/ - главница по фактура №
**********/03.07.2018 г., като неоснователно.
Решението може да
се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ