О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…….06.2020 г.
Гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание проведено на двадесет и пети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
Като разгледа
докладваното от съдия Маркова,
в.т.д. № 776/2020 г. по
описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 23326/25.03.2020 г. от
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, представлявано от К.Ч.и Б.В.срещу Решение
№ 814/20.02.2020 г., постановено по гр.д. № 9670/2019 г., на ВРС, XXIX с., с което е осъдено да заплати на Н.Щ.В., ЕГН **********, с
местожителство ***, сумата 1880.61 лв.,
представляваща обезщетение за претърпяни
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на ляв фар, предна броня, задна
броня, десен фар, десен стоп, заден десен панел на калник, капак на резервоар,
заден десен подкалник, греда на заден мост, десен
тампон на заден мост, дясна конзола на заден мост, капачка на гърловина на
резервоар, декоративна решетка, заден десен амортисьор,
лява лайсна за предна броня, цяла лайсна за задна броня, рамка на дясна врата,
преден капак, преден ляв калник, вътрешна основа на заден десен калник, външна
основа на заден десен калник, на собственият й л.а. „***“, с ДК № ***,
настъпили на 23.11.2018 г., в резултат на ПТП, в гр. Варна, по вина на водача
на тов.а. „***“, ДК № ***, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 20.06.2019 г., до
окончателното изплащане и сумата 107.62 лв., обезщетение за забава за
периода 26.11.2018 г. – 20.06.2019 г., на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Въззивникът счита обжалваното решение за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че ищцата е собственик на процесното МПС, поради което въззивникът
й дължал застрахователно обезщетение. Счита, че по делото безспорно се
установило наличието на наложен запор върху лекия автомобил по изп.д. № 20167120402199. С налагането на запор счита, че се
отнема възможността на длъжника да се разпорежда със запорираната
вещ. Сочи, разпоредбата на чл. 452, ал. 1 ГПК, прогласява непротивопоставимост
на извършените разпореждания с вещта спрямо взискателя.
Счита, че ищцата не може да са позове на придобито право на собственост на
валидно правно основание, тъй като сключената от нея сделка се явява
недействителна, а застрахователят дължи заплащане на обезщетение само на
собственика на вещта. По същество отправя искане за отмяна на атакувания
съдебен акт и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски за две
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК, въззиваемата страна Н.В., депозира писмен отговор,
в който счита постановеното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано,
поради което следва да бъде потвърдено. Счита, че последиците от наложения
запор върху вещта, посочени от въззивника настъпват
единствено след съответното известяване на длъжника. Твърди, че Светослав
Демиров се е легитимирал пред въззиваемата и
Нотариуса като собственик на превозното средство и след сключване на договора е
предал ключовете и документите за него, с което въззивницата
е влязла във владение. От своя страна сочи разпоредбата на чл. 452, ал. 3 ГПК и
заявява, че дали съдебния изпълнител, кредитор или трето лице би предявило
претенции спрямо въззиваемата, не е обстоятелство,
което освобождава въззивника от изпълнение на
задълженията му като застраховател при наличие на настъпило застрахователно
събитие. По същество отравя искане за оставяне без уважение на въззивната жалба. Претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез
надлежно оправомощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 и чл. 275, ал. 2 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения
във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за
предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани
нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане като редовна и допустима въззивна жалба вх. № 23326/25.03.2020 г. от
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, представлявано от К.Ч.и Б.В.срещу Решение № 814/20.02.2020 г., постановено
по гр.д. № 9670/2019 г., на ВРС, XXIX с., с което е осъдено да заплати на Н.Щ.В., ЕГН **********, с
местожителство ***, сумата 1880.61 лв.,
представляваща обезщетение за претърпяни
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на ляв фар, предна броня, задна
броня, десен фар, десен стоп, заден десен панел на калник, капак на резервоар,
заден десен подкалник, греда на заден мост, десен
тампон на заден мост, дясна конзола на заден мост, капачка на гърловина на
резервоар, декоративна решетка, заден десен амортисьор,
лява лайсна за предна броня, цяла лайсна за задна броня, рамка на дясна врата,
преден капак, преден ляв калник, вътрешна основа на заден десен калник, външна
основа на заден десен калник, на собственият й л.а. „***“, с ДК № ***,
настъпили на 23.11.2018 г., в резултат на ПТП, в гр. Варна, по вина на водача
на тов.а. „***“, ДК № ***, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 20.06.2019 г., до
окончателното изплащане и сумата 107.62 лв., обезщетение за забава за
периода 26.11.2018 г. – 20.06.2019 г., на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
НАСРОЧВА в съдебно заседание на 30.07.2020 г., 13.30 ч., за която дата
и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители като им се
връчи препис от настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.