№ 871
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100507689 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.03.2021 г. по гр.д. № 57943/19 г., СРС, І ГО, 125 с-в е
признал за установено, че В. Л.С. ЕГН ********** чрез особен представител
адвокат В.В., от САК дължи на "БНП П.П.Ф." С.А, Франция, per. № ****,
чрез БНП П.П.Ф. С.А, клон България, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление град София, ж.к.“Младост“- 4, Бизнес Парк София, сграда 14
сумата от 282,28 лева главница по договор за потребителски кредит PLUS-
14620850/6.03.2017г., заедно със законната лихва от подаването на
заявлението по чл.410 ТПК - 31.1.2019г. до плащането, за която сума по гр.д.
№ 5953/2019г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК. Отхвърлил е предявения от "БНП
П.П.Ф." С.А, Франция, per. № ****, чрез БНП П.П.Ф. С.А, клон България,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост“- 4,
Бизнес Парк София, сграда 14 против В. Л.С. ЕГН ********** чрез особен
представител адвокат В.В., САК за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по 5953/2019г от
СРС, 125- ти състав, за главница над уважената част от 282,28 лева до
1
пълния предявен размер от 450,56лв.; за възнаградителна лихва от 23,02
лева за период 20.12.2017г.- 20.3.2018г.; мораторна лихва в размер на 44,73
лева за период 20.1.2018г.до 11.1.2019г . Осъдил е В. Л.С. ЕГН **********
чрез особен представител адвокат В.В., САК да заплати на "БНП П.П.Ф." С.А,
Париж, per. № ****, чрез "БНП П.П.Ф." С.А, Франция, per. № ****, чрез БНП
П.П.Ф. С.А, клон България, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
град София, ж.к.“Младост“-4, Бизнес Парк София, сграда 14 сторените
разноски: сумата от 40,85лева за заповедното производство и 204,23 лева да
исковото производство.
Решението е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба на ищеца "БНП П.П.Ф." С.А, Париж, per. № ****,
чрез "БНП П.П.Ф." С.А, Франция, per. № ****, чрез БНП П.П.Ф. С.А, клон
България, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град София,
ж.к.“Младост“-4, Бизнес Парк София, сграда 14, чрез пълномощника
юрисконсулт М. в частта, в която е отхвърлен иска за горницата над 282,28
лв. до размера от 398,06 лв., за възнаградителна лихва от 23,02 лв. за преиода
от 20.12.2017 г. до 20.03.2018 г. и 44, 73 лв. мораторна лихва за периода от
20.01.2018 г.до 11.01.2019 г. Твърди се, че процесният договор е в
съответствие с изискванията на чл.11, ал.11, т.10 и т.11 от ЗПК, що се отнася
до изискването за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на
отделната погасителна вноска, то това изискване е въведено с разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, която касае ситуация, в която потребителят погаси
предсрочно главницата по срочен договор за ктредит и при която за него се
поражда право да получи нов погасителен план, и в този случай планът
трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент. В тази връзка е и разпоредбата на чл.11, ал.3 ЗПК, според която,
когато се прилага чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, кредиторът предоставя на
потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на
договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящи плащания. Прави извод, че хипотезата на чл.11,
ал.1, т.12 ЗПК не следва да се смесва с тази, предвидена в т.11, която е
приложима към настоящия казус и съобразно която не е предвидено такова
завишено по съдържание изискване към погасителния план/ Решение на СЕС
по дело С-42/15 от 09.11.16 г., Решение на сЕС от 05.09.19 г. по дело С-
2
331/18. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваните части и да признае за установено, че ответникът дължи тези
суми. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Въззиваемият В. Л.С. ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“****,
чрез назначения по делото особен представител адвокат В.В. от САК, с адрес
на упражвяване на дейността гр.София, бул.“**** в депозирания отговор
оспорва въззивната жалба.
С отговора предявява насрещна въззивна жалба срещу решение от
04.03.2021 г. по гр.д. № 57943/19 г., в частта, в която СРС, І ГО, 125 с-в е
признал за установено, че В. Л.С. ЕГН ********** чрез особен представител
адвокат В.В. от САК дължи на "БНП П.П.Ф." С.А, Франция, per. № ****,
чрез БНП П.П.Ф. С.А, клон България, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление град София, ж.к.“Младост“- 4, Бизнес Парк София, сграда 14
сумата от 282,28 лева главница по договор за потребителски кредит PLUS-
14620850/6.03.2017г., заедно със законната лихва от подаването на
заявлението по чл.410 ГПК - 31.1.2019г. до плащането, за която сума по гр.д.
№ 5953/2019г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК. Твърди, че по делото липсват
доказателства, че сумата по договора, предмет на исковата молба, е била
заплатена на В.С.. Освен това, от извлечение по кредит е видно, че са
изплатени от длъжника 1420,50 лв., по договора за кредит, като последното
плащане е осъществено на 16.12.2020 г., т.е. преди 20.12.2017 г.-падежа на 9-
та вноска. Първите 9 вноски по договора са предвидени за сума от 1420,56
лв./ при вноска 157,84 лв./ При дължим размер на сумата във връзка с кредита
от 1545 лв./ главница 1447,50 лв.+ застрахователна премия от 97,50 лв./ и
платени 1420,56 лв., то счита, че В.С. следва да върне сумата от 124,44 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваната част и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.
Въззиваемият по тази въззивна жалба "БНП П.П.Ф." С.А, Париж, per. №
****, чрез "БНП П.П.Ф." С.А, Франция, per. № ****, чрез БНП П.П.Ф. С.А,
клон България, ЕИК **** със седалище и адрес на управление град София,
ж.к.“Младост“-4, Бизнес Парк София, сграда 14, чрез пълномощника
юрисконсулт М. оспорва същата.
3
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба на "БНП П.П.Ф." С.А, Париж, per. № ****, чрез "БНП
П.П.Ф." С.А, Франция, per. № ****, чрез БНП П.П.Ф. С.А, клон България,
ЕИК **** е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Насрещната въззивна жалба на В. Л.С. ЕГН ********** чрез назначения
особен представител адвокат В.В. от САК е подадена в срока по чл.263, ал.2
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с правно основание
чл.79 ЗЗД вр с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът В. Л.С. ЕГН ********** дължи
на БНП П.П.Ф." С.А, Париж, per. № ****, чрез "БНП П.П.Ф." С.А, Франция,
per. № ****, чрез БНП П.П.Ф. С.А, клон България, ЕИК **** главница от
450,56 лв., възнаградителна лихва от 23,02 лв. и законна лихва за забава в
размер на 44,73 лв.
Ответникът В. Л.С. ЕГН ********** чрез назначения особен
представител адвокат В.В. от САК е подал писмен отговор, в който е оспорил
предявените искове.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че страните са сключили Договор за
потребителски заем № PLUS-14620850 от 06.03.2017 г., размерът на
главницата от 1500 лв., платима на 12 вноски по 157,84 лв., както и че 8 от
4
вноските са били платени от ответника на ищеца.
По делото е депозиран Договор за потребителски заем № PLUS-
14620850 от 06.03.2017 г., с който „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е предоставил на
ответника потребителски кредитпри следните параметри на кредита: размер
на кредита – 1500 лева /главница/, 97,50 лева размер на кредит за покупка на
застраховка „защита на плащанията”, общ размер на кредита -1597,50 лева,
такса ангажимент 52,50 лева, месечна вноска от 157,84 лева / при месечно
отклонение от 1 стотинка/, 12 броя вноски, обща стойност на плащанията
1894,08 лева, 43,35 % ГПР и 30,35 % лихвен процент. В договора се съдържа
погасителен план, в който е посочено, след заплащане на вноската на
посочената дата, какъв е размерът на останалата главница. Видно от чл.2 от
договора, таксата „ангажимент” се заплаща от потребителя, за уговаряне на
фиксиран лихвен процент по договора, като същата се удържа от общата
предоставена сума по кредита. В чл.3 от договора е вписано, че погасителните
вноски, посочени в договора, съдържат надбавка за възнаграждение за
кредитора, съставляващо неговата печалба. Не е посочен размер. В чл.1 от
договора е посочено, че същият влиза в сила след подписването му, като
ответникът предоставя банкова сметка, на която да се преведе сумата, а
съгласно чл.2 от договора, сумата за застраховка за защита на плащанията ще
бъде платена директно на застрахователен агент „Д.С.” ЕАД. Представен е
застрахователен сертификат за сключен договор за застраховка в полза на
кредитора, с която се застрахова риска „защита на плащанията „ и
застраховано лице - ответникът. Представен е стандартен европейски
формуляр. Видно от извлечението по кредит, представено към исковата
молба, ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 1262,72 лева / 8 по
157,84 лева/, което вписване съдът цени по реда на чл.175 ГПК - в него се
съдържа извънсъдебно признание на ищеца, че тази сума му е била платена
преди предявяване на иска, като същото признание се съдържа и в
заявлението по чл.410 ГПК.
От правна страна:
Договорът за кредит/заем/, какъвто е и настоящият, е финансова услуга
по смисъла на дадената легална дифиниция в т. 12 от ДР на Закона за защита
на потребителите. Въззивното дружество представлява финансова
институция, която по смисъла на чл.3 от ЗКИ е регистрирана с основна
5
дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Съгласно легалното
определение в чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4
от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити.
За да приеме, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК, поради
което е приложима разпоредбата на чл.23 от ЗПК и потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи, районният съд е
посочил, че в съставения погасителен план е посочено единствено, че
месечната вноска от 157,84 лева погасява част от главницата. Видно от
„параметри и условия на договора” общият размер на плащанията е 1894,08
лева, която сума включва : 1500 лева главница, 97,50 лева сума, предоставена
от кредитора за заплащане на застрахователна премия, сумата от 52,50 лева
такса ангажимент. При събиране на посочените суми, общата сума възлиза на
1649,50/1650/ лева. Същевременно, в разпоредбата на чл.З от договора е
вписано, че погасителните вноски, посочени в договора, съдържат надбавка
за възнаграждение за кредитора, съставляващо неговата печалба. Размер на
възнаградителната лихва /’’възнаграждение”/ не е посочен в договора/, а
същата е посочена единствено като процент „30,35%”. Отново при деление на
сумата 1650 лева на 12 вноски, се получава месечна вноска от по 137, 50 лева.
Съдът е направил извод, че в месечната вноска от по 157,84 лева е включено
възнаграждение на кредитора, без в договора ясно да е посочен неговия
размер - месечен, както и с плащането на сумата от 157,84 лева на месец, не
става ясно ответникът каква част от главницата, каква част от лихвата, каква
част от таксата и каква част от застраховката погасява. Според съда, не е
изпълнено и изискването да се посочи, освен глобалния годишен процент на
разходите по кредита, общата сума, при съответния годишен процент на
6
разходите, дължима от потребителя към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в
приложение № 1 от ЗПК начин.
Настоящата инстанция намира, че процесният договор за потребителски
кредит не е нищожен на основание чл.22 ЗПК. Разпоредбите на Закона за
потребителския кредит/ЗПК/ въвеждат императивно изискване във всички
случаи на сключване на ДПК кредиторът следва да изготви като неразделна
част от договора конкретен и ясен погасителен план, който да отговаря на
изисквания на чл.11, ал.1, т.11 и на т.12 от ЗПК. В първата хипотеза (т. 11)
погасителният план, следва да съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, а съгласно т.12 от ЗПК следва да съдържа информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; като погасителният план
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат
да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се
посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи
съгласно договора за кредит. Тези две хипотези са взаимно свързани и
взаимозависими.
В конкретния казус, районният съд неправилно е приел, че договорът за
заем е недействителен на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.12
от ЗПК, с мотива, че с плащането на сумата от 157,84 лева на месец, не става
ясно ответникът каква част от главницата, каква част от лихвата, каква част
от таксата и каква част от застраховката погасява, т.е. няма разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и
7
допълнителните разходи. Следва да се отбележи, че в чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК
е предвидено, че ДПК следва да съдържа информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящи плащания; че погасителния план посочва
дължимите плащания и срокове и условия за извършването на тези плащания;
че планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо допълнителните разходи;че когато лихвения
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно ДПК, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана е валидна само до последващата
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи, съгласно ДПК.
Съгласно чл.10, пар.2, буква „з“ и буква „и“ от ДИРЕКТИВА
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Дректива
87/102/ЕИО на Съвета (консолидирана версия), е предвидено, че договорът за
кредит посочва по ясен и кратък начин размера, броя, периодичността на
дължимите погасителни вноски и, когато е уместно реда на разпределение на
вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването /б. "з"/, и б. "и" - при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит, правото на потребителя да получи
при поискване и безвъзмездно и по всяко време през целия срок на действие
на договора за кредит извлечение под формата на погасителен план;
Погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията,
отнасящи се до извършването на тази плащания; планът съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и, когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, погасителният план посочва по ясен и кратък начин факта, че данните
в плана са валидни само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит, като съдържанието им
е почти дословно възпроизведено с отделни корекции и допълнения, но със
8
запазен основен замисъл и посока в чл.11, ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК. Съгласно
чл. 22 параграф 1 от същата Директива, "Хармонизация и императивен
характер на настоящата директива", е предвидено, че доколкото настоящата
директива съдържа хармонизирани разпоредби, държавите членки могат да
не запазят и въвеждат разпоредби, различни от предвидените в настоящата
директива. В тази връзка следва да се отбележи, че е налице съдебна практика
на Съда на Европейския съюз по Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Дректива 87/102/ЕИО на
Съвета/консолидирана версия/, съгласно която и с оглед Решение на
Съда/трети състав/ от 09.11.2016 г. по дело С-42/2015 г. (Home Credit Slovakia
a.s. Klara Biroova ), в което е прието, че чл. 10, параграф 2, букви "з" и "и" от
Директивата, трябва да се тълкува в смисъл, че срочният договор за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата, чрез последователни вноски, не
трябва да уточнява под формата на погасителен план каква част от
съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница; че тези
разпоредби тълкувани във връзка с чл. 22, параграф 1 от тази Директива, не
допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си
правна уредба; че ЗПК след като е транспонирал Ддиректива 2008/48/ЕО от
ДР на ЗПК, от това следва, че националният съд следва да съобрази
практиката на Съда на ЕС по тази директива, което означава, че не е
необходимо погасителния план да съдържа такава разбивка на всяка
погасителна вноска показваща погасяването на главницата, лихвата и
допълнителните разходи . По отношение на погасителните вноски чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК предвижда само ДПК да съдържа на разбираем език
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В настоящият казус, в договорът за паричен заем е посочен видът на
предоставения кредит-потребителски паричен кредит, размер на кредита –
1500 лева /главница/, 97,50 лева размер на кредит за покупка на застраховка
„защита на плащанията”, общ размер на кредита -1597,50 лева, такса
ангажимент 52,50 лева, месечна вноска от 157,84 лева / при месечно
9
отклонение от 1 стотинка/, 12 броя вноски, обща стойност на плащанията
1894,08 лева, годишният процент на разходите по кредита/ ГПР/ -43,35 % и
лихвеният процент, който е уговорен във фиксиран размер-30,35 % на
годишна база. В договора се съдържа погасителен план, в който е посочено,
след заплащане на вноската на посочената дата, какъв е размерът на
останалата главница. Видно от чл.2 от договора, таксата „ангажимент” се
заплаща от потребителя, за уговаряне на фиксиран лихвен процент по
договора, като същата се удържа от общата предоставена сума по кредита. В
чл.3 от договора е вписано, че погасителните вноски, посочени в договора,
съдържат надбавка за възнаграждение за кредитора, съставляващо неговата
печалба. Не е посочен размер. В чл.1 от договора е посочено, че същият влиза
в сила след подписването му, като ответникът предоставя банкова сметка, на
която да се преведе сумата, а съгласно чл.2 от договора, сумата за застраховка
за защита на плащанията ще бъде платена директно на застрахователен агент
„Д.С.” ЕАД.
С оглед на това, СГС приема, че процесният договор за заем не е
сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.11 от ЗПК, поради което не е
недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
В процесния договор за кредит е договорена и възнаградителна лихва в
полза на кредитора в размер 30,35 %. от стойността на заема. Въпреки, че
ответникът не е навел възражения за невалидност на уговорката за размера на
годишната възнаградителна лихва от 30,35 %. такава проверка съдът дължи
служебно. Аргумент за това следва от мотивите на ТР №1/2009 г., на ОСТК
на ВКС, в които е възприета, в контекста на въпроса за нищожност на
неустойката поради нейната прекомерност, принципната позиция, че съдът
следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната
престация, която опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите
нрави и води до нищожност на договора или отделни негови клаузи. При тази
проверка съдът не дава указания на страните да правят такива твърдения,
нито да сочат доказателства за това, но съдебната инстанция дължи при
констатирана свръхпрекомерност на уговорената престация в договора да
зачете правните последици на този правоизключващ факт (така и решение №
125, от 10.10.2018 г., по гр. д. № 4497/2017 г., Ill г.о. на ВКС). В
горепосоченото тълкувателно решение се приема, че автономията на волята
10
на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена
от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД по отношение на съдържанието на договора,
което не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, те не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК регламентира максималния размер на
годишния процент на разходите по потребителски кредити и
възнаградителната лихва като компонент от него, наред с другите разходи,
посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, би била нищожна, когато надхвърля петкратния
размер на законната лихва - арг. от чл. 19, ал. 5 ЗПК. Нормативното
лимитиране на ГПР обаче не е аргумент да се приеме, че договорна клауза,
предвиждаща размер на възнаградителната лихва до петкратната стойност на
законната лихва, е всякога валидна и при липса на изрична законодателна
уредба не лишава съда от правомощието му служебно да провери
съответствието й с добрите нрави. Този извод следва от обстоятелството, че
ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК законодателят е поставил не конкретно
към възнаградителната лихва, а за всички разходи, като по този начин се цели
да се предотврати прекомерното оскъпяване на кредита чрез въвеждането на
твърде високи преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от
всякакъв вид.
При нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който
е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно
съответствието й с добрите нрави следва да се извърши, изхождайки от
нейната същност и функции. Лихвата е граждански плод, възнаграждение,
което се дължи за използването на предоставения на кредитополучателя
финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от
възможността да ползва паричните средства и да извлича облага от тях, като
се явява насрещна престация по договора. В този смисъл нейният размер е в
съответствие с морала, когато не води до несправедливо обогатяване на
кредитора. В съдебната практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. №
1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. №
6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва
може да надхвърля размерът на законната лихва, с която се съизмеряват
11
вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично
притезание. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки (уговорки),
с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг, като е изведено в съдебната практика, че уговорка
относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а ако вземането е
обезпечено с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която
превишава двукратния размер на законната лихва.
В случая приетият в договора лихвен процент от 30,35 % е над три
пъти размера на законната лихва, която към момента на сключване на
договора е в размер на 10,02 %, и през годините не е отбелязал повишаване, а
спад до 10,00 % понастоящем. С така уговореното възнаграждение, се създава
значително неравновесие между престациите, които си дължат страните.
Действително, възможно е по-неблагонадеждния финансов профил на един
тип кредитополучатели да обуслови и по-висок риск вземането да не бъде
издължено съобразно уговореното, което обосновава дължимото
възнаграждение да бъде по-високо. От друга страна, БНП П.П.Ф." С.А,
Париж, per. № ****, чрез "БНП П.П.Ф." С.А, Франция, per. № ****, чрез БНП
П.П.Ф. С.А, клон България, като търговец, извършващ по занятие дейност по
отпускане на заеми, не следва необосновано да прехвърля риска от
неплатежоспособност на кредитополучателя преимуществено върху
последния, завишавайки цената на кредитиране с цел да компенсира
евентуалните загуби от пълно или частично неиздължаване. Неизпълнението
от страна на потребителя е нормален стопански риск за дейността на
кредитора, който следва да бъде ограничен чрез предварително извършената
при отпускане на заемната сума оценка за финансовото състояние на
потребителя. В този смисъл разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и 2 ЗПК предвиждат
кредиторът да извърши преценка за имуществото състояние на потребителя
въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от
потребителя, и ако е необходимо, да извършва справка в Централния
кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България.
Ето защо, предвиденият фиксиран лихвен процент от 30,35 % съдът намира за
противоречащ на добрите нрави и водещ до несправедливо високо
възнаграждение за кредитора, поради което клаузата от договора, в която е
12
посочен годишен лихвен процент от 30,35 % се явява нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради което претендираната възнаградителна
лихва от 23, 02 лева за периода от 20.12.2017 г. до 20.03.2018 г. не се дължи.
Неоснователно се явява възражението на особения представител на
ответника, че не е доказано твърдението на ищеца, че е заплатил главницата в
полза на ответника. Действително, договорът за кредит по правило е реален
договор. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е формален договор, за сключването му е необходимо
да е спазена една от посочените в цитираната разпоредба форми, в частност -
писмена форма за действителност, която в настоящия договор е спазена.
Изпълнението на задължението на кредитора по договора, да преведе по
банкова сметка на ответника, главницата предмет на заема, се доказва косвено
чрез безспорното по делото плащане от страна на ответника, на общата сума
1262,72 лева, преди подаване на заявлението и липсата на твърдения, че
ответникът е плащал друго свое задължение към същия кредитор.
Изводът е, че се дължи главница, като след съответното изчисление и
приспадане на плащанията, е в по-голям размер от посоченият във
въззивната жалба от 398,06 лв., поради което въззивната жалба в тази част е
изцяло основателна.
Решението в частта, в която искът е отхвърлен за горницата над 282,28
лв. до 398, 06 лв. следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено,
че ответникът дължи сумата от още 115,78 лв. главница.
Относно мораторна лихва за забава за периода от 20.01.2018 г. до
11.01.2019 г., то същата е основателна за сумата от 39,48 лв., изчислена с
електронен калкулатор и на основание чл.162 ГПК.
Решението следва да бъде отменено и в частта, в която съдът
отхвърлил иска за мораторна лихва над 39,48 лв. до 44,73 лв. за периода от
20.01.20218 г. до 11.01.2019 г. и вместо него да бъде постановено, че
ответникът дължи мораторна лихва в размер на 39,48 лв. за периода от
20.01.2018 г. до 11.01.2019 г.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Тъй като във възивната жалба на въззивника/ищец не е поискано
преизчисление на разноските за първата инстанция, то такова не следва да
13
бъде извършено.
За въззивната инстация въззивникът/ищец е направил разноски от общо
250 лв., от които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 150 лв. за
назначения особен представител на въззивника/ответник, които и съобразно
уважената част от иска възлизат на 235 лв., дължими от ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 04.03.2021 г. по гр.д. № 57943/2019г. на СРС, І
ГО, 125 с-в в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от "БНП П.П.Ф."
С.А, Франция, per. № ****, чрез БНП П.П.Ф. С.А, клон България, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост“- 4, Бизнес
Парк София, сграда 14 против В. Л.С. ЕГН ********** чрез особен
представител адвокат В.В., САК за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по 5953/2019г от
СРС, 125- ти състав, за главница над уважената част от 282,28 лева до 398, 06
лв. и мораторна лихва над 39,48 лв. до 44,73 лв. за периода от 20.01.20218г.
до 11.01.2019 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че В. Л.С., ЕГН
**********, чрез особен представител адвокат В.В. от САК дължи на "БНП
П.П.Ф." С.А, Франция, per. № ****, чрез БНП П.П.Ф. С.А, клон България,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост“- 4,
Бизнес Парк София, сграда 14 сумата от още 115,78 лв. главница по договор
за потребителски кредит PLUS- 14620850/6.03.2017г., ведно със законната
лихва от подаването на заявлението по чл.410 ТПК - 31.1.2019г. до
плащането, мораторна лихва в размер на 39,48 лв. за периода от 20.01.20218г.
до 11.01.2019 г., за които суми по гр.д.№ 5953/2019г. от СРС, 125- ти състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА В. Л.С. ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“****, чрез
назначения по делото особен представител адвокат В.В. от САК, с адрес на
упражвяване на дейността гр.София, бул.“**** да заплати на "БНП П.П.Ф."
С.А, Париж, per. № ****, чрез "БНП П.П.Ф." С.А, Франция, per. № ****, чрез
14
БНП П.П.Ф. С.А, клон България, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление град София, ж.к.“Младост“-4, Бизнес Парк София, сграда 14, чрез
пълномощника юрисконсулт М. направените разноски за въззивната
инстанция в размер на 235 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15