№ 115
гр. , 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело №
20211860100135 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК, по иск с правно основание чл.422 ГПК
във вр. чл. 274, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ (отменен) вр. чл.45 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Образувано е по искова молба, предявена от З.К. „Л.И.“ АД, гр.С. чрез процесуалния
представител на дружеството юрк. А.Р. против Д. ЦВ. ГР., с която се иска съдът да
ПРИЗНАЕ за УСТАНОВЕНО, че Д. ЦВ. ГР. дължи на ЗК „Л.И.“ АД сумата от 5000 лв. –
главница, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 17.09.2014г. по вина на ответника,
който е управлявал автомобил под въздействието на алкохол, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
(21.12.2020г.) до окончателното изплащане на задължението, както и всички направени
съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът ЗК „Л.И.“ АД твърди в исковата молба, че на 17.09.2014г., около 16:15 часа, на
ГП I-6, в района на хвостохранилище Б., в землището на с.Ч., Д. ЦВ. ГР. управлявал лек
автомобил марка „****“, модел „*****“, с рег. № **********, негова собственост, под
въздействието на алкохол - в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1.4
промила, при което губи контрол над автомобила, навлиза в насрещната лента за движение
и реализира пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил марка „*****“, модел
„*********“, с рег. № *******. От ПТП-то се сочи, че е пострадала П.С.Р., като и е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясната раменна става.
Сочи се, че е бил съставен Констативен протокол № 4/17.09.2014г. на РУ-Пирдоп. Твърди
1
се, че с влязло в сила Споразумение от 09.07.2015г. по НОХД №163/2015г. на РС-Пирдоп Д.
ЦВ. ГР. е признат за виновен за това, че по непредпазливост на 17.09.2014г. е причинил
средна телесна повреда на П.С.Р.. Сочи се още, че към датата на събитието отговорността на
водача на лек автомобил марка „****“, модел „*****“, с рег. № ********** била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Л.И.“ АД, обективирана в
застрахователна полица №************, със срок на валидност от 01.07.2014г. до
30.06.2015г. В резултата на настъпилото ПТП, пострадалото лице П.С.Р. се твърди да е
предявила пред ЗК „Л.И.“ АД претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди. Образувана била ликвидационна преписка по щета №
***************. Между ЗК „Л.И.“ АД и пострадалото лице П.С.Р. било сключено
споразумение № ************г. за заплащане на сумата от 5000 лв. за неимуществени
вреди, изразяващи се в мозъчно сътресение и изкълчване на дясната раменна става, като е
отчетена 10% нейна съвина поради непоставен предпазен колан. Сумата от 5000 лв. била
изплатена на П.С.Р. с платежно нареждане УРН ********* на 07.01.2016г. Във връзка с
изплатеното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на
основание чл.274, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.), ЗК „Л.И.“ АД счита, че е
встъпило в правата на пострадалата и е придобило право на регрес срещу виновното лице-
Д. ЦВ. ГР. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 5000 лв. На това
основание, на 18.12.2020г. ЗК „Л.И.“ АД депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК пред Районен съд-Пирдоп срещу Д. ЦВ. ГР. и с разпореждане по
ч.гр.д. № 530/2020г. на РС-Пирдоп на дружеството било указано, че в 1-месечен срок от
получаване на съобщението на 15.02.2021г., може да предяви иск за установяване на
вземането си, на което основание е предявен настоящият иск, при наличието на правен
интерес за това.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника
Д. ЦВ. ГР. чрез упълномощения адв.Г.Г.. В отговора е посочено, че исковата молба се явява
процесуално недопустима. Изложени са доводи за неоснователност на исковата молба.
Признава се, че приложените писмени доказателства установяват, че на 17.09.2014г. Д.Г. е
извършил престъпление от общ характер. Сочи се, че във втория автомобил- участник в
ПТП-то, са пътували Н.Д.А. – като водач и на предна дясна седалка – П.С.Р., като и двамата
са били без предпазни колани. Описано е, че Д.Г. е изплатил доброволно сумата от 1686.75
лв., представляваща изплатената от ЗК „Л.И.“ АД щета на собственика на пострадалия
автомобил Ц.Р.Н., както и 720 лв., които пък са били изплатени за неимуществени вреди на
Н.Д.А. и които са били предмет на гр.д. №23/2017г. на РС-Пирдоп. Търсеното по
настоящото дело обезщетение обаче се оспорва. На първо място, оспорва се истинността на
депозираното споразумение между ЗК „Л.И.“ АД и П.С.Р., като се твърди, че частният
документ е антидатиран и не може да се ползва с достоверност за датата и мястото на
съставянето му. На второ място, ответникът прави възражение за изтекла погасителна
давност, като подробно се излагат правни съображения, че приложимото право относно
регреса в случая е отмененият Кодекс за застраховането. Сочи се, че началният момент, от
който е започнала да тече пет-годишната погасителната давност за регресното право е
2
моментът на настъпване на застрахователното събитие- 17.09.2014г. и към датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 21.12.2020г. претенцията е погасена по давност.
На трето място, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредосносния резултат
от пострадалото лице, изразяващо се в непоставянето на обезопасителен колан и иска
намаляване на неговата отговорност като делинквент. Твърди още, че определеното
обезщетение е завишено по размер и че справедливият размер на обезщетението за
причинени неимуществени вреди в случая е 1500 лв., а размерът на приетото съпричиняване
от 10% е твърде нисък и реалното съпричиняване е 50%. С оглед на всичко изложено,
ответникът чрез адв.Г.Г. моли съда да отхвърли предявения иск поради изтекла погасителна
давност и при условията на евентуалност- да определи справедлив размер на обезщетението
от 1500 лв. и отчитайки съвината на пострадалото лице- П.Р., в размер на 50% за настъпване
на вредоносния резултат, да уважи иска само до размера от 750 лв., като в останалата част го
отхвърли.
В първите съдебни заседания, проведени по делото, ищецът ЗК „Л.И.“ АД се
представлява от упълномощения юрк. А.Р., който поддържа исковата молба. В последното
съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощения юрк. А.С., който в хода на
устните състезания по делото моли съда да уважи предявения иск по основание и размер,
както и да бъдат присъдени на ищеца сторените разноски по делото.
В съдебните заседания по делото ответникът Д. ЦВ. ГР. не се явява лично, но се
представлява от упълномощената адв.Г.Г. от САК. Адв.Г. оспорва депозираната искова
молба и в хода по същество на делото моли съда да отхвърли предявения от ищеца иск,
както по основание, така и по размер. Адв.Г. поддържа становището, изложено в отговора
на исковата молба. Поддържа направеното възражение за изтекла погасителна давност, като
твърди, че вземането е погасено поради факта, че практиката на ВКС приема, че следва да се
приложи отмененият Кодекс на застраховането по отношение на регресното право на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
спрямо застрахования водач, поради факта, че застрахователният договор с нейния
доверител е сключен при действието на отменения Застрахователен кодекс. Сочи се, че
плащането на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя е осъществено
при действието на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., но следва да се обърне внимание, че
това е така поради незаплащане от страна на застрахователя в 15-дневния срок по
споразумението- до 25.12.2015г., а плащането е осъществено на 07.01.2016г. Сочи се, че
регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
спрямо виновния водач се урежда от закона, действал към неговото пораждане, а това
според адв.Г. е моментът на настъпване на застрахователното събитие. Счита, че началният
момент, от който е започнала да тече 5-годишната давност, е именно моментът на
настъпване на застрахователното събитие – 17.09.2014г., а предявеното заявление за
издаване на заповед за изпълнение е едва от 21.12.2020г., поради което вземането е погасено
по давност. Алтернативно, адв.Г. поддържа направеното възражение за съпричиняване на
вредите при ПТП-то, което съпричиняване се изразява в непоставянето на обезопасителен
3
колан, довело до настъпване на нараняванията, поради което се иска от съда да намали
отговорността, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Според адв.Г. в настоящото производство
ищецът не доказал по какъв начин е определил обезщетението, въз основа на каква
методика, а и не е отчетен съответният процент на съпричиняване на вредоносния резултат.
Установено било безспорно от писмените доказателства, че пострадалото лице е нарушило
предписани от ЗДвП и правилника към него правила за поведение, с което е допринесло за
настъпилия резултат. Твърди се, че изплатеното обезщетение на пострадалото лице, не
отговаря на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, който не е абстрактно понятие, като
тук не били отчетени характерът, степента и броят на уврежданията, тяхната интензивност,
съответно- причинените болки и страдания, възстановителният процес, възрастта на лицето,
нейното физическо и психическо състояние. С оглед на изложеното адв.Г. моли съда да
отхвърли иска поради изтекла погасителна давност или при условията на евентуалност- да
определи справедлив размер, който с оглед приложените доказателства, да се счете, че е не
повече от 1500 лв., отчитайки се съвината на пострадалото лице П.Р., която в случая е в
размер на 50% за настъпване на вредоносния резултат и искът да бъде уважен до размера от
750 лв. Процесуалният представител на ответника претендира разноски по опис, като
насрещната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на адв.Г..
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 530/2020 г. по описа на РС-Пирдоп се
установява, че същото е образувано на 21.12.2020г. по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от ЗК „Л.И.“ АД и в рамките на същото дело е
издадена срещу Д. ЦВ. ГР. Заповед за изпълнение №501/29.12.2020г. за сумата от 5000 лв.-
главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението- 21.12.2020г. до
изплащане на вземането, за изплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица № ************, както и
сумата от 150 лв.- разноски по заповедното производство. Ответникът Д. ЦВ. ГР. е получил
съобщението, ведно с издадената заповед за изпълнение на 12.01.2021г и в
законоустановения 1-месечен срок е подал възражение по чл.414 ГПК, посочвайки, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от
20.01.2021г. съдът е указал на заявителя ЗК „Л.И.“ АД, че в 1-месечен срок може да предяви
иск за установяване на вземането си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК заявителят е
предявил настоящия иск в указания му срок.
Видно от представената по делото Полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите № ************, издадена на 24.06.2014г. от З.К. „Л.И.“ АД, с нея е
застрахован лек автомобил марка „****“, модел „*****“, с рег. № **********, шаси №
************, със собственик на автомобила – Д. ЦВ. ГР. и срок на валидност на
застраховката – от 01.07.2014г. до 30.06.2015г.
От приобщения по делото Констативен протокол №4, съставен на 19.09.2014г. от
4
дежурен по КАТ полицейски служител при РУП-Пирдоп към Областна Дирекция МВР-С.,
се установява, че протоколът е съставен по повод пътно-транспортно произшествие /ПТП/,
настъпило на 17.09.2014г., около 16.10 часа, на Главен път I-6 за хвостохранилище,
местност „********“, между два леки автомобила. Като „Участник 1“ в ПТП-то е отбелязан
лек автомобил „**** *****“, с ДК № **********, собственост на Д. ЦВ. ГР., с ЕГН:
********** от с.Ч. и управляван от същия, със застраховка Гражданска отговорност в
„Л.И.“ АД- полица № ************, валидна от 01.07.2014г. до 30.06.2015г. Като
„Участник 2“ в ПТП-то е отбелязан лек автомобил „***** *********“, с ДК№ *******,
собственост на Ц.Р.Н., управляван от Н.Д.А., ЕГН: ********** от с.Ч., със застраховка
Гражданска отговорност в ЗК „Е.“- полица №07513002727882, валидна от 19.11.2013г. до
18.11.2014г. В констативния протокол са описани щетите по двата автомобила, участници в
ПТП-то. Като пострадали лица са посочени: 1. Д. ЦВ. ГР.- водач на „МПС 1“, с „луксация на
лява тазобедрена става“ и 2. П.С.Р. – пътник в „МПС 2“, с луксация на дясна раменна става.
Обстоятелства и причини за настъпилото ПТП не са посочени в констативния протокол, но е
посочено, че е образувано ЗМ № 240/17.09.2014г.
За процесния случай в действителност е било образувано Досъдебно производство №
240/2014г. по описа на РУ-Пирдоп, в рамките на което е проведено разследване,
осъществени са процесуално-следствени действия и са събрани доказателства, на основание
на които лицето Д. ЦВ. ГР., ЕГН: ********** е бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, предл.2 във вр. ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 НК. В РС-
Пирдоп е било внесено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, на
основание чл.381 НПК и е образувано Наказателно дело № 163/2015г. по описа на съда. В
рамките на същото производство, с Определение № 121/09.07.2015г. РС-Пирдоп е одобрил
постигнатото споразумение между прокурор при Районна прокуратура-Пирдоп и защитника
на обвиняемия Д. ЦВ. ГР., като е признал обвиняемия Д. ЦВ. ГР. за виновен в извършване на
престъпление от общ характер, а именно: за това, че на 17.09.2014г., около 16:15 часа, на път
ГП I-6 към хвостохранилище „Б.“, землището на с.Ч., при управление на моторно превозно
средство- лек автомобил „**** *****“, с ДК№ **********, е нарушил правилата за
движение по чл.15, ал.1, предл.1 и чл.44, ал.1 ЗДвП, като по непредпазливост е причинил на
П.С.Р. от с.Ч. средна телесна повреда, изразяваща се в луксация на дясна раменна става с
последица- трайно затруднение на движенията на десен горен крайник, като деянието е
извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1.4 на хиляда,
установено с химическа експертиза № 1843 от 18.08.2014г. на МБАЛ „Св.Анна“ гр.С.. За
деянието, за което е бил признат за виновен, обвиняемият Д. ЦВ. ГР. е осъден на „Лишаване
от свобода“ за срок от „Четири месеца“, което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с
изпитателен срок от „Три години“, както и е лишен от право за управлява МПС за срок от
„Пет месеца“, считано от влизане на споразумението в законна сила. Споразумението е
влязло в законна сила на 09.07.2015г.
Към исковата молба е приложена Молба от П.С.Р., ЕГН: **********, адресирана до
ЗК „Л.И.“ АД- гр.С. и входирана при адресата под вх. № 2-3207/11.12.2014г. С молбата е
5
заявена претенция за заплащане на обезщетение от 10 000 лв. във връзка с настъпило на
17.09.2014г. ПТП, за нанесените телесни, физически и психически увреждания. Към молбата
са били приложени медицински документи – Епикриза № 666 от Клиника по неврохирургия
към УМБАЛ „Света Анна“ АД- С. за проведено лечение на П.С.Р., на 53г., постъпила на
17.09.2014г. и изписана на 20.09.2014г. и Амбулаторен лист № 688 от 14.09.2015г. Според
епикризата пациентката П.С.Р. е с поставена диагноза: мозъчно сътресение и луксация на
дясната хумеро-скапуларна става. Според амбулаторния лист, на 14.09.2015г. П.С.Р. е
посетила физиотерапевт, с оплаквания от болки в дясна раменна става, ирадиращи към шия
и дясна лакетна става и тръпнене на пръсти, а диагнозата в амбулаторния лист е „увреждане
на междупрешленните дискове в шийния отдел с радиколупатия“.
Представени са към исковата молба 2 бр. становища от лекар-съветник относно
пострадалата П.С.Р.. С първото становище- от 02.10.2015г. подписаният лекар д-р М.М. е
приел описаното в молбата на П.Р. събитие за застрахователно, отнасящо се до пътно-
транспортна травма, с диагноза: мозъчно сътресение; изкълчване на дясната раменна става;
лечение: наместване, имобилизация и рехабилитация; срок на лечение- 45 дни. С второто
становище от 20.11.2015г. същият лекар е посочил по-разширена диагноза, а именно:
контузия на главата с малка разкъсно-контузна рана в челната област; мозъчно сътресение;
изкълчване на дясната раменна става и е дал забележка, според която новопредставеният
амбулаторен лист е за дискови увреди в шийния отдел на гръбначния стълб, които нямат
причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
Представен е от ЗК „Л.И.“ АД Доклад по щета № ***************/01.12.2014г. С
него застрахователят е изчислил в полза на П.С.Р., ЕГН: *********** обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000 лв. за застрахователно събитие, станало на
17.09.2014г. и причинило на пострадалата щета: мозъчно сътресение и изкълчване на
дясната раменна става, като обезщетението е начислено във връзка със застрахователна
полица „Гражданска отговорност на МПС“ № ************, с клиент: Д. ЦВ. ГР.. Докладът
е изготвен и подписан на 26.10.2015г. В него е посочено и че е налице основание за регрес
към Д. ЦВ. ГР., ЕГН: **********, поради употреба на алкохол от негова страна.
Приобщено е Споразумение № ************г. между ЗК „Л.И.“ АД и П.С.Р. във
връзка с образувана в ЗК „Л.И.“ АД щета № ***************. Според текста на
споразумението, същото е сключено на 10.12.2015г. и с него ЗК „Л.И.“ АД се е задължила да
изплати на П.С.Р. сума в размер на 5000 лв., представляваща застрахователно обезщетение в
окончателен размер за обезвреда на неимуществени вреди, причинени от мозъчно
сътресение, изкълчване на дясната раменна става, възникнали в следствие цитирано
застрахователно събитие, настъпило на 17.09.2014г., около 16:15 часа на ГП I-6, в района на
хвостохранилище Б., в землището на с.Ч., причинено от Д. ЦВ. ГР., който под влияние на
алкохол и при управление на лек автомобил „**** *****“, с рег. № **********- негова
собственост, със сключена в дружеството застраховка „Гражданска отговорност“- полица №
************, валидна от 01.07.2014г., в покритие до 01.10.2014г., поради навлизане в
насрещната лента за движение, реализира ПТП с лек автомобил марка „***** *********“, с
6
рег. № *******. Посочено е в споразумението, че размерът на обезщетението е определен
при условията на съпричиняване от 10% от страна на П.Р. за настъпване на заявените вреди,
поради неизползване на обезопасителен колан. В т.2 от споразумението е посочено, че
сумата по споразумението ще бъде преведена по банкова сметка с титуляр П.С.Р., в
петнадесетдневен срок след подписване на споразумението.
Видно от представеното Преводно нареждане за кредитен превод от „Ю.Б.“ АД, ЗК
„Л.И.“ АД е наредил сумата от 5000 лв. на 07.01.2016г. по банкова сметка на П.С.Р., с
посочено основание: „по щета 14-7398“. Не се спори от ответника, че сумата е получена по
сметката на получателя П.С.Р..
В хода на съдебното следствие по настоящото дело бяха допуснати и приобщени
Съдебна-Автотехническа експертиза /САТЕ/ и Съдебно-Медицинска експертиза /СМЕ/.
По делото е извършена и приета Съдебна-автотехническа експертиза от вещото лице
П. Д. П., видно от заключението на която, се очертава следният механизъм на процесното
ПТП: на 17.09.2014г., около 16:30 часа по пътя, свързващ първокласен път №6 от
републиканската пътна мрежа с цех ВХС „Елаците мед“ АД се движел л.а. „***** ******“, с
рег. № *******, управляван от Н.Д.А. в посока от ВХС „Елаците мед“ ЕАД към ПП №6 в
дясната за посоката му зона на платното за движение, със скорост от порядъка на 43 км/ч.
Приближавайки към мястото на настъпване на процесното ПТП, в местността „********“,
той се движел по участък със завой на дясно. В същия момент л.а. „**** *****“, с рег.
№**********, управляван от Д. ЦВ. ГР., се движи в обратна посока, със скорост от
порядъка на 58 км/ч. Преди да се разминат, на разстояние не по-малко от 20 метра от
мястото на удара, при ляв за посоката му завой, водачът на л.а. „****“ е отклонил
управлявания от него автомобил в ляво, чрез завъртане на кормилното колело на
автомобила и е навлязъл в пътната лента за насрещно движение. В този момент л.а. „*****“
отстои на 15 метра от мястото на удара. Водачът Н.А. нямал техническа възможност да
осъществи спиране преди мястото на удара. Л.а. „*****“ с предната си челна част в лявата й
зона е ударил движещия се срещу него л.а. „****“ в предната му челна лява зона.
Вследствие на удара двата автомобила се завъртат в посока, обратна на часовите стрелки,
като са се установили на местата, намерени при огледа на ПТП. Произшествието е станало в
светлата част на денонощието, при добра видимост и суха асфалтова настилка. Според
заключението водачът и пътникът в л.а. „*****“ не са били с поставени обезопасителни
колани, като няма данни и за отворени въздушни възглавници на л.а. „*****“. Посочено е,
че марката автомобили „*****“, модел „*********“ е с първа регистрация на 06.11.1996г., в
който период от време всички автомобили, които са произвеждани, са били оборудвани в
завода производител с предпазни колани за всички места на пътниците.
Вещото лице П. Д. П. е изслушано непосредствено от съда и е отговорил на
поставените му въпроси. Същият поддържа заключението. Според експертната му преценка,
предвид мястото на удара, което се намирало в половината на лек автомобил „*****“,
причина за произшествието е навлизане на водача на автомобил „****“ в зоната за движение
на насрещно движещите се. Според вещото лице и двете лица в автомобила „*****“ са били
7
без поставени предпазни колани, който извод прави от двете счупвания на предното стъкло
на автомобила, както и от това, че автомобилът е снабден с възглавници, но те не са се
отворили, а при по-старите модели автомобили, ако не се поставят коланите, не се отварят и
въздушните възглавници. Според вещото лице ако са били поставени коланите и се бяха
отворили въздушните възглавници, главата на П.Р. не би достигнала до челното стъкло и не
би се ударила в него. На вещото лице П. е бил поставен въпрос за причинно-следствената
връзка между процесното ПТП и установените увреждания на пострадалата, по който
експертът е цитирал медицинската документация, но е заявил, че същите не са от неговата
компетентност, а от компетентността на медицинската експертиза.
С оглед установяване на характера на причинените на П.С.Р., в резултат на
настъпилото пътно произшествие травматични увреждания, по делото е била изготвена
Съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р К. АН. С.. Видно от заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза, при
процесното ПТП П.Р. е получила следните увреждания: контузия на главата с малка
разкъсно-контузна рана в челната област; мозъчно сътресение; изкълчване на дясната
раменна става. Според експерта е налице причинно-следствена връзка между установените
телесни увреждания при пострадалата и настъпилото ПТП. На въпроса дали има причинно-
следствена връзка между факта, че не са били поставени предпазните колани на лицата и
настъпилото увреждане, вещото лице е отговорило, че в конкретния случай, вследствие на
предпазното действие на колана, тялото на П.Р. нямаше да осъществи свободно движение
напред и нямаше да се получат уврежданията в областта на главата, като ръцете обаче не са
фиксирани от предпазния колан и биха могли да получат увреждания, независимо от
положението на колана. Според заключението по отношение изкълчването на дясната
раменна става е проведено консервативно лечение, като изкълчването е наместено и е
поставена обездвижваща протеза за 30 дни; раната на главата е обработена хирургично, а по
отношение на сътресението на мозъка е проведено лечение с вливане на инфузионни
разтвори и обезболяващи. Посочено е, че при нормално протичане на лечебния процес, без
усложнения, периодът на възстановяване от изкълчването на раменната става е 2-3 месеца;
срокът за възстановяване от сътресението на мозъка е около 30 дни, а срокът за
възстановяване от получената разкъсно-контузна рана в челната област е около 15-20 дни.
Така посоченото обаче е принципно, предвид, че няма приложена документация за вида и
продължителността на провежданото лечение на лицето след изписването от болницата.
Посочено е, че представеният амбулаторен лист от 14.09.2015г. е за преглед и провеждане на
физиотерапия на П.Р. по повод на неврологично заболяване.
Вещото лице д-р К. АН. С. е изслушан в съдебно заседание, като поддържа
представеното заключение. Запитан е за луксацията на ръката на пострадалата, като
експертът обяснява, че ролята на колана е да задържи торса, т.е. тялото към седалката, а
ръката е свободна в своето движение и не е фиксирана от колана и при удара рамото е
закономерно да се извади, а най-типично при поставен колан е счупването на ключица в
областта на рамото. Вещото лице казва още, че ако тялото на пострадалата е било
8
фиксирано, главата нямало да получи увреждания, а би се получил т.нар. „камшичен удар“,
при който главата се накланя рязко напред или назад и се получава увреждане в областта на
шията, но главата не би могла да стигне до предното стъкло, където да се удари.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.274, ал.1, т.1, пр.1 от
Кодекса за застраховането /отм./ вр. чл.45 от Закона за задълженията и договорите за
установяване дължимост на регресно вземане. Квалификацията на исковете и
разпределението на доказателствената тежест в доклада на съда, направени на база
твърденията в исковата молба и отговора, не са оспорени от страните в хода на процеса.
За ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск,
тъй като същият се предшества от проведено заповедно производство, в което заповедният
съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК именно за
процесната сума от 5000 лв.
Разгледан по същество, предявеният иск е частично основателен и доказан, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ „Освен в случаите по чл.227,
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя
обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното
произшествие: 1. е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието
на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.“.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже следните факти: деликта /в
случая- престъплението- виновно противоправно поведение/ на ответника, причинен в
нарушение на правилата за движение по пътищата - след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма /което се явява
основанието за регресното право/; наличието на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по който застрахован е автомобилът,
управляван от ответника; плащането на обезщетението и че размерът му съответства на
справедливата обезвреда за претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди.
По делото е безспорно установено, че на 17.09.2014г., около 16:15 часа, на ГП I-6, към
хвостохранилище Б., землището на с.Ч. е настъпило ПТП между л.а. „**** *****“ с рег.
№**********, управляван от Д. ЦВ. ГР. и л.а. „***** *********“ с рег.№ *******, в който
като пътник се е возила П.С.Р., както и че първият автомобил е бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца ЗК „Л.И.“ АД със застрахователна полица
№************, валидна към датата на ПТП, и с настъпването на застрахователното
събитие, за застрахователя е възникнало задължение по чл.223, ал.2 КЗ /отм./ - да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от увредения неимуществена вреда
9
в рамките на предвидената в договора сума съгласно сключената застраховка.
В настоящия случай безспорно е наличието на влязъл в сила наказателноправен акт-
определение от 09.07.2015г., с което е одоб***** споразумение, с което е призната вината на
ответника Д. ЦВ. ГР. за настъпилото на 17.09.2014г. ПТП, при което по непредпазливост е
причинил на П.С.Р. телесни увреди и деянието е извършено в пияно състояние- с
концентрация на алкохол в кръвта от 1.4 на хиляда, установено посредством химическа
експертиза и същият е осъден за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, предл.2 във
вр. ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 НК.
Видно от разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одоб*****то от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно разпоредбата на
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл, тези три
елемента от доказателствената съвкупност, следва да се считат установени, на основание
чл.300 ГПК.
Трайна е съдебната практика, че влязлата в сила присъда относно размера на
причинените вреди формира сила на пресъдено нещо и е задължителна за гражданския съд
само когато размерът на вредите е елемент от фактическия състав на престъплението.
Когато деянието не обхваща във фактическия си състав размера на щетата, тя се доказва
впоследствие при спор. При спор, страните в гражданския процес могат да установят вида и
обема на щетата с допустимите доказателства /така Решение №135/13.10.14г. по т.д.
№3945/13г. на ВКС/. Доколкото съставът на престъплението по чл.343, ал.3, б. „а“, предл.2
във вр. ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 НК, за което е осъден ответникът, не съдържа като
елемент размера на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, то и
приетото в хода на наказателното производство, касателно такива вреди /каквото
произнасяне в случая и няма/, не обвързва гражданския съд с оглед разпоредбата на чл.300
ГПК. Ето защо в настоящото производство, при възникналия спор страните могат да
установяват настъпилите неимуществени вреди, за които ищецът се основава на регресно
свое право и техния размер с всички допустими доказателствени средства.
По делото се установи, че П.С.Р., като пострадало лице в ПТП-то, причинено по вина
на ответника Д. ЦВ. ГР., е заявила пред застрахователя на виновното лице по застраховка
„Гражданска отговорност“ искане за обезвреда на претърпените от нея неимуществени
вреди, които самата тя е оценила на 10 000 лв. Във връзка с претенцията се установи, че е
образувана ликвидационна преписка по щета с №***************/01.12.2014г. и
претърпените от П.Р. неимуществени вреди са били оценени от застрахователя на 5000 лв.,
колкото ищецът ЗК „Л.И.“ АД се е съгласил да заплати на пострадалата, подписвайки с нея
споразумение за заплащане на тази сума и посочвайки, че размерът на обезщетението е
определен при условията на съпричиняване от 10 % от страна на пострадалата поради
неизползване на обезопасителен колан. Процесуалният представител на ответника оспорва
доказателствената стойност на споразумението между пострадалото лице Р. и ЗК „Л.И.“ АД,
10
тъй като не се ползва с формална доказателствена сила за датата и мястото на съставянето.
Не се оспорват обаче съдържанието и подписите на споразумението. Тук съдът следва да
посочи, че без правно значение е кога точно е подписано споразумението между ЗК „Л.И.“
АД и П.Р. и дали същото е антидатирано, както се твърди, тъй като не то е породило
задължението за плащане, а самата молба, предявена от пострадалата, на основание на която
застрахователят е направил преценка за дължимото обезщетение за неимуществено вреди.
Споразумението единствено е обективирало съгласието на пострадалата, че вредите й ще
бъдат обезвъзмездени с посочената сума от 5000 лв. и че тя няма да има други претенции
към застрахователя.
Доказано е по делото, че процесната сума от 5000 лв. е била заплатена от
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на виновния водач, с платежно нареждане от
07.01.2016г., поради което за застрахователното дружество- ищец е възникнало регресно
право по чл.274, ал.1, т.1 ЗК да получи обратно платената сума, ако се установи, че
застрахованият, при настъпване на ПТП-то е управлявал МПС-то, с което е причинил
инцидента, с концентрация на алкохол над допустимата по закона норма. Регресната
отговорност на ответника се обуславя от обективната употреба на алкохол над допустимата
от закон норма при реализираното ПТП, което безспорно се доказва от представените по
делото доказателства. В споразумението, одоб***** в рамките на НОХД №163/2015г. по
описа на РС-Пирдоп, е прието, че деецът е бил в пияно състояние, с концентрация на
алкохол в кръвта 1.4 на хиляда, установено посредством химическа експертиза. Според
Тълкувателно решение на ОСНК на ВС № 19/1985 г. деецът се намира в пияно състояние,
когато в организма на водача е констатирана алкохолна концентрация не по-малко от 0.50 на
хиляда, която в случая е била надвишена значително.
Съвкупната преценка на доказателствата по делото обуславя извод за наличие на
предпоставките на чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./, обуславящи регресната отговорност на
застрахования водач.
Следва да се обсъдят обаче доводите на ответника, с които е оспорена исковата
претенция.
На първо място, наведено е било възражение за изтекла давност на претендираното
вземане, като се застъпва тезата, че давността е започнала да тече с настъпване на
застрахователното събитие, т.е. на 17.09.2014г. и към датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда – 21.12.2020г., е била вече изтекла. Настоящият състав не споделя
доводите на ответника за наличието на изтекла погасителна давност. Правото на регрес на
застрахователя възниква едва след заплащането на обезщетение на пострадалото лице. От
този момент вземането му - регресът към застрахования, става изискуемо. При настъпване
на застрахователното събитие по риска „Гражданска отговорност“ възниква законовото
задължение на застрахователя да плати, и правото му на регрес срещу застрахования, като
последното се намира под отлагателно условие - ако плати. Регресното право, което
възниква към датата на деликта, става изискуемо в момента на плащането на третото лице /
вж. напр. Решение № 70 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 624/2010 г., I т. о., ТК/. Давността
11
е уредена в чл.197 КЗ /отм./, но в настоящия случай този текст не може да намери
приложение, тъй като не урежда специфичната хипотеза на регреса, поради което, на
основание чл.183, ал.2 КЗ /отм./, следва приложение да намерят общите разпоредби на
давността. Общото правило на чл.114 ЗЗД гласи, че давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Както бе посочено по-горе изискуемостта при регрес
настъпва в момента на плащане на обезщетението от страна на застрахователя на
пострадалия, респ. на неговия застраховател. Това е станало на 07.01.2016г., поради което
към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /21.12.2020г./, 5-годишният
давностен срок все още не е изтекъл.
Другите наведени от страна на ответника възражения са за несправедливо определен
размер на обезщетението, изплатено на пострадалата, при неотчитане реалния процент
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице П.Р.. Както бе посочено по-
горе в настоящото производство, при възникналия спор страните могат да установяват
настъпилите неимуществени вреди, за които ищецът се основава на регресно свое право и
техния размер с всички допустими доказателствени средства, доколкото същите не са били
част от престъпния състав, за който е ангажирана наказателната отговорност на ответника Д.
ЦВ. ГР..
Правилно е становището на процесуалния представител на ответника адв.Г., че
неимуществените вреди, съгласно чл.52 ЗЗД, се обезщетяват по справедливост.
Вреди безспорно са причинени на обезщетеното от ЗК „Л.И.“ АД лице- П.С.Р..
Същата е претърпяла травматични увреждания, от които са произтекли за лицето и
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, които ще бъдат обсъдени по-надолу
в изложението с оглед размера на обезщетението. Съдебно-медицинската експертиза е
описала травмите, които са причинени на Р. в следствие на ПТП-то, реализирано от Д.Г., а
именно: контузия на главата с малка разкъсно-контузна рана в челната област; мозъчно
сътресение и изкълчване на дясна раменна става, като последното представлява средна
телесна повреда и тези телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП.
Съобразявайки се с изискванията на закона, пострадалото при процесното ПТП лице –
П.С.Р., е предявило претенциите си пред ищеца ЗК „Л.И.“ АД. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, е взето предвид обстоятелството, че вследствие на
ПТП-то, причинено от ответника, пострадалото лице – П.С.Р., е получило травматичните
увреждания, описани и в заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска
експертиза. За наличието на тези увреждания свидетелства медицинският документ -
епикриза, приложен по делото, който е били обект на изследване и от съдебно-медицинската
експертиза. Претенцията за неимуществени вреди е била разгледана от ищеца, който с
крайния си доклад относно претенцията се е съгласил, че неимуществените вреди при
пострадалото лице са на стойност 5000 лв., без да се посочва нищо за съпричиняване.
Впоследствие, при подписване на споразумението, ищецът се е съгласил да заплати сумата
от 5000 лв., посочвайки, че това е сумата, след отчитане на 10% съпричиняване на
12
вредоносния резултат поради обстоятелството, че Р. е била без поставен предпазен колан
към момента на настъпване на ПТП, който последен факт се потвърди и от извършените по
делото съдебни експертизи.
Тук следва да се обсъди дали изплатеният размер на обезщетението е справедливият
такъв по смисъла на чл.52 ЗЗД. Според настоящия състав, ищецът ЗК „Л.И.“ АД правилно е
приел, че неимуществените вреди, претърпени от П.С.Р., могат и следва да се оценят на
5 000 лв. към 2014г. Това е справедливият размер на обезщетението, без отчитане на
съпричиняване. Лицето е претърпяло няколко на брой травми в различни области - на
главата и на рамото, като луксацията на раменната става реализира медико-биологичните
признаци на средна телесна повреда, тъй като е довела до трайно затруднение на
движението на горен крайник за повече от 30 дни. Сумата от 5000 лв. обезщетява увредите
справедливо, при отчитане на обстоятелството, че е проведено консервативно лечение, като
изкълчването е наместено, ръката е обездвижена за 30 дни, раната на главата е обработена
хирургично, а сътресението на мозъка е лекувано с вливане на разтвори и обезболяващи.
Този размер на обезщетението е справедлив и с оглед времето на оздравителния процес, а
именно: 2-3 месеца за възстановяване изкълчването на раменната става; 30 дни за
възстановяване на сътресението на мозъка и 15-20 дни за възстановяване на разкъсно-
контузната рана. Няма данни и доказателства за настъпили при пострадалото лице
усложнения, които да са довели до по-дълъг оздравителен период, нито за допълнително
развили се състояния, които да оставят траен здравословен белег у пострадалата. Същата е
носила протеза и е била обездвижена, което представлява затруднение в нормалния бит на
лицето. Същото е търпяло болки и страдания, е било в обективна невъзможност да
изпълнява обикновени ежедневни дейности за период от около 3 месеца. Отчита се при
определяне размера на обезщетението уплахата, която пострадалото лице е понесло по
време на самия инцидент и възникналата непосредствена опасност за живота му, както и
последващите болки и неудобства, които му се е наложило да изтърпи. Тези неимуществени
вреди възлизат на 5 000 лв., тъй като тази сума е справедливо репарираща неимуществените
вреди, които безспорно е установено, че е претърпяла П.С.Р..
Въпросът за съпричняването на уврежданията е поставен от самия ищец, при
подписване на споразумението с пострадалото лице, според което споразумение
застрахователят е намалил обезщетението с 10%, колкото е възприел, че е размерът на
съпричиняването на вредоносния резултат. Твърдението за съпричиняване на вредите от
пострадалата представлява и възражение на процесуалния представител на пострадалата Р.,
което съдът следва да обсъди с оглед евентуалното намаляване на размера на
обезщетението. По несъмнен начин бе установено, че пострадалото лице П.С.Р. е била без
поставен обезопасителен колан по време на процесното ПТП. В настоящия процес се
установи, че лекият автомобил, в който е пътувала пострадалата, е имал фабрично
поставени обезопасителни колани, които обаче не са били поставени от самите лица, а това е
причината да не се отворят и въздушните възглавници. Това се потвърждава от приетата
СТЕ, която е компетентна, обоснована и не възникват съмнения за правилността й. И според
13
СТЕ, и според СМЕ, която съдът също цени като ясна и обоснована, именно поради липсата
на поставен обезопасителен колан пострадалата е ударила главата си в прозореца на
автомобила и е получила мозъчно сътресение и разкъсно-контузна рана на главата, каквито
не би получила ако беше пътувала с поставен обезопасителен колан. Според СМЕ
луксацията на дясната раменна става би могла да се получи независимо от поставянето на
обезопасителен колан. В този смисъл, съдът приема, че съпричиняване на увредите от
страна на самата пострадала има, но то не е 50 %, каквото становище дава процесуалният
представител на ответника. Съпричиняването в действителност се изразява процентно, но
съдът счита, с оглед установената практика на ВКС, че определянето на равен принос на
двамата участници в конкретното ПТП, без да отчете и обоснове кой е основният фактор за
причиняването на вредоносните последици, е незаконосъобразно. За да бъде намалено
дължимото обезщетение поради наличие на принос на пострадалия, следва да е пряко
доказано такова негово обективно поведение, изразяващо се както в действие, така и в
бездействие, пряко създаващо предпоставки за настъпването на увреждането и без
наличието на което вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, като
съотношението му спрямо поведението на делинквента следва да се преценява с оглед това
кой е основният фактор за причиняването на вредоносните последици /така Решение
№116/03.07.2017г. по т.д. 1921/2016г. на ВКС, ТК, I-во TO, докладчик съдия Л.Ц./. В
настоящия случай основният фактор за причиняване на вредоносните последици е
противоправното виновно деяние на ответника Д. ЦВ. ГР., довело до настъпване на ПТП,
като процентно изразен приносът на пострадалата, която не си е поставила обезопасителен
колан, качвайки се в автомобила, съдът преценява, че е 30 %, тъй като с поставянето на
обезопасителен колан е могла да избегне част от травмите или да намали вредоносния ефект
от удара при ПТП-то. 30 % от сумата, определена като справедливо обезщетяваща
претърпените от Р. вреди, е в размер на 1 500 лв. Следователно, с тази сума е следвало да
бъде намалено обезщетението от 5 000лв., при отчитане на съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на пострадалата Р.. Това не е сто***** и ищецът ЗК „Л.И.“ АД е изплатил
пълната сума по обезщетението, която съдът прие за справедлива, а именно: 5 000 лв.
Поради изложеното, искът на ЗК „Л.И.“ АД срещу делинквента Д. ЦВ. ГР. следва да бъде
отхвърлен за сумата от 1 500 лв. и уважен за останалата част от претенцията – до размера от
3 500 лв. Тази сума следва да бъде присъдена заедно с лихва за забава от датата на
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Няма представени доказателства ответникът Д. ЦВ. ГР. да е извършвал плащане в
полза на ищеца, упражнил своето регресно право, до приключване на делото, поради което
следва да бъде осъден за горепосочената сума от 3 500 лв. като виновен за процесното ПТП
водач, управлявал автомобил след употреба на алкохол над допустимата от закон норма и
реализирал ПТП, от което са произтекли вреди за П.С.Р., на която ищецът ЗК „Л.И.“ АД е
изплатил обезщетение и в чийто права се е суброгирал срещу причинилия увреждането и
насоченият срещу него иск по тези причини се явява доказан по основание, но не следва да
не бъде уважен в пълния предявен размер от 5 000 лв., а както бе обосновано- за сумата от
3 500 лв., формирана след отчитане на процента съпричиняване от страна на пострадалата.
14
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и чл.78, ал.3 ГПК и двете страни
имат право на разноски, съразмерно на уважената, съответно- отхвърлената част от
исковете. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г. ОСГТК съдът, който разглежда иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство и се произнесе с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските и в заповедното производство. На основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за
исковото и заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска, възлизащи на
735.00 лв. (от които 630 лв. за исковото производство и 105 лв. за заповедното
производство). На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Според
представения списък на разноските ответникът е направил такива в размер на 2710 лв. за
заповедното и настоящото исково производство. Основателно е възражението на
представителя на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар на адв.Г., който съобразно
правилата на чл.7, ал.2, т.2, ал.7 и ал.9 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде намален на 580 лв. за исковото
производство, 405 лв. за заповедното производство и 100 лв. за явяването в третото съдебно
заседание по делото. От така намаленото възнаграждение, плюс разходите от 500 лв.за
заплатен депозит за експертизи, следва да се извърши изчислението на дължимите на
ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска и същите възлизат на 475.50 лв.
(от които 354 лв. за исковото производство и 121.50 лв. за заповедното производство),
каквато сума следва да му бъде присъдена.
Водим от горните мотиви, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.274, ал. 1,
т.1 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД, че Д. ЦВ. ГР., ЕГН: **********, с адрес: с.Ч., обл. С., ул.
„***********“ №22 ДЪЛЖИ на З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес
на управление в гр. С., бул. „**** *****“ №67а, сумата от 3 500 лв. /три хиляди и
петстотин лева/, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ - застрахователна полица № ************/24.06.2014г. на ЗК
„Л.И.“ АД за претърпени от пострадалото лице П.С.Р., ЕГН:********** неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 17.09.2014 г. поради виновното и противоправно поведение на
ответника Д. ЦВ. ГР., който е управлявал автомобил „**** *****“, с ДК№ **********, след
употреба на алкохол, с концентрация над допустимата по закон, а именно: 1.4 промила,
ведно със законната лихва от предявяването на заявлението по чл.410 ГПК - 21.12.2020, до
15
окончателното изплащане на сумата, което вземане е предмет на издадена Заповед за
изпълнение № 501/29.12.2020г. по ч.гр.д. №530/2020г. по описа на РС-Пирдоп, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 1500 лв. над присъдения размер от 3 500 лв. до пълния
предявен размер от 5 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ЗЗД, Д. ЦВ. ГР., ЕГН: **********, с адрес: с.Ч.,
обл. С., ул. „***********“ №22 ДА ЗАПЛАТИ на З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „**** *****“ №67а сумата от 630.00 лв.
/шестстотин и тридесет лева/, представляваща сторени от ищеца разноски в настоящото
исково производство и сумата от 105.00 лв. /сто и пет лева/, представляваща сторените от
ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №530/2020г. по описа на РС-Пирдоп,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ЗЗД, З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „**** *****“ №67а ДА ЗАПЛАТИ на Д. ЦВ.
ГР., ЕГН: **********, с адрес: с.Ч., обл. С., ул. „***********“ №22 сумата от 354.00 лв.
/триста петдесет и четири лева/, представляваща сторени от ответника разноски в
настоящото исково производство и сумата от 121.50 лв. /сто двадесет и един лева и петдесет
стотинки/, представляваща сторени от ответника разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. №530/2020г. по описа на РС-Пирдоп, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
16