РЕШЕНИЕ
№ 18010
гр. ******, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110162726 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (фирма)против Й. С. с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 580,60 лева, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение,
изплатено по щета № 0000-5060-16-101807, с включени ликвидационни разноски в размер на
10 лева, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане
на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 63554/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 127 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 20.09.2016 г., в гр. ****, лек
автомобил марка *****, с рег. № ХХ*****, собственост на ответника Й. С., се движел по ул.
****“, като на кръстовището с бул. ****“ водачът не е пропуснал движещия се по път с
предимство лек автомобил ****“ рег. № ****, управляван от В. И. И., в резултат на което
настъпило пътнотранспортно произшествие, за което от органите на МВР бил съставен
протокол за № *****/20.09.2016 год. В същият било отразено, че водачът на лек автомобил
марка ***** е неправоспособен, за което е бил съставен акт за административно нарушение
№***** Представителят на страната поддържа, че към датата на процесното произшествие,
за автомобил марка ******, с рег. № ХХ*****, била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в (фирма), обективирана в полица № ******, със срок на
валидност от 24.06.2016 до 24.06.2017 г. В исковата молба са изложени твърдения, че за
процесното произшествие била образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-5060-
16-101807, по която били установени като вид и стойност нанесените на лек автомобил
****** рег. № ***** щети общо в размер на 570.60 лева, като сумата била заплатена на
собственика на автомобила с платежно нареждане от 13.10.2016 год. Процесуалният
представител на страната твърди, че с плащане на застрахователно обезщетение ищецът
придобил на основание чл. 500, ал.2 КЗ право на регрес срещу виновния водач Й. С. до
размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 570,60 лева и направените
1
ликвидационни разходи в размер на 10 лева. В подадената искова молба е формулирана
претенция за присъждане на направените от ищцовото дружество съдебни разноски в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения от
съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника адвокат Д. Д., с който
исковата претенция е оспорена по основание и размер. В открито съдебно заседание от
03.10.2023 г. представителят на ответника поддържа, че по делото не са ангажирани
доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за наличие на валидно
застрахователно правоотношение между (фирма) и Й. С. по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като представената по делото
на лист 7 от делото застрахователна полица касае друг автомобил.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 500, ал.
2, пр. 1 КЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване, че в резултат на
противоправно поведение на ответника е настъпило пътнотранспортно произшествие, което
представлява покрит риск по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между страните по спора, че ищецът е заплатил
обезщетение на увредено вследствие на произшествието лице в размер на действителните
вреди, настъпили във връзка със събитието и, че делинквентът е управлявал моторното
превозно средство без свидетелство за управление.
Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Разпоредбата на чл. 477, ал. 2 КЗ предвижда, че по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят
на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство. С Решение № 211/14.12.2015 г. по т.д. №
2782/2014 г. на ВКС, I ТО, е прието, че наличието на застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите може
да бъде установено от съставен от органите на реда протокол за ПТП, в който е
възпроизведен поредната номерация на застрахователната полица, като в доказателствена
тежест на насрещната страна е да опровергае констатациите в протокола. Видно от приетия
като писмено доказателство Протокол за ПТП № ***** от 20.09.2016 г., съставен от Д. З
младши автоконтрольор при 01 РУП при СДВР, участници в пътнотранспортно
произшествие, реализирано в гр. ******, на кръстовище между ул. (АДРЕС)“ и бул.
(адрес)“, са Й. С. като водач на лек автомобил марка ******, с рег. № ХХ *****, като в
графа „Застраховка ГО“ в документа е посочено – (фирма), застрахователна полица №
****** с валидност от 24.06.2016 г. до 24.06.2017 г., и В. И. като водач на лек автомобил
марка „******, модел ***** с рег. № *****. Съставеният протокол за пътнотранспортно
произшествие носи подпис на ответника по делото, поради което и доколкото удостоверява
неизгоден за страната факт от гледна точна на настоящия спор, а именно, че между
Застрахователна компания (фирма) и Й. С. към датата на пътнотранспортното произшествие
е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, документът се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
в сочената част. Единствено за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че
Регистърът към Гаранционния фонд за сключени застраховки „Гражданска отговорност“ е
публичен и съдържа информация, че в процесният период за лек автомобил марка ******, с
2
рег. № ХХ *****, е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с
ищцовото дружество. Предвид изложеното независимо, че поради технически пропуск
ищецът не е представил по делото препис от застрахователната полица, съдът намира, че
между Застрахователна компания (фирма) и Й. С. към 20.09.2016 г. е съществувало валидно
застрахователно правоотношение.
От изисканата в цялост административно-наказателна преписка, образувана във
връзка с процесния пътен инцидент, се установява, че Й. С. е управлявал моторното
превозно средство без правоспособност на управление, поради което на основание чл. 500,
ал. 2 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ има право да получи от
виновния водач платеното застрахователно обезщетение за причинени на трети лица вреди
във връзка с управлението на лек автомобил марка ******, с рег. № ХХ *****. За
установяване на механизма на процесния пътен инцидент са представени посочения по-горе
протокол за ПТП, съдържащ схема на събитието и опис на видимите щети по участвалите
моторни превозни средства, уведомление за настъпило застрахователно събитие от водача
на лек автомобил марка „******, опис на щети и доклад, въз основа на които е изготвена
автотехническа експертиза, която съдът цени като обективно и безпристрастно дадена.
Вещото лице разяснява, че описаното в протокола пътнотранспортно произшествие е
възникнало в резултат на поведение на ответника, който отнел предимството на движещия
се по път с предимство лек автомобил марка „******, вследствие на което между двете
моторни превозни средства е реализиран удар, като описаните щети по лек автомобил
„****** са в пряка причинно-следствена връзка със събитието. Предвид изложеното съдът
намира, че процесното пътнотранспортно произшествие е възникнало вследствие на
противоправно поведение на ответника, който в нарушение на чл. 50, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата е навлязъл в кръстовище без да пропусне пътно превозно средство,
което се движи по път с предимство, вследствие на което са настъпили увреждания по лек
автомобил марка „******, за които ищецът с преводно нареждане от 13.10.2016 г. е заплатил
на собственика на увреденото моторно превозно средство обезщетение в размер на 570,60
лева, като по делото не е спорно, че застрахователят е направил ликвидационни разноски в
размер на 10 лева. От приетото заключение се установява, че към датата на събитието
стойността на уврежданията по лек автомобил марка „****** на база средни пазарни цени
възлиза на 1416,48 лева, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство в размер общо на 75 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от
ищцовото дружество съдебни разноски в настоящото производство в размер общо на 625
лева, от които сумата в размер на 25 лева довнесена държавна такса за разглеждане на
спора, сумата в размер на 150 лева внесен депозит за назначаване на особен представител,
сумата в размер на 350 лева внесен депозит за изслушване за съдебно-автотехническа
експертиза и сумата в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Застрахователна компания (фирма),
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. ******, бул. (адрес), против Й. С.,
ЛНЧ **********, с адрес в гр. ******, ул. (адрес), иск по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът
дължи на ищцовото дружество на основание чл. 500, ал. 2 КЗ сумата в размер на 580,60
лева, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение,
изплатено по щета № 0000-5060-16-101807, с включени ликвидационни разноски в размер на
10 лева, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане
на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 63554/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 127 състав.
ОСЪЖДА Й. С., ЛНЧ **********, с адрес в гр. ******, ул. (адрес), да заплати на
Застрахователна компания (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
******, бул. (адрес) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 75 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Й. С., ЛНЧ **********, с адрес в гр. ******, ул. (адрес), да заплати на
Застрахователна компания (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
******, бул. (адрес) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 625 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 62726/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4