Р Е Ш Е Н И Е
№ 650/4.8.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стефан
Янев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 550 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на Г.Т.Т. против Решение № 160/23.03.2021 г.,
постановено по АНД № 256/2021 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено
наказателно постановление № 20-1818-000640/03.12.2020 на началник сектор към
ОДМВР Пазарджик, с което на касатора са наложени по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи, че
съдебното решение не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност
и обоснованост.
В
съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата.
Представя аргументи. Иска отмяна на решението, както и да се отмени изцяло
издаденото наказателно постановление. Претендира разноски само за
първоинстанционното производство.
Ответникът
по касационната жалба не взема становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, РС правилно е възприел следната фактическата обстановка по
делото:
На
09.09.2020 г. полицейски служители, на смяна като автопатрул, около 13,00 ч.
забелязали два мотопеда да се движат в с. Калугерово. Тъй като единият бил без
табели с регистрационни номера, полицейските служители го спрели за проверка.
Направената на място проверка и по телефон в информационната база данни на ОД
МВР Пазарджик потвърдила, че превозното средство не е регистрирано. Поради това
бил съставен АУАН на място против установения водач – касатора. Била образувана
полицейска проверка за евентуално наличие на данни за образуване на наказателно
производство за престъпление по чл. 345, ал.2 от НПК, която приключила с
постановление на прокурор при РП Пазарджик с отказ да се образува досъдебно
производство. Мотивите били, че деянието е с явно незначителна степен на
обществена опасност и поради това не съставлява престъпление по чл. 345, ал.2
от НК, а административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което
материалите са изпратени на РУ при МВР Пазарджик за преценка за налагане на
административно наказание. Въз основа на тях на 03.12.2020 г. е издадено атакуваното
НП.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно
нарушение. При постановяване на решението си първоинстанционния съд подробно е
изследвал спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В
мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на касатора,
които са приети за неоснователни. Тези правни изводи се споделят от настоящата
инстанция.
АУАН
и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Правилно е
заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е
дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация по чл. 140,
ал.1 ЗДвП. Разпоредбата на чл.140, ал.1
от ЗДвП е ясна. Съгласно нея по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. В конкретния случай мотопедът не е бил регистриран. Съдебната
практика в този случай е категорична, многобройна и безпротиворечива. Безспорно
е, че мотопедът е бил управляван в село Калугерово, видно от събраните по
делото доказателства.
Съдът
напълно споделя и доводите на РС по отношение на това, че не налице нарушение
на правилото „Non bis in idem“. Няма спор за това, че в случая не е било въобще
образувано наказателно производство, като в тази насока е приложеното
постановление за отказ да се образува ДП. При това положение е несъмнено, че
процесното НП не е издадено в нарушение на принципа „Non bis in idem”, въведен
с нормата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, която норма по силата на чл.84 от ЗАНН е
субсидиарно приложима в административно-наказателното производство. Според
цитираната правна норма не се образува наказателно производство (в случая АНП),
а образуваното се прекратява, когато „спрямо същото лице за същото престъпление
(административно нарушение) има незавършено наказателно производство, влязла в
сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото“. Извършената проверка по ЗСВ не е наказателно
производство. Налице многобройна и константна съдебна практика, както на
националните съдилища, така и на Европейски съд по правата на човека по
приложението на чл.4 по Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС, между които Решение №
180/22.06.2012 г. по н.д. № 417/2012 г. на ІІ н.о. на ВКС, където ясно е
посочено, че само повторно санкциониране, двойно използване на репресия по
отношение на едно и също лице за едни и същи факти, независимо че са засегнати
различни обществени отношения, е недопустимо. В този смисъл са и Т.Р. № 3 от
22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, Решение № 159/23.04.2014 г. по
н.д. № 486/2014 г. на ІІІ н.о. на ВКС, Решение № 227/21.05.2012 г. по н.д. №
651/2012г. на ІІІ н.о. на ВКС, Решение № 145/14.04.2014 г. по н.д. № 322/2014
г. на ІІІ н.о. на ВКС, а също и Решението на Европейския съд по правата на
човека в Страсбург по дело Ц.Ц. срещу България № /2/ по Жалба № 2376/03. В
случая обаче не е било налице въобще водено наказателно производство, за да е
нарушен този принцип и административно-наказателното производство да се явява
повторно такова. Навсякъде в жалбата се цитира съдебна практика, касаеща
образувано наказателно производство, което впоследствие е прекратено и
издаването на НП едва след това – тогава действително е налице нарушение на
принципа „Non bis in idem”. Конкретният случай обаче не е такъв.
Също
така следва да се отбележи, че е установено по категоричен начин, че на
процесната дата касаторът е действал виновно и съответно е налице субективният
елемент от състава на административното нарушение. Обстоятелството, че
мотопедът не е бил регистриран към датата на управление му, е било очевидно видно
най-малкото от липсата на регистрационни табели, поставени върху същия. При
това положение не е налице само предположение от страна на АНО, че деянието е
извършено и от субективна страна.
Съдът
намира, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон
при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице
основания за отмяна или изменение на постановлението. Като
е достигнал до същите изводи РС е постановил един правилен и законосъобразен
съдебен акт.
В
случая категорично не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН с оглед на
съвкупната преценка на всички обстоятелствата по извършване на нарушението. Настоящият
съдебен състав счита, че нарушението не е със значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на обжалваното
решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в
сила.
Пред
касационната инстанция няма направено искане за присъждане на разноски от
страна на ответника.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик, X състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 160/23.03.2021 г., постановено по АНД № 256/2021 г. по описа
на Районен съд Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/
2./П/