№ 50
гр. Силистра , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на първи септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20213400500276 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Постъпила е жалба от Д.П., чрез адв. М.Д. Д. от АК - Силистра,
ипотекарен длъжник по изп. дело № 40/2020 г. по описа на СИС при PC -
Силистра, срещу разпореждане от 25.06.2021 год., с което е отказал да бъде
прекратено производството по изпълнително дело №40/2020 год. по описа на
СИС при СРС по отношение на нея. Жалбоподателката счита, че отказът е
неправилен и незаконосъобразен. Моли съда да го отмени, след което да
върне делото на ДСИ при СсРС с указания да прекрати по отношение на нея
производството по изп.д. №40/2020 год. по описа на СИС при СРС.
Претендира присъждане на разноски по приложения списък по чл.80 от ГПК
Постъпило е възражение от взискателя „Райфайзенбанк (България) ЕАД
гр. София, в което изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
СОС, като съобрази доводите в жалбата, становищата на страните,
мотивите на съдебния изпълнител по обжалваните действия, както и данните
по делото, прие за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и
като такава се явява допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
1
С разпореждане от 25.06.21г. ДСИ оставя без уважение депозираната на
24.06.21г. молба за прекратяване на производството по отношение на Д.П. и
Теодор Бъчваров.
Жалбоподателката, в качеството си на ипотекарен кредитор,
съсобственик на самостоятелен обект апартамент № 2 с идентификатор
66425.501.8989.1.2, счита, че изпълнителното производство срещу нея не
съществува самостоятелно, а само дотолкова, доколкото съществува и
изпълнителното производство срещу длъжника, чието задължение е
обезпечено с неговото имущество. Счита, че изпълнителният лист има
действие по отношение на нея и другия съсобственик на ипотекирания му
имот – Теодор Бъчваров, само дотолкова, доколкото има действие по
отношение на обезпечения с ипотеката длъжник, но само ако изпълнението е
насочено върху ипотекирания имот. След като изпълнителното производство
е прекратено по отношение на обезпечения длъжник, счита, че е недопустимо
воденето на самостоятелно изпълнително производство единствено срещу
лицето, дало своя вещ за обезпечение на задължението на длъжника, още
повече без това лице да е посочено в изпълнителния лист и без срещу това
лице да е съдебно признато самостоятелно задължение по отношение на
взискателя, вън и независимо от задължението срещу посочения в
изпълнителния лист обезпечен с имота длъжник. Счита, че вземането на
взискателя по ипотеката върху недвижим имот, собственост на трети лица е
акцесорно, като главно е вземането към длъжника, посочен в изпълнителния
лист, а с погасяване/прекратяване на производството по отношение на
главното задължение, се погасяват и акцесорните задължения. Считайки, че с
обезпечения длъжник са необходими задължителни другари, твърди, че от
датата на насочване на изпълнението върху ипотекирания недвижим имот,
собствениците на същия имат същите права както и обезпеченият длъжник,
Съдебното/изпълнителното производство не може да съществува
самостоятелно само по отношение на единия от необходимите задължителни
другари, прави аналогия между третите лица в исковото производство и
ипотекарните длъжници в изпълнителното, като извежда извод, че така като
не може да има исково производство само с участието на трети лица помагачи
без основни страни ищец и ответник, така изпълнително производство без
участието на обезпечените длъжници е процесуално недопустимо и
извършваните по него изпълнителни действия са недопустими, оттам и
незаконни и невалидни. Наред с това изтъква и довода, че ако взискател
поиска образуване на изпълнително дело само срещу трето лице, ипотекирало
имота си за задължение на длъжника, както и в случаите когато това качество
на третото лице е настъпило след вписване на договорната ипотека при
закупуване на ипотекиран имот от длъжника, какъвто в настоящият случай,
като представи изпълнителен лист издаден с посочени като длъжници
единствено първоначалните длъжници, без да иска образуване на
изпълнителното дело и срещу длъжниците по изпълнителния лист и основно
без да иска образуване на делото срещу обезпечения с ипотеката длъжник,
такова искане ще бъде отхвърлено, съответно образуване на такова
изпълнително дело ще бъде отказано на взискателя като процесуално
2
недопустимо. В жалбата си по настоящото дело посочва и друг довод за
основателността и, който тълкува като извънсъдебно признание с
конклудентни действия от страна на банката, че по отношение на него и
останалите участници в изпълнителното производство като ипотекарни
длъжници, банката взискател няма право на изпълнение по настоящото
изпълнително дело, тъй като не подава ежемесечна информация към
Централния кредитен регистър, съгласно чл.З. ал.2 от Наредба №22 от
16.07.2009 год. за Централния кредитен регистър, във вр. с чл. 610 от ПЗР
към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №22 от 2009 год. за
Централния кредитен регистър. (наредбата за изменение е обн. ДВ. бо. 42 от
2019 год., в сила от 05.06.2019 год.). за наличните кредити. включително и за
съдлъжниците.
Постановявайки обжалваното разпореждане, правилно ДСИ се е
позовал на т. 2 от тълкувателно решение от 11.03.2019 г. по т.д. № 4/2017 г. на
ВКС, съгласно която този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за
обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено
върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в
изпълнителното производство, с тази разлика, че не отговаря с цялото си
имущество, а само със стойността на ипотекирания имот и то само за сумата,
за която е вписана ипотеката, а също и на решение № 69/31.07.2019 г. по дело
№ 3088/2018 г. на ВКС, II т.о., в което е посочено, че на длъжника следва да
бъдат съобщавани всички актове и действия на съдебния изпълнител, които
касаят конкретния изпълнителен способ, по който той е страна като
ипотекарен длъжник, но не и останалите актове и действия, отнасящи се до
другите, посочени от взискателя изпълнителни способи.
В подкрепа на правилността на обжалваното разпореждане следва да се
посочи и това, че съгласно константната практика на ВКС срокът за
прекратяване на изпълнителното производство по перемпция започва да тече
от последното валидно изпълнително действие спрямо всеки един от
длъжниците, предвид различните изпълнителни правоотношения, като
предприемането на изпълнително действие по отношение на един от
солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на
срока по чл. 433, ал.1. т.8 от ГПК и по отношение на останалите длъжници / в
този см. Р. №48 от 14.07.2016 год. по т.д.№404/2015 год., ТК, II ТО на ВКС и
Р. №83 от 11.04.2018 год. по гр.д.№1667/2017 год., Г К., IV ГО на ВКС/. Това
е и основният довод, обуславящ продължаването на изпълнителното
производство по отношение на ипотекарните длъжници, чиято единствена
разлика с обезпечения длъжник е, че отговарят за задължението до цената на
ипотекирания имот и че в изпълнителното производство му се съобщават
само онези действия и актове на съдия изпълнителя, които касаят неговия
ипотекиран имот, а не както твърди жалбоподателят, всички действия по
изпълнителното дело. В случая не би могло да се прави аналогия с третите
лица помагачи и необходимите задължителни другари в исковото
производство. Неправилно е също да се разграничават главното и акцесорно
задължение в изпълнителния процес, където задължението е едно, дори
3
когато е съставено от няколко пера. Исковото и изпълнителното
производство имат съвсем различна функция в регулирането на обществените
отношения, като най - общо изпълнителното производство е продължение, а
не успоредно съществуващо в правния мир производство, регламентирани от
един общ граждански процесуален кодекс. Да се търси сходство и съотнасяне
на едни процесуални фигури, подчинени на определена роля на страните в
единия процес към другия, който има съвсем друга структура, задача и цел, е
недопустимо и не почива на никакво правно основание. Не е законосъобразно
и твърдението, че ако взискател поиска образуване на изпълнително дело
само срещу трето лице, ипотекирало имота си за задължение на длъжника,
образуване на такова изпълнително дело ще бъде отказано на взискателя, като
процесуално недопустимо. В тази връзка относими са мотивите към т.1 от ТР
от 10.07.2017 г. по ТД № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК , където е посочено, че
„принудителното изпълнение не може да бъде предприето и осъществено
срещу лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано производството по принудително изпълнение,
освен в случаите, когато изпълнителния лист има действие и за трети лица
съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 ГПК.“ За разлика от исковия
процес, където индивидуализирането на ответникът като страна има значение
в повечето случаи, в тези изпълнителни производства, каквото е и
настоящото, които имат за предмет събиране на суми, интересът на
взискателя е да си прибере вземането без да се интересува кой правен субект
от задължилите се с изплащането на дълга ще понесе тежестта на принудата,
използвайки законовите възможности чрез различни изпълнителни способи
да събере дълга.
Интересното разрешение, което дава Решение №37/24.02.2021 по дело
№1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., съгласно което, когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ -
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист,като единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право,
води до извода, че перемпцията е лесно преодолима пречка за всеки
кредитор, който дори не трябва да депозира нова молба за образуване на
изпълнително дело, а единствено да понесе санкцията от повторно плащане
на ДТ за образуване на изпълнително дело, стига да поиска извършване на
изпълнително действие от посочените в т. 10 от ТР, постановено на
26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ . Ето защо, още по -
категорично следва да се приеме след това разрешение на въпроса с
перемпцията, че тя не касае ипотекарните длъжници, по отношение на които
същата не е настъпила. Проследявайки хронологично в обжалваното
разпореждане всички изпълнителни действия, които водят до прекъсване на
давността по отношение на процесния имот, собственост на жалбоподателя,
ДСИ е констатирал правилно, че между никое от тях не е изтекъл период от
две години от началото на образуването на изпълнителното производство под
4
№ 820/2013 г. на ЧСИ Георги Георгиев, поради което и не е настъпила
перемпция за ипотекарните длъжници, негови собственици.
Съдът счита, че е несъстоятелен доводът в жалбата за приемане
като извънсъдебно признание на конклудентните действия на банката-
взискател по отношение на жалбоподателката и останалите участници в
изпълнителното производство като ипотекарни длъжници, касаещи
неподаване на ежемесечна информация към Централния кредитен регистър за
наличните кредити, включително и за съдлъжниците. Съществуването на
ЦКР и информацията която се подава към него има за цел да обслужва
банковия сектор и няма отношение към изпълнителното производство, още
повече, че правно значими в това производство са изричните действия, а не
конклудентните такива.
Доводите в жалбата, че ДСИ е допуснал съществено процесуално
нарушение в своето разпореждане от 25.06.2021 год., като не е посочил дали
същото подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, са несъстоятелни.
Съдебната практика е праволинейна по въпроса, че дори в подлежащ на
обжалване акт да не е посочено, че подлежи на обжалване, то лицето, имащо
право на жалба, разполага с правна възможност да го обжалва, като тази
възможност не се преклудира до изтичане на законоустановения срок за
обжалване от момента на съобщаването му, т.е. актът не влиза в сила докато
не се съобщи на страната възможността да го обжалва. Обстоятелството, че е
изложил мотивите си след диспозитива също не представлява съществено
процесуално нарушение. Релевантно в случая е наличието на мотиви. ДСИ е
изложил такива по всички основни доводи в жалбата, които са значими за
неговото крайно решение за неуважаване на молбата.
Предвид всичко изложено до тук, съдът счита, че обжалваното
разпореждане е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на процеса, в полза на взискателя следва да се присъдят
разноски в размер на 120 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.06.2021 год., на държавния
съдебен изпълнител от СИС при Силистренски районен съд, с което е отказал
да бъде прекратено производството по изпълнително дело №40/2020 год. по
описа на СИС при СРС по отношение на Д. В. П..
ОСЪЖДА Д. В. П. с ЕГН **********, да заплати на „Райфайзенбанк
(България) ЕАД гр. София, с ЕИК *********, сумата от 120,00 /сто и
двадесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6