№ 228
гр. Варна, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502299 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 35563/27.05.2022 г. , от „АРКЛИ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул.
„Бенковска“, № 27 срещу Решение № 1106/18.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 8047/2021 г., на ВРС, XLIII с., с което е прието за установено, че
„ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Г. Живков", № 22, е титуляр на вземане, в общ размер от 2277.52
лв., от които: - сумата 745.00 лв., съдебно-деловодни разноски, присъдени в
полза на „КНМ Груп" ЕООД, по гр.д. № 11248/2014 г., на ВРС, и прехвърлени
с Договор за цесия от 15.04.2015 г.; - сумата 596.44 лв, съдебно-деловодни
разноски, присъдени в полза на „КНМ Груп" ЕООД, по гр.д. № 9775/2014 г.
на ВРС и прехвърлени с Договор за цесия от 29.01.2015 г.; - сумата 543.12
лв., съдебно-деловодни разноски, присъдени в полза на „КНМ Груп" ЕООД,
по гр.д. № 11256/2014 г., на ВРС и прехвърлени с Договор за цесия от
23.04.2015 г.; - сумата 392.96 лв., съдебно-деловодни разноски, присъдени в
полза на „КНМ Груп" ЕООД, по гр.д. № 9759/2014 г. на ВРС и прехвърлени с
Договор за цесия от 16.04.2015 г., по иска на „ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Г. Живков", №
22, партер-вътрешен двор срещу „АРКЛИ" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул. „Бенковска“, № 27 и
„ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Струга", № 31, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на подпомагаща ищеца страна –
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, ЕИК ********* и подпомагаща първия от
1
ответниците, страна – „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********.
Въззивникът счита атакуваното решение за недопустимо, в условията на
евентуалност неправилно. Сочи, че в полза на „КНМ Груп“ ЕООД са
издадени изпълнителни листи за спорните вземания като той е добросъвестен
техен приобретател и се позовава на легитимирация ефект на СПН на
съдебните актове и издадените по тях изпълнителни листи. Счита, че
„титулярство на вземането“ не сред фактите, подлежащи на установяване
чрез предявения иск. Излага, че липсва правен интерес от предявения иск, тъй
като той произтича от самото качество на ищеца като страна по договор, а в
настоящия случай липсва правоотношение между ищеца и ответниците.
Поддържа се възражение за недопустимост на иска поради едностранното
извънсъдебно разваляне на процесния договор, като се излага, че действието
на правопораждащия юридически факт, от който ищецът черпи правата си, е
прекратено. Посочва, че произнасянето на съда по въпроса дали сключеният
договор законосъобразно е бил развален или не, не може да бъде предмет на
установителен иск и е недопустимо да се иска установяване съществуването
на право по прекратен договор, тъй като по този начин съдът го санира,
независимо от това дали прекратяването е правилно или не.
По отношение оплакването за неправилност на обжалваното решение
излага, че е налице твърдяната недействителност на договорите, тъй като с
тях са цедирани вземания, които са бъдещи и евентуални с оглед на датите на
сключване на договорите. Договорите за цесия били и нищожни поради липса
на основание, тъй като липсвали доказателства от страна на ищеца да са били
изпълнени поетите задължения по предварителните уговорки. Счита, че
уговорената насрещна престация по договорите за цесия, която следвало да
бъде изпълнена от ищеца била нищожна, поради невъзможен предмет –
нямало как ищецът да назначава юрисконсулти на трудов договор в „КНМ
Груп“ ЕООД. Сключените договори за цесия били накърняващи добрите
нрави, тъй като разликата между прехвърляното благо и уговорената цена
била в пъти.
Счита за неоснователно възражението на ищеца за недействителност на
цесиите, с оглед разпоредбата на чл. 452 ГПК. Разпоредбата създавала
непротивопоставимост спрямо взискателя на извършени от длъжника
прехвърляния на запорираното вземане след налагане на запора, а това не
била недействителност в материално-правен смисъл.
Сочи, че ВРС погрешно е приел, че меродавна за титулярството на
вземането, е датата на уведомлението за извършената цесия. Посочва, че нито
един от договорите за цесия няма достоверна дата спрямо останалите
участници в производството. Сочи, че уведомлението за цесия не е елемент от
фактическия състав на цесията и е предвидено само с цел защита интересите
на задълженото лице като цедираното вземане се прехвърля в момента на
сключване на договора. По същество, моли за обезсилване на решението като
постановено по недопустим иск, а в условията на евентуалност последният да
бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „Интейк" ЕООД, депозира
отговор, с който се излагат съображения за допустимост на обжалваното
решение. Въззиваемият обосновава правния си интерес от подаване на
установителния иск с установяване на титулярството на спорно между трима
цесионери, черпещи права от един и същ праводател, действал като
субституент в исков процес. Посочва, че постановеното решение по спора
2
между цедента и длъжника се ползва със сила на пресъдено нещо за дълга
спрямо ответника, но въпросът за титулярството между субституента и
правоприемниците не е разрешен предвид това, че никой от тях не е
предприел заместване на праводателя си като поради това и приключилият с
участието на субституента спор не е процесуална пречка за разглеждане на
иск за титулярство. Счита, че поведението на взискателя „Аркли" ООД по
четирите образувани изпълнителни дела било индиция за оспорване на
правото на вземане на ищеца и обуславяло интерес от установяването му със
сила на пресъдено нещо. Счита, че правилно ВРС е приел, че носител на
процесните вземания е ищеца, тъй като длъжникът е уведомен първо за тези
цесии и те са произвели действие спрямо всички трети лица. Счита
възраженията за нищожност на договорите на посочените основания за
неоснователни. Счита, че представеното доказателство за разваляне на
договори за цесия, в действителност не може да установи разваляне на
конкретните договори. По същество моли за потвърждаване на обжалваното
решение и отхвърляне на жалбата. Претендират се съдебни разноски.
Подпомагащата въззиваемия страна „Енерго - Про Продажби" АД,
изразява становище за правилност и законосъобразност на постановеното
решение. Излага доводи по допустимостта на предявените искове и по
тяхната основателност. По същество моли за потвърждаването на атакувания
съдебен акт.
В съдебно заседание, чрез процесуални представители,
въззивникът, въззиваемият и подпомагащата го страна поддържат
изложените в жалбата и отговорите, оплаквания, доводи и възражения.
Подпомагащага въззивника страна, чрез представляващия по Закон,
изразява становище за основателност на въззивната жалба.
ВОС по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от „ИНТЕЙК"
ЕООД иск с превно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в
отношенията му с „АРКЛИ" ЕООД и „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ" ЕООД, че е
носител на вземане в общ размер от 2277.52 лв., от които: - 745.00 лв.,
съдебно-деловодни разноски, присъдени в полза на „КНМ Груп" ЕООД, по
гр.д. № 11248/2014 г., на ВРС, и прехвърлени с Договор за цесия от
15.04.2015 г.; - 596.44 лв, съдебно-деловодни разноски, присъдени в полза на
„КНМ Груп" ЕООД, по гр.д. № 9775/2014 г. на ВРС и прехвърлени с Договор
за цесия от 29.01.2015 г.; - 543.12 лв., съдебно-деловодни разноски,
присъдени в полза на „КНМ Груп" ЕООД, по гр.д. № 11256/2014 г., на ВРС и
прехвърлени с Договор за цесия от 23.04.2015 г.; - 392.96 лв., съдебно-
деловодни разноски, присъдени в полза на „КНМ Груп" ЕООД, по гр.д. №
9759/2014 г. на ВРС и прехвърлени с Договор за цесия от 16.04.2015 г.
Ищецът твърди, че процесните вземания, които му били цедирани с
посочените договори за цесия, са с произход съдебно-деловодни разноски,
присъдени за първа инстанция в полза на „КНМ Груп“ ЕООД по 4 бр. дела –
гр.д. №№ 11248/2014 г., 9775/2014 г., 11256/2014 г. и 9759/2014 г., след
приключването на които били издадени изпълнителни листи в полза на „КНМ
Груп“ ЕООД. Твърди, че цедирането на процесните вземания било
извършено в изпълнение на уговорките, постигнати между ищеца и „КНМ
Груп“ ЕООД, на 23.12.2014 г. в подписана Спогодба – анекс. Излага, че на
05.05.2021 г., бил уведомен от „Енерго-Про Продажби“ АД, че същият е
получил ПДИ по изпълнителни дела, образувани за събиране на процесните
3
вземания, по които обаче като взискател бил конституиран първия ответник –
„Аркли“ ЕООД. Установено било, че последното дружество черпи правата си
от същия праводател – „КНМ Груп“ ЕООД, по силата на сключени на
03.01.2021 г. 4 бр. Договори за цесия, с предмет същите вземания. Поддържа,
че надлежно е придобил вземането, тъй като съобщаването на длъжника е
извършено още през 2015 г. По отношение на ответникът „Глас Голд Груп
ЕУ" ЕООД сочи, че дружеството подписало сключената на 23.12.2014 г.
Спогодба-Анекс в качеството на солидарен длъжник, а отделно, това
дружество е предявило извънсъдебни претенции за вземането, с твърдения, че
е носител на процесното вземане; че ищецът не е носител на същото, тъй като
адв. Кр. Т. нямал представителна власт да сключва договори за прехвърляне
на вземане от името и за сметка на „КНМ Груп" ЕООД. Допълнително сочи,
че договорите легитимиращи като носител на вземанията първия ответник не
са породили транслативен ефект, тъй като носител на вземанията след
уведомяването на длъжника, е ищеца. По изложените обстоятелства
обосновава правния си интерес от предявения иск.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът "Аркли" ЕООД е
депозирал писмен отговор, в който изложил редица съображения за
недопустимост, а в условие на евентуалност за неоснователност на иска.
Твърди недопустимост на предявения иск, тъй като установяване на факта,
кой е титуляр на едно вземане, не бил сред фактите, по отношение, на които е
допустимо провеждане на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Релевира възражение за недействителност на сключените между „КНМ Груп"
ЕООД и „Интейк" ЕООД, договори за цесия, тъй като били в резултат на
постигната нищожна уговорка в т. 6 на други договори от 23.10.2014 г., в
която било закрепено задължение за продажба на бъдещи, невъзникнали и
неопределяеми вземания. Релевира и възражение за погасяване на правото за
предявяване на иск за вземанията по давност.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Глас Голд Груп
ЕУ“ ЕООД депозира писмен отговор, в който оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Твърди, че да е носител на процесните вземания,
по силата на договори за прехвърлянето им от 09.04.2015 г., 30.01.2015 г.,
21.04.2015 г. и 14.04.2015 г. от цедента „КНМ Груп" ЕООД. Счита, че
Спогодбата - анекс от 23.12.2014 г. е недействителна и не го обвързва. Сочи,
че адв. Кр. Т. нямал представителна власт да сключва договори за цесии,
спогодби и арбитражни клаузи от името на „КНМ Груп" ЕООД. При тези
доводи настоява за отхвърляне на предявения иск.
Подпомагащата ищеца страна „Енерго-Про Продажби" АД, изразява
становище по същество за основателност и доказаност на предявените искове,
поради което следва да бъдат уважени.
Подпомагащата ответника страна „КНМ Груп“ ЕООД, депозира
писмено становище за недопустимост на исковете, евентуално за тяхната
неоснователност.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от
представените преписи от Решения по гр. д. №№ 11248/2014 г., 9775/2014 г.,
11256/2014 г. и 9759/2014 г., всички по описа на ВРС, се установява, че са
уважени предявени искове от „КНМ Груп" ЕООД за осъждането на „Енерго-
4
Про Продажби" АД, да върне получени без правно основание, суми,
представляващи стойност на извършена корекция на сметка за електрическа
енергия при неизмерване или неправилно/неточно измерване на ел. Енергия,
на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Видно от съдебните актове е и, че в полза на „КНМ
Груп" ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, са присъдени сторените разноски по
делата. Не е било предмет на спор и издаването на изпълнителни листи за
сумите.
Не е било предмет на спор между страните и, че в хода на
производството по горепосочените съдебни производства, на дата 23.04.2014
г., между „КНМ Груп" ЕООД, в качеството на цедент и ищеца „Интейк"
ЕООД, в качеството на цесионер, са сключени четири договора за цесия, с
които цедентът е прехвърлил на цесионера, вземанията си към длъжника
„Енерго-Про Продажби" АД, предмет на предявените искове с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Страните не спорят и, че на 23.12.2014 г., между „КНМ Груп" ЕООД и
„Интейк" ЕООД, е подписана представената Спогодба-анекс, с цел уреждане
на отношенията им, възникнали по сключените между тях 198 договора за
цесия. С подписване на спогодбата-анекс, „Интейк" ЕООД е поело
задължението да заплати на кредиторите на „КНМ Груп" ЕООД, сумата от
общо 282887.67 лв., в шестмесечен срок от реалното изпълнение от страна на
длъжника „Енерго-Про Продажби" АД. Съгласно чл. 13 от спогодбата-анекс,
„КНМ Груп" ЕООД е поело задължение в 14-дневен срок от снабдяване с
изпълнителен лист за вземане, прехвърлено с договор от 198-те договора за
цесия, да предаде същия на „Интейк" ЕООД. Видно от представеното
Приложение № 1 към Спогодбата е, че процесните вземания фигурират под
№ 77 - гр.д. № 11248/2014 г.; № 69 - гр.д. № 9775/2014 г.; № 57 - гр.д. №
11256/2014 г. и № 184 - гр.д. № 9759/2014 г. Страните са приели, че
задължението на „КНМ Груп" ЕООД да уведоми длъжника „Енерго-Про
Продажби" АД за сключените договори за цесия е изпълнено.
Не се спори между страните, че „КНМ Груп" ЕООД не е изпълнило
поетото задължение за предаване на издадените изпълнителни листи за
процесните вземания.
От събраните в хода на производството пред ВРС доказателства
безспорно се установява още и, че в периода 14.04.2015 г. - 22.04.2015 г.,
между „КНМ Груп" ЕООД, в качеството на цедент и „Интейк" ЕООД, в
качеството на цесионер, са сключени процесните 4 бр. Договори за цесия, по
силата на които цедентът прехвърлил на цесионера, вземанията си към
длъжника „Енерго-Про Продажби" АД, с произход присъдени по водените
съдебни производства разноски.
По делото са представени и 4 бр. Договори за цесия, всички от
03.01.2021 г., сключени между „КНМ Груп" ЕООД, в качеството на цедент и
„Аркли" ЕООД, в качеството на цесионер, по силата на които са прехвърлени
на вземания от длъжника „Енерго - Про Продажби" АД, с произход
присъдените като разноски суми по кометираните по-горе съдебни
производства.
Приобщени към доказателствата са и ПДИ, по изп. дела №№ 1421/2020
г.; 1417/2020 г.; 1424/2020 г. и 1352/2020 г. - всички по описа на ЧСИ рег. №
718 КЧСИ, изпратени до длъжника „Енерго-Про Продажби" АД, с които
последният е поканен да заплатил в полза на взискателя „Аркли" ЕООД,
присъдените като разноски суми по делата.
5
Представени са и четири броя покани, с които „Енерго-Про Продажби"
АД е уведомило „Интейк" ЕООД, за получените ПДИ за заплащане на сумите
в полза на взискателя „Аркли" ЕООД. В изпратените до ищеца покани,
длъжникът изрично е посочил, че е бил уведомен за сключените между „КНМ
Груп" ЕООД и „Интейк" ЕООД, договори за цесия, както следва: за вземането
по гр.д № 11248/2014 г. - на дата 15.04.2015 г.; за вземането по гр.д. №
9775/2014 г. - на 04.02.2015 г.; за вземането по гр.д. № 11256/2014 г. - на
23.04.2015 г. и за вземането по гр.д. № 9759/2014 г. - на 16.04.2015 г.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество .
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че
решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност
на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.
Макар и произнасянето на ВРС да съответства на заявената за
разглеждане искова претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
съставът на въззивния съд дължи произнасяне по релевираните във
въззивната жалба оплакванията за неговата недопустимост като
постановено при липса на интерес от предявения иск. Правният интерес е
положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за
допустимост на предявения установителен иск. Преценката дали е налице
правен интерес у ищеца, извършвана от съда служебно, е конкретна и се
извежда от фактическите твърдения на ищеца, с оглед засегнатите от
възникналия правен спор права и от характера на спорното право. Проверката
за допустимост на предявения иск съдът е оправомощен да извършва във
всяко положение на делото и при констатация за изначалната му липса или
отпадането му в хода на процеса производството подлежи на прекратяване.
В случая, фактическите твърдения на ищеца обосновават допустимост
на предявения иск, доколкото повдигнатия за разглеждане и разрешаване
спор касае принадлежността на вземането и е възникнал между двама
претенденти, които твърдят да са го придобили в патримониумите си от един
и същ праводател, още повече, че ищецът твърди да е бил лишен от правото
си да реализира събиране на вземането си.
Като неоснователно се преценява и оплакването за недопустимост на
предявения иск, поради разпадане на облигационната връзка, в резултат на
упражнено потестативно право на разваляне от страна на цедента „КНМ
Груп“ ЕООД. Посочените последици от упражняване на правото на разваляне
са относими към съществото на спора между страните, тъй като касаят
материалноправната легитимация. Отделно от посоченото при изложени
подобни твърдения съдът разполага с правомощие да прецени дали
потестативното право на разваляне е упражнено валидно и дали са настъпили
последиците от упражняването му.
С оглед на изложеното съставът на въззивния съд намира, че
решението освен валидно е и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Оплакванията във въззивната
6
жалба касаят достоверността на датите на двата договора за цесия.
Първото от оплакванията във въззивната жалба касае недействителност
на процесните договори за цесия, по причина сключването им преди
стабилизирането на съдебните актове по водените дела, поради което
вземанията били неопределени. Видно от договорите за цесия, обективиращи
прехвърлянето на процесните вземания е, че към момента на сключването им
присъждането на разноски по водените дела вече е било факт и влизането на
съдебните актове в сила няма отношение към валидността на сключените
договори.
Не е налице и твърдяната липса на основание. Всъщност поетите в т. 6
от три от сключените договори за цесия от 23.10.2014 г., касаещи
прехвърляне на главните вземания по водените граждански дела, задължения
от „Интейк“ ЕООД, се интерпретират неправилно от въззивника. Посочените
в тази клауза задължения, видно от нейния текст, са свързани със съгласието
на цесионера, прехвърлянето да се извърши в хода на висящия процес за
главниците и са последица от това, но не са свързани с поетото от „КНМ
Груп“ ЕООД задължение за прехвърляне на вземанията за разноски по делата,
след определянето им. Последното, е съвсем естествено свързано с
променената в резултат на извършеното прехвърляне на главниците,
процесуалната позиция на „КНМ Груп“ ЕООД по водените дела. В този
смисъл, насрещна престация, в интерпретирания от въззивника смисъл не е
налице и твърдяната недействителност поради накърняване на добрите
нрави, на това основание, няма да бъде коментирана.
Следва да бъде посочено, че действително уведомлението за цесия не е
елемент от фактическия състав на цесията, но до подобно заключение
първоинстанционният съд не е и достигал. ВРС е изложил мотиви досежно
датите на съобщаването на длъжника на процесните договори за цесия,
сключени в периода 14.04.2015 г. - 22.04.2015 г., с оглед достоверността на
тяхната дата и съществуването им в правния мир.
Доколкото към посочения период на сключване на процесните договори
между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, сключените с въззивника
„Аркли“ ЕООД, договори за цесия не са съществували, то се налага извода, че
правото на вземане се намира в патримониума на въззиваемия и той е негов
титуляр. В подкрепа на този извод следва да бъде посочено, че с
прехвърлянето на вземанията, извършено в хода на водените съдебни
производства, по силата на 4 бр. Договори за цесия от 23.04.2014 г., сключени
между „КНМ Груп" ЕООД, в качеството на цедент и ищеца „Интейк" ЕООД,
в качеството на цесионер, с предмет подлежащите на връщане суми по
извършени корекции, цедентът се е лишил от спорното право за главниците.
При това положение, макар и да е запазил процесуалната си легитимация на
страна по делата, тази легитимация вече не се основава на принадлежността
на спорното право, от което ищеца „КНМ Груп“ ЕООД се е лишил, а се
основава на произтичащото от разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК, право да
води процес относно правото, което е станало вече чуждо. По тази причина и
възражението, че „КНМ Груп“ ЕООД бил добросъвестен приобретател на
издадените в негова полза изпълнителни листи е неоснователно. Всъщност,
след като вземанията по издадените изпълнителни лист за присъдените
разноски за били прехвърлени с процесните договори за цесия на „Интейк“
ЕООД като последица от извършеното прехвърляне на главниците, „КНМ
Груп“ ЕООД в разрез с принципа за добросъвестност, на 03.01.2021 г.,
7
повторно се е лишил от права, каквито към този момент в патримониума му
не са били вече налице и е сключило договори за цесия с предмет същите
вземания, в полза на въззивника „Аркли“ ЕООД. Доколкото никой не може да
даде това, което няма, то и последващите договори за цедиране на същите
вземания, не са породили прехвърлителен ефект.
По изложените съображения въззивната жалба се преценява като
неоснователна. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като въззивният
съд препраща и към мотивите на първата инстанция, на осн. Чл. 272 ГПК.
С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с
отправеното искане, на въззиваемата страна „Интейк“ ЕООД се следват
разноските за въззивното производство, възлизащи на сумата 550.00 лв., за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1106/18.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 8047/2021 г., на ВРС, XLIII с.
Решението е постановено при участието на подпомагаща въззивника
страна – „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* и подпомагаща въззиваемия
страна – „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „АРКЛИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Ботевград, ул. „Бенковска“, № 27 да заплати на „ИНТЕЙК"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Г.
Живков", № 22, сумата 550.00 лв. (петстотин и петдесет лева),
представляваща разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8