Присъда по дело №724/2018 на Районен съд - Свиленград

 

                                П  Р И С Ъ Д А

 

№                                   18.02.2019  г. гр.Свиленград

 

            В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Свиленградския Районен Съд ІІ –ри .....Наказателен състав................. в публичното заседание на осемнадесети  февруари  през две хиляди и деветнадесета  година в състав :     

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:ХРИСТО ГЕОРЧЕВ

                                                                 Съдебни  заседатели: 

               при секретаря  Ангелина Добрева  и в присъствието на прокурора Цветослав Лазаров  , като разгледа докладваното от съдия Христо Георчев НОХД № 724 по описа за 2018г.,

                                                   П  Р  И  С  Ъ  Д  И   :

              ПРИЗНАВА  подсъдимият  А.Р.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин живущ ***, , неженен, неграмотен, но може да полага подпис, ЕГН: ********** ,осъждан, безработен,

 

                                            ЗА ВИНОВЕН  В ТОВА, ЧЕ:

              през периода от  месец декември 2017 година до 14.11.2018 г. в гр. Любимец, Хасковска област, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст, а именно Д.Е.С., родена на *** год.- престъпление по чл.191, ал.З вр. с ал.1 от НК,поради  което и на основание  чл. 191 ал.3 вр. с ал.1 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК

               ОПРЕДЕЛЯ  наказание и го ОСЪЖДА  на „лишаване от свобода „ за срок от 1 /една / година  / .

               ПОСТАНОВЯВА на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС наказанието “Лишаване от свобода”, наложено на А.Р.Г.  да  бъде изтърпяно при първоначален “ОБЩ” режим.

               ПРИВЕЖДА на основание чл.68, ал.1 от НК наложеното  на подсъдимия   А.Р.Г.,  роден на *** *** българин, български гражданин, неженен, неграмотен, но може да полага подпис, ЕГН: ********** ,осъждан,безработен с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 165 от 13.06.2017г. за одобряване на Споразумение по  НОХД № 372/2017 година  по описа на РС – Свиленград, наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 (пет) месеца, което да бъде изтърпяно изцяло, ефективно и преди наказанието, наложено му по настоящата присъда .

             ПОСТАНОВЯВА на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС наказанието “Лишаване от свобода” в размер на 5 (пет) месеца, наложено на А.Р.Г.  по НОХД № 372/2017 година  по описа на РС – Свиленград, да  бъде изтърпяно при първоначален “ОБЩ” режим.

             Присъдата подлежи на обжалване и протестиране  по глава ХХІ от НПК , пред Окръжен Съд- Хасково в 15-дневен срок, считано от днес.

 

                                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ                                                                                                                                                                                                                                                                    

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБВИНИТЕЛЕН АКТ

 

По досъдебно производство № 285/2018 година

по описа на РУ-Свиленград, преписка с вх. № 210/2018 г. по описа на РП-Свиленград

 

ПО ОБВИНЕНИЕТО НА:

 

А.Р.Г.,***, ЕГН: **********, за извършено престъпление по чл 191, ал.З вр. с ал 1 от НК

 

 

Подсъдимият А.Р.Г. *** живеела и св. Д.Е.С., която е малолетна, родена на *** год. През 2016 год. подс. Г. и св. С. се запознали в града. Няколко дена след запознанството си двамата започнал да излизат / станали гаджета/. В продължение на една година от запознанството си двамата подържали близки отношения, без да живеят заедно. Двамата даже се запознали с родителите на другия, които одобрявали връзката им, въпреки че подс. Г. бил пълнолетен и по-голям с 10 години от св. Д.С., която била малолетна, едва на 12 години.

На 14.11.2017 год. св. Д.С. навършила 13 години. Следващият месец декември 2017 год. подс. Г. и св. С. решили да заживеят заедно, съпружески /на семейни начала/, в дома на подс. Г. ***. Така на не установена дата през месец декември 2017 год. подс. А.Г. и св. Д.С. заживели съпружески в дома на обвиняемия, заедно с неговите родители /свидетелите Р.А. и Д.Р. Гайдажиеви/. Съжителството между двамата било доброволно и одобрено от родителите на подс. А.Г. и св. Д.С., въпреки, че С. едва била навършила 13 години. След като заживели съпружески двамата имали за пръв път и полов контакт. Малко след заживяването им заедно св. Д.С. забременяла от обвиняемия и към момента очакват бебе, като термина е през месец септември 2018 год.

Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на всички разпитани свидетели, социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане" гр. Свиленград, справка за съдимост, характеристична справки. Показанията на свидетелите са еднопосочни и напълно кореспондират с останалите доказателства по делото.

В хода на разследването подсъдимият А.Р.Г. не се признава за виновен и се възползва от правото си да не дава обяснения.

При така установената фактическа обстановка, подсъдимият А.Р.Г. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.191, ал.З вр. с ал.1 от ПК, като на неустановена дата през месец декември 2017 година в гр. Любимец, Хасковска област, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст, а именно Д.Е.С., родена на *** год.

Към момента на заживяването св. Д.Е.С., е била на 13 години. Към датата на предявяване на обвинението на подс. Г., св. Д.С. все още не е навършила 14-годишна възраст и съвместното й съжителство с обвиняемия продължава и към настоящия момент.

От обективна страна, трябва да се отбележат няколко особености на престъплението по чл. 191, ал.З вр. с ал.1 от НК. Това престъпление е на просто извършване и е продължено, тъй като състава му не предвижда други противоправни последици освен съпужеското заживяване между субекта / подс. Г./ и пострадалата /св. С./. Спецификата при тези престъпления е обусловена от това, че изпълнението им представлява трайно, продължаващо, непрекъснато осъществяване на състава, докато не настъпят някакви обстоятелства (по волята или извън волята на дееца), които го прекратяват.

Изпълнително деяние на престъплението по чл.191, ал.З вр. с ал.1 от НК се осъществява чрез действие, като деецът установява съвместно съжителство, в едно домакинство с малолетно лице от женски пол, както е в настоящия случай.

От субективна страна обвиняемия е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е обществено опасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимият А.Р.Г. е обективиран в поведението му. Той е съзнавал, че св. Д.Е.С. е малолетна, едва навършила 13 годишна възраст, но това не го е възпряло и същия е заживял съпружески с св. С., в едно домакинство, както е установил трайни отношения с нея.

Подсъдимият А.Р.Г., роден на *** ***, ЕГН: **********,*** и със същия адрес за призоваване в страната, българин, български

             гражданин, неженен, осъждан, неграмотен, но може да полага подпис,

безработен.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализация на наказанието, следва да бъде взето предвид незачитането на законите и установения правов ред в страната от страна на обвиняемия, а като смекчаващи отговорността следва да се посочи, че такива в хода на досъдебното производство не са установени и събрани.

Причините, способствали за извършването на инкриминираното деяние от подс. Г., се свеждат до ниско правосъзнание и незачитане на установения в страната правов ред.

Поради изложеното и на основание чл.46, ал.1 пр.1 и чл.247, ал.1, т.1 от НПК, Районна прокуратура гр. Свиленград,

 

 

ПОВДИГА ОБВИНЕНИЕ СРЕЩУ:

А.Р.Г., роден на *** ***, ЕГН: **********,*** и със същия адрес за призоваване в страната, българин, български гражданин, неженен, осъждан, неграмотен, но може да полага подпис, безработен,

ЗА ТОВА, ЧЕ:

На неустановена дата през месец декември 2017 година в гр. Любимец, Хасковска област, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст, а именно Д.Е.С., родена на *** год.- престъпление по чл.191, ал.З вр. с ал.1 от НК.

На основание чл.247, ал.1, т.1 и ал.З от НПК внасям настоящия обвинителен акт в два еднообразни екземпляра ведно с Досъдебно производство № 285/2018 год. по описа на РУ-Свиленград за разглеждане от Свиленградския районен съд.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

гр. Свиленград 17.08.2018 година

ПРИЛОЖЕНИЕ съгласно чл.246, ал.4 от НПК:

 

А. Списък на лицата за призоваване в съдебно заседание:

I.ОБВИНЯЕМИ:

- А.Р.Г. ***

II.      СВИДЕТЕЛИ:

 

-   Д.Р.Г. ***

-   Р.А. ***

-   Е.А.С. ***

-   Д.Е.С. ***

-   О.А.С. ***

-   З.В.А. ***

-   Н.Щ.А. ***

-   Д.А. ***

III.   ВЕЩИ ЛИЦА: Няма

IV.  ЗАЩИТНИК: адв. Е.М. ***, служ. адрес:***

 

СРАВКА:

I.      МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ: Подписка по отношение на обвиняемия
А.Р.Г., считано от 10.07.2018 год.

II.   ДОКУМЕНТИ И ДОКАЗАТЕЛСТВЕН МАТЕРИАЛ: Постановление на РП-Свиленград, обяснения, докладни записки, постановление за привличане на обвиняем, протокол за разпит на обвиняем, протоколи за разпит на свидетели, справки и бюлетини за съдимост, характеристика, декларации за семейно и материално положение, писма, призовки, карта за обвиняемо лице и заключително мнение.

III. РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО: Няма

IV. ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Няма

V.         ВЗЕТИ МЕРКИ ЗА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ: Няма

VI.  НАСТАНЕНИ ДЕЦА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 8 ОТ НПК: НЯМА

 

 

На основание разпоредбата на чл. 306, ал.1, т.3 от НПК, съдът следва в настоящото производство да се произнесе относно прилагането на разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК по отношение на предходно осъждане на подсъдимия. В тази връзка, съдът взе предвид следното:

 А.Р.Г.  е осъден по НОХД № 372/2017 година  по описа на РС – Свиленград с определение № 165 от 13.06.2017 г. на наказание “Лишаване от свобода”  за срок от 5 (пет) месеца, като  изпълнението на това наказание е отложено с изпитателен срок за срок от 3 (три) години. Съдебният акт по горепосоченото дело е влязло в законна сила на 13.06.2017 година. Престъплението за което А.Р.Г.   е осъден в днешното съдебно заседание, е   извършено през месец декември 2017 година , т.е. това престъпление е извършено в рамките на изпитателния срок, определен с горепосочения съдебен акт.

С оглед на тези обстоятелства са налице предпоставките на чл. 68, ал.1  от НК,  съдът да отмени условното осъждане на А.Р.Г.  и да постанови същият да изтърпи наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 5 (пет) месеца ефективно, при първоначален „ОБЩ” режим на основание чл.57, ал.1, т.3  от ЗИНЗС.

С оглед на това, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИВЕЖДА на основание чл.68, ал.1 от НК наложеното  на подсъдимия   А.Р.Г.  роден на *** *** българин, български гражданин, неженен, неграмотен, но може да полага подпис, ЕГН: ********** ,осъждан,безработен с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 165 от 13.06.2017г.по  НОХД № 372/2017 година  по описа на РС – Свиленград, наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 (пет) месеца, което да бъде изтърпяно изцяло, ефективно и преди наказанието, наложено му по настоящото дело.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС наказанието “Лишаване от свобода” в размер на 5 (пет) месеца, наложено на А.Р.Г.  по НОХД № 372/2017 година  по описа на РС – Свиленград, да  бъде изтърпяно при първоначален “ОБЩ” режим.

Определението подлежи на обжалване и протест в  15 - дневен срок от днес,  пред ХОС.

 

С оглед осъждането на подсъдимия на наказание “Лишаване от свобода”, което следва да изтърпи ефективно и на основание чл.309, ал.2 от НПК, съдът

О П Р Е Д  Е Л И :

          ИЗМЕНЯ  мярката за неотклонение “подписка”  в  МН „Задържане под стража”   до привеждане на определението в изпълнение.                 

Определението подлежи на обжалване и протест пред Хасковски окръжен съд в 7 - дневен срок, считано от днес. 

 

Прокурор – Правя искане по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.53, ал.1, б.”а” от НК за отнемане в полза на държавата веществените доказателства по делото, а именно:  Неистински официален чуждестранен документ - полско свидетелство за управление  нa   МПС, с №  696781, издадено  на 24.10.2017 г.  на името на Алеко Желев Чалъков, което   да се изпрати на ОД на МВР  Хасково за унищожаване.

 Адв.  Бабаджанов  –  Не възразявам да се открие производство.

Подсъдимият АЛЕКО ЖЕЛЕВ ЧАЛЪКОВ – Не възразявам да се открие производство.

Съдът намира искането за допустимо и своевременно отправено, поради което следва да бъде открито производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК.

С оглед на изложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ОТКРИВА производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК за произнасяне относно веществените доказателства по делото, а именно:  Неистински официален чуждестранен документ - полско свидетелство за управление  нa   МПС, с №  696781, издадено  на 24.10.2017 г.  на името на Алеко Желев Чалъков.

Прокурор – Считам, че са налице предпоставките на чл.53, ал.1, б.”а” от НК за отнемане в полза на Държавата - полско свидетелство за управление  нa   МПС, с №  696781, издадено  на 24.10.2017 г.  на името на Алеко Желев Чалъков, което   да се изпрати на ОД на МВР  Хасково за унищожаване, тъй като считам че процесният документ е послужил за извършване на престъплението по чл.316 вр с чл.308,ал.2 вр с ал.1 от НК, като от приобщената по досъдебното производство експертиза се установява,че документа е неистински, поради което Ви моля по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр.чл.53, ал.1, б.”а” от НК, процесният да бъде отнет в полза на Държавата.

Адв.  Бабаджанов  –  Не възразявам като считам,че действително са налице предпоставките на чл.53 ал.1, б.”а” от НК.

Подсъдимият АЛЕКО ЖЕЛЕВ ЧАЛЪКОВ – Съгласен съм с казаното от адвоката ми.

По така откритото производство по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК ,съдът намира следното:Отнемането на вещи по чл. 53 НК се прилага независимо от наказателната отговорност, която е предмет на споразумението, и се намира извън неговия задължителен обхват. Страните не могат да се споразумяват по отношение на веществени доказателства, когато те влизат в категорията на вещи по чл. 53 НК. Мерките по чл. 53 НК са с принудителен характер въпреки изцяло имуществената си насоченост. Целта им е да отнемат от виновния предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление поради вероятността, ако останат у него, да обусловят извършването на друго престъпление.Страните не спорят,че полско свидетелство за управление  нa   МПС, с №  696781, издадено  на 24.10.2017 г.  е на подсъдимия, както и не спорят, че процесният документ е неистински и е бил използван от подсъдимия, с което от обективна и субективна страна  е осъществил престъплението по чл.316, вр с чл.308,ал.2 вр с ал.1 от НК, за което престъпление същият се е признал за виновен и е сключил споразумение.

Предвид изложено според Съда е допустимо отнемането в полза на Държавата по реда на чл.53, ал.1, б.„а” от НК на полско свидетелство за управление  нa   МПС, с №  696781, издадено  на 24.10.2017 г.  на името на Алеко Желев Чалъков, който е собственост на подсъдимия и е послужил за извършване на престъплението по чл.316, вр с чл.308,ал.2 вр с ал.1 от НК, за което престъпление същият е признат за виновен.

              Всичко това обуславя извода на Съда, че  Искането на Районна прокуратура - Свиленград за отнемане на полско свидетелство за управление  нa   МПС, с №  696781, издадено  на 24.10.2017 г.  на името на Алеко Желев Чалъков на основание чл.53,ал.1,б.А от НК освен допустимо се явява и основателно и като такова следва да бъде уважено.           

            Предвид изложеното, Съдът

             О П Р Е Д Е Л И :

      ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на основание чл. 53, ал.1, б. „а” от НК, веществените доказателства по делото, а именно:  Неистински официален чуждестранен документ - полско свидетелство за управление  нa   МПС, с №  696781, издадено  на 24.10.2017 г.  на името на Алеко Желев Чалъков, което   да се изпрати на ОД на МВР  Хасково за унищожаване.

Определението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - Хасково.

 

 

Адв. Бабаджанов– Моля да ми бъде издаден заверен препис от съдебния протокол.

Съдът намира искането за основателно, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ издаде заверен препис от съдебния протокол на адвокат Бабаджанов.

                                              Заседанието завърши в 14.30 часа.

                         Протоколът се изготви на  13.12.2017 година.

 

 

 

 

             МОТИВИ към Присъда № 16/18.02.2019г. по НОХД № 724/2018г. по описа на Свиленградски районен съд  - 22.02.2019 г.

 

                 Районна прокуратура - Свиленград е повдигнала обвинение срещу   подсъдимия А.Р.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин живущ ***, , неженен, неграмотен, но може да полага подпис, ЕГН: ********** ,осъждан, безработен, за това, че   през периода от  месец декември 2017 година до 14.11.2018 г. в гр. Любимец, Хасковска област, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст, а именно Д.Е.С., родена на *** год.- престъпление по чл.191, ал.З вр. с ал.1 от НК.

               Съдът, след като внимателно  обсъди, събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и ги прецени във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

                В обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да бъдат очертани фактите, които обуславят престъпната съставомерност на посегателството, в което е обвинен подсъдимият и участието му в него, чрез посочване времето, мястото, изпълнителното деяние, неговия механизъм на извършване, предмет, пострадало лице, вредоносни последици, и релевиране на обстоятелствата, правнозначими за субективните характеристики на тези обективни дадености, в съзнанието на автора на престъплението; да се представят доказателствата, подкрепящи очертаната фактическа обстановка; и да се визира приложимия наказателен закон, чрез определяне на правната квалификация на деянието. Изпълнението на тези  задължения осигурява  възможност на обвиняемото /подсъдимо/ лице да разбере в какво се обвинява, да узнае обвинението в неговата цялост и всички онези фактически данни, свързани с претендираната спрямо него наказателна отговорност.

               В разглеждания наказателен казус са положени допустимите  усилия  процесуалната норма на чл. 246 от НПК да бъде  стриктно съобразена от представителя на прокуратурата.

              Съдът следва да посочи, че в разпоредително  заседание прокурора, подсъдимия и  защитника са взели становище по въпросите визирани в чл.248 от  НПК. Съдът с определение се е произнесъл като е обявил на страните своето становище. Защитника на подсъдимия – адвокат М. е депозирала частна жалба в срок след като е заявила в съдебно заседание, че има  възражения по т.3, ал.1 на чл. 248 от  НПК за допуснати отстраними съществени нарушение на процесуалните права, които са  довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

               С протоколно  определение съдът е обявил, че не са налице процесуални нарушения, като  подробно се е аргументирал. Частната жалба е разгледана от Окръжен съд  Хасково и с определение №75/11.02.2019г. е потвърдено определението от 18.01.2019г. на РС Свиленград, постановено в разпоредително заседание по НОХД №724/2018г.по описа на РС Свиленград  и Окръжен съд Хасково е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

              На основание чл. 272 ал.1 от НПК ,съдът извърши проверка на самоличността на подсъдимия  и на основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Съдът, извърши и проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото  при провеждането на разпоредителното заседание.

              Пристъпи  към проверка самоличността на свидетелите

              На основание чл.275 от НПК, съдът запита страните имат ли нови искания по доказателствата и по реда за провеждане на съдебното следствие.

              Адв.М. заяви , че нямат  доказателствени искания. По реда на съдебното следствие направи искане същото да бъде проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, по реда на чл.371, ал.1, т.1 от НПК, като изрази съгласие свидетелите разпитани в ДП с изключение на свидетелите Н.Щ.А. и Д.А.С. да бъдат разпитвани в съдебно заседание.

               Съдът като взе предвид становището на процесуалния представител на подсъдимия намира следното:

               Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези: първата - служебно от съда и втората - по искане на подсъдимия  и неговия процесуален представител.

              В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и  условията за разглеждане на делото по реда на глава  ХХVІІ с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК, а именно: когато подсъдимия и неговия защитник дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва от съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от ДП.

             Съдът, счете, че искането на подсъдимия чрез неговия процесуален  представител е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК, при което съдът  с определение на основание чл. 370 ал.4  от НПК разпореди предварително изслушване  на подсъдимия.

 

                Подсъдимият А.Р.Г.- заяви ,че е съгласен  да не се провежда разпит на свидетелите разпитани на ДП,  с изключение на свидетелите Д.Р.Г., Р.А.Г., Е.А.С., Д.Е.С., О.А.С. и З.В.А.. Съгласен е при постановяване на присъдата непосредствено да се полза съдържанието на техните показания, дадени в протоколите за разпит на ДП. Желая делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие - чл.371, т.1 от НПК.

                На основание чл.372, ал.1 от НПК съдът разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че при постановяване на присъдата непосредствено ще ползва съдържанието на съответните протоколи, за които е дадено съгласие да не се провежда разпит - Н.Щ.А. и Д.А.С.

               Съдът, след като се запозна с материалите и събраната доказателствена съвкупност на ДП, с оглед изразеното съгласие на подсъдимия да не се провежда разпит на всички свидетели, с изключение на свидетелите Д.Р.Г., Р.А.Г., Е.А.С., Д.Е.С., О.А.С. и З.В.А., а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва от съдържанието на съответните протоколи на ДП и прецени, че съответните действия по разследването на ДП на лицата за които е дадено съгласие да не се разпитват са извършени при условията и реда на НПК, на основание чл.372, ал.3 от НПК с определение одобри  изразеното съгласие от подсъдимия А.Р.Г. да не се провежда разпит на свидетелите, с изключение на свидетелите Д.Р.Г., Р.А.Г., Е.А.С., Д.Е.С., О.А.С. и З.В.А., като при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва от съдържанието на съответните протоколи на ДП.

              Съдът, следваше отново да констатира наличие на информирано съгласие, като запитва подсъдимия дали е съгласен за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК с така направените разяснения по случая.

              Подсъдимият А.Р.Г. – заяви  „ Да, съгласен съм и поддържам изразеното от мен становище дадено на предварителното изслушване, а именно да не се провежда разпит на свидетелите с изключение на свидетелите Д.Р.Г., Р.А.Г., Е.А.С., Д.Е.С., О.А.С. и З.В.А. и съм съгласен при постановяване на присъдата непосредствено да се полза съдържанието на техните показания, дадени в протоколите за разпит на ДП.”

             Съдът, след като установи, че е налице ясно изразено съгласие от страна на подсъдимия и неговия процесуален представител делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ – чл.371 т.1 от НПК, постанови  продължаване на разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по глава ХХVІІ, чл.371, т.1 от НПК.

              Във връзка с освобождаването на свидетелите, съдът намери  за уместно да отбележи, че при разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.1 от НПК е предвидено с цел процесуална икономия, но когато е необходимо и наложително да бъде изяснена фактическата обстановка и релевантните за разкриване на обективната истина факти и обстоятелства, съдът може да допусне до разпит в процесуалното качеството на свидетели и призованите лица от списъка на лицата за призоваване. В случая съдът, счете че следва да бъдат освободени посочените свидетелите, с изключение на свидетелите Д.Р.Г., Р.А.Г., Е.А.С., Д.Е.С., О.А.С. и З.В.А. от задълженията им по НПК.

                 На основание чл. 276, ал. 1 от НПК Съдът  даде ход на съдебното следствие , като с оглед на промените в НПК  посочи следното :Съдебното следствие се ръководи от председателя на състава и започва с доклад в който се посочват основанията за образуване на съдебното производство и  предявените граждански искове. Председателят предоставя възможност на прокурора, на частния тъжител и на гражданския ищец да изложат обстоятелствата, включени в обвинението и предявените искове.”При това положение  Съдът докладва: внесен е обвинителен акт срещу подсъдимия А.Р.Г. в РС Свиленград. Образувано е НОХД №724/2018г. по описа на РС Свиленград.

ПРЕДОСТАВИ възможност на прокурора  да изложи обстоятелствата, включени в обвинението .Прокурор – посочи „РП Свиленград повдига обвинение срещу А.Р.Г. ,за това , че през периода от месец декември 2017 година до 14.11.2018 год. в гр. Любимец, Хасковска област, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст, a именно Д.Е.С., родена на *** год.- престъпление по чл.191, ал.З вр. с ал.1 от НК.”

              На основание чл. 276, ал. 3 от НПК председателят запита подсъдимия  разбрал  ли е  в какво го  обвиняват.Подсъдимия А.Р.Г. заяви , че разбира обвинението и на този етап няма да дава обяснения. Пристъпи се към разпита на свидетелите.На базата на събраните по време на досъдебното производство доказателства прокурорът предлага следната фактическа обстановка .

               Подсъдимият А.Р.Г. *** живеела и св. Д.Е.С., която е родена на 14,11.2004 год. и съвсем скоро на 14.11.2018 год. е навършила 14 години, т.е. вече е непълнолетна. През 2016 год. подс. Г. и св. С. се запознали в града. Няколко дена след запознанството си двамата започнали да излизат /станали гаджета/. В продължение на около една година от запознанството си двамата подържали близки отношения, без да живеят заедно. Двамата даже се запознали с родителите на другия, които одобрявали връзката им, въпреки че подс. Г. бил пълнолетен и по-голям с 10 години от св. Д.С., която била малолетна, едва на 12 години.

               На 14.11.2017 год. св. Д.С. навършила 13 години. Следващият месец декември 2017 год. подс. Г. и св. С. решили да заживеят заедно, съпружески /на семейни начала/, в дома на подс. Г. ***. Така на не установена дата през месец декември 2017 год. подс. А.Г. и св. Д.С. заживели съпружески в дома на обвиняемия, заедно с неговите родители /свидетелите Р.А. и Д.Р. Гайдажиеви/. Съжителството между двамата било доброволно и одобрено от родителите на подс. А.Г. и св. Д.С., въпреки, че С. едва била навършила 13 години. След като заживели съпружески двамата имали за пръв път и полов контакт. Малко след заживяването им заедно св. Д.С. забременяла от обвиняемия.

              Действително  описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на всички разпитани свидетели, социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане" гр. Свиленград, справка за съдимост, характеристична справка и т.н. Показанията на всички разпитани свидетелите на ДП  са еднопосочни и напълно кореспондират с останалите доказателства по делото. В хода на разследването подсъдимият А.Р.Г. не се признава за виновен и се възползва от правото си да не дава обяснения.

              При така установената фактическа обстановка, подсъдимият А.Р.Г. от обективна и субективна страна  осъществил състава на престъпление по чл.191, ал.З вр. с ал.1 от НК, като през периода от месец декември 2017 година до 14.11.2018 год. в гр. Любимец, Хасковска област, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст, а именно Д.Е.С., родена на *** год.

              Към момента на заживяването св. Д.Е.С., е била на 13 години, като на 14.11.2018 год. е навършила 14-годишна възраст и съвместното й съжителство с                     подсъдимия продължавал и към настоящия момент.

              По време на съдебното следствие  ,поради  ограничения обхват и характер на производството разпитите на свидетелите Д.Р.Г., Р.А.Г., Е.А.С., Д.Е.С., О.А.С. и З.В.А., ,като гласни доказателствени средства бяха проведени по начин , такъв , че да изпълняват отредените им от закона функции да възпроизвеждат доказателства.  Показанията им , обаче се отличават със сериозен дефицит на убедителност , важен  и ключов  критерий за обективност и достоверност.Предизвика впечатление  предварително зададената линия на поведение , което  е недопустимо.Предвид констатираните съществени противоречия  в показанията на посочените свидетели  с тези дадени на досъдебното производство , съдът уважи искането на прокурорът ,.  поради което и на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК  прочете и приобщи  към доказателствата по делото, показанията на всеки от посочените свидетели , оформени в Протокол за разпит на свидетел от ДП № 285/2018 г. по описа на РУ – Свиленград, пред  разследващ полицай Стефка Димитрова.Всеки от свидетелите заяви,че вярното е това което са казали  пред съда.Единствено св. Е.А.С. заяви , че вярното е  това което е казала и тук т. с. пред съда и там т. с. на ДП.Съдът изцяло безрезервно  кредитира , обаче показанията на св. Мария Куртова , които се открояват с последователност , безпротиворчивост, логическа обоснованост  и убедителност .Същата  ясно , категорично и по един несъмнен начин  описа  действителната обстановка  и отговори недвусмислено на  въпросите на страните.Съдът приема за установена фактическата  обстановка  описана от прокурора в обвинителния акт  подкрепена  от събраните и проверени на съдебното следствие  доказателства .Съдът дава безрезервно вяра на прочетените показания  и приобщи към доказателствената съвкупност  показанията на свидетелите дадени на ДП  и ги  цени като правдоподобни , достоверни и не подложени на давление. Те кореспондират напълно с останалия доказателствен материал  и са в синхрон с показанията на св. Куртова. Приетото като доказателство удостоверение за раждане  показва , че детето не е припознато от подсъдимия .Този факт св. Куртова изясни , като масово явление и практика при ромите , но не уточни , че всъщност  по този начин се ползват различни социални привилегии, което е всеобщо известно.Ето защо не се разколебава извода за авторството на престъплението.

              Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на разпитаните свидетели,  и всички други писмени материали и документи ,протоколи с характер и значение на доказателства т. съдържащи фактически данни свързани с обстоятелствата по делото , допринасящи за тяхното изясняване  и са установени при условията и по реда на НПК. 

               При така установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че от обективна и субективна страна подсъдимият  е осъществил състава на престъплението  за което му е повдигнато и предявено обвинение.

               От обективна страна, са налице  особености на престъплението по чл. 191, ал.З вр. с ал.1 от НК а именно, че това престъпление е на просто извършване и е продължено, тъй като състава му не предвижда други противоправни последици освен съпужеското заживяване между субекта / подс. Г./ и пострадалата /св. С./. Спецификата при тези престъпления е обусловена от това, че изпълнението им представлява трайно, продължаващо, непрекъснато осъществяване на състава, докато не настъпят някакви обстоятелства (по волята или извън волята на дееца), които го прекратяват.

              Изпълнително деяние на престъплението по чл.191, ал.З вр. с ал.1 от НК се осъществява чрез действие, като деецът /пълнолетния обвиняем Г./ установява съвместно съжителство, в едно домакинство с малолетно лице от женски пол, както е в настоящия случай.

              От субективна страна обвиняемия е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е обществено опасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал гяхното настъпване. Умисълът на подсъдимият А.Р. Гайдажисв е обективиран в поведението му. Той е съзнавал, че св. Д.Е.С. е малолетна, едва навършила 13 годишна възраст, но това не го е възпряло и същия е заживял съпружески със св. С., в едно домакинство, в  дома на родителите му в гр. Любимец, на ул. „Люляк" № 19, както е установил трайни отношения с нея.

              Обективните обстоятелства по делото сочат и за субективния елемент от състава на престъплението за което му е повдигнато и предявено обвинение.Очевидни са елементите на прекия умисъл обективиран в действията и поведението на подсъдимия.От субективна страна наличието на прекия умисъл, отразен в съзнанието на дееца и обективиран в неговите действия не подлежи на съмнение и е доказан по безспорен и категоричен начин .

               С оглед на релевираните от защитата на подсъдимия доводи , съдът дължи анализ и преценка на така приетата за установена фактическа обстановка , по време и на съдебното следствие ,като база за изграждане на правно обосновани и законосъобразни изводи относно съставомерните елементи описващи признаците от състава на престъплението.  Първо,  налице е деяние  т. с. акт на съзнателна волева дейност на човека.Няма съмнение , че от събраната достатъчно по обем доказателствена съвкупност  е консумирано деяние, което съставлява престъпление.В този аспект няма данни , които  да оборят тезата , че такова деяние е осъществено.На второ място, кой е извършител  на това престъпление.Отново няма никакво съмнение , че това е подсъдимия на който му е  повдигнато и предявено обвинение по посочения от НК текст, което се налага  от събраните и проверени  фактически данни свързани с обстоятелствата по делото допринасящи за тяхното изясняване и установени при условията и по реда на НПК.Проследявайки извършените множество процесуални следствени действия  и предимно разпити на свидетели , като гласни доказателствени средства  проведени по начин такъв , че да възпроизвеждат доказателства изпълнявайки отредените им от закона функции ,съдът следва да прецени тяхната достоверност и обективност.Такъв извод може  в конкретния случай да бъде направен по несъмнен начин, единствено и само въз основа на прецизен анализ на показанията на свидетелите , както и на всички други събрани  доказателства  в тяхната взаимна връзка и зависимост. Анализа показва , че обвинението  е доказано  и не се разколебава  по никакъв начин.

              При това положение  се налага правно обоснования извод за вината , авторството  и съставомерноста на деянието.

              Относно основния акцент на защитата , касаещ допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила довели до нарушение на правото на защита на подзащитният и - .Защитата  посочва следното „На страница втора на Обвинителния акт, 19  изречение от горе надолу,  пише, че съвместното съжителство е започнало  през месец декември 2018г. Това изобщо не е  инкриминирания период  за който прокуратурата повдига обвинение на А.Р.Г. за това, че  за периода от месец декември 2017г. до  14.11.2018г. Говорим за месец декември,2018 г, че е започнало съжителството в обстоятелствената част, в диспозитива 2017г., кое  е вярно,” Защитата моли подсъдимият и да бъде оправдан поради недоказаност на обвинението .Този състав на съда  дължи следните съждения – обосновката на защитата не е коректна , точна  и отговаряща на действителните факти от една страна . Това е така , защото  не става въпрос за противоречие на обстоятелствената част на обвинителния акт  , като цяло с диспозитива на този акт относно инкриминирания период.Последния е посочен изрично  и то на два пъти , а именно „Следващият месец декември 2017 год. подс. Г. и св. С. решили да заживеят заедно, съпружески /на семейни начала/, в дома на подс. Г. ***. Така на не установена дата през месец декември 2017 год. подс. А.Г. и св. Д.С. заживели съпружески в дома на обвиняемия, заедно с неговите родители /свидетелите Р.А. и Д.Р. Гайдажиеви/ както и „При така установената фактическа обстановка, подсъдимият А.Р.Г. от обективна и субективна страна  осъществил състава на престъпление по чл.191, ал.З вр. с ал.1 от НК, като през периода от месец декември 2017 година до 14.11.2018 год. в гр. Любимец, Хасковска област, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст, а именно Д.Е.С., родена на *** год.” и след това в резултат на явна очевидна фактическа грешка е отразено „Съвместното съжителство на съпружески начала между подс. Г. и св. Д.С. е започнало през месец декември 2018 год., като точната дата на съжителството не е била установена въпреки положените усилия и извършените действия по разследването” Извода е , че в обстоятелствената част не съществува единствено и само словосъчетанието „започнало съжителство  през декември 2018 г. „ Два пъти преди това се посочва действителния период –месец и година  и т. н. Отделно от това ясно , точно  в диспозитива е изписано правилно въпросния период , като време . При това положение не би могло на практика да се стигне до объркване  и до накърняване правото на защита  т. не се касае за съществено процесуално нарушение , водещо до  нарушаване правото на защита.

              От друга страна съдът  дължи да отбележи следното – В  разпоредително заседание  прокурора, подсъдимия и  защитника са взели становище по въпросите визирани в чл.248 от  НПК. Съдът с определение се е произнесъл, като е обявил на страните своето становище. Защитника на подсъдимия – адвокат М. е депозирала частна жалба в срок след, като е заявила в съдебно заседание, че има  възражения по т.3, ал.1 на чл. 248 от  НПК за допуснати отстраними съществени нарушение на процесуалните права, които са  довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. С протоколно  определение съдът е обявил, че не са налице процесуални нарушения като  подробно се е аргументирал. Частната жалба е разгледана от Окръжен съд  Хасково и с определение №75/11.02.2019г. е потвърдено определението от 18.01.2019г. на РС Свиленград, постановено в разпоредително заседание по НОХД №724/2018г.по описа на РС Свиленград  и Окръжен съд Хасково е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, изрично посочвайки , че  на досъдебното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.При това положение  категорично е налице преклузия да се правят възражения  по ал.1 т. 3 на чл. 248 от НПК.Разпоредбата на чл. 248 ал.3  гласи – „В съдебно заседание  на първоинстанционния , въззивния и касационния съд  не могат да се правят възражения  за допуснатите нарушения на процесуалните правила  по ал.1 т. 3 , които не са били поставени  на обсъждане в разпоредително заседание , включително по почин на съдията докладчик, или които са приети  за несъществени” Дори ако се приеме , че е налице допуснато нарушение на процесуалните правила  то визираното такова не е било поставено за обсъждане в разпоредителното заседание .Още повече , искането за оневиняване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението  е неоснователно  и несъстоятелно. Събраната достатъчно по обем доказателствена съвкупност по един несъмнен и безспорен начин  обосновава извода , че осъществената деятелност от подсъдимия описва признаците от състава на престъплението за което му е повдигнато и предявено обвинение .

               Доводите на защитата  на подсъдимия  за недоказаност на обвинението , са логически необосновани, не почиват на анализа и преценката на събраните  и проверени на съдебното следствие доказателства, и не кореспондират с тях,поради което съдът ги намира за несъстоятелни.На базата на възможно допустимия кръг от доказателствени източници , съдът  достигна до единствения правно обоснован  извод  за наличие  на всички изискуеми се елементи  и признаци от състава на престъплението за което на подсъдимия му е повдигнато и предявено обвинение .Въз основа на обстоен анализ на събрания доказателствен материал  и внимателна преценка на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност , съдът достигна до обоснования и кореспондиращ на данните в  делото извод , че подсъдимия се  осъществил, както от обективна , така и от субективна страна състава на престъплението за което им е повдигнато и предявено обвинение от РП Свиленград .

              По един безспорен начин  се доказаха релевантните за наказателната отговорност обстоятелства  и за съставомерността на осъществената престъпна деятелност .Събраните и проверени на съдебното следствие  доказателства категорично сочат , че подсъдимия е осъществил както от обективна , така и от субективна страна състава на престъплението за което му е повдигнато и предявено обвинение .

 

               Относно приложението на чл. 55  ал. 1 от НК – Съгласно тази разпоредба,същата се прилага  при изключителни или многобройни смекчаващи  обстоятелства , когато  и най лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко,като при наличие на определени изискуеми се предпоставки е  предвидено приложението на  съответни опции изчерпателно посочени.В конкретния случай  може да се говори ,че и най лекото наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Съдът намира , че  са налице предвидените в закона опции, при които е възможно приложението на чл. 55 ал. 1 от НК.Приложението на този текст  би било едно оправдано  благоприятно наказателно правно третиране на престъпния деец и не  е проява на прекомерно снизхождение.Това е така  защото се касае за лице на млада възраст възприел съществуващите  традиции на етноса ,без да е бил съветван и контролиран от родители и близки; няма данни същия да е с добро материално положение ;невръстното дете се нуждае от средства и грижи;предходното осъждане  не следва да се цени допълнително , като отегчаващо обстоятелство , тъй като това наказание се привежда в изпълнение съобразно чл. 68 ал.1 от НК; няма други криминални регистрации;продължителното отсъствие от дома ще се отрази негативно на детето и майка  му;сравнително добро процесуално поведение ;

               Степента  на обществената опасност  като основно , определящо , обективно неюридическо  качество на деянието е сравнително висока и е в зависимост от редица обстоятелства, а именно значимостта на обекта на посегателство – родовия и непосредствен обект на посегателството -обществените отношения свързани с дейността на държавните органи и реда на управлението ; със степента на засягане на  този обект; начина и средствата за осъществяване на престъплението; условията,времето, място и обстановка при осъществяването на престъпната деятелност..Изхождайки от характера и динамиката на този вид престъпления показващи  една открояваща се и стабилна тенденция към завишение , не само се наблюдава особен обществен интерес, но и те ерозират нормалното функциониране на дейността на държавните органи  и установения ред на държавно управление.Въпреки това , обаче, съдът съобрази размера на наказанието прилагайки чл. 55 от НК предвид  изискването , че наказанието трябва да бъде адекватно  и да бъде не само възмездие, но  и средство за постигане на определени цели. Този състав на съда , счете                че друго наказание не би спомогнало за постигане целите на чл. 36 от НК, не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на виновния и не би въздействало възпитателно и предупредително- възпиращо върху другите членове на обществото. Така индивидуализираното по вид и размер наказание, съдът намира за съответстващо на степента на обществена опасност на конкретното деяние и на личната опасност на дееца, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. То е достатъчно за постигане на специалната и генералната превенция и е справедливо.

 

                Съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и отнемане на възможността му, и за в бъдеще да извършва престъпления, наложеното наказание и начина на изтърпяване  са адекватни и подходящи,както и  за постигане на специалната, така   и генерална превенция  съгласно чл. 36 от НК

               Причина за извършване на престъплението е пренебрежителното отношение на подсъдимия  към установения ред на държавно управление  и ниското правосъзнание.

 

               По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

                                                      

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: