№ 10824
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110112522 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ******** е предявило против ********** положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с
които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи суми по заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №66630/2022г. по описа на СРС, 27 с-в.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия по договор № 34031/Ш009700. Твърди се, че
ответникът ползвал доставена топлинна енергия през периода от 06.2019г. до м.04.2020г.,
като не бил заплатил законна лихва за забава върху изплатени вземания за енергия за имот в
*********, болнична аптека, аб.№ 2101/инсталация **********, в размер на 1759.70лв. за
периода от 03.03.2020г. до 09.11.2021г., вкл. се иска присъждане на законна лихва върху
дължимите суми до изплащане на вземането.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника, който не оспорва, че е
била доставена топлинна енергия, която е била заплатена, не е оспорва, че е договор между
страните по доставка на топлинна енергия при общи условия, но оспорва по основание
претенцията за лихва за забава, защото вземането било акцесорно и след като било
заплатено вземането за главница, то се погасявало и акцесорното вземане. На следващо
място оспорва начисляването на законна лихва от заявлението до изплащане на вземането,
доколкото предполага наличие на главно задължение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното
от фактическа страна следното:
1
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че е налице облигационно правоотношение по покупко-продажба на
топлинна енергия по договор № 34031/Ш009700 за имот в *********, болнична аптека, аб.
№ 2101/инсталация **********, така и че ответникът ползвал доставена от ищеца топлинна
енергия през периода от 06.2019г. до м.04.2020г., така и че страните са се съгласили със
заплащане от страна на ответника да се погасят главниците за топлинна енергия.
Съдът е обявил за служебно известни Общи условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди от ********** на потребители в гр.София, вкл. същите са приети по
делото. Съгласно чл.39 от Общите условия – купувачът на топлинна енергия извършва не
по-малко от едно текущо плащане през месеца на доставката и изравнително плащане след
изтичане на месеца въз основа на отчетената действителна консумация, така и продавачът
издава в срок до 5те число на текущия месец фактура на купувача за количествата енергия.
Съгласно чл.40, ал.1 от същите е прието, че купувачът е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за топлинна енергия в срок до 20то число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Съгласно чл.49, ал.1
от ОУ – при неизпълнение в срок на задълженията си да заплаща фактурираните суми за
топлинна енергия, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, купувачът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката
или в касите на продавача.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в
счетоводството на ищеца има издадени 11бр. фактури и 1бр. дебитно известие за периода от
м.06.2019г. до м.04.2020г., като по същите има плащания на дати 03.03.2020г., 01.05.2020г.
съответно и 01.10.2020г., като в периода от издаване на фактурите, падежът на същите и
датата на плащане е начислена от ищеца лихва за забава (съобразена със ЗМДВИП) в размер
на 1687.01лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Правна квалификация: искът е предявен по реда на чл.422 ГПК и е с правно основание
с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца наличие на
лихвоносно задължение, основание за начисляване на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, настъпване на предпоставките по основанието за начисляване на лихва за
забава за претендирания период, т.е. доколкото от чл.39 от приложимите ОУ – продавачът
издава в срок до 5-то число на текущия месец фактура на купувача за количествата енергия,
систематично тълкувана с вр. чл.49 от ОУ, съгласно които при неизпълнение в срок на
задълженията си да заплаща фактурираните суми за топлинна енергия по чл.86 ЗЗД
купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача, следва че ищецът
2
следва да докаже: издаване на фактури за съответните период (като съдът е дал указания по
чл.146, ал.2 ГПК, че не се сочат доказателства) за начислена топлинна енергия, начисляване
на законна лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката
му.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общи условия, купувачът е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 - то число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Съгласно чл. 49, ал.
1 от Общите условия при неизпълнение на задълженията си да плаща фактурираните суми
за топлинна енергия, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД купувачът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по
сметката или в касите на продавача, като купувачът изпада в забава от първия работен ден
след изтичане на срока за плащане, т. е. длъжникът изпада в забава след изтичане на
определения между страните срок за изпълнение. Последица от неплащане на задължението
в срока е поставянето на длъжника в забава и начисляването на законна лихва. Разпоредбата
на чл. 40, ал. 1 от ОУ обаче предвижда и настъпването на допълнително условие, за да бъде
поставен длъжникът в забава, освен неплащането на задължението на падежа –
необходимо е доказване и на получаване на данъчна фактура. Настоящият съдебен състав
приема, че искът на ищеца е неоснователен като недоказан, доколкото не е ангажирал
доказателства, че е издал и е ответникът е получил данъчни фактури относно
процесните вземания за главница за топлинна енергия, за да може да възникне като
последица основанието за изпадане в забава, съответно начисляване на мораторна лихва по
чл.49 ОУ, вкл. въпреки дадените указания по чл.146, ал.2 ГПК (така и Решение №
260411 от 02.03.2023 г. по в. гр. д. № 13802 / 2019 г. на Възз. II-в състав на Софийски
градски съд; Решение № 262137 от 28.06.2022 г. по в. гр. д. № 11162 / 2020 г. на Възз. II-в
състав на Софийски градски съд)
По разноските:
С оглед изхода на делото с право на такива има само ответникът, който е претендирал
присъждане на такива за юрисконсулт, като с оглед ниската фактическа и правна сложност
на делото съдът определи възнаграждението в размер на 100лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл.86, ал.1
ЗЗД за признаване за установено, че ************ ЕАД с ЕИК: ****************, дължи на
******** с ЕИК: ***********, сумата 1 759,70 лева (хиляда седемстотин петдесет и девет
лева и 70 стотинки), представляваща лихва върху цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 03.03.2020 г. до 09.11.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 06.12.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена Заповед №
36016 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.12.2022г. по ч.гр.д. №
3
66630/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ******** с ЕИК: ***********, да
заплати на ************ ЕАД с ЕИК: ****************, разноски по делото в размер на
100лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4