Решение по дело №9095/2015 на Районен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер……,                          28.12.2015 година,                            град Варна,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД,                    СЕДEМНАДЕСЕТИ  СЪСТАВ

 

На петнадесети декември                             две хиляди и петнадесета година:

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА  СЯРОВА

            Секретар: В.Г.,

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 9095 по описа за 2015 г. на ВРС,

за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.357 и сл.от КТ.

Предявени са обективно съединени искове от В.Н.Г. ***, против „Е.В.” ООД ***, за отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, възстановяване на предишна работа и заплащане на обезщетение за времето през което е останала без работа, поради незаконното уволнение в размер на 9000лв. за период от 6 месеца, считан от 01.06.2015г., с правни основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ.

Ищецът твърди в исковата си молба че в периода от 23.05.2013г. до 01.06.2015г., се е намирал в трудово-правни отношения с ответното дружество. Със Заповед № 782 от 01.06.2015 година трудовият му договор е прекратен на основание чл. 330, ал.1 т.6 във вр. с чл.188, т.3 и чл.190, ал.1 и т.3 от КТ- поради системни нарушения на трудовата дисциплина. Твърди че заповедта е незаконосъобразна, тъй като при издаването й не са спазени императивните разпоредби на чл.193 и чл.195 от КТ. Моли съда да я отмени изцяло като незаконосъобразна, да го възстанови на заеманата преди това длъжност, като осъди ответното дружество да му заплати дължимите работни заплати за период от 6 месеца в размер на 9000лв., ведно с дължимата лихва за забавено плащане от датата на исковата молба и направените по делото съдебни и деловодни разноски. В съдебно заседание процесуалният му представител адв.А.Д. поддържа исковете.

  Ответникът по делото – „Е.В.” ООД, чрез процесуалният си представител адв.М.Д., счита исковете за допустими но неоснователни. Твърди че работодателят е спазил предвидените в КТ разпоредби и е наложил основателно най-тежкото дисциплинарно наказание на ищеца. Оспорва иска по чл.225 от КТ, като счита, че при евентуално му уважаване, обезщетението следва да се присъди на осн. ал.1 за два месеца и на осн.ал.2 на чл.225 от КТ за м.август 2015г. Твърди че за периода, след 30.08.2015г., ответникът не следва да заплаща обезщетение на ищеца за оставане без работа, доколкото отговорността за това, вече ще се носи от последващия работодател. Моли съда да отхвърли всички искове като неоснователни. Претендира разноски

Съдът, след преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: По делото е безспорно установено от представените с искова молба писмени доказателства и трудово досие на ищеца, че страните са били в трудово правни отношение по силата на валидно сключен помежду им трудов договор. Първоначално договорът е бел с определен срок а с допълнително споразумение към него № 615/01.01.2014г., е станал безсрочен. Ищецът е работил на длъжност „стюард” с място на работа Дирекция „Летателна Експл.”, на пълно работно време – 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение – 1500лв. Със Заповед № 762/01.06.2015г. трудовото му правоотношение е прекратено на осн.чл.330, ал.1 т.6 във вр. с чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.3 от КТ, считано от 01.06.2015г. Като причини за прекратяване на трудовия договор е вписано: „системни нарушения на трудовата дисциплина, след като е получил наказание Предупреждение за уволнение, лично подписано от работника на 16.12.2014г. и след като е бил подробно изслушан от Ръководител ДЛЕ и Ръководител КС.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

            Преди да разгледа трудовия спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ по същество, съдът е длъжен да изследва дали е спазена процедурата по издаване на заповедта за уволнение, редовна ли е от външна страна, включително издадена ли е от компетентен орган в кръга на правомощията му. Тежестта на доказване законосъобразността на уволнението по този иск е изцяло на работодателя, който следва да проведе пълно и главно доказване на факта, че е упражнил правото си в съответствие със закона.

             В разглеждания казус съдът констатира, че е нарушена разпоредбата по чл.195, ал. 1 от КТ. Посочената императивна норма на чл.195, ал.1 от КТ предвижда, че „дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага”. Визираната правна норма изисква посочване на това „кога е извършено дисциплинарното нарушение”. В тази си част разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че в заповедта за дисциплинарно уволнение следва да се посочи датата на извършване на нарушението или период, в случай че нарушението/нарушенията не са извършени на една и съща дата. Нарушенията следва да са конкретизирани в заповедта с индивидуализиращите ги белези и време на извършване. В противен случая липсва реквизит на заповедта, който я прави незаконосъобразна /в този смисъл решение №647 от 11.10.2010 г. по гр.д. №1348/2009 г. на ВКС, 4-то ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. В конкретния казус това e  именно така. Не  е посочено нито едно конкретно нарушение на трудовата дисциплина.

Горните недостатъци на заповедта всъщност са съпътствали цялата процедура по налагане на дисциплинарно наказание, което при внимателен анализ на доказателствата обосновава извод, че е налице и друго нарушение – такова по чл.193, ал.1 от КТ. Съгласно посочената императивна норма работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Неспазването от страна на работодателя на това изискване води до опорочаване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и също е основание наложеното такова да се отмени, без да се разглежда спорът по същество /чл. 193, ал. 2 от КТ/. Тези обяснения обаче следва да са изискани във връзка с конкретизираните в заповедта нарушения, с индивидуализиращите ги белези и време на извършването им. Правомерността на дисциплинарното уволнение предполага установена идентичност на нарушенията, за които са снети обяснения, и нарушенията, отразени в акта по чл. 188, т. З от КТ /вж. в т. см. и решение №205/08.04.2004 г. на ВКС по гр. д. №1235/2002 г., III г.о.; решение №1554/10.01.2004 г. на ВКС по гр. д. №1701/2002 г., II г.о.; и решение №802/10.04.2002 г. на ВКС по гр. д. №1142/2002 г., III г.о./. Императивната норма на чл. 193, ал. 1 от КТ не е самоцелна, а се явява една възможност на работника или служителя да се защити във връзка с конкретното посочено като извършено от него нарушение на трудовата дисциплина. Затова именно в хода на дисциплинарното производство, т.е. след откриване на нарушението, но преди налагане на следващото се за него дисциплинарно наказание, за субекта на дисциплинарната власт съществува задължение да изслуша устно или да поиска писмените обяснения на провинилия се работник или служител. Единствено от работодателя зависи дали ще се съобрази с тях и ще ги вземе предвид при преценка вида на дисциплинарното наказание или не. За да е налице обаче изпълнение на задължението му по чл.193, ал.1 от КТ, е необходимо преди налагане на дисциплинарното наказание субектът на работодателската власт е поискал обяснения от работника или служителя във връзка с конкретното дисциплинарно нарушение /вж. в т. см. и решение №440/04.07.2002 г. на ВКС по гр. д. №784/2001 г., III г.о./. Разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ поставя императивното условие искането и даването на обяснения да предхожда дисциплинарното наказание. От него произтича и изводът, че обясненията, които работодателят иска от работника или служителя, трябва да имат определен предмет - да се отнасят до нарушенията, за които съответният компетентен орган следва да реши дали ще бъде санкциониран нарушителят по чл. 188 от КТ.

В  настоящия случая в самата Заповед № 782/01.06.2015г.  работодателят е записал че ищецът,  преди налагане на дисциплинарното  наказание – уволнение е получил друго наказание – Предупреждение за уволнение, лично подписано от работника на 16.12.2014г. и след като е бил подробно изслушан от Ръководител ДЛЕ и Ръководител КС.

По делото липсват доказателства, че във връзка с настоящата заповед № 782 на ищеца са искани обяснения. В трудовото досие се съдържа рапорт от П.Н.Й.  - Стюард AIR VIA, както и имейл-кореспонденция на същото лице с В.П., от които се установява, че при полети ищеца се е държал грубо с пътниците в самолета, но те не доказват спазване на процедура по даване и изслушване на обяснения от ищеца. В контекста на горното, съдът счита, че в настоящия случай изисканите от ищеца писмени обяснения, описани в обжалваната Заповед са били евентуално с налагане на дисциплинарното наказание – ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ за Уволнение, но не и с настоящите системни нарушения на трудовата дисциплина. Както бе посочено по - горе, правомерността на дисциплинарното уволнение предполага установена идентичност на нарушението, за което са снети обясненията и нарушението, отразено в акта по чл.188, т.3 от КТ.

Предвид гореизложеното съдът намира, че уволнението е незаконосъобразно на формално основание - поради нарушение на чл.195, ал.1 и чл.193, ал.1 от КТ, поради което следва да отмени дисциплинарното наказание без да разглежда спора по същество.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Основателността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ поражда за работника субективното право да претендира възстановяване на прекратеното трудово правоотношение. С предявения иск упражнява своето субективно преобразуващо право да продължи да изпълнява работата на длъжността, която е заемал преди незаконното му уволнение. Между страните е съществувало трудово правоотношение за неопределено време. Посочените обстоятелства формират фактическия състав за уважаване на претенцията за възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност „стюард”, на осн. чл.344, ал.1, т. 2 от КТ.

 

 

По иска с правно основание чл.344, ал.1 т.3 във вр. с чл.225 от КТ.

За да бъде уважен искът, трябва да са налице следните предпоставки: уволнението на работника или служителя трябва да е признато за незаконно и той да е останал без работа след уволнението или да е постъпил на работа по трудов договор с по-ниско трудово възнаграждение. Искът за обезщетение е ограничен в две основни рамки – от една страна периодът, за който може да се търси обезщетение не може да е по-голям от шест месеца, считано от деня на уволнението, а от друга страна не може да се търси обезщетение в рамките на тези шест месеца за времето, през което ищецът е постъпил другаде на работа и е работил при трудово възнаграждение с размер равен или по-висок от това, което е получавал преди уволнението.

От представените по делото писмени доказателства ( копия на трудова книжка) и съобразно назначената ССчЕ се установява, че в периода 05.08.2015г. до 30.08.2015г. ищецът е започнал работа при друг работодател с БТВ  в размер на 1200лв. Разликата в двете заплати е 318лв. От м.септември 2015г., отново е останал без работа.

Предвид това съдът счита, че за периода 01.06.- 05.08.2015г. на ищецът се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3036лв., а за периода 05.08.30.08.2015г. обезщетение в размер на 318лв., на осн. чл.225, ал.2 от КТ.

Съдът счита, че за периода от 01.09.2015г., настоящият работодател не дължи на ищеца обезщетение по чл.225 от КТ, независимо, че той отново е останал без работа.

Ищецът е претендирал разноски, и е представил  доказателства за направени такива в размер на 960лв., включващи реално изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. На осн.чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от исковете, ответникът следва да му заплати сумата от 719.25лв.

Ответникът също е претендирал разноски, чийто размер по приложен списък по чл.80 от ГПК е 500лв., реално изплатено адвокатско възнаграждение. На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде да му заплати сумата от 105лв.

След прихващане на двете задължения до размерът на по-малкото от тях ответното дружество следва да заплати на ищеца сумата от 614.25лв., разноски по компенсация.

На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса върху уважените искове в общ размер на 394.16лв, включваща 294.16лв. д.т. по трите обективно съединени иска (80лв. + 80лв. + 134.16лв.), както и сумата от 100лв., хонорар за вещо лице.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 782/01.06.2015г. с която на осн.чл.330, ал.1 т.6 във вр. с чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.3 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на В.Н.Г. с ЕГН-**********, считано от 01.06.2015г., поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

            ВЪЗСТАНОВЯВА В.Н.Г. с ЕГН-**********, на заеманата преди уволнението длъжност „СТЮАРД” с място на работа Дирекция „Летателна Експл.”, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

            ОСЪЖДА  „Е.В.” ООД ЕИК:******** със седалище и адрес на управление ***, представляван от Д.А.Б., чрез адв.М.Д. – АК Варна, да заплати на В.Н.Г. с ЕГН-**********,***, чрез адв.А.Д. – АК Варна, сумата от 3036лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 01.06.2015г.-05.08.2015г., както и сумата от 318лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ, за периода 05.08.2015г.– 30.08.2015г., като в останалата част и до пълният претендиран размер от 9000лв., отхвърля претенцията, като НЕОСНОВАТЕЛНА, както и сумата от 614.25лв., разноски по компенсация.

ОСЪЖДА „Е.В.” ООД ЕИК:******** със седалище и адрес на управление ***, представляван от Д.А.Б., чрез адв.М.Д. – АК Варна да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса върху уважените искове в общ размер на 394.16лв, на осн.чл.78, ал.6 от КТ.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение, на осн. чл.242 от ГПК.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от обявяването му на страните – 30.12.2015г., пред Варненски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: