РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Бургас, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120203517 по описа за 2021
година
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на В.П. ЕООД, БУЛСТАТ: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. «***»
*********представлявано от В.Е.П., ЕГН: ********** против наказателно
постановление № 2186 - F571867/21.12.2020г., издадено от Заместник -
директор на ТД на НАП Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ-1149 от
25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на дружеството-
жалбоподател, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата).
В съдебно заседание, за дружеството - жалбоподател, се явява
управителят на дружеството - жалбоподател. Не сочи доказателства. Моли
НП, да бъде отменено. Не прави искане за разноски.
За АНО, редовно призовани, се явява представител. Оспорват жалбата и
молят НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Правят
искане за присъждане на разноски.
1
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания,
доводите на страните и като обсъди събраните доказателства, намира жалбата
за допустима, като подадена от надлежен представител на легитимно да
обжалва лице и депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен
срок, по чл. 59 ал.2 ЗАНН пред материално и териториално компетентен съд.
Съдържа изискуемите от закона реквизити и производството пред РС-Бургас
е редовно образувано.
Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
При извършена проверка от служители на ТД НАП Бургас,
проверяващите установили, че представените банкови извлечения от «В.П.»
ЕООД с ЕИК ***, лицето В.Е.П. е извършила захранване на фирмената
сметка BG22STSA93000026312108 със сумата от 1300,00лв., която се явявала
плащане по извършени фотографски и рекламни услуги на лица, платили
сумите на ръка, както следва: фактура 5/01.07.2020, в размер на 100,00 лв.,
фактура 6/09.07.2020, в размер на 150,00лв., фактура 7/09.07.2020, в размер на
160,00 лв., фактура 8/09.07.2020, в размер на 760.00лв., Е.Г., в размер на
50,00лв., М.К, в размер на 50,00лв.
При проверка в информационния масив на НАП се установило, че
„В.П.“ ЕООД с ЕИК ***, няма въведен в експлоатация ЕКАФП с изградена
дистанционна връзка с НАП.
За установеното нарушение, актосъставителят, в присъствието на
управителя на дружеството, съставил акт за установяване на
административно нарушение, в който нарушението било квалифицирано като
такова по чл. 7, ал. 1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ. АУАН бил
подписан без възражения.
Въз основа на АУАН и като е взел предвид събраните в
административното производство писмени доказателства и доказателствени
средства, АНО издадал и атакуваното наказателно постановление, с което на
дружеството-жалбоподател, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за
нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ
(Наредбата).
2
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а
АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на АУАН е
допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е
довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление,
поради следните съображения:
В административно наказателното производство, тежестта на доказване
е на АНО. Именно АНО, следва да докаже, че въпросното нарушение е
извършено именно от жалбоподателя виновно, като описанието му, следва да
съответства на съдържанието на административно наказателната норма, която
АНО е посочил като нарушена, от страна на жалбоподателя. Нужно е също,
фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП, да съвпада, като въз
основа на изложеното в АУАН и след проверка на неговата
законосъобразност, се издава НП. Необходимо е да бъде посочена точна дата
на извършване на нарушението, като същата не следва да се тълкува от
настоящия състав.
Нито в АУАН, нито в НП не е фиксирана и ясно посочена с думи или
цифри конкретна дата на нарушението. Датата на нарушението, изводима
според съда от събраните доказателства, което е недопустимо да се прави,
вероятно би била денят, когато дружеството е започнало да упражнява своята
дейност. В текста на АУАН и НП, такава конкретна дата не е посочена, като
не е посочена дори дата на извършване на проверката.
Гореизложеното се явява отсъствие на съществен признак от състава на
нарушението, който е задължителен елемент от съдържанието на АУАН и е
определящ при преценката на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, както
и на давностните срокове по чл. 80 и чл. 81 от НК. Това води до неяснота,
относно датата на осъществяване на релевираното деяние, която е съществен
елемент от обективната страна на същото и е задължително необходим в
контекста на изискванията за яснота на предявеното обвинение и за
гарантиране на правото на защита на нарушителя.
3
Това обстоятелство, се явява съществено процесуално нарушение, което
не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството и налага
отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда спора
по същество.
Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е
основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да
се отмени, като процесуално незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
отменено, но жалбоподателят не е направил искане за присъждане на
разноски, поради което, същите остават, както са направени от страните.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 предложение
трето от ЗАНН, Районен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2186 - F571867/21.12.2020г.,
издадено от Заместник - директор на ТД на НАП Бургас, упълномощен със
Заповед ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП
против В.П. ЕООД, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. «***» ********* представлявано от В.Е.П., ЕГН: **********, с
което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за
нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщението.
Вярно с оригинала!
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4