Р Е Ш Е Н И Е № 799
гр.Пловдив, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева,
като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 954/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ЗАД „Булстрад В.И.Г.“, чрез пълномощника адвокатско дружество
И. и Т., адв.Е.Т. срещу решение № 894/11.03.2020г. по гр.д. № 20196/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, с което е отхвърлен предявения от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, пл. „Позитано“ № 5 против „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37 иск за заплащане на сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/,
представляваща изплатено от застрахователя обезщетение за причинени на
11.02.2018г. имуществени вреди в обект – кафе – аперитив „Яна“, находящ се в
с.Широка лъка, стопанисван от ЕТ „Дазия – Т.К.“ по застрахователна полица № 2204181250000010 от 12.01.2018г. и
щета № **********/01-18, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 19.12.2018г. до окончателното изплащане.
Решението се обжалва
от ЗАД „Булстрад В.И.Г.“ сочи се, че решението е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Твърди се, че Районен съд - Пловдив не се е съобразил в чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД, а именно, че вината се предполага до доказване на противното,
като първостепенния съд не е изложил мотиви да се е оборила тази законова
презумпция, вследствие на което са нарушени нормите на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД. Сочи се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като районният съд необосновано е приел за обосновано
заключението на една съдебно-техническа експертиза, която е в противоречие със
заключенията на повторна съдебно-техническа експертиза, без да се посочат
конкретни мотиви за този извод на първата инстанция. Сочи се, че тези изводи на
районния съд са неправилни с оглед на събраните по делото доказателства. Иска
се отмяна на решението изцяло и уважаване на иска, насочен срещу въззиваемото
дружество. Претендират се разноските пред двете инстанции.
В срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с който
обжалваното решение се приема за правилно и законосъобразно. Иска се неговото
потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
Постъпило е становище
от третото лице помагач на въззиваемата страна „Застрахователната компания
Уника“ АД, с което решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се
неговото потвърждаване.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно
при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив е квалифицирал иска по чл.410 КЗ/чл.213 КЗ – отм., във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Дадената правна квалификация е
неправилна, защото ответника по иска „Електроразпределение
Юг” ЕАД е юридическо лице, а същите
носят отговорност за вреди по чл.49 или чл.50 от ЗЗД. Така, че правилната
правна квалификация на иска е по чл.410 КЗ, във връзка
с чл.49 ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Безспорно е по делото, че ЕТ
„Дазия-Т.К.“ е клиент на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, както и че на 11.02.2018г. в с.Широка лъка, в
стопанисвания от ЕТ „Дазия-Т.К.“
обект е възникнал токов удар; че са били увредени един от климатиците и един
хладилниците-фризери в обекта; че собственикът на едноличния търговец е уведомил
застрахователя-ищец за настъпилото застрахователно събитие, както и че на търговеца е
изплатена сумата от 650 лв. обезщетение за имуществени вреди от ищеца по сключена между тях застраховка.
Спорно е по делото каква е причината за повредата
на вещите на застрахования търговец и дали за това вина носи, дружеството
ответник – разпределящ и доставящ електроенергия на крайните клиенти на мрежата
си, чрез виновни действия на свои работници или не. В тази наскоа по делото има
приети две СТЕ с различни експертни изводи. РС Пловдив е приел за достоверни и
правлини изводите на първата СТЕ, защото то е компетентно и обективно дадено, Според РС Пловдив вещото лице е дало
задълбочени и обосновани отговори на поставените въпроси, за разлика от вещото
лице по повторната съдебно-техническа експертиза. Първата СТЕ /л.94/ в т.5 от
заключението си приема, че вероятната причина за настъпилите повреди в
климатика и фризера на ищеца, са настъпило временно отклонение на напрежението
предизвикано от допир на фазови проводници на ВЛ 20 кV
„Воденицата“ в резултат от тежките климатични условия на 11.02.2018г. /обилен снеговалеж/.
Увреждането не е могло да се предвиди и преодолее. Това становище на този
експерт въззивният съд не приема, защото същото не се подкрепя от събрани доказателства
по делото на 11.02.2018г. в посочения район да е имало обилен снеговалеж и
същият да е скъсал проводниците, като при това два фазови проводника са се
докоснали преди да паднат. Разпитано вещото лице в съдебно заседание заявява
„Нямам данни какво точно е станало вследствие на обилния снеговалеж“ /л.99/.
Тоест заключението на тази СТЕ е просто едно предположение неподкрепено от
никакви доказателства, а резултат на предположенията на вещото лице. Повторната
СТЕ /л.139/ в т.5 сочи вероятна причина за увреждането на електроуредите на
ищеца краткотрайно увеличение на напрежението, пик на напрежението, вследствие
на възникнала авария на ВЛ 20 кV „Воденицата“ и извършените
включвания и изключвания на ниво 20 кV без да е осигурена защита на
уредите на абонатите. Съществува причинно следствена връзка между прекъсване на
електрозахранването поради авария на ВЛ 20 кV
„Воденицата“ и последващите включвани и изключвания на електропровода. Не е
била осигурена защита на уредите на абонатите, защото не е била изключена
разпределителната мрежа ниско напрежение. Фактите, че с.Широка лъка е било без
електрозахранване 6 часа и през това време служителите на ответното дружество
са поправяли ВЛ 20 кV „Воденицата“, без да изключат разпределителната
мрежа ниско напрежение, са спирали и пускали тока многократно, за да установят
дали мрежата няма друго прекъсване е безспорен факт по това дело. Че при тези
пускания и спирания на тока може да се генерира токов удар е посочено от
повторната СТЕ. Първата СТЕ също приема, че тези включвания и изключвания на
тока пораждат комутационни пренапрежения /л.98/. Ето защо въззивният съд приема изводите на
тази експертиза, като такива подкрепени от доказани факти по делото. Съдът не
приема извода на първата СТЕ, че породените комутационни пренапрежения не
можели да повредят домакинските ел. уреди, защото това е конкретен въпрос,
свързан с чувствителността на всеки различен ел. уред към пренапрежения и не
може на този въпрос да се отговаря общо без да се държи сметка за разликата в
чувствителността на различните уреди на пренапрежение. За това че подобни
спирания и пускания на тока могат да увреждат електроуредите свидетелства и
св.К., които именно поради такива предхождащи факти си е застраховал
имуществото в ищцовото застрахователно дружество /л.132/.
Ето защо иска за вреди по чл.410 КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД, който се обжалва, е
доказан и неправилно РС Пловдив е приел обратното. За да се докаже фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД е необходимо да се докажат
съответното деяние на делинквента или на този, на който същият е възложил
някаква работа по чл.49 от ЗЗД, неговата противоправност и настъпилите от това
вредоносни последици. Като между увреждащото деяние и настъпилите вреди е
необходимо да се докаже и причинната връзка. По делото е доказано, че
служителите на ответното юридическо лице са допринесли за настъпването на
увреждането на електроуредите на ищеца, защото са спирали и пускали тока
многократно, за да установят дали мрежата няма друго прекъсване, като при това
са генерирали комутационни пренапрежения в мрежата ниско напрежение ползвана от
застрахования търговец. Това деяние е противоправно, защото нарушава основния
принцип да не се вреди другимо и вредата е могла да се избегне като се е
изключила мрежата ниско напрежение, което не е било сторено от работнците на
ответника. Видно от повторната СТЕ е доказана причинната връзка между увреждащото
деяние и настъпилите вреди. В тази насока са и определение №922/16.07.2015г. по
гр.д. №2559/2015г. на ВКС, ІV г.о. и определение №547/21.06.2016г. по гр.д.
№2310/2016г. на ВКС, ІІІ г.о. Ето защо решението е неправилно и следва да се
отмени, а исковата претенция да се уважи изцяло, като размера на вредите е
доказан от притета СОЕ /л.146-149/.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК основателна е претенцията на ищеца за присъждане на разноските по настоящото въззивно
дело и за първата инстанция. За първа инстанция са направен разноси 50 лв. за
ДТ /л.5/, депозити за експертизи 120 лв./л.63/, 350 лв. /л.103/, депозит за
свидетел 20 лв. /л.113/. За адвокатския хонорар от 300 лева няма представен
договор за правна помощ с подобна договорена сума и такива разноски не се
доказва да са уговаряни и плащани, като платежното нареждане за 4 900 лева
по неясно какви фактури, не доказва конкретните разноски. За първа инстанция се
дължат общо 540 лева разноски. За въззивната инстанция се дължат 25 лв. за
държавна такса и 300 лева за адвокатски хонорар, договорен видно от фактура от
29.03.20г. /л.29/ и платен реално видно от плажено нареждане /л.30/, общо 325
лева.
Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО решение № 894/11.03.2020г. по
гр.д. № 20196/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като вместо
това
ОСЪЖДА „Електроразпределение
ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37 да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, пл. „Позитано“ № 5
сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща
изплатено от застрахователя обезщетение за причинени на 11.02.2018г.
имуществени вреди в обект – кафе – аперитив „Яна“, находящ се в с.Широка лъка,
стопанисван от ЕТ „Дазия – Т.К.“ по
застрахователна полица № 2204181250000010 от 12.01.2018г. и щета №
**********/01-18, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 19.12.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Електроразпределение
ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37 да заплати на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, пл. „Позитано“ № 5 сумата от 540 лева за
разноски за първата инстанция и сумата от 325 лева за разноски за въззивната
инстанция.
Решението е постановено
при участието на ЗК „Уника” АД, ЕИК *********, като трето лице-помагач на
страната на ответника „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК *********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.