Присъда по дело №43/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 14
Дата: 29 септември 2022 г.
Съдия: Карамфила Тодорова
Дело: 20221000600043
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев

Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
и прокурора Албена Ист. Рачева
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000600043 по описа за 2022 година
на основание чл. 334, т. 2, чл. 336, ал.1, т. 2 и чл. 338 НПК
ПРИСЪДИ:



ОТМЕНЯ присъда № 4 от 09.07.2021г. на Софийски градски съд, наказателно
отделение, 29-ти състав, постановена по нохд № 3348/2020 по описа на СГС, в
ОПРАВДАТЕЛНАТА ЧАСТ и вместо това:
ПРИЗНАВА подс. С. Л. И., роден на ***г., в гр. ***, живее в гр. ***, с. ***, ул.
„***“ № ***, българин, български гражданин, неосъждан, средно специално
образование, работи към Център за градска мобилност, неженен, ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че:
На 15.06.2019г. около 01:20ч. в с. ***, ул. „***“, до спирка на МГТ „Кметство
Железница“, в лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № ***, държал с
цел разпространение и без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите високорискови наркотични вещества
– коноп, 1 обект с общо нетно тегло 488, 50 гр. с процентно съдържание на активен
1
компонент тетрахидроканабинол 19%, на стойност 2 931 лв. - престъпление по чл.
354а, ал.1, изр. 1, пр.4, алт. 4 НК, поради което и на основание чл. 54 НК го
ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на
5 000 лв. /пет хиляди лв./
На основание чл. 66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
В случай на привеждане в изпълнение на наложеното наказание „лишаване от
свобода“, на основание чл. 59, ал. 1 НК, ПРИСПАДА от неговия срок времето, през
което подсъдимият е бил задържан на досъдебното производство, считано от
15.06.2019г. до 17.06.2019г.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подс. С. Л. И. да ЗАПЛАТИ
направени по делото разноски в общ размер 918,30 лв. /деветстотин и осемнадесет лв.
и тридесет стотинки/, от които - 459,57 лв. /четиристотин петдесет и девет лв.
петдесет и седем стотинки/ по сметка на СДВР, и 458,73 лв. /четиристотин петдесет и
осем лв. седемдесет и три стотинки/ - по сметка на Софийски апелативен съд, както
и по 5 (пет) лв. държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ – по приложението на
чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен срок от
днес пред Върховен касационен съд на РБългария.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви на присъда № 14 от 29.09.2022г., постановена по внохд № 43/2022г. по
описа на САС, НО, 1 – ви състав

Производството е по реда на глава 21- ва НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу
присъда № 4 от 09.07.2021г. на СГС, НО, 29 – ти състав, по нохд № 3348/2020, с която
съдът признал подс. С. Л. И. за невинен в това, че на 15.06.2019г., около 1:20ч., в с. ***,
ул. „***“ до спирка на МГТ „Кметство Железница“ в лек автомобил модел „Фабия, с
рег. № *** държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества без
надлежно разрешително съгласно ЗКНВП – коноп с общо нето тегло 488,50гр., и
процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 19%, на стойност 2
931 лв., поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението по чл.
354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 4 НК.
На основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК съдът отнел в полза на държавата
веществените доказателства – високорисковото наркотично вещество коноп, което
постановил да се унищожи.
С протеста се поддържат доводи за неправилност на присъдата. Релевира се, че в
хода на досъдебното производство били събрани редица доказателства в подкрепа на
обвинението, проверени в хода и на съдебното следствие. Като такива се посочват
показанията на св. Ж., св. Г. и св. С. - че подсъдимият споделил пред тях, че
намерената тревиста маса е марихуана и е негова. Същевременно тези свидетели не
показвали друга съпричастност към деянието – такава на св. А. З.. Прави се искане
присъдата да се отмени и вместо нея постанови нова, с която подсъдимият да се
признае виновен по обвинението.
Срещу протеста е постъпило възражение от защитник на подсъдимия, който
счита присъдата за правилна и обоснована. Моли протестът да се остави без уважение.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът поддържа протеста по
доводите в него. Добавя, че дори да се откриват известни противоречия в показанията
на свидетелите обосноваващи обвинението, те не са такива, че да водят до
оправдателен изход на делото. Намира обвинението за доказано, а изводите на
първостепенния съд за грешни. Моли присъдата да се отмени, подсъдимият да се
признае за виновен и му се наложи съответно наказание.
Защитникът на подсъдимия моли протестът да се остави без уважение. Развива
подробни съображения за допуснати нарушения при събирането на доказателства в
досъдебното производство, в това число и за формалното участие на поемните лица в
действията по претърсване и изземване, за недостоверност на показанията на
полицейските служители по тези въпроси и за недоказаност на обвинението. Пледира
присъдата да се потвърди.
Подсъдимият в лична защита се присъединява към защитника. В последна
дума моли присъдата да се потвърди.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на страните, материалите
по делото и като сам подложи присъдата на служебна проверка според
1
задълженията си по чл. 314 НПК, прие, че протестът е основателен.
Присъдата е постановена при превратен анализ на доказателствата, довел до
погрешни изводи относно обосноваността на обвинението и неправилно приложение
на закона.
При събирането на доказателствата СГС е допуснал и отстраними процесуални
нарушения, които не са с характер на съществени и които контролната инстанция
отстрани. Сведени са до това, че в две последователни заседания защитникът на
подсъдимия е изразил, включително и от името на подсъдимия, желание да не се
разпитват вещи лица, а съдебното следствие да протече под формата на съкратено по
реда на чл. 371, т. 1 НПК. Съдът не е взел отношение по искането на защитника. Само
е постановил да не се призовават вещите лица. Не е дадена възможност и за отделно
изявление на подсъдимия в смисъла на искането, както постановява нормата на чл. 371,
т. 1 НПК. Липсва и определение на съда по чл. 372, ал. 3 НПК за одобряване на
изразено съгласие, с преценка на въпроса дали съответните действия по разследването
са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК. Съдът е пристъпил към
събиране на останалите събрани на досъдебното производство доказателства, без по
някакъв начин да указва, че редът на съдебното следствие е диференциран. По реда на
чл. 283 НПК е прочел и приел писмените доказателства, но не е прочел и приел
изготвените по делото експертизи, така, както изисква нормата на чл. 373, ал. 1 НПК.
С изложеното следва да се приеме, че редът на съдебното следствие пред СГС не
е протекъл като диференциран по чл. 371,т. 1 НПК, тъй като не са били спазени
минимално изискуемите формални предпоставки за това. Само на практика съдът е
приел обратното, доколкото в мотивите си се е позовал и на изготвените експертизи
като част от доказателствения материал, който ползва.
Ето защо, и като прие, че съдебно следствие протекло валидно по реда на чл. 371,
т. 1 НПК няма, въззивният съд в рамките на своите правомощия приложи нормата на
чл. 281, ал. 3 НПК. Със съгласие на страните прочете и прие без разпит на вещите лица
експертизите: комплексна съдебнопсихиатрична и психологична, изготвена от вещите
лица д-р Т. К. и Г. Г. /л. 83 ДП/, физико-химическа, изготвена от в.л. С. С. /л. 93 ДП/ и
съдебно – оценителна, изготвена от вещото лице Б. М. /л. 154 ДП/.
На следващо място и за изясняване на обективната истина въззивният съд проведе
и други допълнителни следствени действия. Постанови да се изследва останало
непредявено и неизследвано по делото веществено доказателство – „кожено тефтерче“,
с изписани в него цифри и думи на кирилица. Съображенията на съда изхождат от
възможността в тефтерчето да се намира съдържание релевантно към фактите на
обвинението. За тази цел съдът допусна оглед и предявяване на вещественото
доказателство. Назначи съдебно-графологична експертиза с въпрос изписани ли
текстовете в тефтерчето от подсъдимия. Прочете и прие съответната експертиза,
изготвена от в.л. В. А. – специалист в областта на криминалистиката в ОЕКД – СДВР /
л. 38 внохд/. По тези факти допусна и разпит на свидетел - В. И., брат на подсъдимия.
При собствен анализ на всички събрани по делото доказателства въззивната
инстанция прие за установена фактическа обстановка, частично различаваща се от тази
на контролирания съд. В частност, не се съгласи с фактическите изводи на първата
2
инстанция по съществото на изпълнителното деяние, като прие съответно обратното, а
именно, че подсъдимият е лицето превозвало, респективно държало в автомобила си
високорискови наркотични вещества. За да достигне до тези факти, въззивният съд не
се съгласи с оценката, която първостепенният е дал на основни и обвинителни
доказателства по делото. Намери тази оценка за резултат на превратно представяне на
съдържанието и значението на доказателствата, довело до неправилното им
отхвърляне.
Въззивният съд, въз основа на самостоятелен прочит на доказателствата, прие
за установено от фактическа страна, че подсъдимият С. И. през месец януари 2019г.
купил от св. Г. К. лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № ***.
Сделката не била оформена по изискуемия по закон нотариален ред. Подсъдимият
владеел фактически автомобила и го управлявал редовно. Ходел и на работа с него.
На 15.06.2019г. около 1:20 ч. подсъдимият управлявал лекия автомобил в района
на с. ***, ул. „***“. С него, на предна дясна седалка, се возел приятелят му от детство
– св. А. З..
Подсъдимият превозвал в автомобила черен вакумиран плик с растителна маса -
коноп /марихуана/ с нетно тегло 488, 50 гр. с процентно съдържание на активния
компонент тетрахидроканабинол – 19 %, на стойност 2 931 лв. Пликът бил поставен
зад предната дясна седалка, на пода.
В този момент св. Ж. Ж. – старши полицай в 08 РУ – СДВР, заедно с колегите си
– св. Г. Г. и св. К. С., всички като ППГ – 856, извършвали обход на района. В близост
до спирка на МГТ „Кметство Железница“ спрели автомобила на подсъдимия за
проверка. Легитимирали се и поискали документите за самоличност на подсъдимия и
св. З.. Огледали и автомобила, при което, и при осветяване от св. Ж. с фенерче, видели
черния плик с растителната маса на пода. Св. Ж. попитал какво е това. Подсъдимият
видимо се притеснил, отговорил, че е марихуана, била негова, дало му я друго лице, а
той я транспортирал.
Св. З. пък влязъл в спор със служителите като ги питал защо ги спират и какво
нарушение са извършили. Държал се малко арогантно. Видимо изненадан за плика,
категорично заявил, че не знае какво има в него.
Проверката била оформена с протокол от 15.06.2019 от 01:20ч. по реда на чл. 81
ЗМВР за проверка на лични вещи и превозни средства, с типова бланка по
Приложение № 1 към чл. 6, ал.1 от ЗМВР.
Полицейските служители веднага след проверката уведомили ОДЧ. Останали на
място до пристигане на разследващ екип. След пристигането му било проведено
претърсване и изземване от автомобила по реда на НПК. Пликът с марихуаната бил
иззет. Бил съставен съответният протокол.
Веднага след това се провело претърсване и на помещения на два адреса в с. ***,
свързани с подсъдимия – на ул. „***“ № *** и ул. ***“ № ***, но не били намерени
вещи от значение за делото.
От съдебно-психиатрично изследване се установява, че подсъдимият е психично
здрав като отрича прием на наркотични вещества. При него не е налице обремененост с
3
психични заболявания. Няма данни за актуално протичащи или минали психотични
епизоди. Не е формиран синдром на зависимост към наркотични вещества. Към
момента на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Характеристичните данни за подсъдимия са добри. Той е неосъждан. Завършил е
средно образование в 191 ОУ в с. ***. Работел в предприятие за дограма в с. *** като
монтажник. В работата си бил познат като изпълнителен работник, полагал извънреден
труд при необходимост. Посещавал семинари и обучения свързани с професионалното
развитие. Поддържал добри колегиални отношения, тих, спокоен и внимателен.
Работил е и като служител в „Център за градска мобилност“ ЕАД. По местоживеене е
познат като спокоен, тих и внимателен.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка въззивният съд прие въз основа на събраните
по делото от досъдебната фаза и съдебното заседание пред първостепенния съд
доказателства: показания на свидетели: Ж. Ж., Г. Г., С. С., К. С., А. З., Г. К., О. Д.,
писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи за претърсване и
изземване /л. 58 ДП, л. 60, ДП, л. 62 ДП/, експертни справки /л. 81, 82 ДП/, протокол за
доброволно предаване /л. 99 ДП/, протокол за проверка по ЗМВР /л. 100 ДП/, трудов
договор /л. 105 ДП/, характеристики – 2 бр. /л. 106 и 107 ДП/, справка съдимост /л. 108
ДП и на л. 21 нохд/, документи за регистрация на МПС /л. 110 – 112 ДП/, приемо –
предавателен протокол по чл. 91 ЗКНВП /л. 116 ДП/, приемателен опис /л. 118 ДП/,
констативен протокол /л. 119 – 120 ДП/, веществени доказателства – наркотични
вещества, тефтерче, събраните във въззивното следствие способи за доказване –
съдебно психиатрична и психологическа експертиза /л. 83 ДП/, съдебно-оценителна
експертиза /л. 154 ДП/, физико-химическа експертиза /л. 92 ДП/, съдебно-
графологична експертиза /л. 38 внохд/, обяснения на подсъдимия дадени пред
въззивния съд /л. 29, л. 62, л. 77 внохд/, показания на св. В. И. /л. 76 внохд/.
Настоящият съд се съгласява с мотивите на първостепенния, че доказателствата
относно фактите на полицейската проверка, провелите я лица и тези пътували в
автомобила, са еднопосочни и не повдигат спорни въпроси.
Същевременно, следва да се отбележи, че първостепенният съд не е описал
особени детайли от проверката, значими за изясняване на деянието. Точно тази част от
цялостната обстановка е бедно представена в мотивите на присъдата. На практика те са
сведени само до отбелязване, че проверка се е провела.
Така, първостепенният съд е пропуснал да отрази, че в хода на проверката
полицейските служители са видели плика с растителната маса, мястото, на което се е
намирал, че е бил зададен въпрос какво представлява той, че подсъдимият е отговорил,
че е негов, че съдържа марихуана и го превозва. Съдът е пропуснал да отрази и психо-
емоционалното състояние, в което подсъдимият се е намирал, поведението и
реакциите и на придружаващия го св. З., в това число и отрицанието, че пликът е негов.
С поставяне на условието, че първостепенният съд не е описал, съответно - не е
приел за установени така изложените факти, оценката му, че доказателствата само по
факта, че полицейска проверка се е състояла, е вярна.
4
Вярно, по-натам, съдът е оценил като достоверни показанията на св. К., от когото
подсъдимият купил автомобила. Отново обаче и в тази част, представените в мотивите
факти са схематични, тъй като съдът не е взел отношение по това, че подсъдимият е
лицето, което като фактически собственик основно е управлявало автомобила.
Извежда се еднозначно от показанията на св. Г. К., че подсъдимият си „карал
колата“, идвал и на работа с нея. Показанията на свидетеля са достоверни и
съдържателни, тъй като е пряк наблюдател на тази част от навиците на подсъдимия, с
когото работели в един двор. /показания на л. 165 нохд/. Това, че подсъдимият основно
управлявал автомобила се извежда и от показанията на св. А. З. /л. 129 – 130 нохд/ - в
частност, че няколко месеца подсъдимият карал колата, ползвал я за ремонти на
жилището, в което живеел баща му.
Това, че основно подсъдимият управлявал процесния автомобил и което се
изявява и в конкретния факт на управлението му към момента на полицейската
проверка, не изключва, разбира се, възможността да я е предоставял за ползване на
различни лица. Именно в този смисъл са и неговите обяснения /л. 77 внохд/, а и
показания на св. З. /л. 130 нохд/. Въззивният съд се съгласява, че такава възможност
съществува, както и че не е изключено и други лица, извън подсъдимия, да са имали
достъп до автомобила, дори да не се е управлявал от тях. Ето защо, съдът определи в
тази част обясненията на подсъдимия за правдоподобни. Те кореспондират и на
показанията на св. З..
Фактът, че и други лица са имали достъп до автомобила обаче не води до извода,
че не е налице връзка между откритото в автомобила наркотично вещество и
подсъдимия. Съпоставена с останалите установени факти, въззивният съд намира за
недостоверна версията, друго лице, без знанието и съгласието на подсъдимия, да е
оставило плика с веществото, респективно - подсъдимият да няма никакво отношение
към него. Съответно, в тази част съдът оценява обясненията на подсъдимия – че не се е
занимавал по никакъв начин с наркотични вещества /л. 63 внохд/ и че няма никакво
отношение към намерения пакет /л.77 внохд/ за недостоверни и за изява на защитна
позиция.
На първо място, сам подсъдимият твърди, че няма спомен да е давал автомобила
на друго лице във времето предхождащо полицейската проверка. Следователно,
версията за съпричастност на друго лице - такова с достъп до автомобила, доколкото
подсъдимият предпоставя само абстрактна такава възможност, но не посочва никакви
проверими фактически положения и то при условие че дава обяснения, не може да се
приеме за достоверна и не изключва личното участие на подсъдимия в деянието.
На второ място – и тримата полицейски служители - св. Ж., св. Г. и св. С.,
потвърждават еднозначно, без съществени противоречия помежду си, че подсъдимият
спонтанно е отговорил, че намереният плик зад дясната предна седалка е негов и че
съдържа марихуана.
Нещо повече, съгласно показания на св. Ж. подсъдимият е представил и
подробности – че някакво лице му дължало пари и затова му дало и плика. Независимо
че подобни обяснения могат да имат за цел да се отклони принадлежността на
веществото от себе си към друго лице, подсъдимият не е отрекъл, напротив, включил е
5
в обстоятелствата на случая и личното си участие - че веществото е било предадено
именно и лично на него.
Разминаванията в показанията на свидетелите полицейски служители относно
точното съдържание на разговора с подсъдимия не са съществени и не променят общия
смисъл на казаното – че веществото е негово, дадено му е и знае какво е.
Така, св. Ж. твърди, че подсъдимият е казал, че пликът не е негов и че извършва
транспорт. /показания на л. 99 нохд/. Св. Г. също потвърждава, че подсъдимият казал,
че друго лице му е дало плика и че е марихуана. /показания на л. 100 гръб нохд/, както
и че някакво лице му дължало пари и му я дало /прочетени показания на л. 44 ДП/. Св.
С. потвърждава признание на подсъдимия, че пликът е негов и съдържа марихуана.
Разминаванията в показанията са незначителни и без отношение към същинския
смисъл. Те възпроизвеждат изрази на подсъдимия – дали пликът е негов или не. И
тримата свидетели еднопосочно твърдят признание на подсъдимия, че превозва
веществото. Общият им смисъл е, че подсъдимият е признал, че фактически го държи.
Показанията на св. Ж. не изключват тази фактическа власт, напротив, тъй като и
според тях подсъдимият обяснил, че извършва транспорт на веществото. Т.е. той е
знаел, че държи плика в автомобила си като е и знаел какво съдържа.
Разминаванията в цитираните показания се обясняват и с детайлите на случая,
според които пликът е бил превозван, поради което нормално един свидетел възприема
обясненията на подсъдимия като пряко признаване на собственост, а друг – като
косвено, доколкото веществото му е дадено и се превозва от него.
От гледна точка стриктно на релевантния факт – чия е упражняваната
фактическа власт върху веществото, показанията имат един и същ смисъл и той е, че
тази власт се упражнява от подсъдимия.
Показанията на свидетелите полицейски служители, в които те вторично
възпроизвеждат изявления на подсъдимия пред тях, на общо основание се ценят от
настоящия съд като източник за съответно признатите от него факти. Признанията, на
които този съд придава доказателствена стойност, са направени в разговор със
свидетелите полицейски служители устно, на място, неформално, в неофициален
разговор, който няма характер на разпит, спонтанно, доброволно и преди началото на
наказателното производство. Към този момент спрямо подсъдимия не са били
предприети никакви действия по наказателно преследване, нито е имало индиция за
такива, за да има нужда да се спекулира по въпроса за дължимост на разяснения на
процесуално положение, каквото все още не е имало, или гарантиране на процесуални
права.
Това, че самопризнанията са направени пред органи на МВР и вероятно поради
техния авторитет, отново не променя природата им на спонтанни извънпроцесуални
изявления, с пряко значение за разкриване на дейността на лицето.
При това условие, допустимо и законосъобразно е съдът да ползва релевантни
изявления на подсъдимия като предадени от показанията на свидетелите. Въззивният
съд съобрази и утвърдени положения в съдебната практика, че „полицейският
служител може да установява при разпита му като свидетел извънпроцесуални
изявления на други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретен
6
наказателен процес придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига да ги е
възприел.“ /Решение № 626 от 29.12.2011 г. по н. д. № 2751/2011 г., Н. К., ІІІ н. о. на
ВКС/.
Изложеното не е в противоречие със съвременните достижения на правото
относно основните права на заподозрени и обвиняеми лица, включително и като
нормативно уредени в европейското законодателство, в частност - Директива
2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно
правото на информация в наказателното производство, вкл. правото на достъп до
адвокат и правото да запазят мълчание, което право възниква в момента, в който
компетентните органи уведомят лицето, че е заподозряно или обвинено в извършване
на престъпление.
В случая полицейските органи не са имали никакво знание за възможно
заподозряемо лице /най – малкото в автомобила са били две лица/, което да
предупреждават, че може да запази мълчание, за да не се уличи, но което само е
разкрило себе си. Те не са и задавали въпрос конкретно към някого. Зададеният въпрос
е безадресен и е касаел вида на веществото в плика, когато подсъдимият сам разкрил,
че веществото е марихуана и го превозва. Именно в такъв смисъл са показанията на св.
Ж. /л. 99 нохд/, на св. Г. /прочетени в тази част от досъдебното производство на л. 44
ДП/, и на св. С. /л. 126 нохд и прочетените от досъдебното производство – л. 46 ДП/.
Възможността извънпроцесуалните признания на подсъдимия да се ползват за
целите на доказването не е в противоречие и с установената практика на ЕСПЧ
/доколкото нивото на защита съгласно цитираната директива е не по-ниско от това,
предвидено в практиката на ЕСПЧ/ за момента, в който може да се приеме, че едно
лице научава за наказателно преследване срещу себе си и от който момент нататък се
гарантира упражняване на правото на информация. Този момент е не само
уведомяването чрез официален акт на компетентния орган /постановление за
привличане на обвиняемо лице според българското законодателство/, но и на
започнати следствени действия срещу конкретно лице, например - претърсване и
изземване. В случая обаче претърсването на автомобила е следвало признанията на
подсъдимия.
Следователно, позоваването на изявления на подсъдимия дадени в предходен
момент, в хода на полицейска процедура, преди началото на каквито и да са следствени
действия срещу заподозряно лице, не може да се разглежда като заобикаляне на закона
за депозиране на обяснения на такова лице. Съответните показания на полицейските
служители са допустимо и годно доказателствено средство.
Настоящата инстанция не се съгласява с изводите на първата, че между
показанията на св. Ж., св. Г. и св. С. от една страна и на поемните лица св. С., св. Д. и
св. З., от друга, са налице съществени противоречия относно обстоятелствата, при
които са открити наркотичните вещества.
Като начало, първостепенният съд е разгледал показанията на полицейските
служители и противоречията вътре в тях. Настоящата инстанция намира въпросния
анализ за превратен, надценяващ и преувеличаващ значението на дребни разминавания
в показанията за сметка на общия и еднопосочен техен смисъл. Крайният извод на
7
съда, че на свидетелите полицейски служители не следва да се вярва поради
„доказателствената непълноценност“ на показанията им, е пресилен.
От показанията и на тримата свидетели - Ж., Г. и С., ясно и категорично се
разбира, че са видели в автомобила плик с растителна маса - наркотичното вещество
марихуана, вътре. Именно този плик е бил и основният предмет на разговор между
свидетелите и подсъдимия. Св. З. също е взел отношение към него. Пликът е бил и
причината свидетелите да повикат дежурен екип и да се проведе надлежно претърсване
и изземване. Пликът е и иззет като веществено доказателство, неговото съдържание е
предмет и на проведено по делото физико-химическо изследване. Следователно, спор
за това, че плик с марихуана се е намирал в автомобила, няма.
Ето защо, търсенето на особен и компрометиращ показанията смисъл в това, че
според св. Ж. пликът бил на задната седалка на автомобила, а според св. Г. и св. С. – на
пода, зад предната дясна седалка, е несъстоятелно.
Още повече, че и според протокола за претърсване и изземване от автомобила,
според който „зад предна дясна седалка на пода се намери черен полиетиленов плик, в
черния плик се намери запечатан прозрачен полиетиленов плик с размери 45 см. х 20
см., съдържащ растителна маса.“. /л. 59 ДП/.
Също така, първият съд е открил противоречие в това, че: според св. Ж.,
съдържанието на плика било видимо отвън и подсъдимият признал, че го
транспортирал, а според св. Г. - подсъдимият признал, че друго лице му го било дало.
Стриктно погледнато противоречие в тези показания не се открива. Представеното
като противоречие е на практика допълване на фактите от два различни
доказателствени източника, без присъщото на противоречието взаимно отрицание,
В смисъла на последното е и представеното от първия съд за противоречие с
другите показания твърдение на св. С., че подсъдимият сам показал съдържанието на
плика и признал, че това е марихуана.
За да обоснове оправдателния изход на делото, решаващият съд е развил доводи
за противоречие между показанията на полицейските служители и поемните лица
присъствали на претърсването на автомобила. Конкретни противоречия, стриктно
между показанията на едните и на другите, обаче не е изложил.
Съдът се е спрял по-скоро и основно на особености на участието на поемните
лица – св. С. С. и св. О. Д., в претърсването, и по-точно на въпроса какво са
наблюдавали и съответно – пропуснали да наблюдават.
Съдът е приел, че поемните лица не са разбрали съдържанието на своята функция
и отговорността, която поемат за изясняване на обстоятелствата. Приел е, стъпвайки на
показанията им, че и двете поемни лица не са присъствали от самото начало на
претърсването, т.е. началото било пропуснато от тях, както и не са присъствали на
самото намиране на наркотичното вещество.
За да онагледи горните изводи, съдът е предал съответната част от показанията на
св. С., че: „зелени неща приличащи на чай“ в найлонови пликове били в полицейската
кола и отвън поставени върху автомобила, но той не е присъствал на откриването им, и
св. Д. - че: били изкарани „разни треви“ в найлонови торбички на капака и в
8
багажника на автомобила, до който бил изправен подсъдимият, че не е възприела къде
са били намерени торбичките, че полицаите написали „каквото трябва“ в бланките, а
нея накарали само да се подпише.
Поради спецификата на участието на поемните лица в нарушение на чл.137, ал. 1
НПК и чл. 162, ал. 1 НПК, решаващият съд е отхвърлил доказателствената стойност на
протокола за претърсване и изземване от автомобила. Допълнил е, че тези разпоредби
имат императивен, а не препоръчителен характер и те гарантират охраната на основни
човешки права.
Действително нормата на чл. 137, ал. 1 НПК изисква в досъдебното производство
претърсването и изземването да се извършват в присъствието на поемни лица. Нормата
на чл. 162, ал. 1 НПК преповтаря това изискване, като допълва, че следва да присъства
и лицето, което използва помещението или пълнолетен член на семейството му.
Тук трябва да се отбележи, че решаващият съд се е спрял и е отчел значението
само на една част от показанията на поемните лица. Това е така, доколкото
показанията им в заседанието пред съда и тези от досъдебното производство са
съдържали различия, както поради липса на спомен, така и поради чисто различно
представяне на фактите.
Макар констатирани по реда на прочитането по чл. 281, ал. 1 НПК, различията са
останали игнорирани от съда. Той не ги е обсъдил нарочно и не е обосновал кои от тях
кредитира и защо. Едностранчиво е възприел като единствени само показанията
дадени пред него. И след като съдът е представил в мотивите си показания на
свидетелите като единствени, стройни, последователни през цялото време и
категорични в определен смисъл, но е игнорирал други показания, на същите тези
свидетели, в различен смисъл, той е нарушил правилата за изграждане на вътрешно
убеждение по чл. 14 НПК задължаващи го да обсъди доказателствата в тяхната
съвкупност и цялост. Ето защо, съответните му изводи не могат да се приемат като
изградени по този изискуем начин.
Това е така, доколкото е вярно, че поемното лице св. С. говори, че „полицаите му
показвали едни найлонови пликове с едни зелени неща като чай“, но е вярно и това, че
не може да каже къде ги е видял. /показания на л. 101 и 102 нохд/. В същото време
свидетелят признава, че е стоял близо три часа на мястото на претърсването.
Последното предпоставя да е възприел достатъчно надеждно провежданите
процесуално-следствени действия и цялостната обстановка.
Действително, свидетелят заявява, че не знае къде полицаите са намерили „това
нещо“ - „сигурно в колите“. Същевременно обаче, цялостното изложение на свидетеля
пред решаващия съд показва, че то не носи точен и пълен спомен за възприетите
събития. Свидетелят не може да каже кога точно са го спрели, селото, където са го
спрели, колко са били задържаните лица, не може да каже колко били пликовете и къде
били поставени, не знае какво са му обяснили – дали има права, дошъл друг екип и му
казал нещо, но не помни какво, в буса също имало пликове, един ли, два ли, не помни,
може и един и същ плик да са му показвали, не знае, показвали му ги в полицейската
кола и отвън, където били сложени върху тази кола. /показания на л. 101 и 102 нохд/.
Именно с оглед липсата на пълен и точен спомен показанията на поемното лице -
9
свидетел са били прочетени по реда на чл. 281, ал. 1 НПК. Според тях той е
присъствал на претърсването, без уговорката направена в съдебното заседание за
пропуснато начало. Разкриват се и обстоятелства на претърсването, а именно – какви
вещи и къде са намерени. Пред съда св. С. потвърждава тези показания.
Първостепенният съд в мотивите на присъдата не е коментирал изявлението на св.
С., след прочитане на показанията му от досъдебното производство, че: сега вече като
му „четат“, си спомня, че са го завели и е присъствал на претърсване и изземване на
лекия автомобил. Спомня си и други подробности – че са намерени още и тефтерче и
регистрационни табели и че веществото, което му приличало на чай, било в колата,
щом така е написал.
Въззивната инстанция, при това положение, сама подложи на анализ и критична
оценка различаващите се показания. Като отчете причините за различието между тях, а
именно - изтеклото време и заличаване на спомена, прие за достоверни и по-близки до
действителното положение показанията от досъдебното производство. Те са
разположени непосредствено до момента на събитията и с най-големи гаранции за
точното им възпроизвеждане. Не следва да се пренебрегва и отношението, което
самият свидетел има към тези показания като ги потвърждава.
Изводите относно характера на показанията и на второто поемно лице - св. Д., не
се отличават съществено от тези на св. С..
Следва да се отбележи, че интерпретацията от първия съд на тези показания е
донякъде превратна. Това е така, доколкото съдът е стъпил не върху целостта на
показанията дадени пред него и смисъла, който носят именно като цялост, а на отделни
извадки, изкривяващи крайната оценка. Още повече като се има предвид, че не е
коментирал изобщо показанията на това поемно лице, подобно на първото, от
досъдебната фаза.
При този подход първостепенният съд е пропуснал да отбележи, че показанията
на свидетелката от съдебното заседание са и уклончиви, несъвсем конкретни,
относително неясни, непоследователни, двусмислени, че сама свидетелката е заявила,
че случаят бил отдавна и паметта я лъже.
Действително, от една страна, свидетелката показва спомен, че когато отишла до
автомобила пликовете вече били извадени и поставени върху багажника и на капака,
както и че подписвала нещо, което полицейските служители вече са написали. От друга
страна, заявява, че е прочела това, което подписва, както и че то отразявало това, което
действително възприела. /показания на л. 180 нохд/. Съгласна е с това, което е
подписала, то било отдавна и паметта вече я лъже. Изложението добре илюстрира
двусмислието, което свидетелката поддържа, тъй като хем видяла вече извадени
пликовете, хем подписала като верен протокол за претърсване, в който е посочено
мястото на намиране на плика – вътре в автомобила.
Изложеното е дало основание за прочитане показанията на св. Д. от досъдебното
производство, в които тя описва отразеното и в протокола за претърсване на
автомобила, а именно, че „зад предната дясна седалка на пода се намери черен плик, в
който имаше прозрачен плик с растителна маса“. /показания на л. 56 ДП/. Признава
разминаването в показанията и повтаря, че не си спомня.
10
При така изложеното, настоящата инстанция кредитира показанията на св. Д. от
досъдебната фаза, за това, че е присъствала надлежно на претърсването.
Съображенията на съда са идентични на изложените за показанията на св. С.. Към тях
ще добави, че противоречията между показанията на св. Д. от двете фази на процеса са
и относителни, тъй като и в разпита пред съда тя не отрича верността на протокола за
претърсване. Разнопосочните й изявления се обясняват с несигурността на спомена
поради отдалечеността от случая.
Значението на показанията на поемните лица поради които е игнорирал
доказателствената сила на протокола за претърсване, е било преувеличено от
първостепенния съд и на друго основание. Съдът не е отчел, че показания по
въпросните факти са давали не само поемните лица, но и свидетелите полицейски
служители, чиято правдоподобност вече бе обсъдена. И тези свидетели еднопосочно
разкриват намирането в автомобила на плика с наркотично вещество. Т.е. източници
на факта, че пликът с веществото се е намирал в автомобила са всичките тези петима
свидетели.
Сам законодателят в нормата на чл. 118, ал.1, т. 3 , пр. 2 НПК урежда
възможността и служители на Министерство на вътрешните работи, присъствали при
извършване на претърсване и изземване да могат да се разпитват като свидетели. На
по-голямо основание могат и следва да се разпитат тези служители и когато първи са
открили фактите на престъплението.
Следователно, възможността такива лица да са надлежни източници на
релевантни данни, аналогично на поемните лица, следва да се преценява от съда при
всички положения, включително и в случаите на смущения в пълноценното
наблюдение на следствените действия, дори такова да е налице. И на това основание,
отказът на първостепенния съд да признае годността на извършеното претърсване и
оттам – на факта, че подсъдимият е държал в автомобила наркотични вещества, като
последователно е отхвърлил и показанията на полицейските служители, и част от
показанията на поемните лица, е извод почиващ на краен формалистичен подход.
Макар че и при строго формалистичен подход, доказателственият анализ на съда
отново се показва неверен и това вече бе обосновано.
Не на последно място, за факта, че пликът се е намирал в автомобила, и то зад
неговата седалка, говори и сам приятелят на подсъдимия – св. З., който описва
действията на един от проверяващите полицейски служители, който го видял.
/показания на л. 129 нохд/.
Показанията на този свидетел съдът намира като цяло за достоверни. Те
противоречат само в една част на показанията на св. С.. В частност, св. З. твърди, че
полицейски служител бил извадил плика от автомобила, а св. С. - че подсъдимият, а не
служител, е извадил плика, и то след като са го накарали да го покаже.
Противоречието касае несъществен факт, тъй като и в единия, и в другия случай
става въпрос за намиращ се и намерен в автомобила плик, както и за неговото
изваждане от мястото му. Все пак, доколкото става въпрос строго за действия по
служба, при които полицейските органи се придържат обичайно към това да не
въздействат върху предмета на проверка, съдът оценява като достоверни показанията
11
на св. С., че сам подсъдимият им е показал плика.
Ето защо, дори да има известна несигурност във възприятията на поемните лица,
каквато демонстрират в разпита пред съда, тя не може да има решаващо значение, нито
да доведе до резултат настъпилият и изведен от съвкупната оценка на доказателствата
факт – относно намиращия се в автомобила плик, да се счете за ненастъпил.
И според мотивите на градския съд, кредитирал показанията на св. З., се извежда,
че пликът с веществото се е намирал в автомобила, откъдето служителят го бил
извадил. Макар да е възприел този факт, съдът не го е интерпретирал по–натам в
никакъв смисъл, нито в обвинителен, нито в оправдателен. Не е аргументирал с какво
се обяснява, така или иначе, наличието на плика в автомобила. Не е обосновал свързва
ли се този факт по някакъв начин с подсъдимия, със свидетеля З. или пък дори и с
полицейските служители. Значението на тази част от мотивите остава неясно. Само
придава допълнителна неубедителност на цялостната аргументация на съда.
На следващо място, наблюдава се частично противоречие между показанията на
св. З. и показанията на свидетелите полицейски служители за факта запазено ли е
напълно местопроизшествието преди идването на разследващата група, в случая –
завареното положение в автомобила.
Според показанията на св. З. един от полицейските служители извадил плика и им
го показал. Съгласно показанията на св. Ж. – веднага след установяване на плика,
който той осветил с фенерчето си в автомобила, уведомили дежурна група. Съгласно
показания на св. Г. – те останали на място да запазят местопроизшествието до идване
на дежурната група. Съгласно показания на св. С., те накарали подсъдимия да им
покаже съдържанието на плика и че е марихуана и тогава той го извадил.
Очертаните различия не водят до отпадане доказателствената стойност на
резултата на претърсването. Те са и ирелевантни, тъй като дори като такова,
временното отделяне на плика от мястото, на което е бил видян, независимо дали е
станало чрез действия на подсъдимия или на друго лице - за нуждите на полицейската
проверка, не се отразява на тъждествеността му като веществено доказателство и в
единия, и в другия случай.
При това не са налице основателни причини за съмнение, че полицейските
служители както са видели плика с веществото, така са и запазили обстановката за
целите на последвалото следствено действие.
Неверни са изводите на първостепенния съд, като продължение на
доказателствения му анализ, че тъй като в автомобила на подсъдимия е имало и друго
лице – св. З., наркотичните вещества не могат да се свържат еднозначно с личността на
подсъдимия. За да достигне до този извод, съдът е игнорирал значителна част от
доказателствената съвкупност, сочеща на явна връзка между наркотичното вещество и
подсъдимия. Веществото е открито в неговя автомобил, управляван и в този момент, и
обикновено, от него. За това, че държи веществото подсъдимият е направил спонтанни
признания. Същевременно свидетелят З. не е знаел за съществуването му, нито е имал
каквото да е отношение към него, нещо, което неговите естествени реакции и реплики
пред полицейските служители добре показват.
При така изложеното, въззвивната инстанция обратно на първата прие, че следва
12
да признае надлежна доказателствена стойност на протокола за претърсване и
изземване на автомобила на подсъдимия, така както признава достоверност и на
съответните гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите
полицейски служители и поемни лица в изложения вече по – горе анализ.
Настоящата инстанция не се съгласява с възраженията на защитника, че
достоверността на протокола за претърсване на автомобила по някакъв начин се
нарушава от това, че ключовете за него били предадени от подсъдимия на св. Ж. Ж. с
протокол за доброволно предаване на 14.06.2019г., без отразен час. Че същевременно
бил съставен протокол за извършване на проверка на лични вещи и превозни средства
на 15.06.2019г. от св. Ж. Ж., за това, че в 1:20 ч. в присъствието на св. К. С. е извършил
проверка на автомобила и установил „зад седалката н до шофьора“ „черен
полиетиленов плик съдържащ прозрачен плик с растителна маса“. Че процесуално-
следственото действие „претърсване“ на автомобила започнало на 15.06.2019 г. в 2:50
ч. и приключило в 3:20 ч., следователно след горните две действия.
От описаната последователност на събитията не следва извод, че след като
полицейските служители са получили ключовете и са извършили проверка на
автомобила последвалото претърсване и изземване от разследващ орган е опорочено.
Проведената от свидетелите - полицейски органи проверка е била по реда на чл.
81 от Закона за МВР, а попълнената форма за протокол за проверка - типова и
нормативно уредена като Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 от ЗМВР.
Съгласно чл. 81, ал. 2 ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверка
на превозно средство и на вещите, превозвани в тях, когато има данни за извършено
престъпление или нарушение на обществения ред. Касае се за официални правомощия
на полицейските органи, уредени в закон. Следователно действията извършени на това
основание са изцяло правомерни. Те са характерни за ситуации на заварени признаци
за престъпление, налагащи незабавна реакция, вкл. и задържане на лицето извършило
престъплението. Такива действия не могат да влияят негативно на последвало
наказателно разследване, нито да го правят недействително. Още повече, че
първичното основание и на двата типа действия е наличието на данни за извършено
престъпление. Такива за полицейските служители в случая е имало достатъчно.
Това, че от плика с наркотичното вещество не са иззети дактилоскопни следи или
друг биологичен материал /за ДНК анализ/, каквото възражение защитникът е
направил пред първостепенния съд, и респективно не е провеждано дактилоскопно или
ДНК изследване, не разколебава доказаността на извършеното. Дори да са иззети следи
и такива да са изследвани, но да не се установява принадлежност към подсъдимия, това
отново не прави обвинението недоказано. Физическият досег с предмета на деянието
не винаги, и не задължително е свързан с оставянето на следи. Между двата факта не
съществува подобна необходима връзка.
За да приеме изложените факти, въззивният съд кредитира и останалите писмени
доказателства, както и изготвените експертизи.
Проведените допълнително от въззивния съд следствени действия, макар да не
потвърждават установените факти, не ги и опровергават. Разкритото съдържание на
вещественото доказателство – тефтерче, намерено също в автомобила на подсъдимия и
13
иззето оттам, не показва пряка и релевантна съдържателно информативна връзка с
инкриминираното престъпление и остава неутрален доказателствен източник.
Несъмнено, установява се и от съдебно – графологичната експертиза, проведена във
въззивното разследване, че текстовете в тефтерчето са изписани от подсъдимия.
Установява се и характерът на изписаните текстове – имена и цифри, чийто смисъл
обаче не може да се изясни повече от това, съответно не може да се определи и като
уличаващ.
Неутралният характер на съдържанието на тефтерчето се потвърждава и от
обясненията на подсъдимия, и от показанията на св. В. И.. Като достоверни и
неопровергани от други източници се приемат обясненията на подсъдимия, че
тефтерчето датира някъде от около 2016г., текстовете са изписвани в годините и
вероятно са свързани с финансови средства, които е получавал и които са за откриване
на букмейкърски пункт. /обяснения на л. 62 внохд/. Обясненията се потвърждават от
показанията на св. В. И., за които няма основания да не се приемат за правдиви, и който
не знае за дългове на подсъдимия - негов брат, но е виждал записите в тефтерчето,
често с брат му си помагали с пари и той си водил записки, знае, че брат му имал
заведение.
От правна страна:
При така установените факти, настоящата инстанция прие, в разрез с приетото от
първостепенния съд, за несъмнено доказано, че подсъдимият на 15.06.2019г., около
1:20ч., в с. ***, ул. „***“ до спирка на МГТ „Кметство Железница“ в лек автомобил
модел „Фабия, с рег. № ***, държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП – коноп с общо
нето тегло 488,50гр., и процентно съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 19%, на стойност 2 931 лв. - престъпление по чл. 354а, ал. 1,
изр. 1, пр. 4, алт. 4 НК.
От обективна страна подсъдимия е държал високорискови наркотични
вещества. Държането, като форма на изпълнителното деяние, се покрива с
фактическата власт, която подсъдимият е упражнявал чрез превозването в ползвания
от него автомобил на веществата.
Подсъдимият е държал високорисковите наркотични вещества без надлежно
разрешение, в разрез със забраната въведена със закона – Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите – чл. 30, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона, вр.
Приложение № 1, списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина, към чл. 3, т. 1 от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични / обн. ДВ, бр. 87 от
04.11.2011г./, като конопът подлежи на контрол съгласно Единната конвенция за
упойващите средства на ООН от 1961г. , ратифицирана от РБългария.
Подсъдимият е държал веществата с цел разпространение. Изводът е верен, тъй
като веществата са били в достатъчно голямо количество – близо половин килограм,
което убедително съдържа в себе си целта. Само този елемент на предмета на деянието
прави предназначението за разпространение очевидно. Това, че при подсъдимия не е
14
формиран синдром на зависимост към наркотични вещества, а пред съдебно-
психиатричната експертиза отрича да приема такива изобщо, затвърждава целта за
разпространение, тъй като изключва личната употреба. На този извод не влияе фактът,
че в жилища на подсъдимия не са били открити подобни вещества. Такива само биха
засилили извода за целта, не и да я изключат. Освен това, законът не поставя
ограничения за допълнителни съставомерни признаци касаещи лицето, което по-натам
би разпространявало веществата, та да се търсят и други негови подобни прояви.
Достатъчно е да е установена целта за разпространение на настоящото количество, без
това да означава разпространение непременно чрез действия на държателя. Макар че,
стриктно погледнато, и само предаването на друго лице на цялото количество
вещество, за да може да се разпространи по-натам на дребно, е също разпространение.
Касае се за различни етапи на една и съща дейност.
От субективна страна – подсъдимият е извършил деянието умишлено, с пряк
умисъл, като е съзнавал, всички признаци от обективна страна на престъпния състав -
че държи високорискови наркотични вещества, че ги държи без надлежно разрешение
и със специалната цел те да се разпространяват, като е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си. Тези последици, в случая, доколкото
престъплението е формално, се съдържат във факта на извършване на деянието.
По наказанието:
Предвиденото по закон наказание за извършеното от подсъдимия престъпление
по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 4 НК е лишаване от свобода от две до осем години
и глоба в размер от пет хиляди до двадесет хиляди лв.
За да индивидуализира наказанието, настоящият съд взе предвид личността на
дееца, целите, които наказанието следва да постигне по чл. 36 НК, както и изискването
то да е съразмерно на тежестта на извършеното, съгласно чл. 35, ал. 3 НК.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази единствено
немалкото количество наркотично вещество – почти половин килограм, което
надвишава типичното за този род деяния и завишава степента на опасност на деянието
и на самата личност.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени младата възраст на
подсъдимия. Към момента на деянието той е бил на 23 години. Тази възраст, макар
пълнолетна, не е и такава, при която развитието на личността е напълно завършено. На
такъв деец липсва съответният житейски опит, който дефинитивно да го въздържа от
негативно поведение, чийто последици обикновено подценява. Все още преобладава
типичното за младостта повърхностно мислене и склонност към грешни избори.
Типично за тази възраст преобладава и чувството за безнаказаност, действащо обратно
на възпиращите мотиви. Ето защо тези особености следва да имат своята тежест при
определяне на наказанието, като го смекчат.
Съдът взе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство и чистото
съдебно минало на подсъдимия. Взе предвид и признанието, което подсъдимият е
направил, независимо че това е станало само при полицейската проверка и пред
полицейските служители, тъй като по-късно - в наказателното производство,
подсъдимият отрича деянието. Признанието, въпреки това, има значим принос за
15
разкриването на обективната истина и на дееца. Поради това също следва да доведе до
смекчаване на наказателноправното му положение. Наред с това подсъдимият е
работил. Характеристичните данни за него от минала месторабота и по местоживеене
са много добри. Той е познат като изпълнителен работник, включва се в извънреден
труд в необходимите ситуации. Посещава семинари и други форми на обучения.
Поддържа добри колегиални отношения. По характер е спокоен, тих и внимателен.
Всичко това показва, че макар подсъдимият да е държал немалко количество
наркотични вещества, проявата му е изолирана на фона на цялостното
общественополезно поведение. Това и обуславя наказателната отговорност да се
индивидуализира при значителен превес на смекчаващите обстоятелства. Като
съобрази това, както и принципа за съразмерност по чл. 35, ал. 3 НК въззивният съд
прие, че справедливото наказание е това в минималния размер, а именно – две години
„лишаване от свобода“ и кумулативно „глоба“ в размер на 5 000 лв.
Макар в голям обем, смекчаващите обстоятелства обаче не са многобройни, нито
е налице едно значително такова, така че да обуславят нормата на чл. 55, ал.1, т. 1 НК
и да правят дори най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко.
Количеството държано вещество не е такова, че да може да придаде на извършеното
по-ниска от обикновено степен на опасност. Съответно този извод се пренася и върху
степента на опасност на дееца.
Все поради изложените обстоятелства, съдът намери, че за поправяне на
подсъдимия и за общопоправителното и предупредително въздействие върху
обществото, не се налага ефективното му изолиране в пенитенциарно заведение. И
само отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен
срок, с оглед на всички положителни предпоставки за личността на дееца, предпоставя
той да може да бъде коригиран и при живот в обществото. Налице са предпоставки да
се счете, че поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, в това число продължаване
на тенденцията за изграждането му като добър и съзнателен гражданин, са постижими
и само от факта на осъждането, както и от страха от привеждане в изпълнение на
наказанието. Като изпитателен срок, достатъчен за постигане на това и на целите по чл.
36 НК, съдът намери този от четири години, какъвто и определи.
Съдът приспадна, в случай на привеждане в изпълнение на наложеното наказание
„лишаване от свобода“, на основание чл. 59, ал. 1 НК, от неговия срок времето, през
което подсъдимият е бил задържан на досъдебното производство, считано от
15.06.2019г. до 17.06.2019г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът постанови
подсъдимият да заплати направените по делото разноски в общ размер 918, 30 лв., от
които - 459,57 лв. по сметка на СДВР, и 458,73 лв. по сметка на Софийски апелативен
съд, както и по 5 (пет) лв. държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен
лист.

По така изложените мотиви съдът отмени присъдата на Софийски градски съд в
оправдателната част и вместо нея постанови новата си присъда.
16
Потвърди като правилна присъдата на СГС само в частта на приложението на чл.
53, ал. 2, б. „а“ НК, с която е отнел в полза на държавата предмета на престъплението –
процесните високорискови наркотични вещества.



17
Съобщи за изтекли лични данни