№ 11
гр. К., 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и девети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20251330200002 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е образувано по постъпила жалба от И. В. И.,
ЕГН********** от гр. К., общ. К., обл. В., ул. „.... чрез процесуалния си
представител – упълномощен адвокат Б. В. от АК - В. срещу Наказателно
постановление № 769/29.11.2024г. на директора на Регионална дирекция на
горите / РДГ/ - Берковица, с което са му е наложено административно
наказание за извършено нарушение на чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за
контрол и опазване на горските територии във вр. с т.11.7.1 от Заповед № 1019
от 17.11.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
горите, а именно: „Глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 257, ал.1, т.2
във вр. с чл. 211, ал.2, т.2 от Закона за горите във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 от
30.01.2012г. за контрол и опазване на горските територии във вр. с т.11.7.1 от
Заповед № 1019 от 17.11.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по горите.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
се излагат възражения, че не е спазен едномесечния срок за издаването на
наказателното постановление от получаването на
административнонаказателната преписка, при издаването на АУАН са
допуснати съществени процесуални нарушения, като не са спазени
императивните изисквания на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не са налице
предпоставките на ал. 4 на същия текст.АНО се е ограничил до посочване на
въпросната обща разпоредба, без да изясни установеното от него деяние коя
точно разпоредба нарушава, респективно къде са уредени въпросните
изисквания, за които се твърди, че са нарушени, поради което не става ясно и
какви точно са те - изискванията, за които се твърди, че са нарушени.На
следващо място се излагат възражения, че отразената в диспозитива
1
фактическа обстановка не отговаря на действителната такава.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, се явява и
представлява се от процесуалния си представител адв. В., който поддържа
жалбата и моли да бъде отменено наказателното постановление поради липса
на умисъл за извършване на нарушението, което го прави несъставомерно,
както и че в хода на съдебното следствие не се установи реална причина за
извършване на подобно нарушение, като в същото време разликата от тези
2,20куб.м. е далеч под минималната работна заплата, поради което
алтернативно пледира наказателното постановление да бъде отменено с оглед
наличие на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Прави искане за
пресъждане на разноски.
Въззиваемата страна– директорът на РДГ – гр. Берковица се представлява
от юрисконсулт Марян Димитров, който оспорва жалбата и моли съда същата
да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага доводи в тази
връзка, като посочва, че от представените доказателства по несъмнен се
установява, че в атакуваното НП, както и в АУАН фактическа обстановка е
описана точно и ясно, както и че е установено по безспорен начин, както от
обективна, така и от субективна страна съставът на административното
нарушение, не са допуснати процесуални нарушения, като наложената
санкция е в минимален размер. Посочва, че не са налице основанията за
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да им бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес
от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното:
Свидетелите Б. В. Ж. и Р. Ц. Г. – горски инспектори в РДГ Берковица
извършили проверка в информационната система на ИАГ, от която
установили, че на 03.11.2023г. жалбоподателят е издал Превозен билет №
8114/00281/03112023/11454-47Е5214 по Позволително за сеч №
740302/18.09.2023г. за 4,4 пл. куб.м. дърва за огрев, след което издал три
последващи билета за преместване на дървесина, както следва: на 18.06.2024г.
издал Превозен билет №1814/00082/18062024/113708 – 4O48T0Q за
1,10куб.м., на 19.06.2024г. издал Превозен билет №
8114/00083/19062024/185252 – Е844VBA за2,75 пл.куб.м. и на 26.09.2024г.
издал Превозен билет № 8114/00189/26092024/190817-F95BU1F за 2,75
плътни куб. м., като по този начин реално с последния издаден от него билет е
надвишил с 2,20 плътни куб. м. кубатурата на дървесината по първоначално
издания превозен билет от 03.11.2023г. за 4,40 плътни куб. м. За установеното
при проверката, свидетелят Ж. съставил Констативен протокол А00
№148927/08.10.2024г. и в последствие съставил срещу жалбоподателя АУАН
№А00 2024г. №0112422 на същата дата за това, че като лице упражняващо
2
лесовъдска практика е издал последващ Превозен билет №
8114/00189/26092024/190817-Е95В1Л Е от 26.09.2024 г. за 2.75 пл.мЗ
дървесина, с което надвишава с 2.20 пл. мЗ количеството дървесина по
първичния превозен билет № 8114/00281/03112023/121454-47Е5214 от
03.11.2023 г. за 4.40 пл. мЗ дървесина, по който вече е експедирана дървесина с
Превозен билет № 8114/00082/18062024/113708-4048700 от 18.06.2024 г. за
1.10 пл. куб.м дървесина и превозен билет № 8114/00083/19062024/185252-
Е844УВ А от 19.06.2024 г. за 2.75 пл. куб. м дървесина, като приел, че е
нарушена разпоредбата на чл.257, ал.1, т.2 във вр. с чл. 211, ал.2, т.2 от Закона
за горите във вр. чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрол и опазване
на горските територии във вр. със Заповед № 1019 от 17.11.2021г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите в присъствието
на жалбоподателя, който първоначално отказал да го подпише, но в
последствие го подписал и получил препис от същия.
На основание посочения констативен протокол и АУАН,
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл.257, ал.1, т.2 във вр. с чл. 211, ал.2, т.2
от Закона за горите във вр. чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрол и
опазване на горските територии във вр. със Заповед № 1019 от 17.11.2021г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите наложил на
жалбоподателя И. административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00
лева. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
16.12.2024г.
Така посочената фактическа обстановка се установи по категоричен начин
от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите Б. В. Ж. и Р. Ц.
Г., както и от приложените по делото писмени доказателства- цитираните по-
горе от съда констативен протокол, разпечатка от системата на ИАГ на
посочените превозни билети. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения,
почиващи на формирани непосредствено лични възприятия, липсват
протИ.речия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко
относими към фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции
за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат
кредитирани като обективно верни.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че НП е
издадено от компетентен орган съгласно приетата по делото Заповед № Р 49-
171/23.05.2024г. на министъра на земеделието и храните, в предвидената от
закона писмена форма и съдържание. АУАН също е издадено от компетентен
орган с оглед разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 от ЗГ в предвидената от закона
форма и съдържание.
В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. В тази
връзка съдът намира за напълно неоснователно възражението на
жалбоподателя, че не са спазени посочените срокове. Нарушението е открито
на 08.10.2024г., когато е извършена проверката, АУАН е съставен същия ден, а
НП е издадено на 29.11.2024г.;
3
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, посочено в жалбата, че
са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и
атакуваното наказателното постановление. Нарушението е описано
достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно
неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във
фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е
гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на
нарушението, подробно са описани обстоятелствата при които е извършено
нарушението, както и нарушените правни норми, което от своя страна е
описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя за
извършването за какво конкретно административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
В атакуваното наказателно постановление, както и в АУАН е прието, че
жалбоподателят И. е извършил нарушение на
В чл. 211, ал.2, т.2 от Закона за горите е регламентирано, че превозните
билети се издават от лицата, упражняващи лесовъдска практика за
дървесината, добита от собствените им гори, както и от горските територии, за
които са упълномощени от собственика. Видно от Позволително за сеч №
0740302 от 18.09.2023г., въз основа на което е издаден първия превозен билет,
жалбоподателят е нает регистриран лесовъд от собственика, а видно от
Удостоверение № 12468/29.07.2016г., жалбоподателят е регистриран лесовъд,
поради което е субект на посоченото нарушение. Съгласно чл. 9а от Наредба
№ 1 лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или
подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за
тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение,
определени със заповедите за определяне на съответните образци, а съгласно
т.11.7.1 от Заповед се забранява издаването на последващ превозен билет за
количество дървесина, което надвишава количествата дървесина по предходни
превозни билети, въз основа на които се издава.
Видно от приложената разпечатка от системата на ИАГ на посочените по –
горе превозни билети, издаденият от жалбоподателя на 26.09.2024г. Превозен
билет № 8114/00189/26092024/190817-F95BU1F за 2,75 плътни куб. м
надвишава количеството дървесина по първоначално издадения Превозен
билет № 8114/00281/03112023/11454-47Е5214, издаден на 03.11.2023г. за 4,4
пл. куб.м. дърва за огрев с 2,20 плътни куб. м., тъй като преди това е бил издал
още два превозни билета по първоначално издадения, съответно Превозен
билет №1814/00082/18062024/113708 – 4O48T0Q за 1,10куб.м. и на
19.06.2024г. - Превозен билет № 8114/00083/19062024/185252 – Е844VBA
за2,75 пл.куб.м. В тази връзка е напълно неоснователно възражението на
жалбоподателя, че отразената в диспозитива фактическа обстановка не
отговаря на действителната такава.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че АНО се е ограничил
до посочване на въпросната обща разпоредба, без да изясни установеното от
него деяние коя точно разпоредба нарушава, респективно къде са уредени
въпросните изисквания, за които се твърди, че са нарушени, поради което не
става ясно и какви точно са те, тъй като и в АУАН, и в НП е посочено, че са
нарушени разпоредбите на чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрол и
опазване на горските територии във вр. с т.11.7.1 от Заповед № 1019 от
17.11.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите,
които регламентират точно и ясно изискванията към лицата, издаващи
превозни билети, които съдът вече обсъди по – горе.
4
Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя за липса
на субективен елемент, тъй като жалбоподателят е издал всички посочени
билети и е знаел, че с отразеното количество дървесина в последния издаден
билет ще се надвиши количеството по първоначалния билет с оглед
издадените преди това от него други два билета. Посоченото от процесуалния
представител на жалбоподателя, че не е установена причината за извършване
на нарушението е абсолютно ирелевантно за вената на жалбоподателя.
Законосъобразно е приложена и санкционната разпоредба на чл.257, ал.1,т.2
от Закона за горите, съгласно което се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако
не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в
нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на
одобрените горскостопански планове и програми. Наложеното наказание е в
минималния предвиден в закона размер от 300лв.
Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложението
на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушенията не представляват маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от същия вид, не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да водят до извод, че приложената административна
санкция се явява несъразмерно тежка на деянието и дееца. Да, превишеноото
количеството дървесина не е голямо, но единствено това обстоятелство не
може да обоснове извода за малозначителност, още повече, че по този начин
се дава възможност да се транспортира дървесина с неясен произход.
С оглед на посоченото атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По делото е направено искане за разноски от двете страни, но с оглед изхода
на спора право на разноски има само административнонаказаващият орган,
който е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, поради което такова му се дължи на основание чл.63д,
ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, тъй като в производството същият е представляван
от юрисконсулт. Съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение
- 100,00лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 769/29.11.2024г. на
директора на Регионална дирекция на горите / РДГ/ - Берковица, с което на И.
В. И., ЕГН********** от гр. К., общ. К., обл. В., ул. „.... му е наложено
административно наказание за извършено нарушение на чл. 9а от Наредба № 1
от 30.01.2012г. за контрол и опазване на горските територии във вр. с т.11.7.1
от Заповед № 1019 от 17.11.2021г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по горите, а именно: „Глоба“ в размер на 300 лв. на
основание чл. 257, ал.1, т.2 във вр. с чл. 211, ал.2, т.2 от Закона за горите във
вр. с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрол и опазване на горските
територии във вр. с т.11.7.1 от Заповед № 1019 от 17.11.2021г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН********** от гр. К., общ. К., обл. В., ул. „.... ДА
ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция на горите / РДГ/ - Берковица сумата
5
100/сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. В. по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в
14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6