Р Е Ш
Е Н И Е
№ 945
гр. П., 24.11.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Даниела Благоева, като разгледа гр.дело № 2307 по описа за 2017г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от И.Н.И.
против К.Н.К., с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата в размер на 1000
лева, представляваща главница по Договор за заем от ***., ведно със
законна лихва върху вземането,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на ***. до окончателното му изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № ***. по ч.гр. д. № 805/2017г. по описа на
Районен съд – гр. П., срещу която в законоустановения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок
длъжникът е депозирал възражение.
Ответникът
в
срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск по основание и размер. В отговора
се сочи, че между страните не съществува облигационно правоотношение възникнало
от Договор за заем от ***. По отношение на представения разписка от ***.
ответникът поддържа, че волеизявлението е направено в резултат на упражнен по
отношение на К.К. психически натиск от страна на ищеца.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:
Основателността на предявен иск с правна
квалификация чл. 240, ал.1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за
заем, елемент от съдържанието на което е задължението на заемателя да върне
сумата, предмет на договора, настъпила изискуемост на задължението и релевирано
от длъжника неизпълнение на същото. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК доказателствената
тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи
характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно
и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт
от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за
престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва – точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни
доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи
неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти,
т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение. За установяване на
валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребеление
съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор.
Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва
взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. За да се приеме,
че е сключен договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на
волеизявление на заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът,
съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с
предаването на предмета му – заместими движими вещи, в случая, парична сума в
размер на 1000 лева, на заемателя. Последният обаче следва да изрази воля,
съгласие – независимо от неговата форма, за получаването й при условията на
договора, т.е. при поето правно задължение да върне полученото. Предвид наведеното с отговора на исковата молба възражение
за унищожаемост на волеизявление от ***. в доказателствена тежест на ответника
е да установи, че в резултат на страхови представи за предстояща злина,
предизвикани от насрещната страна или от трето лице, като причиняването на
злината зависи от заплашващия, е съставил процесната разписка.
От показанията на свидетелката К. Г. К. – И. (
съпруга на ищеца) се установява, че през есента на 2009г. И.Н.И. предал на
ответника сумата в размер на 1000 лева, като последният се задължил да върне
полученото. Свидетелката сочи, че ищецът обсъдил предварително с нея намерението
си да предостави процесната парична сума на К.Н.К., който познавал покрай
работата си в електроснабдително дружество. От свидетелските показания се
установява, че предаването на паричната сума било осъществено в кафене „****” с
адрес в гр. П., ул. „****”. К. К. – И. разяснява, че съпругът й влязъл в
заведението и предал процесната сума, която била поставена в плик, на
ответника. Съдът цени показанията на свидетелката като логични, последователни
и разкриващи в детайли непосредствено възприети от лицето факти от
дейстителността. Независимо, че К.К. – И. е съпруга на ищеца от анализа на
дадените показания не може да се направи извод, че лицето преиначава релевантни
за спора обстоятелства. Именно брачната връзка между ищеца и свидетелката е
предоставила възможност на К. К. – И. да възприеме както отношенията на
страните по спора преди сключване на съглашението, така и предаването на
процесната сума.
Съществуването на облигационно правоотношение между
страните по спора се установява и от показанията на свидетеля В. М. К., който
сочи, че ответникът получил от лице, което работи в електроснабдително
дружество сумата в размер на 1000 лева по договор за заем. Съдът не цени
показанията на свидетеля в частта относно соченото погасяване на вземането,
произтичащо от процесното съглашение, чрез плащане. На първо място следва да
бъде посочено, че нито във възражението по чл. 414, ал. 2 ГПК, нито в депозирания
отговор на искова молба ответникът е навел твърдения, че е погасил задължението
си към И.Н.И. по процесния договор. На следващо място е необходимо да бъде
отбелязано, че свидетелят не е очевидец на сочените частични плащания, а препредава
информация споделена му от лице на име Евгени Петров.
От показанията на свидетелите К. – И. и К. се
установява, че между страните по спора съществува облигационно правоотношение,
произтичащо от сключен между ищеца в качеството му на заемодател и ответника
като заемополучател договор за заем, поради което разписката от ***., съдържаща
признание за съществуване на процесното вземане, чието авторство не е оспорено,
няма централно доказателствено значение в процеса.
Съдът намира за неоснователно поддържаното от
ответника възражение за унищожаемост на волеизявлението, обективирано в
документа от ***. По делото не са ангажирани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетели, които да са присъствали при подписване на разписката,
нито които са били очевидци на упражнено спрямо ответника насилие и отправени
към него заплахи от ищеца с цел К.Н.К. да подпише документа. Свидетелят В. К.
преразказва получена от ответника информация във връзка с поддържаното от
последния възражение за унищожаемост на признанието, поради отправяне на
заплаха от страна на ищеца. Съдът съзира противоречие между показанията на
свидетеля К., който сочи, че К.Н.К. е бил заплашван от четирима души, сред
които и И.Н.И., и изявлението на ответника в открито съдебно заседание на
26.10.2017г., че при подписване на процесната разписка не са присъствали други
лица извън ищеца.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че
предявеният установителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е
основателен.
Съгласно указанията дадени с т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено
по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск ,съобразявайки изхода на
спора, разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника – длъжник
следва да бъде възложено заплащането на направените от заявителя – ищец съдебни
разноски в заповедното производство в размер общо на 275 лева, от която сума 25
лева държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на страната в размер на 250 лева. На идентично правно основание К.Н.К.
следва да заплати направените от И.Н.И. съдебни разноски в настоящото
производство общо в размер на 325 лева, от които сумата в размер на 25 лева
държавна такса за разглеждане на спора и заплатено адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищеца в размер на 300 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по реда на чл. 415 ГПК от И.Н.И.,
ЕГН **********,*** против К.Н.К., ЕГН **********,*** иск, че ответникът дължи
на ищеца на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата
в размер на 1000 лева, представляваща главница по Договор за заем от ***., ведно
със законна лихва върху вземането,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на ***. до изплащането му, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № ***. по ч.гр. д. № ***. по описа на Районен съд – гр. П..
ОСЪЖДА
К.Н.К.,
ЕГН **********,*** да заплати на И.Н.И., ЕГН **********,*** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 275 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
К.Н.К.,
ЕГН **********,*** да заплати на И.Н.И., ЕГН **********,*** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 325 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРИ
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 805/2017г. по
описа на Районен съд – гр. П., да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен
съдия:
Дата
на обявявне на Решението:24.11.2017
Съдебен
деловодител: