Р Е Ш Е Н И Е
№
20.02.2020г., гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети фенвруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
При секретаря АСЯ ШИРКОВА, като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гр.д. №6126/2019г. по
описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на искова
молба от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, против М.Г.А. с ЕГН ********** ***. В исковата
молба се твърди, че ищецът
се намирал в облигационни отношения с ответника, регулирани от Общите условия
на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, които са общоизвестни
и публикувани в редица издания на периодичния
печат. Твърди, че съгласно
чл.98 а от Закон за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния
снабдител без да е необходимо изричното им приемане
от страна на потребителите. Ищецът твърди, че за
периода от 11.11.2018г.
до 11.02.2019г. е изпълнил задължението
си за доставка
на електрическа енергия, а ответникът не е изпълнил задължението
да я заплати по издадените от
ищцовото дружество фактури. Твърди, че за посочения период е доставяло електроенергия
на ответника като абонат с ИТН 310236729797, за което са
издадени четири броя фактури, приложени
към исковата молба. Твърди, че така посочените
във фактурите задължения са станали
изискуеми, тъй като съгласно Общите
условия на договорите за продажба
на ел.енергия на Ч.Е.Б. АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията
за консумирана ел. енергия
през който период от време
вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този
период вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред.
Ищецът твърди, че съгласно
чл.19 ал.8 от Общите условия, неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Твърди, че е образувал ч.гр.дело по реда
на чл.410 ГПК, но ответникът не бил
намерен на постоянен и настоящ адрес. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът му
дължи сума в размер на 836,23
лева за консумирана
и неплатена електроенергия за периода от
11.11.2018г. – 11.02.2019г., сумата
от 19,30 лева лихва за забава
върху главницата за периода от
15.01.2019г. до 09.05.2019г.
Моли съда да осъди
ответника за разноски по настоящето
дело, както и по направените разноски в заповедното производство.
Ответникът чрез назначения си особен представител
оспорва предявените искове. Прави доказателствени искания за събиране на
доказателства относно собствеността на имота.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява. По делото е подадена молба, с която прави отказ от назначените
експертизи. Поддържа доводите си в исковата молба.
Ответникът,
чрез назначения особен представител поддържа писмения отговор и оспорва
претенциите.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна :
Ч.гр.дело
№3257/2019г. е образувано по заявление на ищцовото
дружество и по същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1764/22.05.2019г.
За издадената заповед, длъжникът е уведомен по реда на чл.47 ал.5 ГПК, като на
адреса му е залепено уведомление. След изтичане на срока да се яви, на
заявителя е указано , че може да
предяви иск в едномесечен срок. Съобщението е получил на 19.08.2019г. и на
18.09.2019г. е предявен настоящия иск. При така изложеното, предявеният иск се
явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Установява
се от представеното писмено доказателство на лист 10 от делото, че на името на
ответника, в ищцовото дружество, се води като
собственост имот находящ се в ***. В справката са
отразени данни за извършени отчети на консумирана в имота електроенергия, като
извършените отчети са ежемесечни за периода 11.12.2017г. – 01.08.2019г.
За да е
основателен предявения иск, ищецът следва да докаже, че ответникът има
качеството на потребител на електроенергия. По делото са приложени Общи условия
, като в чл.4 от същите е посочено кои лица имат качеството на потребител.
Съгласно същия, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо
лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. В случая в тежест на ищцовото дружество, съдът е възложил да докаже, че ответникът
е собственик на имота. В приетата Справка от имотен регистър се установява, че
ответникът е отчуждил чрез публична продан поземлен имот №951 парцел V с площ от 520 кв.м., заедно с фурна за хляб от 58 кв.м.,
складово помещение от 27 кв.м. , находящи се в ***. За установяване идентичност
на имот, е изискана и получена справка от Община ***, от която се установява,
че УПИ V - 951 стр.кв. 17 по
регулационния план на *** е с административен адрес ул.***и е идентичен с имот
с идентификатор 56201.501.951 по кадастралната карта на *** с адрес ***
По
делото е изискано Постановление за възлагане на недвижим имот от 31.08.2016г.,
влязло в сила на 09.09.2016г., от което се
установява, че след проведена публична продан процесният
НЕДВИЖИМ ИМОТ УПИ V - 951 стр.кв. 17 по регулационния план на *** е с
административен адрес *** целият с площ от 520 кв.м., с идентификатор
56201.501.951 по кадастралната карта на *** с адрес *** заедно с построените в
него двуетажна жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, фурна за
хляб, построена на площ от 58 кв.м. и складово помещение към нея с площ от 27
кв.м. е възложен на ***АД. Постановлението е влязло в сила на 09.09.2016г., като от тази дата ***става негов собственик.
Периодът,
за който се претендира заплащането на консумирана електроенергия е след тази
дата, поради което съдът приема, че за този период, ответникът няма качеството
на потребител на имота, тъй като не негов собственик. Няма данни ответникът да
ползва процесния имот, което да обуславя качеството му на негов ползвател.
Доказателства в такава насока не са представени по делото а липсват и такива
твърдения.
Съдът
не споделя становището на ищеца, че отговорността на ответника е в резултат на
неизпълнение на негово задължение да уведоми ищцовото
дружество за промяна в собствеността. Видно е от приложените по делото Общи
условия, че съгласно разпоредбата на чл.13 т.5 от същите, потребителят е длъжен
да уведоми продавача в 30 дневен срок в писмена форма за всяка промяна,
свързана със собствеността. Неизпълнението на това задължение, обаче, не е
обвързано с отговорност на потребителя. Отговорността на потребителя е
предвидена в чл.34 и сл. От Общите условия, но за неизпълнение на това
задължение, отговорност не е предвидена.
При
така изложеното, след като не се
доказа при условията на пълно и главно доказване, ответникът да е имал
качеството на потребител на електроенергия, като собственик или ползвател на
недвижим имот, то предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** ***, против М.Г.А. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.79 ЗЗД
вр. чл.107 ЗЕ предявени по реда на чл.422 ГПК, с цена
836,23 лева за главница за ползвана и незаплатена електроенергия за периода 11.11.2018г. – 11.02.2019г. и с правно основание чл.86 ЗЗД по
реда на чл.422 ГПК с цена 19,30 лева за лихва за забава за периода 15.01.2019г.
– 09.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.052019г.
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: