РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Търговище, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Св. Ст. П.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20243530101421 по описа за 2024 година
Производството е по предявени отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124 от ГПК вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 26,ал.1 от ЗЗД и чл.
143 и сл. от ЗЗП.
Ищцата М. А. Д. от **********, действаща чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.Д. Г. –АК Ловеч твърди в исковата молба,
че между нея и „Вива Кредит“ АД, ЕИК ********** е сключен договор за
кредит № 5669479/29.01.2021г.,задълженията по който са цедирани на
настоящия ответник “Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД,
ЕИК *********, гр.София.Излага, че в договора е уговорено заплащане на
такса за експресно разглеждане на документи, както и неустойка при
непредоставяне на обезпечение-банкова гаранция или поръчители,
отговарящи на определени условия, което обезпечение е следвало да бъде
предоставено в тридневен срок от усвояване на сумата. Сочи, че на
08.10.2024г. ищцата получила на електронния си адрес писмо от ответника
АКПЗ АД, в което същият я уведомява, че вземанията на кредитора по
посочения по-горе договор са цедирани на АКПЗ АД, поради което
дружеството цесионер претендира от ищцата сумата от общо 2846,80лв., от
1
която 1279,80 главница, 195,96лв. лихва, 548,48лв. неустойка и 822,72лв.
разноски, без уточнение за какви точно разноски се касае.Поради изложеното
и като счита, че договорът за кредит № 5669479/29.01.2021г. е сключен при
неточно посочен ГПР с оглед обстоятелството, че таксата за експресно
разглеждане и неустойката за непредоставено обезпечение не са включени в
ГПР с цел заобикаляне императивните изисквания за максималния размер на
ГПР, ищцата счита, че договорът е недействителен изначално по см. на чл. 23
от ЗПК, поради което счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване
на настоящите отрицателни установителни искове за недължимост на
посочените по горе суми в размер на 195,96лв. лихва, 548,48лв. неустойка и
822,72лв. разноски; претендира разноски вкл. присъждане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата по чл. 38,ал.2 от ЗАдв.В съдебно заседание
ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява.Постъпила е
писмена молба за разглеждане на делото в отсъствието на ищцата и нейния
процесуален представител, излага подробни съображения за
недействителността на договора изцяло, както и на отделните спорни клаузи
относно уговорените неустойка, такса за експресно разглеждане и дължими
такси, като моли съда да уважи предявените искове изцяло, претендира
разноски; посочва банкова сметка.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника чрез юрисконсулт Ел. Ил., в който предявеният иск се оспорва като
неоснователен, като се излагат подробни съображения за това, че ищцата
предварително е била запозната с условията на договора, които сама е приела
и се е съгласила с тях; излагат се подробни съображения по конкретните
условия на договора, вкл. относно характера на уговорената неустойка и на
сумата за експресно разглеждане на документи;цитира съдебна практика, като
в заключение иска отхвърлянето на иска изцяло; претендира разноски;
въвежда в условията на евентуалност и възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение.В съдебно заседание ответникът не изпраща
представител.Постъпила е писмена молба от процесуалния му представител
юрисконсулт Г. Б., която поддържа изложените в отговора възражения и моли
съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни; поддържа и
възражението си за прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК, заявено в условията
на евентуалност; претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите
2
и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че между ищцата-като
кредитополучател и „Вива Кредит“ АД, ЕИК ********** е сключен договор
за кредит № 5669479/29.01.2021г.,задълженията по който са цедирани на
настоящия ответник.Видно от съдържанието на посочения договор за кредит,
страните са уговорили предоставянето на кредит в размер на 2100лв.-чл.3,ал.1
от договора, като размерът на месечната погасителна вноска е 283,36лв., в
която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане, със срок от 15 месеца с първа погасителна вноска на 27.02.2021г.
и последна вноска на 23.04.2023г. с 15 месечни вноски.Посочен е фиксиран
ГЛП от 40,32%-чл.3,т.5 и ГПР 49,49%-чл.3,т.8 от договора. В чл. 1,ал.2 от
договора е посочено, че заемателят заявява, че преди подписване на договора
е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документите за одобрение на паричен заем, предоставена от
кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или
форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от
разстояние, а в чл. 1,ал.3 от договора е посочено, че за извършената от
кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем в размер на 1542,60лв., а в чл.
1,ал.4-е уговорено, че посочената такса се заплаща от заемателя разсрочено
като се раздели на равни месечни вноски и се включи в размера на всяка от
погасителните вноски. В чл.5,ал.1 е уговорено, че заемателят се задължава в
3-двневен срок от усвояване на сумата по договора да представи на кредитора
едно от следните обезпечения:1.поръчител-физическо лице, което да
представи на кредитора бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3
дни от представянето й и да отговаря на следните изисквания:да е навършило
21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, с минимален
стаж при работодателя от 6мес. и осигурителен доход мин. 1000лв., през
последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР при БНБ или да има
кредитна история със статус” период на просрочие 0 до 30 дни”, да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за заем
в качеството на заемател или 2.банкова гаранция, която да е издадена след
усвояването на паричния заем в размер на цялото задължение по договора,
3
валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. В чл. 5,ал.2 е уговорено,
че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечението,
посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 1028,40лв., която
страните се съгласяват да се разсрочи и да се заплаща на равни части към
всяка погасителна вноска, като в този случай дължимата вноска е в размер на
315,92лв., а общото задължение по договора става в размер на 5278,80лв.Към
договора са приложени СЕФ и ОУ.По делото не е представен договорът за
цесия, сключен между кредитодателя и настоящия ответник, но доколкото
самата ищца признава обстоятелството ,че е била надлeжно уведомена за
извършената цесия на 08.01.2024г., съдът приема, че настоящия ответник има
качеството на цесионер, респ. кредитор на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното: Предявени са отрицателни установителни искове за
недължимост на сумите от 195,96лв. лихва, 548,48лв. неустойка и 822,72лв.
разноски, претендирани като дължими по договор за кредит №
5669479/29.01.2021г., сключен между ищцата и „Вива Кредит“ АД, ЕИК
**********, цедирани на ответника, поради недействителност на договора за
кредит, като сключен в нарушение на императивни разпоредби на ЗЗД, ЗПК и
ЗЗП.Ответникът оспорва исковете с твърдения, че ищцата предварително е
била запозната с условията на договора, които сама е приела и се е съгласила с
тях; излагат се подробни съображения по конкретните условия на договора,
вкл. относно характера на уговорената неустойка и на сумата за експресно
разглеждане на документи. Доколкото се касае до договор за кредит, сключен
с потребител, съдът приема, че съгл. чл.7,ал.1 от ГПК е длъжен и служебно да
следи за наличието на неравноправни клаузи в същия и спрямо него са
приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, като следва да се вземе предвид, че
СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен и служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в
обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този
смисъл са изложени в редица решения.За договорите за потребителски кредит
на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143–
148 от ЗЗП, като на първо място, в случая липсват данни, а и твърдения от
ответната страна клаузите на същия да са индивидуално уговорени по смисъла
на чл.146, ал.2 от ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че уговорената между
4
страните такса за експресно обслужване на документи и неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, са
неравноправни, респективно нищожни, поради
следното:Претендираната такса за експресно разглеждане на документите,
чрез които длъжникът кандидатства за отпускане на кредита противоречи
пряко на чл.10а,ал.2 от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от
потребителя заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване на кредита. А експресното разглеждане на документи, е част от
процедурата по усвояване на кредита. Съдът намира, че с тази такса
кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в
закона. Изводът на съда за нищожността на тази уговорка се подкрепя и от
това, че липсва предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора,
която да обоснове начисляването на претендираната от него такса – не е ясно
каква е разликата между експресното и обичайното преглеждане на
документите и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена
от кредитора „експресно разглеждане на документи“. Отделно от това
уговореният размер на тази такса от 1542,60лв. е в размер на почти 75% от
размера на самия кредит от 2100лв., като не е ясно въз основа на какви
критерии е формиран този необосновано висок размер, което е допълнително
основание да се приеме, че по същество тази уговорена „такса“ оскъпява по
скрит начин кредита, респ. ГПР, като основен критерии за длъжника при
определяне на финансовата тежест на кредита.С оглед на тези доводи и
предвид прякото противоречие на уговорената такса с разпоредбата на чл.
10а,ал.2 от ГПК, съдът приема, че същата е нищожна поради противоречие
със закона, на осн. чл. 26,ал.1,пр. първо от ЗЗД, поради което възраженията на
ответника в тази връзка са изцяло неоснователни. На следващо място,
предвидената в договора неустойка за непредоставено обезпечение следва да
се квалифицира като уговорена отнапред компенсация
(обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа неплатежоспособност на
длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не
за неполучена договорена престация. Ето защо вредите, компенсирани с тази
неустойка не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен
отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на
неплатежоспособно лице. В съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
5
потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“. Такова договаряне
противоречи и на изискването към търговеца, доставчик на финансовата
услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 от ЗПК) и да
предложи добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна
на получените гаранции. Тя поражда значително фактическо оскъпяване на
ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитодателя да
получи сигурно завишено плащане и то в размер, равен на почти половината
от размера на отпуснатия кредит-1028,40лв. при кредит от 2100лв., без това
оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с
изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне
при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Представянето като
неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на
необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да
посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя
в икономическата тежест от сключената сделка, поради което възраженията на
ответната страна в тази им част са изцяло неоснователни.На следващо място,
съгласно чл.143,т.5 от ЗЗП, неравноправна е клаузата ,която задължава
потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, като съгласно ЗЗП,
неравноправността се преценява към момента на сключването на договора при
вземане предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали
клаузи на договора или друг договор, от който той зависи”. В случая
основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя,
създаваща значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя на услугата, обуславящо нейната нищожност, на осн.
чл. 26,ал.1,пр първо от ЗЗД вр. чл. 143,т.5 от ЗЗП.
И не на последно място, съгл. чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за
6
кредит включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но
единствено като абсолютна процентна стойност-33,40%. Липсва посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Освен това не става ясно при ГПР от 49,49% какво друго е
включено него извън фиксирания годишен лихвен процент от 40,32%, като е
очевидно, че ако са били включени и сумите на таксата за експресно разглежда
не и неустойката за непредоставено обезпечение в общ размер от 2571лв.,
(оскъпяващи отпуснатата сума на кредита с над 100%), то ГПР би надхвърлил
посочената в договора стойност на ГПР, респ. стойността на ГПР не е вярно
посочена в договора. С оглед на изложеното съдът приема, че посочения ГПР
в договора единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на
общата сума, дължима от потребителя и очевидно без да е включена и
стойността на допълнителните плащания е нарушено императивното
изискване по чл. 11,ал.1,т.10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо извод, че
договорът е недействителен изцяло, като съдържащ клаузи, заобикалящи
императивни норми и установяващи съществено неравновесие между правата
и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143
от ЗЗП( в този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 на СЕС,
съобр. което „ когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница“).С оглед на изложеното, съдът приема, че
при установена недействителност на целия договор, то предявените искове за
недължимост на посочените суми в размер на 195,96лв. лихва, 548,48лв.
неустойка и 822,72лв. разноски, претендирани извън главницата(арг. и от чл.
23 от ЗПК), се явяват основателни и доказани.
За пълнота съдът следва да посочи още, че горните изводи не могат да
се променят от възраженията на ответника, че кредиторът е бил
7
добросъвестна страна по сделката, тъй като предварително е информирал
клиента за всички условия по кредита, както и че потребителят е имал
свободата да реши дали договорът го устройва. Фактът, че ищцата е
подписала договора не може да санира недействителността на посочените
клаузи по чл.1,ал.3 и по чл. 5,ал.2, като противоречащи на ЗПК и ЗЗП,
обстоятелства, обуславящи основателността на предявените искове за
недължимост на посочените суми в размер на 195,96лв. лихва, 548,48лв.
неустойка и 822,72лв. разноски по Договор за кредит № 5669479/29.01.2021г.,
сключен между ищцата и „Вива Кредит“ АД, ЕИК **********, цедирани на
ответника, и тяхното уважаване, на осн. чл.124 от ГПК вр. чл. 22 от ЗПК и
чл. 26,ал.1,пр. първо от ЗЗД и чл. 143 и сл. от ЗЗП.
По разноските: С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати
на ищцата разноските по делото, които съобразно представения списък по чл.
80 от ГПК са в размер на 155лв. внесена държавна такса, като се претендира и
адвокатско възнаграждение по всеки иск в хипотезата по чл. 38,ал.2 от ЗАдв.,
като по отношение на размера на дължимото адв. възнаграждение за
представителство по делото на ищцовата страна, съдът приема следното:
Доколкото по делото са предявени три обективно съединени иска, то с оглед
характера на производството, което не е с висока фактическа и правна
сложност и извършената работа от процесуалния представител на ищцата, при
съобразяване на НМРАВ само като критерий при определяне на дължимото
адв. възнаграждение по всеки иск, съдът приема, че адекватното такова е в
размер на по 300лв. за всеки иск или 900лв., при което възражението за
прекомерност на ищеца е неоснователно и следва да се остави без уважение,
на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК, а ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от общо 1055лв., разноски в настоящото производство, на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника “Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, гр.София,
ул.“Панайот Волов“, № 29,ет.3, представлявано от Ян. Ян., действащ чрез
юрисконсулт Ел. Ил., че ищцата М. А. Д. с ЕГН ********** от
8
**************** не му дължи следните суми: сумата от 195,96лв. лихва,
548,48лв. неустойка и 822,72лв. разноски, претендирани по Договор за кредит
№ 5669479/29.01.2021г., сключен между ищцата и „Вива Кредит“ АД, ЕИК
**********, цедирани на ответника, на осн. чл.124 от ГПК вр. чл. 22 от
ЗПК и чл. 26,ал.1,пр. първо от ЗЗД и чл. 143 и сл. от ЗЗП .
ОСЪЖДА “Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК
*********, гр.София, ул.“Панайот Волов“, № 29,ет.3, представлявано от Ян.
Ян., действащ чрез юрисконсулт Ел. Ил., да заплати на М. А. Д. с ЕГН
********** от **************** разноските по делото в размер общо на
1055лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника “Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, гр.София,
ул.“Панайот Волов“, № 29,ет.3, представлявано от Ян. Ян., действащ чрез
юрисконсулт Ел. Ил. по чл. 78,ал. ал.5, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9