№ 3209
гр. Варна, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110110891 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “****”
ЕООД с ЕИК *** адрес: гр. Варна, ул..”***” 48, ет.2, ап.6 представлявано от
управител - И. Д. чрез: адв. К. Ст. С. - АК Варна, с която претендира да бъде
осъдено „***“ ЕООД с ЕИК ***, гр. Варна, р-н „***", ул. „***" № 102, вх. А,
ет. 5, ап. 65 да му заплати сумата от 4810 лева с ДДС, дадена без основание –
възнаграждение по развален договор за изработка и монтаж на кухня,
посочено във фактура №***/16.07.2020г. и фактура №***/25.08.2020г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на задължението.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителен иск, навеждайки следните фактически
твърдения: Твърди, че на 16.07.2020 г. и 25.08.2020 г., по фактури № *** и №
***, „***“ ЕООД е заплатило на ответното дружество „***“ ЕООД, сума в
размер на общо 4810 лв. по посочените две фактури, в които като основание за
плащане е посочено - авансово плащане офис мебели. Плащането било
извършено от страна на дружеството „***“ ЕООД, тъй като неговият
управител неправилно е счел, че е бил сключен договор между
1
представляваното от него дружество и „***“ ЕООД, независимо от това, че в
действителност на 16.07.2020 г. е бил сключен договор за изработка на
„кухня“, между ответното дружество и И. Д. като физическо лице. Твърди се,
че тези обстоятелствата са изяснени между страните по този договор от
16.07.20 г., с решение по гр. д. № 484/21 г. на PC Варна, потвърдено с решение
по в.гр.д. № 283/23 г. на ОС Варна /в сила от 18.04.23 г./.
Приема се, че извършеното плащане от страна на „***“ ЕООД на сумата
от 4810 лв., е направено без основание, тъй като не е съществувала
облигационно-правна връзка с ответното дружество, която да обоснове
превода на посочената сума.
Твърдя се, че договор касаещ офис мебели /както е посочено в
издадените две фактури/ не е сключван между „***“ ЕООД и ответника „***“
ЕООД, поради което е налице изначална липса на основание за плащането по
посочените две фактури. Твърди се, че на адреса на ответното дружество,
регистриран в Търговски регистър, на 26.07.23 г. е изпратена покана за
доброволно връщане на недължимо платената сума, но същата е върната като
неполучена от адресата.
Ответникът „***“ ЕООДдепозира писмен отговор, с който оспорва
исковата претенция като неоснователна.
С изрична молба отправя искане за конституиране в качеството на трето
лице-помагач на ответника, лицето И. Д..
С определение №13915 от 22.11.2023г.съдът конституира в качеството
на трето лице помагач на ответника - И. Е. Д., с ЕГН:********** с адрес: обл.
Варна, ул. „***“, № 48, ет.2, ап.6,на основание чл. 219, ал.1 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: фактура № ***/16.07.2020 г., фактура №*** от 25.08.2020 г.,
решение от 18.11.2022 г. по гр.д. № 484/2021 г. по описа на ВРС, 20 състав,
ръкописна бележка от г-н.И. Д., преводно нареждане от 21.07.2020 г., преводно
нареждане от 26.08.2020 г., извадка от Търговския регистър за „***“ ЕООД от
29.04.2024 г., изисканите и постъпили писмени документи от гр.д. № 484/2021
г. по описа на ВРС, 40 състав, заверен за вярност договор от 16.07.2020г. с
проект; фактури №*** от 16.07.2020г. и №*** от 25.08.2020г., преводни
2
нареждания за кредитен превод от 20.07.2020г. и от 26.08.2020г., имейл
кореспонденция от 20.07.2020г., 23.07.2020г., 24.07.2020г., 29.07.2020г.,
30.07.2020г., 31.07.2020г., 11.08.2020г; 24.08.2020г., 28.08.2020г.; 03.10.2020г.,
05.10.2020г., спецификации на „Blum“; карта за изписване на материали по
договор 16.07.2020г. и анекс 07.08.2020г.
Съдът приема за безспорно, че на 16.07.2020г. между И. Дяков и „***”
ЕООД бил сключен писмен договор за изработка и монтаж на кухня 1 бр. по
приложен проект срещу възнаграждение от 7250.00 лева, платимо по банков
път на пет вноски – 3630 лв. при сключване на договора, 500 лв. преди
монтажа на корпус долен ред, 2400 лв. преди монтажа на останалите модули,
и в деня на монтажа им 720 лв. Срокът за изпълнение бил уговорен до
12.08.2020г. за монтаж на корпуси долен ред и 16.09.2020г. за монтаж на
останалите модули. Безспорно е, че „***“ ЕООД издал фактура
№0***/16.07.2020г. и фактура №0***/25.08.2020г. на обща стойност 4810 лв. с
ДДС с получател „***“ ЕООД и посочено основание „авансово плащане офис
мебели“, платени с платежни нареждания по сметка на „***“ ЕООД от
наредител „***“ ЕООД.
В хода на производството бяха събрани гласни доказателства в полза на
ответника, чрез разпит на свидетеля Ива Методиева Йорданова, работеща в
ответното дружество на трудов договор, като интериорен дизайнер.
В показанията си св.Йорданова заявява, че познава господин Д. и при
нея е сключван договор за изпълнение на кухня. Заявява, че лично с него
уточнявали предмета на договора и самата тя лично уточнявала с него тези
неща. Господин Д. искал да плаща през дружеството „Ат консулт“, като
пожелал да бъде и по банков път. Поискал да му се издаде фактура на
дружеството. Заявява, че приложената ръкописна бележка са написани
данните на „***“ от господин Д., а отдолу „по банка“ и другите допълнителни
неща, които са с молив написани, са написани от нея. Текста „По банка“ бил
написан в деня, в който господин Д. написал данните на дружеството. По
банков път да се извършват плащанията, след това долните редове ги записала
тя в един от телефонните разговори с него, това били негови изисквания.
Долните редове след „по банка“ не били писани в този ден, в който той е
написал горните редове в бележката. Това „по банка“ било написано лятото на
2020 г., може би юни месец. Той й казал да го пиша това „по банка“, но защо
3
не го написал той, тя не знаела. Заявява, че тя е писала фактурите за господин
Д.. Две фактури били издадени за господин Д., първата е лично взета от него, а
втората е сканирана и е изпратена на неговия личен имейл. Заявява, че имабо
сключен договор между „***“ ЕООД и гражданското лице И. Д.. Фактури на
гражданското лице И. Д. не е издавала. Договора бил писан от нея, но не
помни кога, дали преди бележката или след това, но бил изпратен на имейл
лично на господин Д. за да го прегледа. Свидетелката го подписала от името
на „***“ ЕООД. Екземпляра от договора за фирмата все още бил при нея.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд,като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Уважаването на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
предполага пълно и главно доказване от ищеца на следните обстоятелства:
извършени плащания по електронен път в полза на ответното дружество, а
именно: плащането на 21.07.2020 г. на сумата от 3630лв. по фактура №*** и
плащане от 26.08.2020 г. на сумата от 1180лв. по по фактура №*** тези
фактури; изискуемостта на вземането си; изпадането в забава на ответника.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
пълно и главно правното основание за получаването на парите.
Фактът на извършения от ****” ЕООД в полза на „***“ ЕООД паричен
превод на 3630лв. на 21.07.2020 г. и паричен превод на 1180лв. на 26.08.2020
г. не е спорен, а се потвърждава изцяло и от приложените по делото преписи
от платежни нареждания, поради което съдът приема това обстоятелство за
изяснено.
Ответното дружество обаче не ангажира доказателства, които да
свидетелстват за несъмненото наличие на правно основание за получаване и
задържане на тази парична сума. Дори въпреки изричните указания на съда по
чл.146, ал.1, т.5 ГПК относно доказателствената тежест. Включително дори и
въпреки указанията на съда по чл.146, ал.2 ГПК – че към момента на
определението по чл.140 ГПК ответникът не сочи доказателства за
разглежданото обстоятелство.
В процесния писмен договор като възложител е посочен физическото
лице И. Д.. Липсва печат на дружеството към подписа му под договора, като
индиция, че е действал като негов управител. Установява се, че Д. възлага на
„***“ ЕООД да изработи и монтира кухня по приложен проект с посочени
4
размери срещу уговорено възнаграждение от 7250.00лв., платимо 50% при
сключване на договора, 40% преди монтажа и 10% в деня на монтажа.
Възложител по него е физическото лице Д.. Това обстоятелство се установява
и от водената между страните имейл кореспонденция с автор именно Д. и от
показанията на разпитания по делото на страната на ответника свидетел. Нито
в договора, нито в електронните документи се съдържа текст, който да сочи,
че лицето Д. е действал не в лично качество, а като органен представител –
управител на дружеството „***“ ЕООД. В договора като страна е посочено
физическото лице, имейл адресът, с който е контактувано с ответника
кореспондира с личното му и фамилното име - **************@*****.***. Този
личен имейл адрес е различен от този на въззивното дружество, вписан в
търговския регистър - ***@****************.***.
Издаването на фактура №***/16.07.2020г. и фактура №***/25.08.2020г. с
получател „***“ ЕООД и издадел ответното дружество не може да опровергае
съдържанието на договора, в частта, в която са посочени страните по него, а
пък и няма твърдения, че е налице персонална симулация - привидно страните
да са вписали, че страна по договора е Д., а да са желали правните последици
на същия да настъпят за въззивното дружество. Освен това във фактурите е
вписано, че се касае за авансово плащане на офис мебели, а не на кухня.
При неустановено правно основание за получаване и задържане на пари,
последните подлежат на връщане, а изискуемостта на това задължение
възниква незабавно след превода. Ето защо и при липсата на доказателства и
твърдения за връщане на получената парична сума, главният иск по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД следва да се уважи изцяло.
По разноските: Предвид изхода по спора по всички предявени искове, на
ищеца се следват разноски, но съразмерно с уважената част от исковете
спрямо общата им цена, а именно – 1072.40лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Въпреки отхвърлянето на част от исковете разноски на ответника не се
следват поради липсата на искане, а и на доказателства за направени такива.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***, гр. Варна, р-н „***", ул. „***" №
5
102, вх. А, ет. 5, ап. 65, да заплати на “****” ЕООД с ЕИК *** адрес: гр.
Варна, ул..”***” 48, ет.2, ап.6 сумата от 4810/четири хиляди осемстотин и
десет/ лева с ДДС, платена както следва: паричен превод на 3630лв. на
21.07.2020 г. и паричен превод на 1180лв. на 26.08.2020 г. от ищцовото
дружество по сметка на ответното дружество, без наличие на правно
основание за превода, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на исковата молба – 25.08.2023г. до окончателното й изплащане,
на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***, гр. Варна, р-н „***", ул. „***" №
102, вх. А, ет. 5, ап. 65, да заплати на “****” ЕООД с ЕИК *** адрес: гр.
Варна, ул..”***” 48, ет.2, ап.6 сумата от 1072.40лв. – разноски в
производството пред ВРС, съразмерно с уважената част от исковете и спрямо
общата им цена, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6