Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Велики Преслав, 30.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Велики Преслав в публично заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от съдия Стефанова гр. дело № 361 по описа за 2020
година на Районен съд – Велики Преслав при секретаря Гергана
Савова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове, с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 79 от
ЗЗД, вр. чл.
9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България гр.
София, представлявано от Димитър Тодоров Димитров срещу Е.Е.М. за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца претендираните с исковата молба суми. В молбата си до съда, ищецът заявява, че по ч. гр. д. № 59/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав му
е издадена заповед за изпълнение № 36/ 05.02.2020
год. срещу ответника за следните суми: 800,51 лв. - главница по Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта №CARD - 16531794, сключен на 09.11.2018
г. ; 19,45 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.02.2019
г. до 07.05.2019 г.; 43,31 лв. мораторна лихва за периода от
01.03.2019г. до 19.01.2020 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 30.01.2020г. до окончателното погасяване на дълга. Присъдени са и
сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство. В исковата молба се сочи, че на 09.11.2018 г. бил сключен договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит за издаване и ползване на кредитна
карта между ищцовото дружество, в качеството на кредитодател и ответника, в
качеството на кредитополучател. Навежда се твърдение, че въз основа на
сключения договор ищецът предоставил на ответника банкова кредитна карта
Мастъркард с максимален кредитен лимит индивидуално определен на 700 лева. Изложено
е, че за използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния
лимит за времето на ползването му, като ГПР е изчислен при допускането, че
общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и
се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи,
съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта
кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в тарифата. Твърди се, че на 09.11.2018 г. ответникът
е закупил стока на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода от
сключване на договора до 01.12.2019 г., като всяка месечна вноска е в размер на
48,53 лева. Ответникът преустановил редовното обслужване на револвиращия
потребителски кредит на 01.02.2019 г., към която дата било и последното плащане по заема. Ищецът е
акцентирал, че съгласно договорните клаузи при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер па действащата законна лихва за периода на забавата. Излага, че при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени по договора надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава, предвид което на 05.07.2019 г. на длъжника
била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът бил обявен за
изискуем. Предвид изложеното, претендира уважаване на установителната претенция
в пълен размер. Ищецът предявява и евентуално съединени, спрямо
установителните, осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати
горепосочените суми, при условие, че съдът счете главните искове за
неоснователни, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията
по кредита. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, чрез особен представител - адв. И.Х., която
оспорва исковете по основание и размер. Счита, че липсват доказателства,
установяващи задължението на длъжника. Ако
бъде установено, че е налице сключен договор с ответника, навежда твърдение за
недействителност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Релевира нищожност на договора на осн. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като излага, че
размерът на шрифта е под допустимия по закон. Сочи, че по делото не са
представени доказателства, от които безспорно да се установява, че кредитната
карта е предадена на ответника. Навежда твърдение, че предсрочната изискуемост
на договора не е надлежно обявена на ответника. Моли исковите претенции да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото ч.
гр. д. № 59/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение № 36/
05.02.2020 год. срещу ответника за следните суми: 800,51 лв. -
главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №CARD - 16531794, сключен на 09.11.2018 г. ; 19,45 лв. възнаградителна
лихва за периода от 01.02.2019 г. до 07.05.2019 г.; 43,31
лв. мораторна лихва за периода от 01.03.2019г. до 19.01.2020 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 30.01.2020г. до
окончателното погасяване на дълга, като са присъдени и
извършените в заповедното производство разноски. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, като на ищеца са дадени
указания да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта. Съобщение
с посочените указания е връчено на кредитора по издадената заповед за
изпълнение на дата 27.07.2020
год., а исковата молба е подадена на 13.08.2020
год. (пощ. Клеймо от 12.08.2021 год.), поради което исковата
претенция се явява процесуално допустима.
От
представения Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №CARD - 16531794, сключен на 09.11.2018 г. между ищцовото дружество и ответника, е видно,
че ищецът е предоставил на ответника сумата от 438 лв.
кредит – за покупка на стока. В договора е уговорен срок за погасяване на кредита от 12
месеца (падеж на последната вноска 01.12.2019 год.), при
размер на вноските от 48,53 лева. ГПР възлиза на 40,14%, а
ГЛП – на 34,22%. Със същия договор е уговорено и
заплащането на застрахователна премия на стойност 39,42
лева, с отразена обща стойност на плащанията – 477,42
лева.
По делото са представени и Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията
Плюс" № CREX-16531794, сключен на
09.11.2018 г. и Сертификат № CARD-16531794, сключен на 09.11.2018 г.,
подписани от ответника в качеството му на застрахован и от кредитора в
качеството му на посредник на застрахователя – „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“, ЕИК: *********.
Представена е и обратна разписка (в оригинал), ведно с
кредитното досие на ответника (в оригинал), която обратна разписка е издадена
от спедиторска компания „Еконт Експрес“ по пратка № 1051014441005. Видно от
отразеното в разписката, на 15.11.2018 год. служител на „Еконт Експрес“ в офис
в гр. Шумен е предал на ответника пратка с описание CARD-16531794, изпратена от ищцовото дружество.
От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът напълно кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че кредитът е бил отпуснат
за закупуване на стока на стойност 438 лева, като ищцовото дружество е превело
сумата директно на „Технополис България“ ЕАД, за което е издадена фактура № **********.
Вещото лице е посочило, че кредитът в горепосочения размер е усвоен на 09.11.2018
год. Експертът е отразил още, че съгласно месечните извлечения по кредитната
карта, картата е активираната на 23.11.2018 год., когато от АТМ Беласица в гр.
Смядово са изтеглени 100 лева. Впоследствие са изтеглени още 110 лева от АТМ
или общо 210 лева. Констатирано е, че по кредита са извършени плащания в общ
размер на 85 лева. Вещото лице е отразило, че в претендираната главница от 800,51
лева са включени сумата от 477,42 лева – сумата на главницата от покупката на
стоката, представляваща сбор от стойността на стоката при покупката (438 лева)
и стойността на застраховката (39,42 лева), 210 лева – теглени суми от АТМ,
59,10 лева – начислена лихва по кредитната карта, 85,49 лева – сумата на
лихвата по стоковия кредит, 14,10 лева – застраховка и 39,40 лева – такси, като
от така определената обща стойност от 885.51 лева е извадена платената по
кредитната карта сума от 85 лева. Посочено е, че за погасяване на задълженията
си ответникът е внесъл сумата от 60 лева на 07.01.2019 год. и сумата от 25 лева
на 11.02.2019 год. Вещото лице е обърнало внимание, че с постъпилите суми по кредитната
карта се намалява текущото салдо без да се отбелязва по кои пера са погасява
задължението. Експертът е изчислил размерът на дължимите суми по пера като е
съобразил, че падежът на последната вноска е настъпил на 01.12.2019 год., преди
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, в 2 варианта – в хипотеза ако
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 05.07.2019 год., когато е изпратено
изрично уведомление, както се твърди в исковата молба и в хипотеза ако кредитът
не е обявен за предсрочно изискуем. В случай на необявена предсрочна
изискуемост, вещото лице е посочило, че към датата на получаване на препис от
исковата молба от особения представител (като е съобразено обстоятелството, че
последната вноска е падежирала на 01.12.209.19 год.) размерът на задължението
се разпределя по следния начин: 800,51 лева – главница; 19,45 лева – договорна
лихва, дължима за вноски от №8 до № 12; 133,64 лева – законна лихва за периода 05.07.2019
год. – 25.02.2021 год. Вещото лице е изчислило и размера на възнаградителната
лихва по месеци при ГЛП от 10% като същата за претендирания период от
01.02.2019 г. до 07.05.2019 г. възлиза на 13,28 лева, а в случай на необявена
предсрочна изискуемост възлиза на 30,60 лева. Вещото лице е достигнало до
извод, че ГПР в размер на 40,14% е изчислен правилно, като при изчисляването му
са взети предвид следните параметри – размер на кредита, срок на кредита в
месеци, ГЛП, сума на застраховката, вид на погасяване с анюитетни вноски.
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която
е следвало да отговори на въпроса какъв е видът, формата и размерът на шрифта,
с който са изготвени процесният договор, включително приложенията към него –
сертификати за застраховка, общи условия. Вещото лице е достигнало до извод, че
нито един от текстовете не е с големина на шрифта 12 pt. Експертът е посочил, че договорът е с със серифен шрифт „Garamond“ с големина от 10,7 pt до 11,6 pt. Само за текста на последния ред на
таблицата на стр. 7 от договора е използван серифен шрифт „Times New
Roman“ с големина 11,6 pt. По отношение на сертификатите за застраховка вещото лице е посочило, че е
използван несерифен шрифт „Ariаl Narrow“ с варираща големина от 7,7 pt до 9,5 pt. За общите условия по договора е използван несерифен шрифт „Ariаl
Narrow“ с големина 9,5 pt. За текстовете в долния колонтитул на ОУ за застраховка „Закрила на
плащанията плюс" и на ОУ за застрахователна програма „Защита на плащанията
по кредитни карти“ вещото лице е посочило, че е използван несерифен шрифт „Ariаl“ с големина от 7,8 pt.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Няма спор, а и от представените писмени доказателства се установи, че
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. " Париж, чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.", клон България и Е.Е.М. са били в облигационни
отношения, уредени от сключения между тях потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта.
От представената по делото обратна разписка
безспорно се установи, че на ответника е била предоставена кредитна карта с
посочения в исковата молба № CARD-16531794, съобразно постигнатите в процесния договор
уговорки, поради което възражението на особения представител, че същата не била
получена реално от ответника, е неоснователно.
В исковата молба се твърди, че тъй като длъжникът преустановил плащането на
вноските по кредита на 01.02.2019 год., то вземането на ищцовото дружество
станало предсрочно изискуемо на 01.03.2019 год. Твърди се, че на длъжника било изпратено изрично уведомление на 05.07.2019 год. за
настъпилата предсрочна изискуемост. Доказателства, обаче, че това уведомление е достигнало до ответника, не
бяха представени, въпреки изричните указания на съда в тази насока.
Независимо от горното, видно от
материалите по делото крайният падеж на задължението е
настъпил на 01.12.2019 год., която дата безспорно предхожда датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.01.2020 год.), поради
което към 30.01.2020 год. всички неплатени анюитетни
вноски по процесния договор за кредит вече са били изискуеми. Поради изложеното, обстоятелството дали дружеството е уведомило длъжника
за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, е без правно значение в конкретния
случай.
Предвид направеното от особения представител на ответника възражение за
недействителност на договора за кредит на осн. 10, ал. 1 от
ЗПК,
доколкото същият бил с шрифт
по-малък от 12, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните и се кредитира от съда изцяло
като обективно и компетентно дадено. Вещото лице е извършило
изследване върху оригиналния екземпляр от договора за кредит,
сертификата за застраховка „Закрила на плащанията плюс“, сертификат
№CARD
– 16531794, общите условия за застраховката и
застрахователната програма „защита на плащанията по кредитни карти“. За целта
по делото от ищцовото дружество е било представено оригиналното кредитно досие
на ответника по процесния договор за кредит. Експертът
е достигнал до извод, че нито един от текстовете не е с големина (кегел) на шрифта 12 pt. В договора, сертификатите за застраховка и общите
условия са използвани различни шрифтове – „Garamond“ с големина от 10,7 pt до 11,6 pt, „Times New Roman“ с големина 11,6 pt, „Ariаl Narrow“ с варираща големина от 7,7 pt до 9,5 pt и „Ariаl“
с големина 7,8 pt.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК гласи, че
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12 (в този смисъл е и текстът на чл. 5, ал. 4 от ЗПК), в два
екземпляра – по един за всяка от страните по него. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от цитирания закон, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Последиците на тази недействителност са визирани в
нормата на чл. 23 от ЗПК, съгласно
която отговорността на заемателя не отпада изцяло, а същият следва върне само
чистата стойност на кредита.
В
настоящия случай от заключението по назначената по делото СТЕ безспорно се
установи, че изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК касателно големината на шрифта
на договора не е спазено. Текстът на процесния договор за кредит, на
сертификатите за застраховка и общите условия към тях е с шрифт по-малък от 12, като и видът, и
форматът на шрифта се различават – използвани са 4 вида шрифт, а големината
(кегелът) на шрифтовете варира от 7,7 pt до 11,6 pt.
Обстоятелството, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК е нарушена, е
достатъчно да обуслови извод за приложението на нормата на чл. 22 от ЗПК.
Следователно
по процесния договор ответникът дължи единствено главницата, но същата не
следва да бъде присъдена в претендирания размер от 800,51 лева, като
съображенията на съда за това са следните:
От
заключението на назначената по делото и неоспорена от страните ССчЕ, която съдът не намира основание да не кредитира, безспорно се
установи, че в претендираната главница от 800,51 лева са включени
сумата от 477,42 лева – сумата на главницата от покупката на стоката,
представляваща сбор от стойността на стоката при покупката (438 лева) и
стойността на застраховката (39,42 лева), 210 лева – теглени суми от АТМ, 59,10
лева – начислена лихва по кредитната карта, 85,49 лева – сумата на лихвата по
стоковия кредит, 14,10 лева – застраховка и 39,40 лева – такси, като от така
определената обща стойност от 885.51 лева е извадена платената по кредитната
карта сума от 85 лева.
На първо място, с оглед гореизложеното, следва да се присъди само чистата
стойност на главница, като от претендираната сума се извадят всички начислени
лихви, такси, застраховки.
На второ място, съдът намира претенцията за заплащане на сумата от
39,42 лева - застраховка по
договора, която сума е включена в размера на претендираната
главница, за неоснователна.
От
съдържанието на сключения между страните договор е видно, че кредиторът
е поел задължението да заплати на застрахователя дължимата от заемателя
застрахователна премия, която последният се е задължил да върне разсрочено на
кредитора. По делото, обаче, не са представени надлежни
писмени доказателства, от които да се установява нито че застрахователната
премия е заплатена от ищцовото дружество на застрахователя, нито че е
заплатена именно по отношение на ответната страна, поради което не може да се направи и извод за валидност на полицата, а претенцията
за нейното заплащане се явява неоснователна. Само
за пълнота следва да се посочи, че и в двата сертификата липсва точно и ясно
посочване на размера на застрахователната премия дължима от застрахования,
което прави клаузата неравноправна на осн. чл. 143, т. 19 от ЗЗП. Следва
да се отбележи още, че е очевидно и без да са необходими специални знания, че и
двата подписани от страните сертификата за застраховане са с размер на шрифта
под 12, което налага извод за недействителността им съгласно чл. 22, вр. чл. 10,
ал. 1 от ЗПК.
Поради
изложеното, съдът намира, че претенцията за заплащане на застрахователна премия
в размер на 39,42 лева
е неоснователна и недоказана и следва
да се отхвърли.
В
заключение претенцията относно дължимата главница е основателна до сумата от 563
лева (сборът от стойността на
стоката при покупката (438 лева) и сумата от 210 лева – теглени суми от АТМ, като от така определената обща стойност от
648 лева е извадена платената по кредитната карта сума от 85 лева) и следва
да бъде уважена в посочения размер, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (с оглед
обстоятелството, че кредитът е станал изцяло изискуем преди датата на
депозирането му) до окончателното й изплащане.
Предвид
направените по-горе изводи, неоснователни са претенциите за признаване за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество претендираните
възнаградителна и мораторна лихва, както и включените в главницата стойност на застраховката (39,42 лева), начислена лихва по кредитната карта (59,10 лева), сума на лихвата по стоковия кредит (85,49 лева), застраховка (14,10 лева) и такси (39,40 лева).
С оглед основателността на възражението относно размера на шрифта на договора за кредит, обуславящо
недействителност на същия, съдът приема, че не следва да се произнася относно
останалите направени от назначения особения представител на ответника възражения,
доколкото същите не могат да променят крайния правен извод.
Тъй като главният установителен иск не
е отхвърлен на основание ненадлежно обявена предсрочна изискуемост и е частично
уважен,
съдът счита, че не дължи произнасяне по евентуално
предявения осъдителен иск за същите суми. Освен това съгласно трайно установената съдебна практика при частично уважаване на главен иск, какъвто е настоящият случай, е недопустимо разглеждането на евентуален такъв (Решение № 210/27.07.2015 г. по гр. д. № 5600/2014 г. ІV г.
о. на ВКС, Определение № 310/14.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1251/2016 г., I
т. о. и др). Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че с цитираното по-горе ТР е
изоставена практиката за допустимо съединяване
на установителната претенция с осъдителна такава в условията на евентуалност,
предвид абсолютната идентичност на основание и петитум по двата иска (Решение № 135/26.09.2018 г. по т. д. № 230/2017 г. ІІ т. о.
на ВКС и др.).
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски в размер на 48,91 лева, съобразно
уважената част от претенцията, както и сторените в
исковото производство разноски, възлизащи на 538 лева и включващи заплатена държавна такса,
възнаграждение за особен представител н.ответника и за вещо лице,
юрисконсултско възнаграждение,
съобразно уважената част от претенцията.
От бюджета на съдебната власт на вещото лице по
назначената по делото СТЕ са изплатени пътни и дневни разноски в общ размер от
128 лева, а по сметка на О.М.– Ш. са изплатени разноски за изготвяне на
експертизата в размер на 142,10 лева или общо 270,10 лева. Тези разноски следва
да бъдат разпределени на страните с оглед изхода на правния спор, като ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда сумата от 93,95
лева, а ответникът – сумата от 176.15 лева.
Така
мотивиран, Районен съд – Велики Преслав:
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Е.М., ЕГН: **********,
с пост. и наст. адрес: ***, че същият ДЪЛЖИ
на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция, рег. №
*********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България гр. София, ЕИК: *********, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, със седалище и адрес на
управление:***, „Бизнес парк София“, сграда 14 сумата от 563 лева - представляваща главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК - 30.01.2020г. до окончателното погасяване на
дълга, дължими по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD - 16531794, сключен на 09.11.2018 г. между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Е.Е.М., за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 36/ 05.02.2020 год. по ч.
гр. д. № 59/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав, на осн. чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 79 от
ЗЗД, вр. чл.
9 от ЗПК
и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Република Франция, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България гр. София срещу Е.Е.М., иск по чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 79 от
ЗЗД, вр. чл.
9 от ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
главница за размера над 563 лева до пълния претендиран размер от 800,51 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената част от главницата за периода от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане; договорна лихва в
размер на 19,45 лева, начислена за
периода от 01.02.2019 г. до 07.05.2019 г.; мораторна
лихва в размер на 43,31 лв., начислена за периода от 01.03.2019г. до 19.01.2020
г., дължими по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD - 16531794, сключен на 09.11.2018 г. между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Е.Е.М., за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 36/ 05.02.2020 год. по ч.
гр. д. № 59/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав, на осн. чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 79 от
ЗЗД, вр. чл.
9 от ЗПК
и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.Е.М., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република
Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България гр. София сумата от 538 лева, представляваща
сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото гр.д. № 361/2020
год. по описа на РС- Велики Преслав, включваща
заплатена държавна такса, възнаграждение за особен представител на ответника и
за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 48,91
лева,
представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 59/2020 год. по описа
на Районен съд- Велики Преслав, съобразно уважената част от претенцията, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България гр. София ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Велики Преслав сумата от 93,95
лева, представляваща заплатено от бюджетната сметка на съда възнаграждение
за вещо лице по назначената по делото СТЕ, съобразно отхвърлената част на
исковата претенция.
ОСЪЖДА Е.Е.М., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Велики
Преслав сумата от 176,15 лева, представляваща заплатено от бюджетната
сметка на съда възнаграждение за вещо лице по назначената по делото СТЕ,
съобразно уважената част на исковата претенция.
След приключване на делото с влязло в сила съдебно решение на ищцовото
дружество ДА БЪДЕ ВЪРНАТО представеното в оригинал Кредитно досие на Е.Е.М.,
ведно с приложените към него писмени документи и обратна разписка, изд. от
спедиторска фирма „Еконт Експрес“.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: