№ 7452
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110108648 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са установителни искове от „Eлектрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК ........... /с
предходно наименование „..........“ АД/ срещу Ц. Р. К..........., ЕГН **********, с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на суми за продажна цена на доставена електрическа енергия и мораторна лихва
за забава в плащането на цената с цена на исковете 690,17 лв.
В исковата молба „Eлектрохолд Продажби” ЕАД твърди, че се е намирал в
облигационни отношения с ответника Ц. Р. К. по договор за продажба на електрическа
енергия, при общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца,
които са общоизвестни и публикувани в издания на периодичния печат съгласно чл. 98 ЗЕ.
Ищецът изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода
30.12.2020 г. до 28.04.2021 г. до адрес на електроснабден имот, находящ се на адрес: с. ....,
общ. ........., ул. „........”, с клиентски № ......... на стойност 673,03 лв. за доставена и потребена
електрическа енергия, ведно със законна лихва от 15.07.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 16.02.2021г. до 28.06.2021 г. в размер на 17,14 лв. За извършената
доставка ищецът издал фактури. От своя страна ответникът не изпълнил задължението си да
заплати доставената и потребена електрическа енергия по издадените от ищеца фактури,
които индивидуализирали вземанията му по размер, падеж и периоди на отчитане.
Вземанията по посочените в исковата молба фактури били станали изискуеми, защото
съгласно общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
Електро България“ АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията
за консумирана електрическа енергия, след който период от време вземането става ликвидно
1
и изискуемо, а след изтичането на този срок – и годно за принудително изпълнение по
съдебен ред. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
по което било образувано ч.гр.д. 41746/2021 г., СРС, 141 състав и издадена заповед за
изпълнение за посочените суми, както и за законна лихва върху главниците, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Длъжникът подал възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 ГПК, с което оспорил
вземането на ищеца. В резултат на това ищецът предявява установителни искове относно
вземанията си по заповедта. Претендира разноски.
Ответникът Ц. Р. К. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Оспорва само основанието на иска, като представя доказателства за прехвърляне на обекта,
находящ се на адрес: с. ...., общ. ........., ул. „........” преди процесния период, поради което
твърди, че не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по иска. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ.
В тежест на ищеца по този иск е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника при общи условия, по силата на
което е доставил електрическа енергия в твърдените количества и достъп до
разпределителната мрежа и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
Първият спорен въпрос между страните е дали те са обвързани от облигационно
правоотношение с предмет продажба на електрическа енергия за процесния недвижим имот.
От приложеното ч.гр.д. № 52096/2020 г. по описа на СРС, 141 състав се установява,
че „..........“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
Ц. Р. К., да заплати следните суми: за доставка на електрическа енергия за периода
30.12.2020 г. до 28.04.2021 г. до адрес на електроснабден имот, находящ се на адрес: с. ....,
общ. ........., ул. „........”, с клиентски № ......... на стойност 673,03 лв. за доставена и потребена
електрическа енергия, ведно със законна лихва от 15.07.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 16.02.2021г. до 28.06.2021 г. в размер на 17,14 лв.
Съдът е уважил изцяло заявлението като е издал заповед за изпълнение от 04.08.2021
г. След постъпило от длъжника възражения срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК, са
предявени установителни искове за вземанията, предмет на същата.
Правоотношението по продажба на електроенергия за битови нужди на крайни
клиенти е регламентирано в специалния Закон за енергетиката. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 1 ЗЕ
сделките с електрическа енергия между крайните снабдители и битови крайни клиенти - за
обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение,
2
когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, се сключват по регулирани от Комисията
за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ цени. Според чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в следващите
алинеи на разпоредбата е установено съдържанието на последните, както и е въведено
изискване за публикуване на Общите условия най-малко в един централен и един местен
всекидневник. Публикуваните Общи условия влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител без да е необходимо изричното им писмено приемане, като на потребителите,
които не са съгласни с условията, е предоставен 30-дневен срок, в рамките на който
разполагат с възможност за предлагане на специални условия.
От изложеното по-горе може да се изведе правната характеристика на
правоотношението с предмет продажба на електрическа енергия за битови нужди, което
представлява по естеството си неформално съглашение при публично известни общи
условия и при установен специален регулаторен режим на размера на пазарната цена на
електрическата енергия.
В този смисъл, по отношение на процесното правоотношение следва да се прилагат
Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа,
уреждащи отношенията между ищеца, и клиентите на дружеството, съставени на основание
чл. 104а от ЗЕ и одобрени с Решение ОУ-059/07.11.2007 г. на ДКЕВР , за които са изпълнени
условията по чл. 98а, ал. 3 ЗЕ за надлежното им оповестяване, което се установява от
приложените по делото извлечения от печатни издания от 07.02.2011 г. Не се установява
ищцата или нейният наследодател в предвидения от закона срок да са поискали от крайния
снабдител уговарянето на специални условия.
По аргумент от чл. 98а, ал. 1 ЗЕ продавач на електрическа енергия по договора за
продажба на електроенергия за битови нужди на крайни клиенти се явява крайният
снабдител, който според легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ може
да бъде енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови
клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, или
енергийно предприятие, снабдяващо с природен газ обекти на клиенти, присъединени към
газоразпределителната мрежа в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не
са избрали друг доставчик. От своя страна купувач на електрическа енергия за битови
нужди е битовият краен клиент. Съгласно § 1, т. 27 г от ДР на ЗЕ "краен клиент" е клиент,
който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а в § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ е дадена легална дефиниция на понятието "битов клиент", а именно клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Съгласно приложимите към процесния период Общи условия и по-конкретно чл. 4
от същите, страни по тях са ищецът, в качеството му на оператор на
електроразпределителната мрежа за определената територия съгласно издадената му
лицензия и собственик или титуляр на вещно право на ползване на обект, който е
3
присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство
и е приел общите условия за продажба на крайния снабдител или има договор за продажба
на електрическа енергия с друг доставчик.
Следователно ищецът по положителния установителен иск следва да докаже
наличието на облигационно правоотношение между ищеца и крайният снабдител
/доставчикът/ на ел. енергия. Неустановяването при условията на пълно и главно доказване
на това обстоятелство води до липса на облигационно отношение и между клиента и
операторът на електроразпределителната мрежа, тъй като, за да е обвързан ищецът от ОУ на
договорите за използване на електроразпределителната мрежа следва да е присъединен към
електроразпределителната мрежа, както и да е приел общите условия за продажба на
крайния снабдител /т. е. да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на обекта/
или да има договор за продажба на електрическа енергия.
В настоящия спор следователно е от значение дали ответникът е притежавал или не
правото на собственост върху процесния имот, находящ се на дарес: с. ...., ул. ........, № 42, а с
това – и качеството си на страна по договора за продажба на електрическа енергия.
Процесното твърдяно правоотношение следва да е възникнало на основание ЗЕ, а законът го
обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно
право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между
крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в
същия имот /.
Въпреки разпределената доказателствена тежест по делото не е представен документ,
от който да е видно, че ответникът е собственик на процесния имот и съответно да е
задължен да заплаща консумираната в него ел. енергия. Поради това съдът намира, че не
може да се направи извод, че между страните е възникнало облигационно правоотношение
по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия за процесния период в
процесния обект.
С оглед това следва да се приеме, че ищецът не е изпълнил доказателствената си
тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответницата имат
качеството потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди за посочения в
исковата молба недвижим имот и за процесния период.
Поради това, предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С
оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ГПК.
С оглед неустановяването на първата материална предпоставка обуславяща
основателността на предявените искове, съдът намира, че е безпредметно да обсъжда
останалите материални предпоставки, чието доказване е необходимо за уважаване на
предявените искове, респ. изслушаната по делото СТЕ.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата се следват
сторените по делото разноски, като съобразно представените по делото доказателства, се
4
установява, че са направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Eлектрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, срещу Ц. Р. К.,
ЕГН: ********** гр. София, бул. .............., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, за признаване за установено
дължимостта на сумата от 673,03 лв., представляваща ползвана електрическа енергия за
обект с абонатен № ........., находящ се в с....., ул. "........", № 42, за периода 30.12.2020 г. до
28.04.2021 г., ведно със законна лихва от 15.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за мораторна лихваза забава върху
главницата за периода от 16.02.2021г. до 28.06.2021 г. в размер на 17,14 лв., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.08.2021 г. по
ч. гр. д. № 41746/2021 г. по описа на СРС, 141 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК „Eлектрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК ...........,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, да заплати на
Ц. Р. К., ЕГН: ********** гр. София, бул. .............., сумата от 400,00 лева – сторени по
делото разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5