Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ – ти състав, в публично
заседание на двадесет и шести май 2020 г., в състав :
Административен съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова и при участието на
прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Владислав Томов, като разгледа
докладваното от административния съдия Административно дело № 269 по описа за 2020 година на Административен съд -
Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по предявен иск от С.С.С., ЕГН ********** с
адрес ***, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“
/АПИ/ при МРРБ – София, с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - за
заплащане на обезщетение в размер на 300 /триста/ лева, представляващи претърпени
имуществени вреди от заплащане на адвокатско възнаграждение във връзка с
обжалване на Наказателно постановление /НП/ № 4867/21.11.2017 г., издадено от
Началник отдел „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ и осъществяване на процесуално представителство по н.а.х.д. №
555/2017 г. по описа на Районен съд – Провадия, претендирано ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на отменителното
решение на Административен съд – Варна – 28.05.2018 година, до окончателното
изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че кумулативно са налице
материалните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника в настоящото
производство – налице е незаконосъобразно издадено НП, отменено по предвидения
в закон ред; ищецът е представляван от адвокат пред първостепенния съд – РС –
Провадия въз основа на надлежно оправомощаване, доказателства за което са
представени още пред първата инстанция; приложеният към доказателствата по
н.а.х.д. № 555/2017 год. договор за правна защита и съдействие има характера на
разписка, доказваща извършеното плащане на адвокатски хонорар в размер на 300
/триста/ лева. В заключение иска от съда да постанови решение, с което да се
уважи изцяло исковата претенция.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител –
адв. Д. В. ***, процесуалeн представител на ищеца
и в производството по н.а.х.д. № 555/2017 год. на РС – Провадия. Поддържа
исковата молба на изложените в нея основания. Претендира присъждане на разноски
по настоящото съдебно производство, за които представя списък.
Ответникът по исковата молба – Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ при
МРРБ – София, редовно призован за съдебно заседание не изпраща представител. Депозирано е писмено
становище с.д. № 5164/21.05.2020 год. на Гл. юрисконсулт Л. Ч. – Т., редовно
упълномощена от председателя на Управителния съвет на АПИ. В становището са
изложени твърдения, че исковата молба е неоснователна, поради липса на
релевантните материални предпоставки за реализиране отговорността на ответника
по реда на специалния закон – ЗОДОВ. Конкретно оспорва и претенцията за
присъждане на лихва върху главницата от 300 лева от датата на влизане в сила на
отменителното решение на АС- Варна като твърди, че на обезщетяване по избрания
от ищеца ред подлежат само действително направените разходи, а лихвите върху
главницата нямат такъв характер. Моли съда да постанови решение в този смисъл.
Участващият в съдебното производство представител на Окръжна прокуратура –
Варна прокурор Вл. Томов, изразява
становище за основателност на предявеният иск в цялост.
Административен съд - Варна, в настоящия
си състав, като прецени доводите на страните и наличните по делото
доказателства, намира предявеният иск за процесуално
допустим, а разгледан по
същество за частично основателен и доказан по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че
с Решение № 20 от 12.02.2018 г. на Районен съд – Провадия, постановено по
н.а.х.д. № 555/2017 година, е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 4867/21.11.2017 год., издадено от Началник отдел „Мониторинг“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ. С него на ищеца в настоящото производство за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата /ЗП/ и на основание
чл.53, ал.1 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Решението на
първостепенния съд е отменено с Решение № 1137/28.05.2018 год. по к.адм.д. № 1176/2018
год. по описа на Административен съд – Варна. Със същото решение касационната
инстанция е отменила и обжалваното НП № 4867/21.11.2017 година.
С разпореждане на настоящия съдебен състав
н.а.х.д. № 555 по описа на РС- Провадия за 2017 г. е изискано за
прилагане към доказателствата по исковото производство. След
запознаване с посоченото н.а.х.д. се установява, че по делото е проведено едно
съдебно заседание – на 01.02.2018 година. В него ищецът Ст. С. е представляван
от адв. Д. В.. Още с жалбата срещу НП пред въззивния съд е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен от страните на 29.11.2017 г. В него изрично е записано, че
уговореното процесуално представителство е във връзка с производството пред РС-
Провадия, за което оспорващият С. е заплатил в брой на адвокат В. сума в размер
на 300 /триста/ лева към момента на
подписване на договора.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Искът е предявен от легитимиран субект и при наличие на
правен интерес за него след влизане в сила на решението за отмяна на НП,
съгласно изискването на чл.204, ал.1 от АПК, поради което е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен и доказан в частта за главницата и
претенцията за лихва от датата на предявяването му пред съда.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Към
момента на постановяване на настоящото съдебно решение действа разпоредбата на
новата ал.3 на чл.63 от ЗАНН, съобразно измененията в ЗАНН, публикувани в ДВ, бр.94
от 29.11.2019 г., съгласно която в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Този ред е неприложим в конкретния случай, тъй като новата правна уредба
действа само напред във времето. Във връзка с горното съдът съобрази, че
съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава ХІ
от АПК. Разпоредбата на чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ
постановява, че държавата и общините отговарят за вредите причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административно-процесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за обезщетение,
задължително е кумулативното наличие на няколко конкретни
материално-правни предпоставки, а именно: 1/ незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; 2/ незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при
или по повод изпълнението на административна дейност; 3/ причинена вреда -
имуществена или неимуществена; 4/ пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата
вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав
не може да бъде реализирана отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие
за допустимост на иска по смисъла на чл. 204, ал. 1 АПК е административният
акт да бъде отменен по съответния
законов ред. В настоящия случай отмененото НП № 4867/21.11.2017 год., издадено от Началник отдел
„Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, се преценява от настоящия
съдебен състав именно като отменен незаконосъобразен административен
акт. Налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника.
Налагането на административни наказания от органите на администрацията за
извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз
на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма
на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия
метод на правно регулиране прилаган от административно-наказващите
органи, така и с оглед административната правосубектност на последните.
Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за квалификацията на правното
основание на иска за обезщетение за вреди като такъв по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ е, че то е издадено от административен орган и представлява
властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда
наказателно-правни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението
на нормативно възложени задължения, от упражняването на дискреционна
власт, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна
дейност. Дейността по налагане на административни наказания, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.
2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен
случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт.
Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления и електронни фишове /ЕФ/, както и на действията или бездействията
по налагане на административните наказания, при или по повод на която са
причинени вреди на гражданите или на юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления,
ЕФ, действия или бездействия, като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В този смисъл е приетото решение по т. 1 от Тълкувателно
постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Следователно – налице е и втората материална предпоставка за ангажиране
отговорността на ответника по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
За преценка наличието на останалите предпоставки за
удовлетворяване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с оглед задължителния характер
на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт, съдът следва да съобрази решението си с Тълкувателно Решение №
1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд,
според което при предявени пред административните съдилища искове
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Във връзка с
горното, съдът приема за доказано, че от издаването на НП № 4867/21.11.2017
год. от Началник отдел „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при АПИ за ищеца в
настоящото производство са настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в направените разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалването му пред РС-Провадия, доколкото исковата молба не
обхваща производството пред касационната инстанция. Обстоятелството, че
адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е
задължителна, не налага безусловно извода, че ангажирането на
процесуален представител не се намира в причинна връзка с издаденото
наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е
налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато
създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална
възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска
защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права
и законни интереси. Следователно, налице е пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт /НП/ и настъпилата за лицето имуществена
вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за
причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.
От изложеното следва, че са налице кумулативно всички
материални предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а твърденията на неговия процесуален представител в
обратен смисъл са надлежно опровергани.
При постановяване на настоящото съдебно решение съдът
съобрази разпоредбата на чл.
36, ал. 2 от ЗАдв, съгласно която размерът на възнаграждението се определя
в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се
явява Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба № 1/09.07.2004 г.). С Решение № 5419 на ВАС на РБ –
бр.45 от 2020 год. в сила от 15.05.2020 г., е изменена разпоредбата на чл.18,ал.2 от Наредбата, но приложима е редакцията на нормата към момента на
извършване на плащането на адвокатското възнаграждение / 29.11.2018 г./,съгласно
която дължимото адвокатско възнаграждение
е не по-малко от 300 лева. Именно толкова е било договорено и платено от
ищеца, с оглед на което обезщетението следва да се присъди в рамките на
претендирания размер от 300 лева.
Съдът намира за частично основателни
възраженията на ответника досежно претендираната с исковата молба лихва от
влизане в сила на отменителното решение на АС- Варна до окончателното изплащане
на сумата. Според преобладаващата съдебна практика законната лихва върху
главнично вземане, представляващо обезщетение за имуществени вреди от разходи за платено адвокатско възнаграждение,
причинени от незаконосъобразно НП, е дължима от датата на предявяване на иска,
но не и преди това. В този смисъл са постановените решения на ВАС №
13065/29.10.2018 г. по адм. дело № 8399/ 2017 год., Решение № 12894/24.10.2018
г. по адм. дело № 8483/2017 год., Решение № 7201/31.05.2018 год. по адм. дело №
3124/2017 год. и други. Предвид изложеното, исковата претенция на ищеца Ст. С.
се явява неоснователна в частта на претендираната лихва от момента на влизане в
сила на отменителното Решение № 1137/28.05.2018 г. на АС- Варна, постановено по
кас.н.а.х.д. № 1176/2018 г. до момента на депозиране на исковата молба –
27.01.2020 година. В тази част искът следва да се отхвърли като неоснователен.
В останалата част от датата 27.01.2020 г. до окончателното изпащане на
главницата от 300 лв., претенцията за присъждане на лихва е основателна. Относно
разноските направени в настоящето
производство, се установява, че същите са в размер на 10 лв., представляващи
заплатена от ищеца държавна такса за завеждане на делото. Други разходи не са
направени и не се претендират. При този изход на спора и съобразно уважената
част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 8,59 /осем лева
и 59 ст./.
Воден от горното, Административен съд –
Варна ХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.1 ,ал.1 от ЗОДОВ Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София да заплати на С.С.С., ЕГН ********** с адрес ***, обезщетение в
размер на 300 /триста/ лева за претърпените от него имуществени вреди от заплащане на адвокатско
възнаграждение във връзка с обжалване и
отмяна на незаконосъобразното наказателно постановление № 4867/21.11.2017 г.
на началник отдел „Мониторинг“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ и осъществяване на процесуално представителство по н.а.х.д. №
555/2017 г. по описа на Районен съд – Провадия, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба пред
Административен съд – Варна – 27.01.2020 година до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ при
МРРБ – София да заплати на ищеца С.С.С., ЕГН ********** с адрес *** за разноски по делото сумата от 8,59
/осем лева и 59 ст./.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът за заплащане на
лихва върху главницата от 300 лв. за периода от 28.05.2018 г. до
27.01.2020 г.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: