№ 2007
гр. С., 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110212167 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Л. Т. срещу наказателно постановление
/НП/ №СО-ЗЗ-Б-21-10-227/15.07.2021 г., издадено от кмета на Столична
община, с което за извършено нарушение по чл. 209а, ал.1 от Закона за
здравето /ЗЗ/, вр. т. I, 7 от Заповед РД-01-51/26.01.2021 г., издадена от
министъра на здравеопазването на Република България, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата се навеждат
доводи за това, че в наказателното постановление не е изложена правилната
фактическа обстановка. Релевират се и за незаконосъобразност на атакувания
акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и по
изложените в нея съображения моли наказателното постановление да бъде
отменено. Допълнително писмено не се аргументира.
Въззиваемата страна, представлявана от процесуален представител,
1
оспорва жалбата. Отправя искане към съда, да оптвърди НП като обосновано
и издадено в съответствие със закона. Не прилага писмени бележки в
подкрепа на тезата си.
След анализ на приетите по делото доказателства съдът установи
следното от фактическа страна:
С решение № 72 от 26.01.2021 г. на Министерски съвет бил удължен
срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г.
и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г.,
Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на
Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския
съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август
2020 г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г. и
Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. извънредна
епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 1
февруари 2021 г. до 30 април 2021 г. Със Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на
Министъра на здравеопазването на територията на Република България били
въведени противоепидемични мерки, считано от 01.02.2021 г. до 30.04.2021
г., сред които и изискване всички лица, които се намират в закрити
обществени места, в това число транспортни средства за обществен превоз,
лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
програмите на общественото здраве, административни учреждения и други
места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и
автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири,
храмове, музеи и др., да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба, която да покрива изцяло носа и устата - от
основата на носа до брадичката. На 18.03.2021 г. около 12.10 часа в гр.С.,
район „Т.“, ул.“Т. К.“ №28, магазин „Л.“, от служители на Столичен
инспекторат – Столична община на жалбоподателя е извършена проверка по
спазване на въведената противоепидемична мярка със заповед на министъра
на здравеопазването на Република България. Извършена е констатация за
това, че лицето няма поставена защитна маска за лице за еднократна или
2
многократна употреба, покриваща изцяло носа и устата.
За това нарушение на 18.03.2021 г. е съставен АУАН с № 21-10-227 от
св.Д. М. П., заемаща длъжността старши инспектор в Столичен инспекторат
към Столична община, в присъствието на свидетел. Отказът на
жалбоподателя да подпише АУАН е удостоверен с подписа на свидетел.
Въз основа на съставения АУАН, на 15.07.2021 г. кметът на Столична
община издал процесното наказателно постановление с № СО-ЗЗ-Б-21-19-227,
с което наложил на жалбоподателя, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за
здравето във връзка с т. I, 7 от Заповед РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра
на здравеопазването на Република България, административно наказание
„глоба“ в размер от 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства по реда на чл. 283 от НПК /акт за
установяване на административно нарушение, известие за доставяне, копия
от заповеди за компетентност, писмо от Столична регионална здравна
инспекция до жалбоподателя, копие от писмено искане от последния до СИ-
СО, копие от длъжностна характеристика за длъжноста „старши инспектор в
районен инспекторат“, както и гласните доказателствени средства –
показанията на свидетеля Д.П.. Свидетелските показания на П.,
актосъставител, по същество отразяващи констатациите по АУАН, съдът
възприема като достоверни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал, поради което им се доверява и ги
кредитира. Съдът даде вяра на писмените доказателства, събрани и
приобщени по предвидения в закона ред и относими по делото.
При така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
законоустановения срок, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна. Съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. Основателни са възраженията в жалбата, че АУАН не отговаря на
3
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не са посочени
разпоредбите, които са нарушени. В АУАН е дадено следното описание на
нарушението и на обстоятелствата по извършването му: "На 18.03.2021 г.
около 12.10 ч. в гр.С., район „Т.“, ул.“Т. К.“ 28, магазин „Л.“, лицето Б. Л. Т.,
намиращо се в търговския обект /закрито обществено място/ магазин „Л.“, не
е изпълнило въведената противоепидемична мярка със заповед на министъра
на здравеопазването, като, и като нарушена е посочена единствено нормата
на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. Сочената за нарушена правна норма
по своя характер е санкционна и не съдържа конкретно изискуемо правило за
поведение, а само предвижда, че при неизпълнение или нарушение на
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а,
ал.1 или 2 от Закона за здравето, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се налага административно наказание глоба от 300 до 1000 лв.;
при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. Съгласно чл.63, ал.4 от същия
закон, при обявена извънредна епидемична обстановка по първата алинея,
министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област. Отделно от това,
нормата на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ е и бланкетна, тоест трябва да бъде
запълнена с конкретно нарушение или неизпълнение на акт на министъра на
здравеопазването /или на директора на РЗИ/. В настоящия случай в АУАН
липсва посочване на нарушената разпоредба - съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя. Действително в наказателното постановление този пропуск
не се констатира, но не може да се приеме, че допуснатото нарушение е било
санирано с посочване на конкретната заповед на министъра на
здравеопазването и конкретната разпоредба от нея, която се сочи да е
нарушил жалбоподателят в НП. Следва да се посочи изрично, че съобразно
изискванията на чл.42, ал.1, т.4, 5 от ЗАНН, актът за установяване на
административно нарушение е необходимо да съдържа в АУАН както
нарушението и обстоятелствата по извършването му, така и нарушените
законови разпоредби; липсата на кое да е от тях препятства правото на защита
на лицето, чиято административна отговорност се ангажира, тъй като то не е
в позиция да упражни ефективно правото си на защита както срещу
фактическото, така и срещу правното обвинение. Затова следва да се приеме,
че този порок на акта не е отстраним такъв от наказващия орган по реда
на чл.53, ал.2 от ЗАНН: в случая съдържанието на АУАН е такова, че не
позволява отстр.ване на процесуални нарушения, без да бъде накърнено
правото на защита на лицето, сочено като нарушител. Констатира се още
липса на идентитет между отразеното в акта и в наказателното
постановление, доколкото от вписаното в АУАН се чете, че жалбоподателят
„няма поставена защитна маска за лице, покриваща носа и устата", докато в
НП се сочи, лицето да няма поставена защитна маска за лице, покриваща носа
и устата – от основата на носа до брадичката, т.е. въведени са нови
фактически обстоятелства, с които жалбоподателят не е бил запознат при
4
съставянето на акта. Само за пълнота на изложението,
административнонаказателното производство се счита образувано със
съставяне на АУАН, затова е в този момент на соченото за нарушител лице
да е предявено ясно и конкретно административно обвинение, с посочване на
относимите нарушени законови разпоредби. На следващо място, видно от НП
№ СО-33-Б-21-10-227 от 15.07.2021 г., липсват категорични доказателства
относно обстоятелството, кой е издателят на постановлението. Така в
титулната част на наказателното постановление е посочено името и
длъжността на кмета на Столична община, като е посочено и че
наказателното постановление е подписано именно от него. На страница втора
от наказателното постановление се четат името и длъжността на кмета на СО,
положен е подпис и е поставен печат с текст: "за кмет на СО" с изписани
саморъчно имената "А. А.", при посочване на заповед за заместване №
СОА21-РД15-8395/12.07.2021 г. В този смисъл, не става ясно дали
наказателното постановление е издадено от кмета на СО /както е посочено в
титулната част на наказателното постановление/, или от заместник - кмет на
СО Албена А., на която със заповед № СОА21-РД15-8395/12.07.2021 г. на
кмета на СО е възложено да изпълнява функциите на кмет на Столична
община за период, включващ инкриминираната дата. Налице е съществено
процесуално нарушение, доколкото винаги следва да е описано по
недвусмислен начин, кое е лицето, издало наказателното постановление, с
оглед възможността за извършване на преценка по отношение на
материалната му и териториална компетентност, както и за установяване
наличието на основания за отвод на издателя на наказателното постановление
по чл.51 от ЗАНН, и съобразно изискванията на чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН. В
настоящия казус наказващият орган е следвало да прекрати производството с
мотивирана резолюция, но той е издал наказателно постановление, затова
последното подлежи на отмяна поради допуснатите в
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила.
По тези съображения и като съобрази коментираните до тук допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, съдът намери жалбата за
основателна и формира правен извод за наличие на основания за отмяна на
наказателното постановление.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №СО-ЗЗ-Б-21-10-227/15.07.2021 г.,
издадено от кмета на Столична община, с което за извършено нарушение по
чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. т. I, 7 от Заповед РД-01-
51/26.01.2021 г., издадена от министъра на здравеопазването на Република
5
България, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – С. - град на основанията, предвидени в НПК, в 14
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6