№ 1155
гр. В. 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110201556 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Блу
Ориндж” ЕООД, срещу Наказателно постановление №03-013201/23.09.2020г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В. с което на
дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2 000 лева, за нарушение разпоредбата на чл.63, ал.2 от Кодекса на
труда. В жалбата си до съда въззизника посочва, че постановлението е
неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не извършено вмененото му
нарушение. Моли съдът да го отмени НП.
В съдебното заседание въззивника, редовно призован, представлява се
от адвокат Томова, редовно упълномощена и приета от съда, поддържа
изложеното в жалбата.
За въззиваемата страна, редовно призовани, представляват се от юрист
консулт Ошавкова, редовно упълномощена и приета от съда от преди,
оспорва жалбата.
След преценка на доводите на въззивника и с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
1
На 26.08.2020г., при извършена проверка в търговски обект – хотел
„Глория“, находящ се в гр.В. к.к.Зл.П.и, стопанисван от въззивната страна,
инспектори при Дирекция „ИТ” – гр.В. сред които св.П. установили, че
лицето в.и. осъществява трудови функции в обекта, без да му е трудов
договор по чл.62, ал.1 и 2 от КТ.
Поради това на жалбоподателя е бил съставен АУАН, който бил
предявен и подписан от управителя на дружеството. Възражения постъпили
по реда на чл.44 от ЗАНН, същите били разгледани от АНО но не били
възприети. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното от въззивника
наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание имуществена санкция, в размер на 2000,00 лева,
за нарушаване разпоредбата на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
делото писмени доказателства и от свидетелските показания на свидетелите
Б., П. и и., които съда кредитира изцяло, като логични, безпристрастни и
непротиворечиви с останалия доказателствен материал. От свидетелските
показания на П. става ясно, че извършила проверка на обекта, като лицето и.
само дало данните за Констативният протокол и в последствие само го
подписало. Съгласно протокола са вписани данни, че и. работи за въззивното
дружество като мияч, има сключен трудов договор, с уговорено работно
време и за извършената трудова дейност получава трудово възнаграждение.
Лицето е било с облекло съответно на длъжността. Свидетелката Б. е
категорична, че и. лично е разписала Констативния протокол от проверката.
Също така заявява, че това лице са се опитвали да го скрият по време на
проверката и се е наложило да го търсят из хотела. Видно то показанията на
св.и., е имал сключен граждански договор с дружеството. По време на
проверката е била в обекта и е полагала труд въз основа на сключения
граждански договор. Не е подписвала констативен протокол и е категорично,
че подписа в предявеният и Констативен протокол от проверката не е неин.
Това наложи съда да назначи съдебно графологическа експертиза на
Констативен протокол от 26.08.2020г. и Книга за инструктаж по безопасност
и здраве – начален инструктаж. Съгласно заключението на експертизата
подписите положени в тези два документа са „измислени подписи“ и те не
съвпадат по структура с подписа на в.и.. Неможе да се установи лицето
2
положило подпис в двата документа.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
По същество жалбата е основателна, с оглед обстоятелството, че
административно-наказателното обвинение остана недоказано в съдебното
производство поради следното:
Тежестта на доказване в административно-наказателното производство
лежи върху наказващия орган. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде
НП последният се основава на констатациите в АУАН и последните в
рамките на производството по налагане на административни наказания
приема за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното
производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е
длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите
доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. От една
страна изложените възражения в жалбата на жалбоподателя не са доказани по
безспорен начин, но въпреки това не може да се приеме, че е доказано
деянието за което е ангажирана отговорността му за нарушението описано в
НП. Показанията на актосъставителя не помагат в пълен обем изявяването на
фактическата обстановка на извършеното нарушение, като от последните не
може да бъде установено авторството на деянието, както и каква точно работа
е осъществявала св.и. и дали последната е била в полза на въззивната страна
даваща основание за съществуването на трудово отношение между
последните страни. По делото не се събраха доказателства за установяване на
всички елементи на трудовото правоотношение .
От обективна страна, за съставомерността на деянието по чл.62, ал.1,
във вр. с чл.61, ал.1 КТ е необходимо да се установи, че работникът полага
труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение
(ТПО) - работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време,
като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между
страните по ТПО. АНО е приел, че тези елементи са налице в конкретния
случай, въз основа на декларираните от и. обстоятелства събраните в хода на
адм. проверка доказателства. Настоящата съдебен състав счита този извод за
3
неправилен и некореспондиращ с доказателствата по делото. Посочените
елементи на ТПО следва да са подробно описани в НП, което по своята
същност е акт от категорията на правораздавателните. Именно този акт и по-
точно неговото съдържание е предмет на проверка. В този смисъл в НП
следва да са посочени конкретните работно място, работно време и уговорено
трудово възнаграждение, въз основа на които АНО е квалифицирал
правоотношението именно като трудово. В хода на съдебното дирене не се
доказаха елементите на трудовото правоотношение - работно място,
уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд
се осъществява без сключен трудов договор между страните по ТПО.
Представеният по делото Констативен протокол от който АНО извлича
данните за тези елементи не е подписан от работника и.. Липсват данни по
делото от който да могат да се извлекат тези елементи на трудово
правоотношение. При това наличието или липсата на граждански договор
между страните в случая е ирелевантна – предмет на доказване от страна на
АНО е осъществения обективен състав на нарушението по чл.62, ал.1, във вр.
с чл.61, ал.1 КТ с всичките му кумулативни признаци, което не е сторено.
С оглед разпределянето на доказателствената тежест в процеса всяка
страна е длъжна да докаже фактите, от които черпи изгодни за себе си правни
последици. В случая жалбоподателят не е бил длъжен да доказва отрицателни
факти, а административният орган в производството пред въззивната
инстанция е следвало да докаже, че правоотношението между страните има
характера на трудово. По гореизложените съображения настоящият състав
счита, че такова доказване не е било проведено от АНО, което квалифицира
НП като незаконосъобразни поради неправилно приложение на материалния
закон, понеже с тях е санкционирано неизвършено от въззивното
дружеството нарушение на трудовото законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при
предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
В тази връзка, следва да се отбележи, че дали едно лице осъществява трудова
дейност, се определя от обективно извършените действия, които са
характерни за трудова дейност. Особеният характер на трудовия договор, в
една от същностните си отлики с "гражданския" договор за /изработка,
поръчка/, предпоставя нееднократност на насрещната престация и
необвързаност с постигане на конкретно овеществен резултат, а се престира
4
работната сила при упражняване на конкретна трудова функция с уговорени
съществени елементи: работно време, работно място, характер на
извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Тези
елементи на трудовото правоотношение не са установени както от
административнонаказващия орган, така и от настоящата инстанция.
Не е установено обаче, и. да е имала уговорено работно време, почивки
и уговорено трудово възнаграждение, както и йерархическа зависимост и
конкретна трудова функция. Възнаграждението посочено в сключения и
приложен към доказателствата граждански договор е бил за свършена работа
и не е изплащано периодично. Няма събрани доказателства които да оспорят
твърдението и че е работела със свой собствени материали и само по свое
усмотрение е избирала повърхностите които да почисти. Въпреки
проведеният разпит на и. в хода на съдебното дирене не се събраха
доказателства за установяване на всички елементи на трудовото
правоотношение при извършване на дейността и за въззивното дружество.
Обстоятелството, че тя била в обекта по време на проверката не е достатъчно
да обоснове наличието на трудово правоотношение между работника и
жалбоподателя.
Преценката дали се касае за "трудов" или "граждански" договор се
извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от
действителната воля на страните. Трудовият договор е регламентиран в КТ с
неговите отличителни белези със създадената ал. 2 на чл. 1 от КТ, в която
разпоредба се посочва, че отношенията при предоставянето на работна сила
се уреждат само и единствено като трудови правоотношения. Съгласно
легалното определение трудовият договор е определен като двустранно или
многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за
определен срок работната си сила, като се задължава да извършва
възложените и трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на
труд. По силата на трудовия договор така, както е регламентиран в Кодекса на
труда, едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на
даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време,
работно място, а предмет на граждански договор е постигане на конкретен
трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при пълна
5
самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този
облигационен договор. От значение за изхода на спора е, какъв е видът на
извършваната от и. работа, като при извършването създадени ли са трудови
правоотношения по смисъла на Кодекса на труда между изпълнителя нея и
възложителят. Докато трудовият договор, както бе посочено има за предмет
престиране на работна сила, то договорът за изработка, услуга /поръчка/ и пр.
има за предмет насрещното задължение да се извърши определена работа и се
постигне определен трудов резултат, за което да бъде заплатено определено и
предварително договорено възнаграждение, тоест договорът за изработка е
договор, по силата на който едната страна - изпълнителят, се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна-
възложител, а последната се задължава да заплати на първата определено
възнаграждение - чл. 258 от ЗЗД. Поради неговия двустранен, възмезден
характер и вида на дължимата престация, договорът за изработка е твърде
близък по своите характеристики с трудовия договор, а също и с договора за
услуга /поръчка/. Основната разлика между тези договори и трудовия такъв,
се състои в елементите работно време, работно място и задължение за
спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната
зависимост на работника при трудовия договор, докато при договора за
изработка, услуги и пр. изпълнителят е независим от насрещната страна при
осъществяването на уговорения резултат - възложителят може да не одобри и
да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание
на изпълнителя, затова, че последният се е отклонил от уговореното, нито
пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен контрол.
За яснота следва да бъде посочено, че разликата между трудов и
граждански договор е анализирана в Тълкувателно решение № 86 от
27.02.1986 г. на ОСГК на Върховния съд, в което е посочено, че
разграничението е в зависимост от предмета на сключения договор. Ако
между гражданскоправните субекти се уговори престиране на определен
трудов резултат (овеществен труд), сключеният договор не е трудов, а
граждански, чиято правна регламентация е в ЗЗД. Когато предметът на
сключения договор е престиране на работна сила (жив труд) и работникът или
служителят е длъжен да спазва установена от работодателя трудова
дисциплина, работно време, работно място, налице са най-съществените
белези, които характеризират трудовия договор, който се сключва при
6
условията и по реда на КТ.
От казаното по горе, може да се направи обоснован извод, че
съществуването на трудово правоотношение в конкретния случай не е налице.
Поради което няма как да бъде споделено задължението определено от
административнонаказващия орган по отношение на въззивното дружество да
сключи трудов договор с работника преди постъпването му на работа,
задължение произтичащо от разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ. Не е възможно
и е неприемливо Д "ИТ" само от една извършена проверка да прави
обосновани изводи, че става въпрос за престиране на работна сила, при
определени условия - определено работно място и длъжност, спазване на
трудова дисциплина, правата и задълженията на работодателя и работника,
определена продължителност на работното време, договорено трудово
възнаграждение и пр., характеризиращи правоотношението като трудово, още
повече като се имат предвид установените по делото обстоятелства.
Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението,
непосочването на всички относими към съставомерността факти и на
обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги съставляват
съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират върху
правото на защита на нарушителя.
Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението,
ограничава и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение,
правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен
материалния закон.
В този смисъл, не е налице и хипотезата по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй
като не е установено по безспорен начин извършването на нарушението и
вината на нарушителя. Поради изложеното съдът намира, че в хода на
съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които по
категоричен и несъмнен начин да установят извършването на
административно нарушение посочено в НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
7
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на въззивното дружество, следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения
договор за правна защита и представителство, които следва да бъдат
заплатени от АНО на жалбоподателя.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че Наказателното постановление
е незаконосъобразно и като такова следва да отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №03-013201/23.09.2020г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В. с което на „Блу Ориндж”
ЕООД, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000лева за нарушаване разпоредбата на чл.62, ал.2 от КТ, на
основание чл. 414, ал.3 от КТ, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“- да заплати на „Блу
Ориндж” ЕООД сумата от 370 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва в ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред Варненски
административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8