№ 379
гр. С.З. , 06.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215500501517 по описа за 2021 година
Производство по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по постъпило Възражение вх. № 273011/
22.06.2021г. от ХР. Г. ХР., чрез адвокат Р.Г., АК С.З., пълномощник против
Заповед № 3427 / 11.12.2019г за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, издадена по ЧГД № 6558/2019г на PC С.З..
Твърди, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно и по този
начин е осуетено правото му да депозира своевременно възражение пред
Районен съд С.З.. Сочи, че нa 26.05.2021г. когато получавал заплати бил
уведомен от счетоводителката във фирмата в която работи, че на 27.04.2021 г.
е получено запорно съобщение, адресирано до работодателя му „Д.Д.-**”
ЕООД от ЧСИ М. с рег.№ ** , по силата на което е наложен запор върху
трудовото му възнаграждение. След като му показала запорното съобщение
разбрал , че има образувано И.Д. № 301/2020г по описа на ЧСИ М. по издаден
против него изпълнителен лист по ч.гр.д.№6558/2019г. по описа на PC С.З..
Бил безкрайно изненадан от това, тъй като не са му били връчвани никакви
документи, а и до настоящия момент нищо не му било връчвано нито по
заповедното, нито по изпълнителното производство. Видял, че запорното
съобщение е получено още в края на април 2021г., но счетоводителката му го
съобщила едва когато отишъл за заплатата, тъй като не било адресирано до
него, а до работодателя му, а и освен това не били налице основания да му
удържат от заплатата поради това, че същата не надвишава размера на MP3.
Иска се приемане на възражението от окръжния съд, спиране
изпълнението на заповедта и да бъде върнато делото на първоинстанционния
съд за продължаване на действията по него.
Агенция за събиране на вземанията ЕАД не са депозирали писмен
1
отговор по възражението.
Старозагорският окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намира следното:
Депозираното възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК изхожда от
надлежна страна, адресат на издадена ЗИ по чл. 410 ГПК.
По отношение на това дали е подадено в срока по чл.423 ал.1 от ГПК,
който е едномесечен съдът намира, че следва да приеме, че е в срок, тъй като
страната твърди, че е узнала за издадената заповед на 26.05.2021г. от
счетоводителката, когато получават заплати.
Възражението е подадено на 22.06.2021г. – следователно е в
преклузивния по чл. 423, ал. 1 ГПК едномесечен срок, поради което се явява
процесуално допустимо.
За установяване наличието на предвиденото по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК
правно основание за приемане на възражението от въззивния съд-
ненадлежно връчване- молителят чрез проц. си представител адв. Р.Г. е
посочил обстоятелства, че при връчването на съдебните книжа в хода на
заповедното производство са допуснати съществени нарушения, които са го
лишили от възможността да узнае за издадената заповед и да реагира
своевременно, депозирайки против нея възражение, тъй като счита, че не
дължи сумите по нея, същите са погасени по давност далеч преди депозиране
на заявлението. Твърди, че адресираното до него съобщение на постоянния
му адрес: С.З., кв.*********** е върнато цяло със следните отбелязвания:
адресът е посетен на 21.12.2019 в 09.00ч - лицето не е открито, на 03.01.2020г
в 12,30 ч - лицето не е открито и на 24.01.20г в 18,00ч - лицето не е открито-
залепено уведомление на осн.чл.47 ГПК . Същото отбелязване е направено и
на Разписка - без дата. Имало само положен подпис. Като нарушение сочи, че
не е посочено дали връчителят е търсил адресата на конкретно посоченият
адрес , т.е в ап. 43 и ако това е било така защо адресата не е бил намерен,
например - никой не отговаря на позвъняване, апартаментът е заключен и т.н.
; Връчителят не е събрал сведения от съседи дали търсеното лице живее там;
не е посочено къде е залепено уведомлението - на вратата на ап.43 или на
входната врата, тъй като блокът е на 13 етажа и се заключва отдолу, звънците
работят.Не било отразено дали връчителят се е качил до 6-я етаж. и т.н.
Липсата на задължителни реквизити на разписката и съобщението - л.19 от
делото, опорочавало и отразените обстоятелства за направени посещения и
залепване на уведомление. Залепването на уведомление при липса на
предпоставките за това опорочавало връчването на този адрес и не можело да
породи последиците на фикцията по ч.47 ал.5 от ГПК. Освен това на осн.
чл.47 ал.З ГПК ,ЧСИ бил направил справка за местоработата му. По делото
имало приложена на л.22 Справка за актуално състояние на всички трудови
договори към дата 02,03.2020г от която е видно, че към тази дата е работил
2
като автомонтьор в „Д.Д.-**” ЕООД /кьдето работи и в момента/. Вместо още
тогава към 02.03.2020г да разпореди да му бъдат връчени книжата по
месторабота, ЧСИ е приел, че със залепването на уведомление е спазена
процедурата по призоваване, вследствие на което на 02.06.2020г е издаден
изпълнителен лист от PC С.З..
Въззивният съд намира, че гореизложените обстоятелства не се вписват
като относими към редовността на връчването по смисъла на чл. 423, ал. 1, т.
1 ГПК. Видно от преписката по заповедното производство по ч. гр. д. №
6558/2019г. са направени справки по реда на Наредбата № 14/ 18.11.2009 г.
относно настоящ и постоянен адрес на ХР. Г. ХР., на който адрес е връчена
заповедта по реда на чл. 47 ГПК, съответно налице е надлежно връчване на
издадената заповед за изпълнение от страна на съда. Връчването е извършено
от длъжностно лице, в кръга на неговите компетенции, при спазване
изискванията за връчване, регламентирани с нормите на ГПК. Посочените
други фактически обстоятелства, свързани с неличното връчване на
молителя, невъзможността за своевременно узнаване са извън
претендираното основание за приемане на подаденото пред въззивния съд
възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и искането за неговото
приемане на посоченото правно основание се явява недоказано и като такова
следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на искането за спиране, въззивният съд намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 2 ГПК, подаването на възражението
само по себе си не спира изпълнението на заповедта. Такова спиране съдът,
разглеждащ възражението, може да постанови при условията на чл. 282, ал. 2
ГПК, ако е представено надлежно обезпечение. В настоящия случай
молителят е длъжен да представи доказателства за учредяване на надлежно
обезпечение пред съд по чл. 180 и 181 ЗЗД, като същото трябва да покрива
целия размер на дълга (главница и изтекли лихви) и да гарантира
привилегированото удовлетворяване на взискателя. Молителят не е
представил такива доказателства, следователно не са налице предпоставките
за спиране на принудителното изпълнение на издадената Заповед и искането
за това следва да се остави без уважение.
Водим от горните мотиви, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА Възражение вх. № 273011/ 22.06.2021г. от ХР. Г. ХР., чрез
адвокат Р.Г., АК С.З., пълномощник против Заповед № 3427/11.12.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ЧГД №
6558/2019г. на PC С.З., на основание чл.423 ал.1 т.1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ХР. Г. ХР., чрез адвокат Р.Г.,
3
АК С.З. за спиране на основание чл. 423, ал. 2, вр. чл. 282, ал. 2 ГПК
изпълнението на заповед № 3427/11.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6558 по описа за 2019 г.
на Районен съд – С.З..
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4