Решение по дело №863/2017 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 210
Дата: 5 април 2018 г. (в сила от 28 април 2018 г.)
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20177150700863
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

             210 / 5.4.2018г.

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,  II състав в открито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

 

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                  

при секретаря А. М., като разгледа докладваното от съдията докладчик Петров, адм. дело  №863 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

2. Образувано е по жалба, заявена от Ц.И.Д., ЕГН: **********,***, срещу Отказ № 367р-13560 от 09.10.2017 г., на Началника на Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР Пазарджик, да издаде на Д. разрешение за носене и съхранение на един брой късо огнестрелно оръжие – пистолет „ЧЗ – 75, кал. 9х19, с №  D8610,  като е разпоредено от същия да се изземе Разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие обр. 3, № … и огнестрелно оръжие – пистолет „…, кал. .., с №  …, един брой пълнител и 45 бр. боеприпаси.

3. Жалбоподателят, счита оспорения акт за необоснован и постановен в нарушение на материалния и процесуалния закони.

Сочи се, че в оспорения акт не е посочено, поради какви факти и обстоятелства е прието, че по отношение на Д. не са налице основателни причини, които да обосновават по несъмнен начин необходимостта от издаване на разрешително за носене на оръжие.

Възразява се, че административния орган не е изпълнил задължението си по чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, да укаже на заявителя и определи 30-дневен срок за отстраняване на непълнотите и несъответствията в подаденото заявление.

Поддържа се, че в административния акт не са изложени конкретни фактически и правни основания за издаването му.

Според жалбоподателя, с оглед представената в хода на настоящото производство справка от ОД на МВР, Пазарджик е видно, че спрямо него са били отправяни заплахи, което е основание да му се издаде исканото разрешение.

Иска се оспореният отказ да бъде отменен, като се присъдят сторените разноски по производството.

4. Началник Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик не взема конкретно становище по жалбата.

 

ІІ. За допустимостта:

5. Процесния отказ е връчен на неговия адресат на 10.10.2017г., а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на РУ Велинград към ОДМВР, Пазарджик на 18.10.2017г.

При това положение ще следва да се приеме, че жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите:

6. Ц.Д. е подал заявление, регистрирано с вх. № 8900 от 14.09.2017г. до Началника на РУ Велинград, като искането е било „...да  ми бъде издадено разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие – пистолет … калибър …    .. и 45 бр. боеприпаси за него и че същия ще ми служи за самоотбрана...“.

Към заявлението са приложени : Декларация за съхранение ; Удостоверение от Районна прокуратура Велинград, че към 09.08.2017г., срещу Д. няма образувани и неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения ; Свидетелство за съдимост ; Карта за предварителен медицински преглед ; Удостоверение за годност на оръжие ; Свидетелство за придобита специалност „Вътрешни болести“ от д-р Д. ; Удостоверение за завършен курс по безопасно боравене с огнестрелно оръжие ; копие от лична карта ; бележка за внесена такса ;

7. Във връзка с така подаденото заявление е съставена Докладна записка, в която е констатирано следното : представени са необходимите, редовни  документи, като отразените в тях обстоятелства са истинни ; спазени са изискванията за съответната дейност с ВВООБ ; спазени са изискванията на ЗОБВВПИ ; по отношение на заявителя са налице данни в информационните фондове на МВР за Заявителски материали - № 1111/2001г. по чл. 282 от НК, № 372/2002 г. ; № 362/2004г. по чл. 283а от НК. Становището при тези данни е било, да не се издава разрешение.

Констатирано е, че по отношение на заявителя няма данни за психическо заболяване ; налице са условия за съхранение на ООБ, като становището по този раздел от Докладната записка е че заявителя има неплатена глоба, наложена с електронен фиш.

В Раздела от Докладната, относно противообществените прояви на заявителя са описани прежде посочените, три заявителски материала, като крайното заключение е било „...Има пречки за издаване на разрешение...“.

Тук следва да се посочи, че в хода на настоящото производство се представи Справка рег. № ********** от 06.02.2018г. на ОД на МВР, Пазарджик, от която е видно, че освен посочените в Докладната три заявителски материала, срещу Д. или по негова тъжба или заявление са били образувани още шест преписки и две досъдебни производства по описа на РУ Велинград

8. В тази хронологична последователност е постановен оспорения в настоящото производство отказ за издавен на разрешение.

Този резултат е обоснован от административния орган по следния начин : „.... В него, за издаването на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие е посочена причина, която обаче по същество е неоснователна. Посочения от заявителя аргумент, че оръжието му е необходимо за самоохрана не е обоснован  по несъмнен начин....Такива данни в заявлението не се намериха, и при най-обстоятелствено разглеждане. В заявлението си не е посочил никакви конкретни обстоятелства, от които да е видно, че той има нужда да защитава своя живот и лична неприкосновеност. Като физическо лице от никъде не се потвърждават доводи личността му да е застрашена, което да налага защита с огнестрелно оръжие...“.

Въз основа на отказа, от същия административен орган е издадено Решение № 14821 от 31.10.2017г., с което е постановено отнемане на разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие обр. 3, № … с титуляр Ц.Д. и изземване на огнестрелното оръжие, разрешението за носене и съхранение на което на което се отнема.

 

IV. За правото:

9. Разрешението за носене и съхранение на огнестрелно оръжие е благоприятстващ административен акт, пораждащ правоспособност за неговия адресат да извършва дейности и да притежава определено огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.

В чл. 58, ал. 1, т. 1 до т. 9 от ЗОБВВПИ са изброени конкретни факти свързани с личността на заявителя, при наличието на които, административния орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да откаже издаването на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.

10. Според чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

В този случай, отказа да се издаде разрешение е свързан не с личността на заявителя, а с целта или по-точно с липсата конкретна причина, която да обоснове необходимостта от придобиване, носене, съхраняване и употреба на огнестрелни оръжия.

Казано с други думи, за да се постанови позитивен административен акт по искането за издаване на разрешение притежание и дейности с огнестрелно оръжие, лицето трябва да заяви и установи наличието на точно определен материален интерес, осъществяването на който е възможно само посредством придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.

Издаването на разрешение или отказа това да бъде сторено е резултат от преценката на компетентния орган, дали заявената причина е основателна или пък, съобразно твърденията и удостоверените данни, тя не може да бъде квалифицирана като такава.

Разбира се, на преценка от административния орган подлежи не нещо друго, а посочени от заявителя, конкретни факти и обстоятелствата при които те са проявени. Сиреч, „наличието на необходимост за самоотбрана“, като основателна причина за издаване на разрешение или „липсата на необходимост за самоотбрана“, като основание за отказ това да бъде сторено са правни изводи, които административния орган е длъжен да формира въз основа на конкретно заявени от лицето факти.

11. Както бе посочено в предходния раздел на настоящото решение, в заявлението си Д. е посочил единствено, че пистолетът и боеприпасите за него са му необходими, поради това „...че същия ще ми служи за самоотбрана...“.

Очевидно, жалбоподателя е предложил на административния орган извода който следва да направи, за да удовлетвори искането му, но не е заявил никакви факти на които той може да бъде основан.

Ясно е, че при липсата на конкретно  заявени факти, не е възможно да бъдат формирани констатации, че те са позитивно проявени и въз основа на тях пък, да се направи извод за наличие на основателна причина за издаване на разрешение, нито пък констатации, че тези факти не са проявени или пък макар и проявени, въз основа на тях не е възможно да се направи извод, че такава основателна  причина е налице.

Това ще рече, че при липсата на заявени от лицето и обсъдени от административния орган факти, възведения в мотивната част на процесния акт извод, че „... за издаването на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие е посочена причина, която обаче по същество е неоснователна...“ е изцяло произволен.

12. До този резултат не би се стигнало, ако административния орган бе съобразил, че изискването на чл. 61, ал. 1, т. 3 от ЗОБВВПИ, в заявлението да се посочи основателна причина за издаване на разрешението в случаите на закупуване, замяна и дарение, означава именно, да се посочат определени факти и обстоятелства, които да налагат конкретната необходимост от притежаване и носене на огнестрелно оръжие, боеприпаси или взривни вещества.

Непосочването на такива факти и обстоятелства в заявлението означава, че то е непълно и несъответно с изискването на последно цитираната норма, поради което административния орган при условията на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ е бил длъжен да уведоми писмено заявителя и да му даде указания за отстраняването на тези нередности в 30-дневен срок.

Това в случая не е сторено, като последицата е че административния акт е постановен при допуснато съществено нарушение  на процесуалния закон, довело до накърняване на правото на жалбоподателя на участие и защита в административното производство.

 

 

V. За разноските :

13. С оглед констатираната незаконосъобразност на административния акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които съобразно представения списък се констатираха в размер на 610.00лв. – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ето защо, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ОТМЕНЯ Отказ № 367р-13560 от 09.10.2017 г., на Началника на Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР Пазарджик, да издаде на Ц.И.Д., ЕГН: **********,***, разрешение за носене и съхранение на един брой късо огнестрелно оръжие – пистолет „…, кал. …, с №  …, като е разпоредено от същия да се изземе Разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие обр. 3, № … и огнестрелно оръжие – пистолет „…, кал. .., с №  .., един брой пълнител и 45 бр. боеприпаси.

 

ВРЪЩА административната преписка на Началника на Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР Пазарджик за продължаване на административното производство по заявлението на Ц.И.Д., при съблюдаване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пазарджик, да заплати на Ц.И.Д., ЕГН: **********,***, сумата от 610,00лв. (шестстотин и десет лв.), представляваща извършени от последния разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният  административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                       

 

 

Административен съдия : /П/