№ 6962
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Р. М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Р. М. Найденова Въззивно гражданско дело №
20241100507071 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от С. Ф. К. и Р. И. К., действаща чрез
процесуалния си представител адв. С. Ф. К., срещу съответните неизгодни за тях части
от решение №12266 от 04.11.2022 г., постановено по гр. д. № 38648/2022 г. но описа на
Софийски районен съд, 43 с-в.
Посоченото решение се обжалва в неблагоприятните установителни части за
дължими суми, с които е признато за установено по искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр.чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.чл. 86, ал. 1
ЗЗД предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Ф. К. и Р. И. К., че
ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 310,04 лева представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от
17.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.“Христо
Станчев“ № ****, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 32,58 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия, за периода от 17.05.2019 г. до 29.04.2022 г.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в
обжалваната част е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Моли се решението в обжалваната част да бъде
обезсилено, евентуално отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени в
обжалваните части, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната
жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
1
решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените
пред въззивната инстанция разноски.
Третото лице – помагач, в установения от закона срок, не е подало отговор на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които
въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд
намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Не е налице твърдяната недопустимост на иска. С исковата молба са предявени
искове за главница и лихва срещу двамата ответници в условията на солидарна
отговорност. Ето защо, дължимата държавна такса се определя като 4 % от цената на
иска за главница; 4 % от цената на иска за главница за дялово разпределение; 4 % от
цената на иска за мораторна лихва и 4 % от цената на иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, но не по – малко от 50 лв. по всеки от
предявените искове. СРС правилно е определил държавата такса в размер на общо 200
лв., като е приспаднал платените в заповедното производство 25 лв. държавна такса.
Дори обаче и да не беше събран пълният размер на дължимата държавна такса, то това
не води до недопустимост на постановеното решението, а за съда би съществувало
задължение да събере дължимия остатък на основание чл. 77 ГПК.
Неоснователни са и оплакванията за недопустимост на предявените искове
поради нередовност на исковата молба. Ясно е конкретизиран размерът на
задълженията и периода, за който се отнасят, както и основанието, на което се
претендирта. Не е условие за редовност на исковата молба посочването на
задължението за всеки отделен месец.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
2
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения
период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното
количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите
нормативни актове, а също и нейната стойност.
По делото не се спори, а и видно от представения по делото нотариален акт за
продажба № 165/1999г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
13/2004г. жалбоподателите са собственици на топлоснабдения недвижим имот, в
режим на съпружеска имуществена общност за процесния период.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период между
въззиваемия и жалбоподателите съществува облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на
общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С
публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия
и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че между страните е
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна
енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По
силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи
заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той
кани, а не фактът на получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото
производство съществува действително правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при
публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от
ЗЕ.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да
купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на
етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за
упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая
3
е сторено, видно от приложения по делото протокол на ЕС, като е избран „Техем
сървисис“, въпреки че по делото като ТЛП е привлечен „Бруната“. Ето защо, фирмата
за дялово разпределение е поело задълженията на топлинен счетоводител за
процесната сграда по силата на сключен договор, поради което неоснователни са
възраженията на жалбоподателя в тази връзка. Отделно, следва да се посочи и че
когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба №
16-334/2007г., разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от
доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по приложението към наредбата.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна експертиза
пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се
установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.. Ето защо, неоснователни са изложените във
въззивната жалба оплаквания, че не е установено реалното количество ползвана ТЕ.
Установява се и, че сумите за топлинна енергия за имота е изчислена в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със
заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този
период общият топломер е било годно средство за техническо измерване.
С оглед изложеното, относно дължимата главница правилно е било възприето
заключението на вещото лице по СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни
просрочени или неплатени сметки и без изравнявания за периоди извън процесния. В
него не е включена и сумата за услугата дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е
установило реално потребеното количество топлоенергия за процесния период и я е
остойностило.
Назначените по делото СТЕ и ССЕ, са изготвени от експерти, притежаващи
необходимите специални знания в областта на съответните науки, изпълнили са
обективно и пълно поставените задачи, като не са налице основания съдът да не даде
вяра на същите и да не ги ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото.
Неоснователни са доводите за допуснато нарушение на процесуални норми от
СРС с кредитирането на заключение по експертиза, за изготвянето на която са
използвани материали, извън кориците на делото. Вещи лица се назначават за отговор
4
на въпроси, за които се изискват специални знания. За да бъде отговорено на
поставените от съда задачи вещото лице може да изследва и материали извън кориците
на делото, като посочи в заключението си изследваните данни за изготвянето му и
носи наказателна отговорност за даване на невярно заключение, базирано на липсващи
документи, респективно недаващо вярна информация. Вещото лице е посочило, че е
използвало, както документите по делото, така и документи, предоставени от третото
лице - помагач и от топлофикационния район. В съдебната практика на ВКС трайно се
застъпва становището, че изготвянето на експертиза върху непредставени по делото
документи, до които само една от страните има достъп, не съставлява нарушение на
процесуалните правила, което да нарушава правото на защита на насрещната страна,
доколкото в закона няма изискване материалите, които се предоставят на вещото лице
съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, да бъдат представени по делото. Необходимостта от
назначаване на експертиза може да се наложи, за да се проверят материали, които
вещото лице да проучи и изследва на друго място, като извършването на такава
проверка при страната, у която се намират тези материали, не води до нарушаване
правото на другата страна за участие в процеса /в този смисъл определение №
333/21.05.2013 г. по гр. д. № 833/2012 г. по описа на ВКС, II т. о./. При изслушване на
заключението страната не го е оспорила, включително не е поискала по делото да
бъдат представени всички документи, по които е работило вещото лице, поради което
въззивният съд приема за неоснователно оплакването, че е било нарушено правото на
защита на страната. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
обосновано първоинстанционният съд е кредитирал експертното заключение на
техническата експертиза, приемайки въз основа на него за доказани количествата
доставена през процесния период топлинна енергия. Ответниците не са установили да
са се възползвали от предвиденото рекламационно производство и да са оспорили
изготвените от ФДР изравнителни сметки в установените срокове съгласно Общите
условия, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70,
ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването, поради което и с оглед на липсата на
мотивирано оспорване на тези документи и по настоящото производство, съдът
намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от експерта начин в
съответствие с нормативната уредба, като неоснователни са възраженията на
жалбоподателите в тази връзка.
Неоснователни са оплакванията, че не е взет предвид представения протокол от
вещото лице при изготвяне на експертизата. Както е посочило вещото лице в
проведеното съдебно заседание, периодът по този протокол е една година след
исковия. По същите съображения, неотносим към предмета на настоящия спор е
представения във въззивна инстанция протокол. Действително в него като дата на
монтаж е записано 2016г. Видно от заключението на вещото лице по СТЕ обаче, за
отчетен период 2020г. – 2021г. не е осигурен достъп в имота, за отчет на водомер,
5
поради което потреблението е разпределено по норма за разход, за един обитател.
Неоснователни са и оплакванията относно необсъждане на представените снимки.
Същите не могат да бъдат ценени като доказателства по делото.
Неоснователни са възраженията за недължимост на мораторната лихва върху
главницата за потребена топлинна енергия. Задълженията на ответника за заплащане
на цена на доставената енергия са възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от
ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, поради което изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника. Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по
настоящето дело общи условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо,
денят за изпълнение на задължението има определен падеж, поради което на
въззивника не се дължи покана.
Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер общо на
100 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №12266 от 04.11.2022 г., постановено но гр. д. №
38648/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 43 с-в, в обжалваната част, в която е
признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Ф. К. и Р. И. К., че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумата от 310,04 лева представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 17.05.2019 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.“****, ведно със
законната лихва, считано от 16.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
32,58 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия, за периода от 17.05.2019 г. до 29.04.2022 г.
ОСЪЖДА С. Ф. К., ЕГН ********** и Р. И. К., ЕГН **********, да заплатят на
6
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Бруната” ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7