№ 11674
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110111060 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 25 октомври 2022г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
1
-ра
Като разгледа гражданско дело № 11060 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 40955/02.03.2022г. на
СРС, подадена от М. С. Ш. и Г. С. П. срещу "************" ЕАД, уточнена с
Молба, вх. № 56115/22.03.2022г. на СРС, и Молба, вх. № 147279/14.07.2022г.
на СРС.
Ищците М. С. Ш. и Г. С. П. чрез адв. М. И. – АК-София, са предявили
срещу „************“ ЕАД искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните, че ищците не дължат на ответника
по ½ част от следните суми: 845,37 лева, представляващи главница, 1092,34
лева за законна лихва за периода 11.09.2008г.-01.03.2022г., и 100,00 лева –
разноски в арбитражно производство, за които суми на 05.03.2009 по т.д. №
255/2009г. на СГС и въз основа на арбитражно решение от 11.09.2008г. по
арб.д. № 130/2008г. на арбитър Б.Г. срещу С.Г.Б., наследодател на ищците, е
издаден изпълнителен лист и за събирането на които било образувано изп.д.
№ 20208410402023 на ЧСИ № 841 – Н.М.. Ищците твърдят, че са наследници
на С.Б.. Сънаследничката им Л. И. била предприела стъпки за отказ от
наследство. Процесният изпълнителен лист бил издаден срещу наследодателя
им за дължими в полза на „*************“ ЕООД суми, като вземанията за
тях били цедирани на ответника през 2018г. През 2020г. за събирането им
било образувано посоченото изпълнително дело, по което като длъжници
били конституирани ищците, тъй като първоначалният длъжник починал на
10.07.2021г. Сочат, че задълженията са погасени по давност, както и че
цесията не е произвела ефект спрямо тях, тъй като не била съобщена, а и не
била в нужната форма. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ищците не се явяват, като се представляват от адв. И., която поддържа
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "************“ ЕАД чрез
юрк. Н. Д. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 108717/31.05.2022г. на
СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че
цесията е породила правен ефект, като, дори да се приеме, че не е била
съобщена надлежно по-преди, то това е станало с получаване на исковата
молба от ищците. Оспорва давността да е изтекла, като обосновава нейното
многократно прекъсване. Изтъква, че за вземането преди посоченото от
ищците изпълнително дело е водено друго такова – изп.д. № 1077/2009г. на
ЧСИ Н.М.. За насрочените по делото публични съдебни заседания не
изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
2
наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за
ответника (кредитор и взискател по изпълнителното дело). Същият следва
при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него
суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата,
въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на
вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното по делото заверено копие, на 05.03.2009г.
Софийският градски съд, VІ-3 състав, е издал по т.д. № 255/2009г. на СГС и
въз основа на решение на арбитър Б.Г. по арб.д. № 130/2008г. изпълнителен
лист в полза на "*************" ЕООД срещу С.Г.Б. за сумата от 845,37 лева
за главница, ведно със законната лихва от постановяване на решението до
окончателното плащане /1092,34 лева за периода до подаване на исковата
молба, съобразно издадено от ЧСИ № 841 - Н.М. удостоверение от
22.06.2022г./, както и 100,00 лева за разноски в арбитражното производство.
Доколкото липсват данни, позволяващи да се приеме, че давността за
вземането за главница е по-кратка, то за него, както и за вземането за
разноски, е приложима общата такава по чл. 110 ЗЗД - пет години. За
вземането за лихви е приложима давността по чл. 111, б. "в" ЗЗД - три години.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3-1980г. приема,
че през времетраенето на изпълнителния процес давност за вземанията,
предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10, се възприема, че
3
при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на кредитора със
съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът
може да избере дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с
тълкувателното решение от 2015г., че ПП 3-1980г. е загубило сила.
В същото време обаче следва да се има предвид, че тълкувателните
постановления на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения не
съществуват самостоятелно, а само във връзка с конкретна правна норма,
която е предмет на извършваното със същите тълкуване. Законът не е
предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове.
Поначало съдилищата не могат да прилагат тълкувателните постановления и
решения преди същите да са постановени и обявени по съответния за това
начин. Доколкото обаче те не съществуват самостоятелно и могат да бъдат
прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма,
следва да бъде прието, че, когато се касае до първоначално приети
постановления и тълкувателни решения, те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е.
счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било
посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на такъв
тълкувателен акт да настъпи промяна било в тълкуваната норма или свързани
с нея други правни норми, било в обществено-икономическите условия, които
правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на
действителния смисъл на закона. В тези случаи е възможно постановяването
на нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване
и да бъде възприето ново такова. В този случай следва да бъде преценен
въпросът от кой момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване
на правната норма. В законите, уреждащи тези актове, не са посочени
изрично правила относно влизането им в сила и действието им във времето,
каквито норми са налице в ЗНА. При постановяването на нов тълкувателен
акт за приложението на правната норма е налице промяна в начина, по който
ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия
тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната
норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат
в смисъла, посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с
отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да
съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ,
камо ли с такъв, който още не съществува. От друга страна разпоредбите,
уреждащи задължителната сила на тълкувателните актове, не предвиждат
задължително действие на същите по отношение на правни субекти извън
посочените в тях. Последните, макар и да не са адресати на задължителната
сила на тълкувателните актове, могат да изискват от съответния орган да
съобрази решението си с тях. В случай, че това не бъде направено, те имат
възможността да оспорват взетите от съответните органи решения по
установения за това ред. Те обаче не могат да изискват от тези органи да
съобразяват действията си с бъдещи и все още несъществуващи тълкувателни
актове, нито пък самите органи могат да прилагат последните преди те да са
постановени. С оглед на това следва да бъде прието, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно
4
действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява
тълкувателният акт, се състои от две части. С първата от тях се дава новото
тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила
предшестващ тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на
постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този
момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма
ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото
тълкувателно решение или по такива, които са били заварени към този
момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото решение са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
постановление или решение, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско
обратно действие на новото тълкувателно решение, което е недопустимо и
съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на
изрична разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване
би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в
правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага
тълкуването, дадено с предшестващото такова. Съгласно даденото с ПП
3/1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не
тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено съвсем различно разрешение,
като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ПП 3/1980г. Прилагането на даденото с посоченото
ново тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му
би имало за последица погасяването по давност на вземания, които са били
предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани
действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се
счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което
би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент
постановление. Поради това даденото с отмененото тълкувателно
постановление тълкуване на правната норма следва да намери приложение и
след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт,
като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще.
С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, отмяна на
ПП 3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото
тълкувателно решение, като в тази си част то се прилага от тази дата и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В този
смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.170/17.09.2018г.-
5
гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р. 51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о. Въпросът,
когато по един и същ правен въпрос има две задължителни решения на ВКС –
едно по-старо постановление и едно по-ново тълкувателно решение, от кой
момент се отменя по-старото постановление и от кой момент съдилищата са
длъжни да спазват приетото по-ново тълкувателно решение, не е бил предмет
на разглеждане и произнасяне в ТР 2/2013-2015-ОСГТК, в което само е
посочено, че с него се отменя ПП 3/1980г. (така опр.292/04.06.2019г.-
гр.д.559/2019г.-Іг.о.).
За събиране на вземанията по изпълнителния лист по молба на
"*************" ЕООД от 01.06.2009г. е образувано изп.д. №
20098410401077 на ЧСИ № 841 - Н.М.. С образуването на това изпълнително
дело и съгласно ПП 3/1980г. давността за процесното вземане е прекъсната и
не тече до 26.06.2015г., когато е обявено ТР 2/2013-2015-ОСГТК. От тази дата
е започнала да тече нова давност. Нито преди това, нито след това по
изпълнителното дело са извършени реални изпълнителни действия: запори не
са наложени, доколкото не е установено наличие на банкови сметки/вземания,
върху които това да стане. Само е насрочен, но не е извършен опис на
движими вещи. Така, броена от 26.06.2015г., давността за вземанията за
главница и разноски е изтекла на 26.06.2020г., като, на основание чл. 119 ЗЗД,
са се погасили и вземанията за лихви. Образуваното по молба от 19.06.2020г.
на "************" ЕООД, придобил въз основа на договор за цесия
процесните вземания, изп. дело № 20208410402023 на ЧСИ № 841 - Н.М., не е
довело до спиране/прекъсване на давността, доколкото по същото също не са
предприети изпълнителни действия, годни да породят този ефект.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РНЛ21-УГ51-
20897/17.12.2021г. на Столичната община - Район "*******", длъжникът
С.Г.Б. е починал на 10.07.2021г. в град Хасково, като е оставил за наследници
своите лели М. С. Ш., Г. С. П. и Л. Х. И.. Последната е предприела действия
по отказ от наследство. Следователно останалите наследници-ищци по делото
1
остават отговорни в равни дялове /по / част/ за задълженията на
2
наследодателя си.
Ирелевантно е дали цесията е съобщена на длъжниците в конкретния
случай, доколкото не се твърди извършено плащане на първоначалния
кредитор.
С оглед горното предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора
право на разноски имат само ищците. В полза на всяка от тях следва да се
присъдят реално сторени разноски в размер от по 350,00 лева. Неоснователно
е възражението за прекомерност на заплатения от тях адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "********" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище в град София, бул. "**********" № 21, ет. 2, на
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Г. С. П. , ЕГН **********, от град София,
ж.к. "*******", бл. 213, вх. Г, ет. 3, ап. 69, и М. С. Ш., ЕГН **********, от
град София, ж.к. "**********", бл. 43, вх. Г, ет. 5, ап. 69, в качеството си на
наследници по закон на С.Г.Б., ЕГН **********, починал на 10.07.2021г., не
дължат на "********" ЕАД в качеството му на правоприемник по договор за
цесия на "*************" ЕООД по ½ част от следните суми: 845,37 лева,
представляващи главница, 1092,34 лева за законна лихва за периода
11.09.2008г.-01.03.2022г., и 100,00 лева – разноски в арбитражно
производство, за които суми на 05.03.2009 по т.д. № 255/2009г. на СГС и въз
основа на арбитражно решение от 11.09.2008г. по арб.д. № 130/2008г. на
арбитър Б.Г. срещу С.Г.Б., наследодател на ищците, е издаден изпълнителен
лист и за събирането на които било образувано изп.д. № 20208410402023 на
ЧСИ № 841 – Н.М..
ОСЪЖДА "********" ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град
София, бул. "**********" № 21, ет. 2, да заплати на Г. С. П. , ЕГН
**********, от град София, ж.к. "*******", бл. 213, вх. Г, ет. 3, ап. 69, и М. С.
Ш., ЕГН **********, от град София, ж.к. "**********", бл. 43, вх. Г, ет. 5,
ап. 69, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, по 350,00 лева, представляващи
разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 11060/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7