РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Варна, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110111766 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Етажна собственост с адм. адрес
гр. В., представлявана от Д.М.Б., ЕГН ********** срещу Е. ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.Варна за приемане на установено в
отношенията между страните съществуване на вземане сумата от 2423,71 лв., дължима
сума за извършен неотложен ремонт на покрива на сграда с адм. адрес в гр.В. по взето
решение на ОС на Етажната собственост проведено на 03.09.2020г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3634/2021г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че на 27.10.2020г. е извършен неотложен ремонт на покрив на
обща стойност 31706.68лв. За извършването на ремонта и приемането му съгласно
разпоредбите на ЗУТ е изготвен приемо-предавателен протокол към Договор за
доставка и полагане на хидроизолация сключен на 29.09.2020г. За направените
плащания за извършения ремонт на покрив са издадени фактури от фирмата
изпълнител „Б.К." ЕООД, както следва Фактура №********** от 10.11.2020г.; Фактура
№********** от 29.09.2020г.
Твърди се, че дължимата сума в размер на 2423.71лв. е формирана съобразно
приетата оферта, сключения договор и извършения неотложен ремонт на покрива и
притежаваните ид. части от общите части на сградата от „Е." ЕООД собственик на
Магазин №4. „Е." ЕООД притежава 8,5932% ид. части от общите части на сградата,
като след изчисляване на притежаваните части от всеки собственик и сумата изплатена
за ремонта на покрива в размер на 31706,68лв., „Е." ЕООД дължи сума в размер на
2423.71лв.
Ищецът сочи, че сумата в размер на 2423.71 лв. е начислена на основание
Решение на общо събрание на етажната собственост. Излага, че на общо събрание на
етажната собственост проведено на 03.09.2020г. в т.3 от протокола съставен от
събранието е обективирано Решение, с което е определено сумите за неотложен ремонт
1
на покрив да бъдат разпределени между собствениците съгласно разпоредбите на
ЗУЕС, а именно съгласно притежаваните от всеки собственик ид. части от общите
части на сградата.
Твърди се, че на предходно общо събрание на етажната собственост проведено
на 12.08.2020г. в т.1 от приетите решения е обективирано решение, с което е избран
„Б.К." ЕООД да извърши неотложния ремонт на покрива по представена оферта и
одобрен договор. Като протоколите от общите събрания на етажната собственост не са
обжалвани. Ищецът твърди, че легитимацията на етажната собственост да претендира
дължимите суми от собственика на Магазин №4 собственост на „Е." ЕООД произтича
от прието решение на проведено общо събрание на етажната собственост. На общо
събрание на етажната собственост проведено на 12.08.2020г. в т.2 от приетите решения
е гласувано сумите за неотложен ремонт на покрива да бъдат заплатени в срок до
30.10.2020г. След изтичане на срока да се образуват съдебни производства по реда на
чл.410 ГПК срещу собствениците, които не са заплатили сумите за ремонт в
определения срок. „Е." ЕООД не е заплатил дължимата сума за ремонт на покрива,
поради което ищецът предявява претенцията си по съдебен ред. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор ответника оспорва иска. Възразява, че
собствения му имот - магазин № 4, находящ се в сграда на ул. „Я.Х." № 6 в град Варна,
както и останалите магазини разположени на ниво сутерен, НЕ СА ЧАСТ от етажната
собственост. Същата е формирана от имотите, до които се има достъп през централния
вход на сградата. Магазинът на дружество „Е." ЕООД е с обособен самостоятелен вход
на нулево ниво от към булеварда с директен достъп от паркинга.
Сочи, че видно от протокол от проведеното на 12.08.2020 г. общо събрание на
етажната собственост на него са поканени и са участвали единствено собствениците в
ЕС.
Ответникът възразява, че дружество „Е." ЕООД не е било лично и писмено
поканено на общото събрание, както изрично е записано в абзац 1 от протокола от
12.08.2020 г. Участието му изобщо не е било предвидено от органа, свикал общото
събрание което и то не може да бъде обвързано от решение на общо събрание. Поради
което счита , че не би могло да обжалва решението на общото събрание по реда на чл.
40 от ЗУЕС.
Ответникът сочи, че взетото решение за ремонт би следвало да е по чл. 17, ал. 2,
т. 3 от ЗУЕС, доколкото става дума за необходим, а не неотложен ремонт. Поради тази
причина проведеното от Етажната собственост ОС на 12.08.2020г. не е било с
необходимия кворум за вземане на решенията по т. 1 и т. 2 от дневния ред на
събранието поради което и взетото решение е порочно.
Ответникът възразява, че при проведеното Общото събрание на 03.09.2020г. не
е налице изискуемият кворум по чл. 17, ал. 2, т. 3 или дори този по т. 5 от ЗУЕС.
Ответникът оспорва реално извършените работи по Договор за доставка и
полагане на хидроизолация от 29.09.2020г. между Етажна собственост и " Б.К. " ЕООД
и заплащане стойността по него. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 3634/2021 г. на ВРС е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Е. ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на кредитора Етажна
собственост с адм. адрес гр. В., представлявана от бул. „Я.Х.“ № 6, представлявана от
2
управител Денислав Братоев, сумата от 2423,71 лв., дължима сума за извършен
неотложен ремонт на покрива на сграда с адм. адрес в гр.В. по взето решение на ОС на
Етажната собственост проведено на 03.09.2020г., сумата от 48,47 лв.– държавна такса
както и сумата от 200 лв. - адвокатско възнаграждение.
Ответникът Е. ЕООД е собственик на недвижим имот магазин №4 с
идентификатор №******** в гр.В. в сграда №2 в ПИ с идентификатор №*********
видно от представена справка №1495244 от СВ-гр.Варна.
На Общото събрание на етажната собственост проведено на 12.08.2020г. е
направено обсъждане по точките от посочения дневен ред.
С решение на Общото събрание на етажната собственост проведено на
03.09.2020г. е взето решение да се извърши цялостен ремонт на покрив, представляващ
обща част на сградата. Ус на ЕС да сключи договор с Б.К. ЕООД за ремонта, като
договорът се сключи до 11.09.20г. Сумите за ремонт са дължими съгласно
ЗУЕС,съобразно притежаваните идеални част от общите части на сградата в срок до
18.09.20г.. полагане на нов асфалт в зоната на северната част на сградата.
По делото е представен договор за доставка и полагане на хидроизолация от
29.09.2020г. сключен между Етажна собственост с адм. адрес гр. В. и Б.К. ЕООД и
приемно-предавателен протокол от 27.10.20г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест
на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е
издадена заповедта за изпълнение. В настоящото производство основание за издаване
на Заповед за изпълнение е твърдението за дължима сума за извършен ремонт на
покрива на сграда с адм. адрес в гр.В. по взето решение на ОС на Етажната
собственост проведено на 03.09.2020г.
Няма спор по делото, а се установява и от представените писмени
доказателства, че по писмено заявление Етажна собственост с адм. адрес гр. В. против
ответника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящия иск.
Предявеният иск за установяване вземане на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено от
длъжника възражение в срок и има за предмет посочените в заповедта суми .
В настоящото производство в тежест на ищеца да докаже основанието и размера
на вземането си. В случая ищецът твърди и претендира, че ответникът му дължи
сумата от 2423,71 лв., дължима сума за извършен неотложен ремонт на покрива на
сграда с адм. адрес в гр.В. по взето решение на ОС на Етажната собственост проведено
на 03.09.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
3634/2021г. по описа на ВРС.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответника
Е. ЕООД е собственик на недвижим имот магазин №4 с идентификатор №******** в
гр.В. в сграда №2 в ПИ с идентификатор №********* видно от представена справка
№1495244 от СВ-гр.Варна.
Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗС, като възразява, че
3
магазин №4 не е част от ЕС.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗС допуска отделни части от сградата, които
обслужват само някои от отделно притежаваните самостоятелни обекти, да бъдат общи
само на лицата, чиито помещения обслужват, т. е. да принадлежат само на тези етажни
собственици. Такова ограничение може да възникне само при наличие на съгласие на
всички етажни собственици. В случая, не се твърди и не се установява ремонтирания
покрив да обслужва само определени обекти на сградата, нито се установява
постигнато между настоящите собственици на отделните самостоятелни обекти
съгласие за промяна на режима на покрива като обща на всички съсобственици .
Изрично е посочено в чл. 38 ал. 1 от ЗС, че покривите /без значение на какво/ са
общи части. С оглед на което доколкото е установено, че сградата е в режим на етажна
собственост и ремонтирания покрив се явява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 2 от
ЗС по естеството си.
Общото събрание се свиква, провежда и взема решения по определен в ЗУЕС
ред, а решенията му подлежат на отмяна по съдебен ред поради незаконосъобразност
/неспазване на процедурата и императивни правни норми/ по реда на чл.40 ЗУЕС в
едномесечен преклузивен срок от оповестяването им. Влезлите в сила решения на
общото събрание са задължителни за етажните собственици, включително за тези,
които не са присъствали на събранието.
С оглед цитираната нормативна уредба и доколкото в преклузивния едномесечен
срок ответникът не е оспорил решенията на общото събрание, съдът счита, че същите
имат обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила.
Всички направени възражения в отговора на исковата молба от страна на
ответника касаят законосъобразното свикване на общите събрания на етажната
собственост. Възраженията са насочени и спрямо законосъобразността на взетите
решения. Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ след влизане в
сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни
собственици, включително и за тези, които са гласували против. По делото няма данни,
а и ответникът не твърди да е оспорил взетите решение на общите събрания на
етажната собственост по реда на чл. 40 от ЗУЕС и е недопустимо тези възражения да се
въвеждат за първи път в настоящото производство, поради което и настоящият състав
не следва и да ги обсъжда.
Фактическият състав на претендираното материално право по чл. 48, ал. 3 ЗУЕС
обема следните елементи: 1. установено право на собственост на ответника върху
самостоятелен обект в етажната собственост; 2. прието решение на общото събрание
на етажните собственици за ремонт на общите части (в случая – покрива) на сградата –
етажна собственост; 3. разпределяне на разходите за ремонт на покрива съразмерно на
дяла на ответника идеални части от общите части на сградата – етажна собственост.
Реалното осъществяване на ремонт на покрива не е елемент от правопораждащия
фактически състав. При това положение твърденията на въззивника, че ремонт на
покрива фактически не е бил осъществен, са правноирелевантни.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че не е ясно по коя сметка да
заплати дължимата сума, тъй като видно в протокол от проведено ОС на 03.09.20г. е
вписана изрично банкова сметка по която да се извърши плащането, като представител
на ответника е присъствал на това събрание видно от представен списък на
собствениците-л.12 от делото. При провеждане но ОС на 03.09.20г. е взето решение и
относно срока за заплащане –до 18.09.20г.
4
Мотивиран от изложеното, съдът намира претенцията за основателна за сумата
2423,71 лв., дължима сума за извършен неотложен ремонт на покрива на сграда с адм.
адрес в гр.В. по взето решение на ОС на Етажната собственост проведено на
03.09.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3634/2021г.
по описа на ВРС за основателна.
По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството
разноски, съразмерно с уважената част от иска -98,47 лв. д.т и 600 заплатено
адв.възнаграждение или общо 698,47 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК,
настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното
производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се
присъдят в пълен размер-48,47 лв. д.т и 200 заплатено адв.възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание
чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че Е. ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.В. дължи на
Етажна собственост с адм. адрес гр. В. сумата от 2423,71 лв. (две хиляди
четиристотин двадесет и три лева и седемдесет и една стотинки), дължима сума за
извършен неотложен ремонт на покрива на сграда с адм. адрес в гр.В. по взето
решение на ОС на Етажната собственост проведено на 03.09.2020г.за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3634/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Е. ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.В.да заплати на Етажна
собственост с адм. адрес гр. В. сумата от 698,47 лв. (шестстотин деветдесет и осем
лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща направените разноски в
производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.В. да заплати на Етажна
собственост с адм. адрес гр. В. сумата от 248,47 лв. (двеста четиридесет и осем лева и
четиридесет и седем стотинки), представляваща разноски в производството по чл.
410 от ГПК ч.гр.д. № 3634/2021г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5