№ 43595
гр. София, 26.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20241110134420 по описа за 2024 година
На основание чл. 140 и чл. 146 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.11.2024 година от 10.30 часа,
за която дата да се призоват страните.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище
във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в случай че в този срок
не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че
не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАПЪТСТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от
съда има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПИСМЕН ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предявен е иск по чл. 234, ал. 1, т.2 от КТ.
2. Ищецът „...........“ ООД твърди, че ответника е сключил Трудов договор
№43/01.03.2021 г. по чл.70, ал.1 КТ със срок за изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя, както и Трудов договор за повишаване на квалификацията по чл.234 КТ от
01.03.2021 г. Заявява, че ответника е приел да завърши платени от работодателя-ищец
курсове за повишаване на квалификацията, чиято стойност е 1 320 евро и е уговорено, че
ответника следва да работи при ищеца 3 години и 6 месеца, считано от 01.03.2021 г., както и
1
че при неизпълнение на поетите от ответника задължения (да завърши обучението и/или не
работи при ищеца) следва да заплати обезщетение в размер на 1 320 евро, представляващо
равностойността на осигуреното от работодателя обучение. Поддържа, че трудовото
правоотношение е прекратено по инициатива на работника (с предизвестие), считано от
01.03.2023 г., като уговорения срок (за работа при ищеца) е щял да изтече на 01.09.2024 г. и в
тази връзка дължи на „...........“ ООД сумата от 1 109.32 лева, представляваща
пропорционалната част от неизпълнението на задължението. Претендира да бъде признато
за установено съществуването на вземането за сумата от 1 109.32 лева, представляваща
обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника Д. И. Н. за работа при „..........“
ООД, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК-16.05.2023 г. до
окончателното изплащане, за която сума има издадена Заповед №1200/17.05.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по частна гражданско дело №2049/2023 г.
по описа на РС-Сливен. Претендира разноски.
3. Ответникът Д. И. Н. е получил препис от исковата молба и в едномесечния срок
по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ, с предизвестие на работника. Твърди, че Договора
от 01.03.2021 г. не е за повишаване на квалификацията по смисъла на чл.234, ал.1 КТ, а
представлява проведено от работодателя обучение в изпълнение на установените в
разпоредбата на чл.62, ал.6 КТ и чл.127, ал.1, т.5 КТ задължения да запознае работника с
трудовите му задължения, включени в длъжностната му характеристика, с начина им на
изпълнение и целта е да го подготви за ефективно изпълнение на възложената му работа.
Поддържа, че това обучение не е от вида обучения, за които се сключват договори по чл.229,
чл.232 и по чл.234 КТ, нарушаването на които поражда задължение на работника да
обезщети работодателя. Заявява, че работодателя не е направил разходи за обучение;
обучението е извършено от служители на работодателя; обучението е извършено в сградата
на работодателя и обучението е извършено в работно време, както и че Договора за
повишаване на квалификацията е сключен на същата дата, на която е сключен и основния
трудов договор. Твърди, че по своята правна природа този договор представлява
допълнително споразумение към основния трудов договор Поддържа, че клаузата за
заплащане на обезщетение от 1320 евро(при неизпълнение на задължението да работи при
работодателя минимум 3 години и 6 месеца) нарушава добрите нрави и е в противоречие с
императивните разпоредби на чл.66, ал.2 КТ; чл.8, ал.4 КТ, както и на чл.48, ал.1, т.3 от КРБ,
тъй като неправомерно се ограничават правата на работника.
4. Не са налице безспорни и ненуждаещи от доказване обстоятелства.
5.Доказателствената тежест съгласно правилото на чл. 154 от ГПК се разпределя,
както следва:
Ищецът следва да докаже сключването на Трудов договор за повишаване на
квалификацията по чл.234 КТ от 01.03.2021 г., със съответното съдържание; че е изпълнил
задълженията по него, като е предоставил на ответника обучение по курсове за повишаване
на квалификацията, както и плащането на тези курсове; прекратяването на трудовия договор
2
от страна на ответника с предизвестие.
Ответникът да докаже, че сключения Трудовия договор от 01.03.2021 г. е с
допълнително споразумение към него за повишаване на квалификацията и не представлява
типичния Договор за повишаване на квалификацията по чл.234 КТ, а представлява
проведено от работодателя обучение в изпълнение на установените в чл.62, ал.6 КТ и
чл.127, ал.1, т.5 КТ задължения да запознае работника с трудовите му задължения, включени
в длъжностната му характеристика, с начина им на изпълнение и да го подготви за
ефективно изпълнение на възложената му работа; да докаже, че клаузата за заплащане на
обезщетението от 1320 евро нарушава добрите нрави и е в противоречие с императивните
разпоредби на чл.66, ал.2 КТ; чл.8, ал.4 КТ, както и на чл.48, ал.1, т.3 от КРБ.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК всички приложени към исковата
молба и писмения отговор писмени доказателства, описани в същите.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 от
ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението страните, а на ищеца и препис от отговора
на исковата молба, като връчването на книжата ДА БЪДЕ отбелязано в призовката до
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3