Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. С., 04.05.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 11- ти състав, в публичното
заседание на пети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 11660/2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Д.П.К.,
твърди, че при пътно транспортно произшествие настъпило на 18.06.2020 г., на АМ „Тракия“ е настъпила смъртта на баща й П.К.К.. Твърди,
че произшествието е настъпило в следствие противоправното поведение на К.Н.П.,
като водач на лек автомобил „Тойота“, с ДК № *******, който към този момент
е бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника
ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди от
смъртта на своя баща и счита, че справедливият размер на дължимото му се
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза
на сумата в размер на 200 000 лева и претендира тази сума, ведно със законната
лихва от датата на деликта.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД оспорва исковете.
Оспорва наличието на противоправно поведение на водача на застрахования при
него лек автомобил като твърди произшествието да е настъпило изцяло по вина на
водача на л.а. Сеат, с рег. № *******. Прави възражение за съпричиняване от
страна на починалия П.К., поради липса на поставен предпазен колан. Оспорва
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишено. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач на ответника „Д.О.з.“
ЕАД не взема становище по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД
следва да се определи от съда по справедливост при съобразяване критерийте,
посочени в ППВС № 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си, че произшествието е настъпило при изключително вина на другия
водач, евентуално възражението си за съпричиняване – че пострадалият е бил без
поставен предпазен колан и това е в причинна връзка с настъпилата смърт.
С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1521/2021
г. по описа на Софийски градски съд подсъдимият
К.Н.П. е признат за виновен за това, че на 18.06.2020 г., в района на гр. С.,
на АМ Тракия, при управление на лек автомобил „Тойота“, с рег. № *******,
нарушил правилото за движение по пътищата на чл. 20, ал. 2, изр второ ЗДвП, според
която, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението и по непредпазливост причинил
смъртта на П.К.К..
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Ето защо съдът намира за установено по
делото обстоятелството, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
процесното ПТП по вина на К.Н.П., като водач на лек автомобил „Тойота“, с рег.
№ *******, който при управлението му е
нарушил правилото за движение на чл. 20, ал. 2, изр второ ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на П.К.К..
Не е спорно между страните, че към
момента на настъпване на произшествието е съществувал валиден договор по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по който ответникът е
застраховател. Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за
уважаване на преките искове.
По възражението на ответника за
съпричиняване.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно
следствие. Конкретно, за да се приеме принос на
пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП следва да се установи при
условията на пълно доказване от страна на ответника, както факта на наличие на
предпазен колан в превозното средство, това че не е поставен от пострадалия,
ката и факта, че в конкретната хипотеза вредите не биха настъпили, респ. не
биха настъпили в този им обем, ако по време на произшествието пострадалият е
ползвал предпазен колан. Изводът за
наличието на съпричиняване не може да почива на предпложение.
Според показанията на свидетеля К.П. през лятото на
2020 г. той участвал в ПТП на АМ „Тракия“. Свидетелят сочи, че както се движел
видял спрял на пътното платно лек автомобил, натиснал спирачките и се отбил на
дясно, за да избегне удара, но не успял и се ударил в другия автомобил с
предната част на своя. Автомобилът, в който се блъснал бил спрял в лявата
лента, в която лента карал свидетелят, леко косо, перпендикулярно спрямо
мантинелата, както и че не видял аварийни светлини, триъгълник или друга
сигнализация. В автомобила, който свидетелят управлявал зад него седял П.К.
като свидетелят сочи, че не знае дали той е бил с поставен предпазен колан.
Според заключението на
приетата комплексна автотехническа и медицинска експертиза при процесното ПТП
лекият автомобил, в който пострадалият е бил пътник на задна лява седалка е бил
оборудван с предпазен колан, като няма данни за това дали по време на
произшествието П.К.К. е бил с поставен такъв. В отговор
на задача 5 вещите лица сочат, че предпазните колани са най-ефективни при удар
в предната част на автомобила и при скорости до 50-60 км.ч., както и че
наличието на предпазен колан пречи на тялото да се придвижи напред с 8-10 см. При
челен удар тялото на пътника на задна лява седалка полита напред и нагоре, при
което получава травми в областта на лицевия череп и гръдния кош от удара в
седалката. Вещите лица сочат, че причина за смъртта на Крумов е тежката
черепно-мозъчна травма, довела до обширно, тежко увреждане на мозъка, довело до
мозъчен оток и преустановяване на дихателия и съдречно-мозъчния центрове. Според
експертизата наличието на поставен колан би предотвратило тежките увреди в
областта на главата, тъй като тялото ще остане прикрепено към седалката и няма
да се придвижи напред и да осъществи удар с предната седалка, като при скорост
на движение на лекия автомобил, в който пострадалият е бил пътник от 120 км.ч.
вещите лица сочат, че не е ясно какви травми биха се получили в областта на
шията, гърдите и корема и какъв ще е изхода от лечението. Според експертизата
характерните увреждания при поставен предпазен кола са: камшичен удар на шията
и главата, контузия с кръвонасядания по линия на косата част на колана и
кръвонасядания в областта на корема, като при тежки травми е възможно
напречната част на колана да увреди коремни органи – далак, черен дроб, черва,
а от косата част – на ребра, гръдна кост, ключица, сърце, бял дроб и увреди в
шийния отдел на гръбначния стълб.
Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не се доказа по несъмнен начин направеното от ответника
възражение за съпричиняване. По делото не са налице преки доказателства дали П.К.е
бил с предпазен колан към момента на удара. За това не може да се направи
категоричен извод само на база заключението на вещите лица, че с предпазен
колан удар на главата на пострадалия не би настъпил. Съмнението за правилността
на този извод следва от самото заключението, в което вещите лица сочат, че
предпазният колан е най-ефективен при движение на автомобила с до 60 км.ч., а
скоростта на процесния автомобил е била два пъти по-висока. Съмнение в
наличието на причинна връзка между наличието на предпазен колан и настъпването
на вредите възниква и от заключението на вещите лица, че при наличие на
поставен предпазен колан не е сигурно предотвратяването на леталния изход за
пострадалия в конкретния случай.
Доколкото по делото е установено с
влязло в сила присъда вината на свидетеля П. за настъпване смъртта на П.К.,
възражението на ответника, че произшествието е настъпило по изключителна вина
на водача на л.а. Сеат е недоказано. На основание чл. 53 ЗЗД ако увреждането е
причинено от неколцина те отговарят солидарно. Поведението на водача на л.а.
Сеат, с рег. № *******не е предмет на предявен в настоящия процес иск, поради
което съдът не изследва наличието от негова страна на нарушения на правилата за
движение по пътищата във връзка с настъпване смъртта на П.К..
Установява се от приетото
удостоверение за раждане, а и не е спорно между страните по делото, че на
П.К.К. е баща на ищцата.
Според показанията на свидетеля Р., тя е
приятелка на Д.К. от 7 години. Свидетелката сочи, че когато бащата на Д.
починал първоначално тя не можела да го приеме, било й тежко, затворила се в
себе си. Към момента на смъртта на П.К. той живеел със семейството си,
включващо Д., брат й и майка им в къща в с. Студена. Свидетелката сочи, че
семейството било сплотено, бащата на Д. винаги бил насреща и й помагал с
отглеждането на детето й.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от Д.П.К. неимуществени вреди от смъртта на баща й
е сумата от 140 000лева. При определяне размера на обезщетението съдът отчита
възрастта на починалия – той е бил в активна възраст на 44 г., глава на
семейството; възрастта на ищеца към датата на деликта – 21 годишна възраст;
обстоятелството, че те са живеели в едно домакинство, имали са близост помежду
си и П.К. е помагал на дъщеря си Д. за отглеждане на собственото й дете. Със
загубата на баща си ищцата е загубила своята опора. При определяне на
обезщетението съдът отчита икономическата конюктура към момента на настъпване
на застрахователното събитие и лимитите на отговорността на застрахователя. Предявеният
иск следва да бъде уважен за сумата от 140 000,00 лева и отхвърлен до пълния
предявен размер.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ
в застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице
пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на
ВКС, т.д. № 2466/2018 г.
В настоящия случай се установява,
че ищецът е предявил застрахователната си претенция пред ответника на 15.07.2020
г., от която дата следва да бъде присъдена лихва за забава. За периода
18.06.2020 г. – 14.07.2020 г. искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът не е сторил разноски по делото.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. С.К.Н., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 3871,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 5600,00 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 243,25 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.” АД, ЕИК:
********,
да заплати на Д.П.К., ЕГН: ********** на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 140
000,00 лева представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпените от смъртта на нейния баща П.К.К., настъпила
на 18.06.2020 г., в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
АМ „Тракия“, на 8-ми км. преди гр. С., в резултат на противоправното поведение
на К.Н.П., като водач на лек автомобил „Тойота“, с ДК № *******, ведно със
законната лихва от 15.07.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 200 000лева, както и иска за лихва за забава за
периода 18.06.2020 г. – 14.07.2020 г.
ОСЪЖДА
ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК:
********,, да заплати на адв. С.К.Н.,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 3871,00
лева.
ОСЪЖДА
ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК:
********, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК сумата в размер на 5600,00 лева
- държавна такса.
ОСЪЖДА Д.П.К.,
ЕГН: ********** да заплати на ЗАД
„Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата
в размер на 243,25 лева - разноски.
Решението е постановено с участието на „Д.О.з.“
ЕАД, ЕИК: ******** като третото лице, помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: