№ 16353
гр. София, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110114437 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 422 ГПК.
„Съдърланд Глобъл Сървисиз България“ ЕООД е предявило иск по чл.221, ал.2 КТ
срещу С. Д. Г. за сумата от 4844 лева – непогасен остатък от дължимо обезщетение при
прекратяване на трудов договор № 10475 от 18.05.2022г. на основание дисциплинарно
наказание „уволнение“, наложено на ответника със заповед № 654/08.11.2022г., ведно със
законна лихва от 11.08.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 45352 по описа за 2023г. на СРС, 64-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил нает на работа при него по трудов договор №
10475 от 18.05.2022г. С констативен протокол от 19.10.2022г. било установено, че в периода
12.10.2022г. - 19.10.2022г. ответникът не се е явил на работа, без да уведоми работодателя си
и без да представи оправдателен документ. Сочи, че констативният протокол, ведно с искане
за даване на обяснения, били връчени лично на ответника на 28.10.2022г. Със заповед №
654/08.11.2022г. на ответника било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Заповедта за уволнение била връчена при отказ, удостоверен с писмо с изх. №
115/02.12.2022г. на дружество, извършващо куриерска услуга. Законосъобразността на
уволнението не била оспорена в срока по чл.358, ал.1, т.2 КТ. Съгласно чл.221, ал.2 КТ
работодателят имал право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието. Съгласно клаузата на чл.18, ал.2 от трудовия договор срокът на
предизвестието бил уговорен на 60 дни, поради което размерът на дължимото обезщетение
възлизал общо в размер на 5600 лева. Ищецът удържал сумата от 756 лева на основание
клаузата на чл.18, ал.9 от трудовия договор.
Ответникът чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Посочва, че
работодателят носи тежестта на доказване на обстоятелствата, свързани със спазване на
процедурата за налагане на дисциплинарното уволнение, касаещи изсушване на служителя,
мотивиране на заповедта за уволнение и спазване на преклузивни срокове. Преди налагане
на дисциплинарното наказание „уволнение“ трябвало да бъдат взети предвид писмените
1
обяснения на работника/служителя за извършване на конкретизирани по всички обективни
признаци (време, място на извършване и пр.) вменени нарушения, да е даден подходящ срок
за депозиране на обяснение и същите да са достигнали до знанието на работодателя. В
условията на евентуалност ответникът прави възражение за прихващане с насрещно вземане
на ответника, представляващо дължимо от ищцовото дружество обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 2000 лева (размерът на насрещото вземане е уточнен с
молба от 11.02.2025г. - л.61 от делото). В конкретния случай размерът на платения годишен
отпуск бил 21 работни дни (чл.8, ал.1 от трудовия договор). За основа при изчисляване на
размера на обезщетението за платен годишен отпуск се ползвало БТВ преди прекратяване на
договора в месеца, в който работникът/служителят е работил най – малко 10 дни, като в
случая този месец бил м.09.2022г.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е било налице трудово
правоотношение, което е било прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, уговорен 60 - дневен срок на предизвестието, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено от служителя за последния пълен работен месец,
предхождащ уволнението.
От приетия като доказателство трудов договор № 10475 от 18.05.2022г. се установява,
ответникът С. Д. Г. е бил назначен при ищеца „Съдърланд Глобъл Сървисиз България“
ЕООД на длъжността „консултант, продажби информационни и комуникационни
технологии“ при основно месечно възнаграждение в размер на 2800 лева (чл.5, ал.1 от
трудовия договор). Уговорено е и право на парична премия, която ще бъде изплащана в
съответствие с фирмените политики въз основа на предварително определени и съобщени
критерии за постигнати цели (чл.5, ал.2 от трудовия договор). Уговорено е допълнително
месечно възнаграждение 0,6 % върху основното месечно трудово възнаграждение за всяка
година придобит професионален опит (чл.5, ал.3 от договора). Трудовият договор е сключен
на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ (чл.2, ал.1 от договора) и на основание чл.70 и чл.71 КТ при
6 – месечен изпитателен срок в полза на работодателя (чл.6, ал.1 от договора). Уговорен е
срок на предизвестието при прекратяване на трудовия договор в размер на 60 дни (чл.18,
ал.2 от договора). Уговорено е, че при дисциплинарно уволнение служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. Предвидено е, че с подписването на договора служителят се съгласява
дължимото от него обезщетение да бъде удържано от дължимите от работодателя към него
суми, вкл. и дължимите към него трудови възнаграждения от всички допълнителни
възнаграждения, както и от всички дължими обезщетения по КТ или уговорени (чл.18, ал.9
от договора).
Като доказателство е приет констативен протокол от 19.10.2022г., в който
представител на ищцовото дружество е удостоверил, че ответникът не се явявал на работа в
продължение на 6 работни дни, в който е следвало да е на 8- часова работна смяна, а именно
в периода 12.10.2022г. – 19.10.2022г., без да е информирал работодателя за отсъствието си и
без да е представил оправдателен документ. По делото са приети и писмени доказателства за
това, че на 28.10.2022г. на ответника е връчено писмено искане за предоставяне на
обяснения за неявяването му на работа в продължение на 6 работни дни в периода
12.10.2022г. – 19.10.2022г. във връзка с процедура по налагане на дисциплинарно наказание
(чл.19 и сл. от делото).
Приета като доказателство е заповед № 654 от 08.11.2022г. (л.21 от делото), с която на
ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради това, че в периода
12.10.2022г. – 19.10.2022г. – в продължение на 6 дни, не се е явявал на работа. Видно от
приетото като доказателство писмо с изх. № 115/02.12.2022г. от дружество, извършващо
2
куриерски услуги – „Еконт Експрес“ ООД (л.23 от делото), товарителница 1050606118080 от
10.11.2022г., съдържаща заповед за уволнение, е била изпратена от ищцовото дружество с
получател ответника. В писмото е удостоверено още, че са направени неуспешни опити за
доставка на пратката на 11.11, 12.11, 14.11, 15.11, 16.11 и 17.11.2022г., като на 17.11.2022г.
същата е била върната на подателя по причина „отсъствие на получател“ и „Няма връзка с
получател по телефон“.
Съгласно чл.195, ал.2 и ал.3 КТ изявлението на работодателя за налагане на
дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на изявлението до адресата, т.е.
съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите - правилата за пораждане на
правно действие на изявленията на страните по договора. Писменото изявление на
работодателя за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде връчено лично срещу
подпис на лицето или чрез пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с
обратна разписка. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до
адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от
работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. С достигане на
изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за
връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му е
породило правно действие. В посочения смисъл е решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1877/2010 г., IV г. о., решение № 39/27.02.2012г. по гр.д. № 410/2011г. на ВКС, III
ГО, решение № 226 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2016 г., IV г. о.
От обсъденото по - горе писмо от „Еконт Експрес“ ООД с изх. № 115/02.12.2022г.
съдът приема, че заповедта за уволнение е надлежно връчена, защото е доказано достигането
на писмото, съдържащо заповедта за уволнение, до ответника, а отказът на ответника да го
получи не засяга редовността на връчването. Работодателят е изпълнил задължението си за
връчване на изявлението си прекратяване на трудовия договор, същото е породило правно
действие и трудово – правната връзка между страните е прекратена.
Ирелевантни са доводите на ответника относно спазване на формалните законови
изисквания за законосъобразно прекратяване на трудовия договор на основание
дисциплинарно уволнение. В случая няма данни и твърдения законността на процесното
уволнение да е била оспорена в законоустановения срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ и съответно
заповедта за уволнение не била отменена по надлежния ред – чл.344, ал.1, т.1 КТ. При
предвиден специален ред за оспорване на уволнението настоящият съд няма правомощие
инцидентно да проверява законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовия
договор. При това съдът е длъжен да зачете правните последици на уволнението, като
приеме, че трудовият договор е прекратен на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ – поради
дисциплинарно уволнение.
При дисциплинарно уволнение работникът/служителят дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно
трудово правоотношение – чл.221, ал.2 КТ. В случая страните са сключили безсрочен трудов
договор (чл.67, ал.1, т.1 КТ – за неопределено време съгласно чл.2, ал.1 от трудовия
договор), като уговорката за срок за изпитване не означава уговаряне на срок за действие на
договора по смисъла на чл.67, ал.1, т.2 КТ, защото тя не ограничава действието на договора
по време – ако не бъде прекратен в срока за изпитване, той се смята за окончателно сключен
– чл.71, ал.2 КТ. В трудовия договор е уговорен 60 – дневен срок на предизвестието (чл.18,
ал.2 от трудовия договор), поради което съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 КТ
ответникът дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за 60 дни.
База за определяне на дължимото брутно трудово възнаграждение е полученото от
работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в
който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
3
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено – чл.228, ал.1 КТ. В случая като базово брутно трудово възнаграждение (БТВ)
при определяне на обезщетението по чл.221, ал.2 КТ следва да се вземе това за пълен
отработен месец (чл.19, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата) преди уволнението. Такъв е м.09.2022г предвид приетите като доказателства по
делото фишове за работна заплата. В случая ищецът претендира обезщетение, което се
равнява на две основни заплати за уговорения 60 – дневен срок на предизвестието или сума
в общ размер на 5600 лева (по 2800 лева основна месечна заплата) и след като се приспадне
дължима на ответника сума размер на 756 лева за обезщетение по чл.224 КТ при
неизползван платен годишен отпуск. От изслушаното и прието без възражения заключение
по съдебно – счетоводна експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че в периода
на действие на сключения между страните трудов договор ответникът има право на 6 дни
платен годишен отпуск и няма данни същият да е бил ползван. От заключението на вещото
лице се установява, че размерът на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск е 860 лева, а след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски възлиза
на 756 лева. При това след приспадане на дължимата сума за неизползван платен годишен
отпуск непогасеният остатък от обезщетението по чл.221, ал.2 КТ възлиза на
претендираната сума от 4844 лева. При това неоснователно е възражението на ответника, че
се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в по – висок размер, а именно в размер на 2000
лева.
Предвид горното искът следва да се уважи до пълния предявен размер, ведно със
законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато
искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК), до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на делото само ищецът има право на разноски. За заповедното
производство му се следват такива в общ размер от 638,88 лева (96,88 лева – държавна такса
и 542 лева – адвокатско възнаграждение), а за настоящото производство разноски в общ
размер от 1480,88 лева ( 96,88 лева – държавна такса, 784 лева – адвокатско възнаграждение,
за плащането на което са представени доказателства – договор за правна защита и
съдействие, фактура и банкови документи за плащането на адвокатския хонорар, 400 лева –
депозит за особен представител и 200 лева – депозит за вещо лице).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че С. Д. Г., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, бул. „България“ № 81В, ет.8 – адв. Б., дължи на
„Съдърланд Глобъл Сървисиз България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „Михаил Тенев“ № 4, ет.11, на основание чл.221, ал.2 КТ сумата
от 4844 лева – непогасен остатък от дължимо обезщетение при прекратяване на трудов
договор № 10475 от 18.05.2022г. на основание дисциплинарно наказание „уволнение“,
наложено на ответника със заповед № 654/08.11.2022г., ведно със законна лихва от
11.08.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч. гр. д. № 45352 по описа за 2023г. на СРС, 64-ти състав.
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „България“ №
81В, ет.8 – адв. Б., да плати на „Съдърланд Глобъл Сървисиз България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Михаил Тенев“ № 4, ет.11,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 638,88 лева – разноски за заповедното производство
4
и сумата от 1480,88 лева – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5