РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Русе, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20224500500413 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .
Постъпила е въззивна жалба на *******, чрез особения представител адв.
Н. В., против решение №496/22.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1376/2021
г. по описа на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от Т. К.
Й. срещу ******* иск за отмяна на Заповед № ЧР-24-1/01.03.2021 г., издадена
от Началника на РУО Русе, с която за нарушения на трудовата дисциплина по
чл. 187, т. 3 и т. 10 от КТ й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 188,
т. 2 от КТ – „предупреждение за уволнение“. Изложени са подробни
съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Претендира се отмяна на решението и постановяване на
ново, с което предявеният иск се отхвърли.
Ответницата по жалбата Т. К. Й. е подала отговор по реда на чл. 263, ал. 1
от ГПК, в който взема становище за неоснователност на жалбата. Счита
решението за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира
направените разноски.
Регионално управление на образованието Русе, чрез пълномощника адв.
П. И. обжалва същото решение. Твърди, че решението е неправилно като
постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон по подробно изложени съображения. Иска
1
неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът се отхвърли.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от *******, в
който се взема становище за нейната основателност, тъй като
намиратобжалваното решение за неправилно, поради съществено нарушение
на процесуалните правила, свързани със събиране и оценка на
доказателствата и неправилно приложение на материалния закон. На това
основание счита, че жалбата следва да бъде уважена.
Въззиваемата страна Т. Й. оспорва основателността на жалбата по
съображенията, изложени в депозирания писмен отговор и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното
Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани лица, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което са допустими.
Разгледани по същество жалбите са основателни.
Производството по делото е образувано по предявения от Т. К. Й. против
******* иск с правно основание чл. 357 от КТ във вр. с чл. 358, ал. 1, т. 2 от
КТ- за отмяна на Заповед № ЧР-24-1/01.03.2021 г. на Началника на РУО Русе,
с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ на основание чл. 188, т. 2 от КТ и чл. 189 от КТ във вр. с чл. 187,
т. 3, пр. първо и т. 10 от КТ. Изложени са твърдения за незаконосъобразност
на издадената заповед. Твърди, че не е допуснала вменените й нарушения на
трудовата дисциплина, а Началникът на РУО не е спазил предвидената в КТ
процедура по реализиране на дисциплинарната й отговорност. Заявява, че
така индивидуализираните в заповедта деяния не покриват фактическия
състав на посочените правни основания, а така обективирано, нарушението е
тенденциозно и голословно. Счита, че наказващият орган е направил опит да
предаде тежест на несъществуващо нарушение, тъй като заявленията за
ползване на отпуск на определен служител, непедагогически специалист – Р.
Д., не били поставени в класьора с кореспонденцията, защото същите не били
подписани от нея. Твърди се недопустимост и незаконосъобразност на
наложено наказание за нарушение, за което не са искани и респ. – не са
предоставени писмени обяснения. Счита, че посочените в заповедта
нарушения не са засегнали учебния процес, нито са нанесли вреди ***то,
което от своя страна не сочи на голяма тежест и укоримост. В тази връзка
въвежда и възражение за несъответствие между тежестта на наложеното
наказание и извършените нарушения. Претендира отмяна на оспорената
заповед.
По реда и в срока по чл. 131 от ГПК ответното училище, чрез назначения
му особен представител, е взело становище за неоснователност на иска.
2
Изложени са съображения, че процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание е законосъобразно проведена, а описаните нарушения са безспорно
установени. С тях са нарушени визираните в заповедта нормативни актове и
документи и в този смисъл представляват нарушения на трудовата
дисциплина съгласно чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от КТ и не са налице
твърдените в исковата молба пороци при определяне вида на наказанието.
Претендира отхвърляне на иска като неоснователен.
По реда и в срока по чл. 131 от ГПК третото лице- помагач РУО Русе е
взело становище за неоснователност на иска. Възразява срещу твърденията на
ищцата, че при издаване на процесната заповед не са спазени правилата на КТ
за нейното мотивиране. Възразява и срещу доводите, че установените деяния
не представляват нарушения на трудовата дисциплина, както и че не е спазен
принципът на съразмерност между нарушението и наказанието, като е
съобразен фактът, че на ищцата е наложено предходно дисциплинарно
наказание и не е настъпило подобряване на трудовото представяне на
служителя. Моли отхвърляне на иска като неоснователен.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение“ страните са били в трудово правоотношение
като Т. Й. е заемала длъжността *******, което има качеството на
работодател, а РУО Русе се явява горестоящ орган по смисъла на чл. 61, ал. 2
от КТ.
Предмет на спора е законосъобразността на Заповед № ЧР-24-
1/01.03.2021 г. на Началника на РУО Русе, с която на Т. Й. е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на основание чл.
188, т. 2 и чл. 189 от КТ във вр. с чл. 187, т. 3, пр. първо и т. 10 от КТ.
Процесната заповед е издадена във връзка с Констативен протокол № КМД-
01-18/27.01.2021 г. от извършена в периода 11.01.2021 г. – 13.01.2021 г.
текуща проверка в ******* по заповед на Началника на РУО Русе.
Констативният протокол съдържа описание на конкретните нарушения, като
подробно са изложени обосноваващите ги обстоятелства. Те са
инкорпорирани в съдържанието на оспорената заповед.
За нарушенията в атакуваната заповед, за които Т. Й. е дисциплинарно
наказана, се установява следното от фактическа страна:
На 11.01.2021 г. и на 13.01.2021 г. комисия, назначена от Началника на
РУО със заповед от 08.01.2021 г., посетила училището- жалбоподател и
установила, че Т. Й., в качеството на *****, е издала четиринадесет броя
заповеди, описани подробно в констативния протокол и в оспорената заповед,
във връзка с организацията на обучението от разстояние в електронна среда в
*******. В посочените заповеди е констатирано, че текстът на чл. 40б, ал. 1
от Наредба № 10/01.09.2016 г. за организацията на дейностите в училищното
образование бил преписан без да са конкретизирани редът, условията и
формите, при които се осъществява обучението на конкретния ученик и
3
индивидуалните му потребности, като в т. 7 от заповедите било възложено на
Р. Д. – *******, да координира работата на ***, преподаващи от разстояние в
електронна среда, без да са вписани конкретни указания за видовете
дейности, чрез които да се координира дейността, като липсвали и вменени
конкретни задължения на участниците в този вид обучение с оглед
изпълнение в оптимална степен целите на образователния процес в
електронна среда.
На следващо място, констатирани били нарушения във връзка с вземане
на решения от педагогическия съвет. Секретарят се определял със заповед на
*** без решение на педагогическия съвет, с което се нарушавали
изискванията на чл. 263, ал. 1 от ЗПУО, регламентиращ правомощията на
педагогическия съвет при вземане на решение № 1 от протокол №
1/08.10.2020 г. Съставът на педагогическия съвет бил приет в нарушение на
чл. 262, ал. 2 от ЗПУО с решение № 2 от същия протокол. В нарушение на
изискванията на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 11/01.09.2016 г. за оценяване на
резултатите от обучението на учениците, било прието и решение № 5 от
горния протокол относно графика за контролните и класни работи за първия
учебен срок на учебната 2020/2021 година. Същият следвало да се изготви по
предложение на *** по съответния предмет, да се утвърди от *** до две
седмици след началото на учебния срок и да се постави на общодостъпно
място в училището, а в случая графикът бил утвърден със заповед на ***а от
25.09.2020 г., а решението, с което педагогическия съвет го приел било от
08.10.2020 г., т. е. фактически представлявало приемане на заповед на ***а,
което било незаконосъобразно.
В дневниците за входяща кореспонденция, започнати съответно на
20.08.2020 г. и на 18.11.2020 г. не били поставени резолюции върху конкретно
изброени документи, както изрично било записано в т. 5 от приложение № 2
към чл. 7, т. 2 от Наредба № 8 за информацията и документите за системата
на предучилищното и училищното образование.
Следващо констатирано нарушение към датата на проверката, била
липсата на приложени заявления за ползване на отпуск от Р. Д. в класьора с
кореспонденцията към дневника за входяща кореспонденция, започнат на
18.11.2020 г., а били представени допълнително на комисията. Същите били
регистрирани във входящия дневник ***то без да са подписани от лицето,
като същевременно имали резолюция от ***, разрешаващ ползването на
отпуска. Тези заявления не следвало да се регистрират, тъй като нямало
доказателства, че са изготвени от лицето.
Комисията констатирала също, че в дневника за входяща
кореспонденция, започнат на 18.11.2020 г. не била попълнена със син
химикал, а с молив, информация от конкретен регистриран документ.
В дневника за входяща кореспонденция, започнат на 20.08.2020 г. и
завършен на 18.11.2020 г., комисията констатирала заведено съобщение от РС
Русе, адресирано до *******, за образувано гражданско дело № 4243/2020 г.
4
по описа на съда със страни Т. Й. – ищец и ***** – ответник, върху което
липсвала резолюция на *** към съответно длъжностно лице в противоречие с
Вътрешните правила за информацията, документите, реда и организацията на
документооборота и архивиране в училището.
Със заповед № РД-15-1/28.01.2021 г. на Началника на РУО Русе били
дадени предписания за подобряване работата в училището и срок за тяхното
изпълнение
Констативният протокол от проверката е връчен на Т. Й. в качеството й
на *** на 29.01.2021 г., а с покана от 08.02.2021 г., входирана на същата дата в
училището, същата е поканена в тридневен срок от получаването й да даде
писмени обяснения по установените в него нарушения, които конкретно са
посочени в поканата.
В писмените си обяснения, дадени на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, Т. Й.
заявява, че не е допуснала нарушение, свързано с организацията на работа в
електронна среда, тъй като на *** е разяснен начинът на работа, преминали са
обучение за работа с платформите, а задълженията им са точно и ясно
формулирани в административните актове. Счита, че педагогическият съвет
***то развива дейност, свързана с функциите му на орган за решаване на
основни педагогически въпроси, които са разписани в чл. 263, ал. 1 от ЗПУО,
като според т. 17 упражнява и други правомощия, определени с нормативен
акт, т. е. извън точките от 1 до 16. Извършваните до този момент проверки не
били констатирали нарушения относно приемането на решения и не е имало
насоки за корекция по реда на педагогическите съвети. Като *** само
запознавала педагогическия съвет с издадените от нея индивидуални
административни актове. Относно вменените й контролни функции като ***,
счита че своевременно са отстранени пропуските на ***, след като са
уведомени от нея. Твърди, че на всички документи от изброените в
констативния протокол има поставена резолюция от ***, поради което
описаното нарушение не покривало състава на относимата правната норма.
По повод заявленията за платен отпуск, постъпили по електронната поща от
Р. Д., същите били заведени във входящия дневник и представени на главния
технически сътрудник за изготвяне на заповед. Същите не били подписани
към датата на проверката, тъй като служителят бил в период на ползване на
отпуск за починал близък и допълнителен платен отпуск. Относно
получената в учебното заведение призовка и констатациите, че не е
предприела необходимите действия по организиране защитата ***то, счита,
че искът е заведен срещу учебното заведение и тя като ищец няма
правомощието да указва на съда да предприеме действия по назначаване на
особен представител, което е задължение на съда.
По делото като свидетели са разпитани Р. С. Д.. – *******, К. С. Ч. –
***** *** *** в *****, Б. С. П. и А. И. Д. – двамата *****. Дадените от
ищцата писмени обяснения се подкрепят от показанията на св. Р. Д. и св. К.
Ч.. Св. Д. поддържала *******, имала заповед да координира работата на
5
*****, като създавала екипите по ***** и съдействала на *** във връзка с
работата на платформата MS Teams, където се намесвала при технически
сривове в програмата, тъй като била *****. По тази причина тя се занимавала
само с техническия аспект на провежданите обучения, но не и с
педагогическия. Знае, че на ***ката било наложено наказание, за това че тя
самата не си била подала заявление за отпуск в началото на м. януари, а само
по е-mail уведомила, че ще ползва такъв за смърт на близък и допълнително
годишен отпуск, каквито й били разрешени. Подписано заявление подала едва
след като се върнала на работа, което се случило след извършената на
13.01.2021 г. проверка. Предполага, че нейният е-mail е отишъл в спам
пощата и автоматично е бил изтрит. Била свидетел на множество проверки,
извършени от РУО през 2020 г. и 2021 г. Св. Ч. също изнася данни за
многобройни проверки от РУО за периода 2020 г. – 2022 г. Задълженията му
по длъжностна характеристика включвали координиране работата на *** ***.
За периода на Ковид нямало нито образци на заповеди, нито на заявления, в
движение се учели да изграждат обучението в електорнна среда. Според него
***ът поставял резолюция на всеки документ, а тъй като той си направил
лична папка с копия на документи за негово лично ползване, върху които си
правел отбелязвания, проверяващите решили, че такъв един документ е с
невярно съдържание, докато оригиналите били в класьор при ***. От РУО
Русе нямало методическа помощ, а само идвали на проверки. Сочи, че децата
в цялото училище се обучавали по един и същ начин – синхронно и
асинхронно. Ако детето е здраво то присъствало в час, а когато не се
чувствало добре – родителите се обаждали на класния ръководител. За
преминаване към обучение в електронна среда се издавали заповеди, които
били бланкетни, сменяли се само имената, съобразно желанието на
родителите. Относно графиците за контролни и класни, те се изготвяли
предварително от ***, след което се утвърждавали от ***а и на
педагогически съвет се представяли за запознаване от всички учители.
Събрани са и показанията на показанията на св. Б. П. и св. А. Д. като лица
осъществили проверката в *****-Русе. Св. П. участвала в проверката, която
обхващала периода от началото на учебната година до м. януари 2021 г., като
тя проверявала дали се спазват изискванията за организиране на обучение от
разстояние в електронна среда, дейността на педагогическия съвет и
контролната дейност на ***а. Твърди, че в заявленията на родителите били
посочени различни форми на обучение – дистанционна, присъствена или
онлайн, които обаче не били обучение от разстояние в електронна среда.
Въпреки че родителите подавали заявление за различни форми на обучение,
за всички тях в заповедите на ***а било посочено обучение от разстояние в
електронна среда, без да е определено дали обучението е синхронно или
асинхронно. Самото обучение било организирано въз основа заповеди на ***,
които не били издържани. Така например, при синхронно обучение трябвало
да се спазва утвърдено седмично разписание и родителят трябвало да
разполага с график за всеки ден в колко часа детето трябва да влезе в
6
класната стая и този график не трябвало да бъде качен само на сайта ***то, а
да се приложи и към заповедта на всяко дете и да се връчи на родителя.
Констатирано било, че заповедите не съдържали конкретните задължения на
педагогическите специалисти във връзка с обучението на децата и това било
нарушение. Също така не било разписано, че трябва да се осъществява текущ
контрол по време на урока. При несинхронно обучение детето не участвало в
обучителния процес, а му се качвали материалите и му се посочвала
домашната работа, след което имало срок да я предаде. Затова било много
важно в заповедта на ***а да се определи дали конкретен ученик се обучава
синхронно или асинхронно. Св. Д. също участвал в процесната проверка, като
той проверявал дневниците за входяща и изходяща кореспонденция. Сочи, че
за всеки входящ документ има определени реквизити и един от тях е
резолюцията, каквато не установил да има върху съобщението от РРС за
образувано гражданско дело срещу училището с ищец – ***. Също така
установил, че на множество документи резолюцията не била вписана в
дневника. В един от дневниците свидетелят установил оставено празно място
за запазен номер, попълнено с молив, без да е посочено какъв е този
документ. На следващия ден това поле било вече попълнено със заявление за
ползване на отпуск от служител в училището, като самото заявление не било
подписано, тъй като пристигнало по ел. поща, но носело резолюция на ***.
При направена разпечатка обаче, такъв e-mail липсвал и обяснението било, че
е отишъл в папка спам и бил изтрит автоматично.
При така установените факти първоинстанционният съд е уважил
предявеният иск по съображения, че по отношение на първа част на т.1 от
Заповедта не била спазена процедурата по чл.193 от КТ, а по отношение на
останалите основания, визирани в заповедта е прието, че същите не
съставляват нарушение на трудовата дисциплина, които да обосноват
налагане на дисциплинарно наказание.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно като
постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон.
Предявен е иск с правно основание чл. 357 във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Това изискване към съдържанието на
заповедта за дисциплинарно наказание е съществено и неспазването му има
за последица признаване на наложеното наказание за незаконно само на това
формално основание. При преценка на неговата законосъобразност съдът
проверява дали съществуват посочените от работодателя факти.
Непосочването на конкретни обстоятелства затруднява служителя с оглед
правото му на защитата и прави невъзможен съдебния контрол. Съдът не
може да извършва проверка извън данните в заповедта, а служителят трябва
7
да знае конкретните факти, на които се основава наказанието.
Нарушаването на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ води
до невъзможност да се установят конкретните нарушения и да се определи
предметът на съдебния контрол, поради което съдът следи служебно за
спазването й.
В настоящия случай са спазени всички законови изисквания, свързани с
мотивирането на заповедта. Нарушенията са конкретизирани с
индивидуализиране на извършителя, времето, мястото и фактическите
обстоятелства, посочен е видът на наложеното наказание, както и законовите
основания. Налице са всички изискуеми от закона реквизити в атакуваната
заповед на Началника на РУО Русе. Изложените мотиви съдържат достатъчно
данни, които да осигурят възможност на наказания служител да осъществи
защитата си, както и възможност на съда да реализира контрол за нейната
законност.
По делото е установено, че преди издаване на процесната заповед, от Т.
Й. са поискани писмени обяснения именно във връзка с извършените
дисциплинарни нарушения, предмет на съдебното производство. В писмената
покана изрично е посочено, че същата следва да даде обяснения във връзка с
допуснатите нарушение, подробно описани в Констативния протокол, вкл. и
по отношение на нарушенията, посочени в т.1 от заповедта. Същата е
депозирала такива, което от своя страна сочи на извод, че е разбрала за какви
нарушения се търси дисциплинарната й отговорност. Настоящият въззивен
състав намира, че изискването на чл. 193 от КТ е спазено. На ответницата по
жалбите е била предоставена реална възможност да упражни правото си на
защита пред работодателя, което тя е направила с депозиране на писмените си
обяснения. Спазени са и сроковете по чл. 194 от КТ за налагане на
дисциплинарното наказание.
Изложеното мотивира съда да приеме, че са спазени процесуалните
правила при налагане на дисциплинарното наказание. Предметът на съдебния
контрол е очертан, обезпечено е правото на защита на наказания служител и
проверката по същество на спора – за осъществяване на нарушенията и
съответствието им с наложеното наказание, което работодателят следва да
установи чрез пълно доказване, може да бъде извършена, а оспорването на
заповедта на формално основание е изцяло неоснователно.
Наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ е основано на констатации за извършени дисциплинарни
нарушения – издаване на заповеди от ***а в противоречие с визираните по-
горе подзаконови нормативни актове, нарушаване на нормативните
изисквания за водене на дневниците за входяща кореспонденция и
неизвършване на ефективен контрол, относно правилното им водене.
На първо място, следва да се изясни въпросът дали сочените деяния
съставляват дисциплинарно нарушение.
За да е налице нарушение на трудовата дисциплина, е необходимо да се
8
установи, че служителят не е изпълнил задължение, произтичащо пряко от
характера на трудовото му правоотношение или свързано непосредствено с
трудовата му функция. По аргумент от чл. 186 от КТ нарушение на трудовата
дисциплина е всяко неизпълнение на трудовите задължения на работника или
служителя.
Ответницата по жалбите към момента на налагане на дисциплинарното
наказание е била на длъжност „***“ на *****- гр.Русе. В това си качество има
правомощията да организира и контролира цялостната дейност на
институцията в съответствие с правомощията, определени с държавния
образователен стандарт за статута и професионалното развитие на ***, ***ите
и другите педагогически специалисти- чл.258 от ЗПУО.
В това си качество същата е задължена да създаде организация и ясни
правила за провеждане на нормалния образователен процес в училището, вкл.
и при обучението от разстояние в електронна среда и да извършва ефективен
контрол.
Съгласно разпоредбата на чл.40б от Наредба №10/ 01.09.2016 г.
обучението от разстояние в електронна среда включва дистанционни учебни
часове, самоподготовка, текуща обратна връзка за резултатите от обучението
и оценяване. Обучението се осъществява синхронно, а при невъзможност –
несинхронно.
При синхронно обучение от разстояние в електронна среда
дистанционните учебни часове включват синхронен урок и синхронно
взаимодействие на учителя с ученика.При несинхронно обучение от
разстояние в електронна среда дистанционните учебни часове включват
наблюдение на урок, без взаимодействие с учителя и с останалите ученици.
В случаите по ал. 3 и 4 текущата обратна връзка за резултатите от
обучението и текущото оценяване се осъществяват при синхронно
взаимодействие на учителя с ученика от разстояние в електронна среда
индивидуално или в група.
Горепосочената правна норма задължава *** да създаде организиране на
обучението от разстояние в електронна среда като:
1. предварително проучва техническата осигуреност на *** и учениците
за работа от разстояние в електронна среда;
2. определя начина на обучение от разстояние в електронна среда или
9
друг подходящ вариант на обучение в зависимост от възможностите ***то и
техническата и технологичната обезпеченост, възрастовите особености и
дигиталните умения на учениците;
3. избира съвместно с педагогическия съвет електронна образователна
система за обучение и взаимодействие с всички участници в образователния
процес, приложенията, които ще се използват по класове и/или паралелки, в
т.ч. и възможностите за разделяне на паралелките на по-малки групи;
4. организира обезпечаването на *** с технически средства за
провеждането на обучение от разстояние в електронна среда;
5. създава организация по даден учебен предмет при отсъствието на
учител няколко паралелки да се обучават едновременно от друг учител;
6. проучва възможностите за възлагане на допълнителни часове на
педагогически специалисти за провеждането на обучение от разстояние в
електронна среда;
7. съвместно с педагогическия специалист по даден учебен предмет
създава организация, когато няма друга възможност и при обективна
необходимост някои от темите по съответния предмет да се вземат
присъствено при запазване на общия брой часове.
В настоящият случай ответницата по жалбата не е изпълнила
задълженията си, произтичащи от чл.258от КТ и чл.40б от Наредба №10/2016
г.
За осъществяването на ОРЕС не е достатъчно на *** да е разяснен
начинът на работа в електронна среда, преминаването на обучение за работа с
платформите, точно и ясно формулирани на задълженията им в
административните актове. Фактът, че същите имат разписани длъжностни
характеристики и носят отговорност за качеството и обема на извършваната
работа, не освобождава ответницата по жалбата й да създаде ясни правила, по
които да се осъществява ОРЕС.
Установено е по делото, че същата е издала 14 бр. заповеди с идентично
съдържание. Същите са бланкетни и въз основа на тях правилно наказващия
орган е приел, че посредством същите Т. Й., в качеството си на *** ***, не е
създала организация и условия за нормалното протичане на образователния
процес в електронна среда. В училището не са въведени образци на
10
заявленията, които родителите следва да подадат, поради което е останала
неясна действителната им воля относно вида на обучението на детето от
разстояние в електронна среда и въз основа на тях не може да се определи как
следва да се обучава детето синхронно или асинхронно. В заповедите,
издадени от ***, не е посочен вида на обучение- синхронно, не са вписани
конкретни указания за видовете дейности, чрез които да се координира
дейността, липсват и вменени конкретни задължения на участниците в този
вид обучение с оглед изпълнение в оптимална степен целите на
образователния процес в електронна среда.
Ответницата по жалбата е осъществила и другите нарушения, описани в
оспорената заповед. Същата не е упражнила контрол върху входящата
кореспонденция в училището и правилното водене на съответните дневници,
поради което е налице нарушение на разпоредбите на чл. 258, ал. 1 от ЗПУО,
чл. 31, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 30 и ал. 2 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за
статута и професионалното развитие на ***, ***ите и другите педагогически
специалисти, т. 5 от Приложение № 2 към чл. 7, т. 2 от Наредба №
8/11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на
предучилищното и училищното образование, чл. 22, ал. 2 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, както и на Раздел ІІІ, т. 2, т. 4 и т. 34
и Раздел VІ.4 от длъжностната й характеристика и Раздел ІV.1 от Вътрешните
правила за информацията, документите, реда и организацията на
документооборота и архивиране в *******, което от своя страна съставлява
неизпълнение на трудови задължения по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, пр.
първо и т. 10 от КТ.
Дейността на Т. Й. като *** на *******, се регламентира от изискванията
на законови и подзаконови нормативни актове, като конкретно по силата на
чл. 258, ал. 1 от ЗПУО следва да организира и контролира цялостната дейност
на институцията в съответствие с правомощията, определени с държавния
образователен стандарт за статута и професионалното развитие на ***, ***ите
и другите педагогически специалисти.
Предвидените в законови и подзаконови нормативни актове задължения
на ***а *** да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност
***то, са залегнали и в длъжностната й характеристика, където в раздел V, т.
3 е регламентирано *** да отговаря за правилното водене и съхраняване на
училищната документация. Съобразно длъжностната й характеристика,
раздел ІІІ, т. 2, т. 4 и т. 34 същата има задължението да ръководи и да
отговаря за цялостната дейност на образователната институция, да отговаря
за спазването и прилагането на нормативната уредба, отнасяща се до
училищното образование и да контролира и отговаря за правилното водене и
съхраняване на документите в училището. В изпълнение на така вменените й
задължения, същата е издала Вътрешни правила за информацията,
11
документите, реда и организацията на документооборота, архивиране, като
сама е допуснала тяхното неизпълнение.
Настоящият състав намира, че обективираните в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание нарушения са допуснати от Т. Й.. Със своите
действия/бездействия е нарушила чл. 258, ал. 1 от ЗПУО, чл. 31, ал. 1, т. 2, т.
3, т. 4, т. 30 и ал. 2 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и
професионалното развитие на ***, ***ите и другите педагогически
специалисти и чл. 7, т. 2 от Наредба № 8/11.08.2016 г. за информацията и
документите за системата на предучилищното и училищното образование,
противно на приетото от районният съд и чл.40б от Наредба №10/2016 г. за
организация на дейностите в училищното образование.
Тези нарушения съответстват и на посочената правна квалификация.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. първо от КТ предвижда, че нарушение
на трудовата дисциплина е неизпълнението на възложената работа. Работата
на ищцата е била възложена с длъжностната й характеристика, видно от
която, *** ***, каквато длъжност е заемала, като орган на управление ***то, е
била задължена да организира, контролира и отговаря за цялостната му
дейност. По своето естество нарушенията са в противовес с тези й
задължения по длъжностна характеристика.
По този начин интересите на учениците и педагогическия персонал са
били застрашени и с тези свои действия Т.Й. е извършила нарушения на
трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3 и т. 10 от КТ – налице е неизпълнение
на възложената работа, както и на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, цитирани по-горе, както и Раздел ІІІ, т. 2,
т. 4 и т. 34 от длъжностната й характеристика.
Възраженията на ответницата за тенденциозност на предприетите
действия от третото лице-помагач и непрекъснати опити да бъде злепоставена
сред педагогическата общност и обществеността на гр. Русе, са изцяло
несъстоятелни.
Установено е по делото, че заповедта на Началника на РУО е била
издадена на основание чл. 254, ал. 2 от Закон за предучилищното и
училищното образование във вр. с чл. 3, ал. 3 от Правилника за устройството
и функциите на регионалните управления на образованието. Назначената
проверка е предприета в изпълнение на правомощията на Началника на РУО.
Съвкупната преценка на доказателствата дава основание да се обоснове
извод, че Т. Й. е издала процесните заповеди в нарушение на нормативните
правила, а проверяващите са представители на висшестоящ контролен орган,
действал в изпълнение на законовите му правомощия, поради което не би
могло да се направи извод, че е налице тенденциозност с цел тормоз на
работното място, както се твърди в писмените обяснения по чл. 193, ал. 1 от
КТ, защото такъв довод не почива нито на доказателствата, нито на закона.
Налице е и съразмерност на наложеното от работодателя наказание с
извършените от служителя нарушения на трудовата дисциплина.
12
Съобразно трайната съдебна практика преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в т. ч. характерът на
извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на служителя
към конкретното неизпълнение (в този смисъл – Решение № 372 от 01.07.2010
г. по гр. д. № 1040/2009 г., ІV г. о. на ВКС; Решение № 516 от 28.06.2010 г. по
гр. д. № 94/2009 г. ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. №
1417/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС).
По отношение на критериите при преценка тежестта на нарушението от
аспекта на чл. 189, ал. 1 от КТ, трайно установената съдебна практика приема,
че преценката на критерия тежест на допуснатото нарушение следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението от значение са
характерът на изпълняваната работа и възложените трудови функции и
доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респективно
– доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на
работата, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед възможните неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението,
както и субективното отношение на работника или служителя към
неизпълнението – в този смисъл е постановеното решение по гр. дело №
1417/2011 г. по описа на ВКС.
От събраните по делото доказателства се установи, че е налице
неизпълнение на трудовите задължения на Т. Й. в качеството й на *** на
*****, вменени й както с нормативната уредба, така и с длъжностната
характеристика за длъжността. Доводите на ответницата по жалбата, че
тежестта на наложеното й наказание не е съобразено с характера на
нарушенията и липсата на вредоносен резултат за училището и учениците,
тъй като не се засяга учебният процес, настоящият въззивен състав намира за
неоснователни. В системата на дисциплинарните наказания, посочени в чл.
188 от КТ, предупреждението за уволнение е средното по тежест наказание,
тъй като санкционните му последици са порицателни и предупредителни.
Правилно, наказващият орган е отчел извънредността на епидемичната
обстановка, в която са извършени нарушенията и обучението от разстояние в
електронна среда, броя констатирани нарушения, за които е наложено
дисциплинарното наказание, както и предходно наложени дисциплинарни
наказания „предупреждение за уволнение“. Ситуацията при пандемия е
стресова и извънредна, а заеманата от Т. Й. длъжност е ръководна и с голяма
обществена значимост. В контекста на това и възложените на ***а трудови
функции, свързани с оказано от работодателя по-високо доверие, респективно
с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, предполага,
13
че от Й. се очаква вземането на законосъобразни решения и създаване на
добра организация на работа в повереното й учебно заведение. Тя е следвало
да не допуска неясноти в издадените от нея заповеди, а да създаде
организация на сигурност в съответствие с нормативните изисквания, както и
да следи за правилното завеждане и движение на документооборота в
училището.
Съдът отчита и липсата на самокритично отношение към извършеното,
както и неглижирането му – ответницата по жалбите счита, че допуснатите
нарушения не са с голяма тежест и укоримост, няма настъпили
неблагоприятни последици от тях, защото не водят до засягане на учебния
процес, както се сочело в процесната заповед.
Т. Й. в качеството си на *** е била длъжна да обезпечи нормалното
организиране и осъществяване на цялостната дейност в училището, както за
времето на извънредната обстановка, така и през цялата учебна година.
Поведението й съставлява нарушение на трудовата дисциплина с тежест,
обосноваваща налагане на наказание „предупреждение за уволнение“. При
определянето му работодателят е съобразил всички релевантни данни.
Изложеното дава основание да се приеме, че оспорената заповед е
законосъобразна, което обуславя неоснователност на предявения иск.
Като е достигнал до обратен краен извод, първоинстанционният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен изцяло и
вместо него да бъде постановено ново решение, с което искът като
неоснователен се отхвърли.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на
ответницата по жалбите.
Съгласно чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 496/22.04.2022 г., постановено по гр. д. №
1376/2021 г. по описа на Русенски районен съд и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. К. Й. от ***** против *****, ***** иск по
чл. 357, ал. 1 от КТ- за отмяна на Заповед № ЧР-24-1/01.03.2021 г. на
Началника на РУО Русе за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ в качеството й на *** на *****.
Решението е постановено при участието на РУО Русе като трето лице –
помагач на *****-гр.Русе.
Решението е окончателно.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15