РЕШЕНИЕ
№ ………./ 7.10.2020г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На
седми октомври, две хиляди и двадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Т.д. №
45 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от длъжника
ЕТ“К.-Т-Т. Т.“, с която моли съда по несъстоятелността да постанови съдебен
акт, по силата на който да прекрати производството поради наличието на споразумение
по чл.740 ТЗ, сключено между всички кредитори по несъстоятелността. В молбата
длъжникът излага съображения за сключен в предходен момент – 5.03.2019г. договор
по чл.740 ТЗ и с друг кредитор на несъстоятелността.
Производството по
несъстоятелност е спряно с решение № 7/27.01.2020г., вл. в сила на 4.02.2020г.
Доколкото с молбата се прави искане за прекратяване на производството, съдът
счита, че следва да я разгледа, независимо от факта на спиране, защото засяга
въпрос, свързан с наличието или липсата на основания за продължаване на
процесуалните действия.
Искането е неоснователно.
Съгласно чл.740 ал.1 и 2 ТЗ във
всяко положение на производството по несъстоятелност длъжникът може да сключи с
всички кредитори с приети вземания договор за уреждане плащането на паричните
задължения. Ако сключеният договор отговаря на изискванията на закона, съдът с
решение прекратява производството по несъстоятелност, при условие че няма
предявени искове по чл.694 ал.1 за установяване на несъществуването на прието
вземане.
На 30.07.2015г. в ТРЮЛЛНЦ са
обявени списъци на предявените и приети вземания в производството по
несъстоятелност, от които се установява, че кредиторите на едноличния търговец
са двама: Национална агенция за приходите и „А.“ЕООД. С допълнителни списъци,
обявени в търговския регистър на 31.10.2019г. и изменени с определение №
306/16.12.2019г. на съда по несъстоятелността, са приети нови вземания на
Националната агенция за приходите. Водени са две дела по чл.694 ал.1 ТЗ, които
към настоящия момент са приключили с влезли в сила решения.
На 10.12.2019г. по делото е
представен договор за спогодба с нотариална заверка на подписите от
5.03.2019г., със страни „А.“ЕООД, „Интра сити бъс“ЕАД и ЕТ“К.-Т-Т. Т.“.
Страните са констатирали, че между тях съществуват множество спорове и съдебни
дела. Със спогодбата „А.“ЕООД е заявил, че няма никакви претенции от какъвто и
да е характер към ЕТ“К.-Т-Т. Т.“ и третото за несъстоятелността лице „Интра сити
бъс“ЕАД. Заявлението е потвърдено и в нотариално заверена декларация от същата
дата.
С новата молба вх. №
260385/6.10.2020г. длъжникът представя извънсъдебно споразумение за уреждане на
парични заздължения по чл.740 ТЗ, сключено на 6.10.2020г. между ЕТ“К.-Т-Т. Т.“,
Мария Т.а Анастасова и В. Т. В.в. Със същото сключилите го страни са припознали
Мария Анастасова и В. В.в като единствени кредитори на несъстоятелния длъжник,
суброгирали се в правата на кредитора по несъстоятелността НАП. Посочили са, че
всички предявени и приети вземания от НАП са погасени чрез плащане. Същите са се
съгласили да не търсят удовлетворяване на вземанията си и че към датата на
подписване на споразумението нямат неудовлетворени вземания, които да са
предмет на т.д. № 45/2014г. по описа на ОС Разград.
Съдът констатира, че не е
налице предпоставката на чл.740 ал.1 ТЗ договорът да е сключен с всички
кредитори на несъстоятелността. Две са съображенията в тази насока.
На първо място, липсва договор
с фигуриращия в списъците за приетите вземания кредитор Национална агенция за
приходите. Изявлението на Мария Анастасова и В. В.в, че са се суброгирали в
правата на НАП, не може да бъде взето предвид в процедурата по чл.740 ТЗ. Това
е така, защото въпросите със съществуването на вземанията на кредиторите се
решават при съставяне на списъците с одобрени вземания. След постановяване на
определението по чл.692 ТЗ тези въпроси биха могли да бъдат разгледани при
съставяне на сметка за разпределение и то в насока на погасени вземания към
даден кредитор, но не и за включване на нови кредитори. Дори и да се приеме
възможност за преценка на подобна суброгация в права при постъпило искане по
чл.740 ТЗ, за което бяха изложени аргументи в обратния смисъл, в конкретния
случай са налице все още непогасени парични задължения към НАП. Това
обстоятелство е видно от постъпило писмо с вх. № 444/31.01.2020г. от НАП, в
което се съдържа потвърждение за извършени частични плащания от двете лица, но
и констатация, че са налице непогасени вземания на НАП от несъстоятелния
длъжник.
На второ място, разпоредбата на
чл.740 ал.1 ТЗ изрично предвижда необходимостта от един договор с всички
кредитори, защото по този начин ще се установи съгласието на всеки от тях освен
за погасяване на неговото вземане, така и за уреждането на плащанията към
останалите кредитори. Това е единствената хипотеза, в която разпоредбата на
чл.740 ТЗ предвижда прекратяване на производството.
Молбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля молбата на ЕТ“К.-Т-Т. Т.
с вх. № 260385/6.10.2020г. за прекратяване на производството по несъстоятелност
поради наличието на споразумение по чл.740 ТЗ, като неоснователно.
Решението да се впише в книгата
по чл.634в ТЗ.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в седемдневен срок от връчването му, съгл. чл.613а
ал.1 в.в. с чл.740 ТЗ.
СЪДИЯ: