Решение по дело №121/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от Д. С. И., [ЕГН] от [населено място], обл. Р., действащ чрез упълномощен адв. Ц. Б., АК – Разград, съдебен адрес: гр. Разград, ул. “Кирил и Методий“ № 3, етаж 2, офис 9, против Решение № 1054-16-35/1 от 21.03.2025г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-60 от 21.02.2025г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ за отказ за отпускане от 30.01.2025г. на наследствена пенсия по отношение на жалбоподателя. В жалбата и по същество пред съда, се поддържат съображения за незаконосъобразност и нецелесъобразност на оспорения акт, като основното възражение е, че неправилно не е признат за действителен осигурителен стаж периодът, през който майката на жалбоподателя и негова наследодателка е родила и отглеждала децата си като неработеща майка. От съда се иска да отмени изцяло оспорените административни актове, като се върне преписката на административния орган с указания по приложението на закона и отпускане на претендираната наследствена пенсия.

За ответника по жалбата - Ръководител на ТП на НОИ – Разград не се явява представител и не ангажира становище по жалбата.

Административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д. С. И., [ЕГН], понастоящем с навършени 19г., е законен наследник – дете на Р. В. И., родена на [дата]. и починала на ********г. – представено Удостоверение за наследници изх.№ 105/07.08.2019г., изд. от Кметство с. Караново, Община Айтос.

Съгласно Удостоверение № 48-28 от 16.01.2025г., изд. от НПТГ „Шандор Петьофи“ – гр. Разград, жалбоподателят е ученик в 10д клас през учебната 2024/2025г., специалност „Машини и системи с ЦПУ“, дневна форма на обучение.

Със заявление вх. № 21103-16-10 от 30.01.2025г. същият е поискал от Директора на ТП на НОИ – Разград да му бъде отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от починалата му майка Р. В. И..

Установено е, че последната към датата на смъртта си е имала навършена възраст 32 години, 6 месеца и 5 дни и не е била пенсионер.

На база представените документи и наличните данни Ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Разград издава Разпореждане № 2140-16-60 от 21.02.2025г., с което е постановен отказ по отношение на заявителя Д. С. И. да му бъде отпусната поисканата наследствена пенсия. В мотивите е обсъдена разпоредбата на чл. 80, ал. 2 от КСО, съобразно която заявителят се явява правоимащ като дете на наследодателката да получава наследствена пенсия от нея, но е прието че не му се следва такава, тъй като починалата майка не отговаря на изискванията за придобит осигурителен стаж по чл. 74, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 83, ал. 1 от КСО - осигурените, които са се инвалидизирали над 30 годишна възраст, придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако имат придобит осигурителен стаж минимум 5 години до дата на инвалидизиране, от които една трета трябва да е действителен (чл. 74, ал. 2 от КСО).

В издаденото Разпореждане е признат по отношение на наследодателката Р. В. И. осигурителен стаж в България до датата на инвалидизиране (дата на смъртта й) от трета категория – 5 години, 5 месеца и 24 дни, включващ периода от 18.06.2006г. до 18.06.2009г., т.е. 3 години майчинство за отглеждане на първо дете и периода от 07.07.2014г. до 31.12.2016г. , т.е. 2 години, 5 месеца и 24 дни – майчинство за отглеждане на второ дете, съгласно представен Опис на осигурителния стаж. Признат е също осигурителен стаж в Германия до датата на инвалидизиране (дата на смъртта) – 0 години, 6 месеца и 15 дни, или общ осигурителен стаж към обсъждания момент – 6 години, 0 месеца и 9 дни. От него за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е признат само този в Германия, т.е. 0 години, 6 месеца и 15 дни, без периода на майчинството.

По този начин е прието, че на заявителя Д. С. И. не се следва отпускане на наследствена пенсия, тъй като наследодателката няма предвидения в закона 1/3 действителен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране, който при конкретните обстоятелства е в минимално изискуемия размер от 1 година и 8 месеца (1/3 от 5 години).

Обсъдено е, че след отмяната на чл. 7, ал. 2, т. 1 от НПОС, считано от 01.01.2019г. децата без право на наследствена пенсия от починал родител нямат право и на персонална лична пенсия по смисъла на чл. 92 КСО, като за тях е предвидено да получават месечни помощи по чл. 8е от Закона за семейните помощи за деца.

Разпореждането на Ръководител "Пенсионно осигуряване" е било предмет на административен контрол пред по-горестоящия административен орган и със същите мотиви е потвърдено от Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с оспореното пред съда Решение № 1054-16-35/1 от 21.03.2025г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество - жалбата е основателна.

Съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във с чл. 168, ал. 1 от АПК.

Решението е постановено от оправомощен административен орган, в изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, форма и съдържание, и при издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила.

Неправилно, обаче, е приложен материалния закон.

Условията и редът, по който се отпускат наследствени пенсии са уредени в раздел ІІІ на Глава шеста от КСО.

Съгласно чл. 80, ал. 1 от КСО, личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и персоналните пенсии. В чл. 80, ал. 2 е предвидено, че право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите.

С разпоредбата на чл. 82, ал. 1 КСО са регламентирани условията за получаване на наследствена пенсия от децата. Според нея децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст.

В чл. 83, ал. 1 КСО е предвидено, че при смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната пенсия за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, която починалият би получил като лице с трайно увреждане със загубена работоспособност повече от 90 на сто, а когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благоприятно за тях (чл. 83, ал. 2 КСО).

Анализът на тази нормативна уредба сочи, че правото на дете да получава наследствена пенсия от починал родител не е първично, а се поражда в зависимост от правото на пенсия на неговия наследодател. Между страните няма спор, че жалбоподателят Д. С. И., като законен наследник – дете, продължаващ все още ученическо обучение, отговаря на изискванията на чл. 82, ал. 1 КСО. Той, обаче, би имал право на наследствена пенсия само в случай, че на майка му, като починало осигурено лице, се е полагала лична пенсия, която да премине в наследствена. Следователно в тази хипотеза следва да се извърши преценка дали починалата Р. В. И. е придобила право да получава лична пенсия към датата на смъртта си.

Правилно пенсионният орган е извършил тази преценка съобразно изискванията на чл. 74, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 83, ал. 1 от КСО, които регламентират правилото, че осигурените лица над 30-годишна възраст придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат 5 години осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, от който 1/3 да е действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 74, ал. 2 КСО.

Неправилно, обаче, административниаят орган е приел, че наследодателктата Р. В. И. няма минимално изискуемия действителен осигурителен стаж от 1 година и 8 месеца, т.е. 1/3 от общия й осигурителен стаж към датата на инвалидизиране (на смъртта й). В тази връзка, необосновано административният орган е преценил, че периодите, през които наследодателката, като неработеща майка е отглеждала двете си деца, не е действителен осигурителен стаж.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Разпоредбата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014г., в сила от 01.01.2015г., последно допълнена ДВ бр.8 от 25.01.2023г., в сила от 29.01.2023г.

В настоящия случай спорният стаж е за времето от 18.06.2006г. до 18.06.2009г. и от 07.07.2014г. до 31.12.2016г., общо 5 години, 5 месеца и 24 дни. Към тези периоди вече е в сила действащият понастоящем Кодекс на труда (обн. ДВ, бр. 27 от 1986 г.), като е приложим чл. 354, т. 6 от Кодекс на труда, според който за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст. Зачитането на осигурителния стаж на неработещите жени - майки и осиновителки по този КТ не създава затруднения, тъй като периодът, който се признава за стаж, е от датата на раждането или датата на предаване на детето за осиновяване до навършване на тригодишната му възраст.

По действащата и приложима нормативна уредба жените-майки, независимо дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се ползват от особената закрила на Държавата, което е прогласено в чл. 47, ал. 2 от Конституцията. Проявна форма на тази закрила са разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 7, предл. 2 от КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, предл. 2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Следователно законодателят изрично признава периода на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Горното налага извода, че наследодателката Р. В. И. притежава необходимия действителен осигурителен стаж за придобиване право на лична пенсия за инвалидност, което е обусляващо и за правото на жалбоподателя да му бъде отпусната претендираната наследствена пенсия.

Като не е съобразил действителния смисъл на материалноправните разпоредби, административният орган е издал решението си в противоречие с тях и при несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, като преписката следва да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

По делото не са заявени претенции за присъждане на разноски.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Разград,

ОТМЕНЯ Решение № 1054-16-35/1 от 21.03.2025г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-60 от 21.02.2025г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“.

ВРЪЩА преписката на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Разград за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.