Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: М. ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия М. Георгиева въззивно гражданско дело № 3486 по описа за
2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 19.11.2021г., постановено по гр. дело № 15039/2020
год. по описа на СРС, ГО, 173 състав, е уважен предявеният от “А.” ЕООД срещу З.
„Б.И.” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от
420, 49 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген”, модел “Уп”, рег. № ******в резултат
на ПТП, настъпило на 11.07.2018г. в гр. София по вина на водача на лек
автомобил „БМВ“ с рег. № ******, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва върху главницата от 25.03.2020г. до окончателното
плащане на сумата. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата
над сумата от 420, 49 лева до пълния предявен размер от 1 087, 94 лева.
Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ищеца “А.” ЕООД. Жалбоподателят поддържа оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния
закон. Излага, че СРС неправилно е определил размера на дължимото обезщетение,
тъй като не е взел предвид всички събрани по делото доказателства. Поддържа, че
в случая е ирелевантно обстоятелството каква е заплатената от ищеца стойност за
ремонта на увредения автомобил /още повече, че той не е твърдял, че
представената фактура удостоверява извършените от него разходи/, а е важна
каква е стойността на ремонта по средни пазарни цени към датата на увреждането.
Според заключението на приетата в първоинстанцинното производство експертиза
стойността на вредите по средни пазарни цени възлиза именно на претендираната
от ищцовото дружество сума в размер на 1 087, 94 лева. С оглед изложеното е
направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване
на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълния размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от КЗ е постъпил отговор на
въззивната жалба от З. „Б.И.” АД, с който същата се оспорва. Навеждат се
съображения, че определеното от първоинстанционният съд обезщетение е в
съответствие с представените и приети по делото доказателства. Счита, че
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
вредите, определена по средни пазарни цени, но същото не може да надвишава и
реално заплатените от увреденото лице суми за отстраняване на щетите по
автомобила. В случая била представена фактура, удостоверяваща, че ищецът е
заплатил сума в размер на 420, 49 лева, представляща стойността за
възстановяване на увреденото имущество. Релевира доводи, че застрахователното
обезщетение има за цел да обезщети, а не да обогати ищеца. Навежда съображения,
че автотехническата експертиза има за цел да определи колко би трябвало да струва
ремонта на автомобила по средни пазарни цени /сумата може да е по-ниска или
по-висока от заплатеното/, но не е и дали реално той е струвал толкова за
ищеца. Счита, че ако първоинстанционният съд беше уважил иска в цялост, т.е. за
сумата от 1 087, 94 лева, определена от вещото лице като стойност по средни
пазарни цени, то ищецът би получил сума, по-висока от тази, която реално е
заплатил за отстраняване на повредите по автомобила. По тези съображения е
направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Решението, в частта, в която е уважен предявеният иск
по чл. 432, ал. 1 от КЗ до размер на сумата от 420, 49 лева, е влязло в сила
като необжалвано.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният
съд е приел наличието на кумулативните предпоставки на предявената претенция,
като е съобразил обявеното за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелство, че към 11.07.2018г. гражданската отговорност на водача на
автомобил “БМВ”, рег. № ******, е била застрахована при ответника по
застраховка “Гражданска отговорност”. Въз основа на приетия двустранен
констативен протокол и събраните по делото гласни доказателствени средства е
направил изводи, че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправно
поведение на водача на лек автомобил “БМВ”, който е извършил нарушение на
правилата за движение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 75, ал. 1 от ППЗДвП,
изразяващо се неспазване на дистанция от движещото се пред него друго превозно
средство. Конкретният механизъм на увреждането и наличието на
причинно-следствена връзка между деянието и вредите върху собствения на ищеца
автомобил е установен при кредитиране на приетото заключение на
автотехническата експертиза. Съдът е приел, че сумата, необходима за
възстановяване на вредите по средни пазарни цени, е 1 087, 94 лева, като е
кредитирал заключението на автотехническата експертиза. При определяне на
конкретния размер на дължимото на ищеца обезщетение е взета предвид
представената по делото фактура, която удостоверява, че ищцовото дружество е
заплатило за отстраняване на процесните вреди върху автомобила сума в размер на
420, 49 лева. Първоинстанционният съд е аргументирал извод, че именно това е
реално заплатената сума за възстановяване на увредената вещ и в полза на ищеца
се дължи заплащане на обезщетение в този размер. Посочил е, че
застрахователното обезщетение има за цел да обезщети, а не да обогати ищеца,
което обогатяване би настъпило ако се присъди обезщетение по средни пазарни
цени в размер на 1 087, 94 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба доводи намира
следното:
Първоинстанционното решение е влязло в сила като
необжалвано в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ до размер на сумата от 420, 49 лева. Със сила на пресъдено
нещо се ползва решението относно спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото. В основанието на иска се
включва конкретният правопораждащ юридически факт, въз основа на който се
поражда претендираното материално право. В конкретния случай постановеният от
СРС съдебен акт се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на следните
правопораждащи факти: валидно възникнало правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и
ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на
застрахователното събитие; настъпване на застрахователно събитие – ПТП; претърпени
от ищеца имуществени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие,
за които се претендира застрахователно обезщетение; предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вреди и причинно-следствена връзка между
поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди. Установено е,
че на 11.07.2918г. в гр. София е реализирано
ПТП с участието на МПС „Фолксваген Уп” с рег. № ******, собственост на “А.” ЕООД
и лек автомобил „БМВ” с рег. № ******, управлявано от Н.Д., както и че вина за
настъпилия инцидент има водачът на втория автомобил, който е извършил нарушение
на правилата за движение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 75, ал. 1 от ППЗДвП. В
пряка причинна връзка с инцидента за собственика на увреденото МПС „Фолксваген
Уп” са произлезли имуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. По делото
не е спорно и съществуването на валиден договор за застраховка "гражданска
отговорност" на автомобилистите между ответното дружество и виновния
водач, със срок на застрахователно покритие от 00, 00 часа на 13.10.2017г. до 23,
59 часа на 02.10.2018г.
Спорът между страните,
въведен с въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва
да се произнесе – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, се съсредоточава върху
обстоятелството какъв е размерът на причинените имуществени вреди при
настъпване на процесното застрахователно събитие, породено от виновното
противоправно поведение на делинквента, чиято гражданска отговорност е била
обезпечена през релевантния период от застрахователното дружество-въззиваем.
За установяване размера на подлежащите на репариране
имуществени вреди в първоинстанционното производство е назначена автотехническа
експертиза, чието заключение следва да бъде кредитирано като пълно и обективно.
От заключението на същата се установява
механизма, вредите и причинно-следствената връзка между тях във връзка с
процесното ПТП. Вещото лице е определило стойността необходима за
възстановяване на вредите върху л.а. „Фолксваген Уп” /за труд и материали/ в
два варианта. Според първия вариант са определени пазарни цени с оглед
представените от ищеца разходни документи за заплатени суми за труд и материали
в сервиз в размер на 420, 49 лева с ДДС и за закупени нови части, подлежащи на
подмяна в размер на 504, 62 лева с ДДС /420, 52 лева без ДДС/ или експертът е
приел общ размер на стойността на вредите по пазарни цени от 925, 12 лева с ДДС.
Според втория вариант на заключението размерът на вредите по средни пазарни
цени е определен на сумата от общо 1 087, 94 лева, от които 504, 62 лева с ДДС
/420, 52 лева без ДДС/ - стойност на нови части подлежащи на подмяна и 583, 32
лева с ДДС – цена на труд за демонтаж, монтаж, възстановяване и боядисване на
увредените части. Следователно разликата в оценката на вредите по двата
варианта е единствено по отношение на стойността на труда за демонтаж, монтаж,
възстановяване и боядисване на увредените детайли. Пазарната цена и средната
пазарна цена на вложените при ремонта нови части, подлежащи на подмяна, е
еднаква – общо 420, 52 лева без ДДС.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т.
1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Според разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380
за отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция. С
посочената норма е признато право в полза на увреденото лице, спрямо който
застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя
за заплащане на дължимото обезщетение.
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието и целта е
да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство
обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно, от съществено
значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е
ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били
отстранени чрез тяхното отремонтиране. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от
24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г., ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010г. по т.д. № 652/2009г. на ВКС,
ТО, решение № 115/09.07.2009г. по т.д. № 627/2008г., ІІ ТО на ВКС/ при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014г. Обезщетението също така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество
/чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка /чл. 400, ал.
2 от КЗ/. Застрахователното обезщетение
не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да
надвишава пазарната му стойност.
Делинквентът/застрахователят на неговата отговорност
следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от преди
реализирания деликт. Ето защо съдът приема, че дължимото обезщетение трябва да
съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние по средни пазарни цени за нови части и за
труд, т.е. да се приведе увреденото МПС в предишното му техническо състояние,
поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима
за постигането на тази цел. Установените в КЗ правила за определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение гарантират да бъде реализирана в пълен
обем обезвредата на пострадалия, по начин да се избегне обедняване /намаляване/
на патримониума на увреденото лице в резултат на настъпилия застрахователен
лиск. Това означава, че размерът на застрахователното обезщетение се определя
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната/възстановителната стойност на
увреденото имущество, определена по пазарната му стойност. В случай, че
пострадалият е отстранил вредите върху вещта за своя сметка и по този начин е
възстановил предхождащото увреждането състояние на вещта, то дължимото обезщетение
следва да бъде съобразено с действително заплатената сума, когато тя не
надвишава средните пазарни цени.
В случая ищецът е представил по делото доказателства
за извършен ремонт на увреденото МПС, като видно от изготвената калкулация на
автосервизен център “Л.А.” ЕООД, извършените ремонтни дейности обхващат в
цялост вредите върху автомобила, причинени в резултат на процесното ПТП, а
тяхната стойност /за труд и материали, без стойността на подменените детайли/ е
в размер на 420, 29 лева с ДДС. В изготвената калкулация са описани следните
увредени детайли на автомобила – броня задна облицовка, светлоотразител ляв
броня задна, панел заден ляв и маска задна. Същите повреди са били констатирани
и при извършения при ответното дружество оглед на автомобила във връзка с
подаденото искане за определяне и заплащане на застрахователно обезщетение по
щета № **********/17.09.2018г. Тези повреди върху автомобила са посочени и в
исковата молба, по която е образувано настоящото производство. По делото е
представена фактура от 01.10.2018г. за сумата от 420, 29 лева с ДДС, издадена
от автосервиз “Л.А.” ООД, за извършени авторемонтни и възстановителни дейности
по възлагане от “А.” ООД за автомобил с рег. № ******. Представен е и протокол за вложени авточасти
при ремонт на автомобили от 27.09.2018г., съгласно който при извършването на
ремонта на автомобил с рег. № ******са вложени резервни части, доставени от “А.”
ООД, както следва: задна броня и светлоотразител. Останалите увредени детайли –
панел заден ляв и маска задна, са били възстановени от автосервиз „Л.А.“ ООД чрез
отремонтирането им, а не чрез подмяна с нови. Съгласно заключението на вещото
лице по автотехническата експертиза стойността за нови части по средни пазарни
цени на детайлите, които е следвало да се подменят – задна броня с отвори за
датчици парктроник и светлоотразител задна броня ляв, е общо 420, 52 лева без
ДДС. Остатъкът от определеното обезщетение до размер на сумата от 1 087, 94
лева е стойността по средни пазарни цени на труд за демонтаж, монтаж и
възстановяване на увредените детайли и боядисване, при определена ставка за 1
час в размер на 18 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на 925, 12 лева с ДДС, представляща сбор от
стойността за нови части в размер на 504, 62 лева с ДДС /420, 52 лева без ДДС/ и стойността за
труд за демонтаж, монтаж, възстановяване и боядисване на увредените детайли в
размер на 420, 49 лева с ДДС. Не са налице предпоставки за присъждане на
обезщетение по средни пазарни цени, доколкото в случая се установи, че реално
заплатената от ищеца сума за авторемонтните дейности /конкретно за труд, за
демонтаж, монтаж и възстановяване на увредените детайли/ е 420, 49 лева, т.е.
това е реално претърпяната от ищеца имуществена вреда. Присъждането на сума за
труд в по-висок размер, съответстващ на определената от вещото лице по средни
пазарни цени, би нарушило принципа за забрана на неоснователно обогатяване.
По тези съображения се налага извод, че
първоинстанционното решение е неправилно в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск за главница за разликата над сумата от 420, 49 лева до 925, 12
лева, поради което следва да бъде отменено в посочената част и да се потвърди в
частта, в която е отхвърлена претенцията за сумата над 925, 12 лева до пълния
предявен размер от 1 087, 94 лева. В полза на ищеца следва да се присъди и
дължимата законна лихва върху уважената част от исковата претенция считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски
съразмерно на уважената част от въззивната жалба, които възлизат на сумата от
общо 291, 10 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Възражението
на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на дружеството-въззивник е неоснователно, тъй като същото е
определено в минимален размер от 300 лева по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която сума
се дължи и ДДС от 60 лева.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
сторените във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, които съдът определя на
сумата от 24, 40 лева за юрисконсултско възнаграждение /изчислени съразмерно при пълен размер на юрисконсултското
възнаграждение от 100 лева/.
С оглед изхода на спора в полза на ищцовото дружество
следва да се присъдят допълнително разноски за първоинстанционното производство
в размер на сумата от още 259, 75 лева.
Предвид изхода на спора първоинстанционото решение
следва да бъде отменено и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на
ответното дружество съдебни разноски за сумата над 37, 41 лева. В този размер
не се включва заплатения депозит за призоваване на свидетел в размер на 32
лева, тъй като видно от отразеното в съдебния протокол от проведеното на
03.11.2020г. публично съдебно заседание пред СРС, свидетелят не е поискал
изплащане на този депозит, поради което същият подлежи на връщане в полза на
ответното дружество при съответно искане за това, подадено пред първоинстанционния
съд.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на
предявените искове настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20255640 от
19.11.2020г., постановено по гр.дело № 15039/2020г.
по описа на СРС, ГО, 173 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от „А.“ ЕООД против З. „Б.И.“
АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над сумата
от 420, 49 лева до 925, 12 лева, т.е. за сумата от 504, 63 лева, както и в
частта, в която ищецът е осъден да заплати на З. „Б.И.“ АД разноски за първоинстанционното
производство за
сумата над 37, 41 лева И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление *** да заплати на „А.“ ЕООД, с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ допълнително
сумата от още 504, 63 /петстотин и четири лева и 63/ лева – /представляваща
разликата между дължимия размер на вредите от 925, 12 лева и присъдения с
решението на СРС размер от 420, 49 лева/ - застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген”, модел “Уп”, рег. № ******в
резултат на ПТП, настъпило на 11.07.2018г. в гр. София по вина на водача на лек
автомобил „БМВ“ с рег. № ******, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2020г. до окончателното плащане
на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20255640 от 19.11.2020г., постановено по
гр.дело № 15039/2020г. по описа на СРС, ГО, 173 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление *** да заплати на „А.“ ЕООД, с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК допълнително
сумата от още 259, 75 /двеста петдесет и девет лева и 75 ст./ лева – съдебни
разноски в първоинстанционното производство, както и да заплати на основание
чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 291, 10 /двеста деветдесет и един
лев и 10 ст./ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление *** да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 24, 40 /двадесет и четири лева и 40 ст./ лева – съдебни разноски
във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.